BG107804A

BG107804A - Нови пиридинзаместени пиразолопиридинови производни

Info

Publication number: BG107804A
Application number: BG107804A
Authority: BG
Inventors: Johannes-Peter Stasch; Achim Feurer; Stefan Weigand; Elke Stahl; Dietmar Flubacher; Cristina Alonso-Alija; Frank Wunder; Dieter Lang; Klaus Dembowsky; Alexander Straub; Elisabeth Perzborn
Original assignee: Bayer Aktiengesellschaft
Priority date: 2000-11-22
Filing date: 2003-05-12
Publication date: 2004-02-27
Also published as: EP1343786B1; US20020173514A1; US6693102B2; WO2002042301A1; JP4246991B2; NO20032299L; AU2002220692A1; SI1343786T1; CZ294648B6; ES2243598T3; HUP0303283A2; TW582998B; UY27029A1; EP1343786A1; AR031176A1; SK5912003A3; BR0115477A; MXPA03004500A; CA2429312A1; ATE298752T1

Description

Настоящото изобретение се отнася за нови химически съединения, които стимулират разтворимата гуанилатцикпаза, тяхното получаване и тяхното приложение като лекарствени средства, по-специално като лекарствени средства за лечение на сърдечно-съдови заболявани.

Една от най-важните клетьчнопреносими системи в клетки на бозайници е цикличният гуанозинмонофосфат (cGMP). Той заедно с азотния монооксид (N0), който се освобождава от ендотела и пренася хормонални и механични сигнали, образуват NO/cGM Р-системата. Гуанилатциклазите катализират биосинтеза на cGMP от гуанозинтрифосфат (GTP). Известните до момента представители на това семейство могат да се подразделят на две групи както по структурни белези, така също и по вида на лигандите: отделните, стимулируеми чрез натриуретични пептиди гуанилатциклази и разтворимите, стимулируеми чрез N0 гуанилатциклази. Разтворимите гуанилатциклази се състоят от две подединици и най-вероятно получават един хем на хетеродимер, който е част от регулаторния център. Това има централно значение за активиращия механизъм. N0 може да се свърже с железния атом на хема и така да повиши значително активността на ензима. Обратно, несъдържащи хем съставки не могат да се стимулират чрез N0. Също СО е в състояние да се захване за железния централен атом, при което стимулирането чрез СО е значително по-слабо отколкото чрез N0.

Чрез образуване на cGMP и резултиращата от него регулация на фосфодиестераза, йонни канали и протеинкинази гуанилатциклазата играе решаваща роля при различни физиологични процеси, по-специално при релаксацията и пролиферацията на гладки мускулни клетки, агрегацията и адхезията на тромбоцити и невронното пренасяне на сигнала, както и при заболявания, които се дължат на смущения в посочените по-горе процеси. При патофизиологични условия NO/cGMP може да бъде потисната, което може да доведе до например високо кръвно налягане, активиране на тромбоцитите, увеличена клетъчна пролиферация, ендотелна дисфункция, атеросклероза, ангина пекторис, сърдечна недостатъчност, тромбоза, инсулт и инфаркт на миокарда.

Една целяща повлияването на cGMP-сигналния път в организма, независима от N0, възможност за лечение на подобни заболявания е многообещаващо начинание на базата на очаквана висока ефективност и слаби странични ефекти.

Предшестващо състояние на техниката

За терапевтично стимулиране на разтворимата гуанилатциклаза до сега бяха използвани изключително съединения като органични нитрати, чието действие почива върху N0. То се образува чрез биоконверсия и активира разтворимата гуанилатциклаза чрез атакуване на железния централен атом на хема. Освен страничните ефекти към решаващите недостатъци на този начин на лечение се отнася и развитието на толерантност.

През последната година бяха описани някои субстанции, които стимулират разтворимата гуанилатциклаза директно, т.е. без предварително освобождаване на N0 като например 3(5'-хидроксиметил-2'-фурил)-1-бензилиндазол (YC-1, Wu et al.,

Blood 84 (1994), 4226; Muelsch etal., Br. J. Pharmacol. 120 (1997), 681), мастни киселини (Goldberg et al., J. Biol. Chem. 252 (1977), 1279), дифенилйодониум-хексафлуорофосфат (Pettibone et al., Eur. J. Pharmacol. 116 (1985), 307), изоликвиритигенин (Yu et al., Brit. J. Pharmacol. 114 (1995), 1587), както и различни заместени пиразол-производни (WO 98/16223).

По-нататък в WO 98/16507, WO 98/23619, WO 00/06567, WO 00/06568, WO 00/06569 и WO 00/21954 са описани като стимулатори на разтворимата гуанилатциклаза пиразолопиридин-производни. В тези заявки за патенти са описани също пиразолопиридини, които имат една пиридинова група на 3-то място. Такива съединения имат много висока in vitro активност относно стимулирането на разтворимата гуанилатциклаза. Оказа се обаче, че тези съединения относно тяхните in vivo свойства като например тяхното поведение в черния дроб, тяхното фармакокинетично поведение, тяхното отношение доза/действие или тяхният метаболизиращ път имат някои недостатъци.

Техническа същност на изобретението

Затова задачата на настоящото изобретение бе да се изготвят други пиразолопиридин-производни, които действат като стимулатори на разтворимата гуанилатциклаза, но нямат посочените по-горе недостатъци на съединенията съгласно състоянието на техниката.

Тази задача се решава според настоящото изобретение чрез съединенията съгласно претенция 1. Тези нови пиразолопиридин-производни се характеризират с една пиримидинова група на 3-то място, която има определена форма на заместване, а именно пиридинова група на 5-то място в пиримидиновия пръстен, както и една амино група на 4-то място в пиримидиновия пръстен.

В частност настоящото изобретение се отнася за съединения с формула (I)

(I) в която

R¹ е 4-пиридинил или 3-пиридинил;

R² е Η, NH₂ или халоген;

както и за техни соли, изомери и хидрати.

Съгласно една алтернативна форма на изпълнение настоящото изобретение се отнася за съединения с формула (I), при които

R¹ е 4-пиридинил или 3-пиридинил;

R² е Η, NH₂ или CI;

както и за техни соли, изомери и хидрати.

Съгласно друга една алтернативна форма на изпълнение настоящото изобретение се отнася за съединения с формула (I), при които

R¹ е 4-пиридинил или 3-пиридинил;

R²eH;

както и за техни соли, изомери и хидрати.

Съединенията с формула (I) съгласно изобретението могат да са под формата на техните соли. Като цяло тук се посочват соли с органични или неорганични бази.

В рамките на настоящото изобретение се предпочитат физиологично благонадеждни соли. Фармакологично благонадеждни соли на съединения съгласно изобретението могат да бъдат соли на веществата съгласно изобретението с минерални киселини, карбонови киселини или сулфонови киселини. Особено са предпочитани например соли с хлороводородна киселина, бромоводородна киселина, сярна киселина, фосфорна киселина, метансулфонова киселина, етансулфонова киселина, р-толуенсулфонова киселина, бензенсулфонова киселина, нафталиндисулфонова киселина, оцетна киселина, пропионова киселина, млечна киселина, винена киселина, лимонена киселина, фумарова киселина, малеинова киселина или бензоена киселина.

Физиологично благонадеждни соли могат да бъдат също метални или амониеви соли на съединение съгласно изобретението, които притежават една свободна карбоксилна група. Особено предпочитани са например натриеви, калиеви, магнезиеви или калциеви соли, както и амониеви соли, които са образувани от амоняк или органични амини като например етиламин, ди- съответно триетиламин, ди- съответно триетаноламин, дициклохексиламин, диметиламиноетанол, аргинин, лизин или етилендиамин.

Съединенията съгласно изобретението могат да са в тавтомерни форми. Те са известни на специалиста и също са обхванати от изобретението.

По-нататък съединенията съгласно изобретението могат да са под формата на възможните тяхни хидрати.

Халоген в рамките на изобретението означава флуор, хлор, бром и йод.

Съединенията с формула (I) съгласно изобретението могат да се получат чрез взаимодействие на съединението с формула (II)

А) със съединение с формула (III)

(Ш) при което R¹ е както е дефинирано по-горе;

в дадени случаи в органичен разтворител при загряване до съединение с формула (I);

или

В) със съединение с формула (IV)

(IV) при което R¹ е както е дефинирано по-горе;

в органичен разтворител при загряване до съединения с формула (V)

(V)

при което R¹ е както е дефинирано по-горе;

след това с халогениращо средство до съединение с формула (VI)

при което R¹ е както е дефинирано по-горе;

R² е халоген;

както и накрая с воден амонячен разтвор при загряване и повишено налягане.

Съединението с формула (II) се получава съгласно следната реакционна схема:

(Na-сол)

Съединението с формула (II) се получава чрез многоетапен синтез от известната от литературата натриева сол на етилов естер на цианопирогроздена киселина (Borsche С und Manteuffel, Liebigs. Ann. Chern. 1934, 512, 97). Чрез нейното взаимодействие с 2-флуоробензилхидрацин при загряване и атмосфера на защитен газ в инертен разтворител като диоксан се получава етилов естер на 5-амино-1-(2флуоробензил)-пиразол-3-карбонова киселина, който чрез взаимодействие с диметиламиноакролеин в кисела среда под атмосфера на защитен газ и загряване циклира до съответна пиридин-производна. Тази пиридин-производна етилов естер на 1-(2-флуорбензил)-1Н-пиразоло[3,4-Ь]пиридин-3-карбонова киселина чрез многоетапна последователност, състояща се от превръщане на естера с амоняк в съответния амид, дехидратиране с водосвързващо средство като анхидрид на трифлуороцетна киселина до съответната нитрилнопроизводно, взаимодействие на нитрил-производното с натриев етилат и завършваща реакция с амониев хлорид, се превръща в съединение с формула (II).

Съединенията с формула (III) могат да се получат от (например при Aldrich) търговски достъпните съединения tбутоксибис(диметиламино)метан и 4-пиридилацетонитрил съответно 3-пиридилацетонитрил при тяхното взаимодействие за предпочитане в еквимоларни количества за предпочитане при нормално налягане и разбъркване на реакционния разтвор в продължение на няколко часа, например 2 часа, при повишена температура например 60-130 °C, за предпочитане 80-120 °C, по-специално 100 °C.

Превръщането на съединенията с формули (II) и (III) в съединения с формула (I) може да се извърши като те се вземат в еквимоларни количества например при прилагане на съединението с формула (III) в лек излишък в органичен разтворител, например някакъв въглеводород, за предпочитане ароматен въглеводород и по-специално ксилен, за предпочитане в присъствието на 0.1-1 еквивалент, за предпочитане 0.3 еквивалент на една Lewis-киселина като например BF₃Et₂O или триметилсилилтрифлуорсулфонат (TMSOTf), за предпочитане при нормално налягане и разбъркване на реакционния разтвор в продължение на няколко часа например 12 часа, при повишена температура например 80-160 °C, за предпочитане 100-150 °C, по-специално 140 °C.

Съединенията с формула (IV) са търговски достъпни (например при Mercachem) или могат да се получат от специалиста по известния начин.

Взаимодействието на съединенията с формули (II) и (IV) до съединения с формула (V) може да се извърши като те се вземат в еквимоларни количества например при прилагане на съединенията с формула (IV) в лек излишък в органичен разтворител, например някакъв въглеводород, за предпочитане ароматен въглеводород и по-специално толуен, за предпочитане при нормално налягане и разбъркване на реакционния разтвор в продължение на няколко часа, например 12 часа, при повишена температура, например 80160 °C, за предпочитане 100-150 °C, по-специално 140 °C.

Превръщането на съединенията с формула (V) в съединения с формула (VI) може да се извърши чрез реакция на съединенията с формула (V) с халогениращо средство, в дадени случаи в един използван обичайно за подобни реакции органичен разтворител като например диметилформамид (DMF), за предпочитане при нормално налягане и разбъркване на реакционния разтвор в продължение на няколко часа, например 3 часа, при повишена температура, например 80-160 °C, за предпочитане 100-120 °C. Съгласно изобретението като халогениращо средство може да се използва с предпочитание РОС1₃.

Превръщането на съединенията с формула (VI) в съединения с формула (I) съгласно изобретението може да се извърши чрез реакция на съединенията с формула (VI) с воден амонячен разтвор за предпочитане при повишено налягане, например чрез протичане на реакцията в автоклав, така че реакцията да протича под собственото налягане на реакционната смес, и разбъркване на реакционния разтвор в продължение на няколко часа, например 12 часа, при повишена температура, например 80-160 °C, за предпочитане 100-150 °C, по-специално 140 °C.

Съединенията с формула (I) съгласно изобретението показват неочакван, ценен фармакологичен спектър на действие.

Съединенията с формула (I) съгласно изобретението водят до релаксация на съдовете, потискане на тромбоцитната агрегация и до понижаване на кръвното налягане, както и до повишаване на коронарния кръвен поток. Тези действия са опосредствани от директно стимулиране на разтворимата гуанилатциклаза и вътреклетъчно cGMP-повишаване. Освен това съединението с формула (I) съгласно изобретението повишава действието на субстанции, които повишават cGMPнивото като например EDRF (Endothelium derived relaxing factor), NO-донатори, протопорфирин IX, арахидонова киселина или фенилхидрацинови производни.

Следователно, те могат да се използват в лекарствени средства за лечение на сърдечносъдови заболявания като например за лечение на високо кръвно налягане и сърдечна недостатъчност, стабилна и нестабилна ангина пекторис, периферни и сърдечно-съдови заболявания, аритмии, за лечение на тромбоемболични заболявания и исхемии като инфаркт на миокарда, инсулт, транзисторни и исхемични атаки, периферни смущения на кръвообращението, възпрепятстване на рестеноза като след тромболизо-терапии, перкутанни транслуминални ангиопластики (РТА), перкутанни транслуминални коронарни ангиопластики (РТСА), бай-пас, както и за лечение на атеросклероза, астматични заболявания и болести на урогениталната система като например хипертрофия на простатата, ерективна дисфункция, женска сексуална дисфункция, остеопороза, гастропареза и инконтиненция.

Описаните в настоящото изобретение съединения с формула (I) представляват също активни вещества за борба с болести на централната нервна система, които се характеризират със смущения на NO/cGMP-системата. Те са подходящи по-специално за подобряване на възприятието, концентрирането, ученето или на паметта след когнитивни смущения, които се явяват по-специално при ситуационни/болестни/синдроми като Mied cognitive impairment, свързани с възрастта смущения на ученето и паметта, свързана с възрастта загуба на паметта, съдова деменция, черепно-мозъчни травми, инсулт, деменция, която настъпва след инсулт (post stroke dementia), посттравматични черепно-мозъчни травми, общи смущения на концентрирането, смущения на концентрирането у деца с проблеми на ученето и паметта, Алцхаймерова болест, съдова деменция, деменция с Lewy-телца, деменция с дегенерация на фронталния дял включително синдрома на Pick, Паркинсонова болест, progressive nuclear palsy, деменция с кортикобазална дегенерация, амиолатералсклероза (ALS), болест на Hunting, мултиплена склероза, таламична дегенерация, деменция Creutzfeld-Jacob, HIV-деменция, шизофрения с деменция или Korsakoff-психоза. Те са подходящи също за лечение на заболявания на централната нервна система като състояния на страх, напрежение и депресия, обусловени от централната нервна система сексуални дисфункции и смущения на съня, както и за регулиране на болестни смущения при приемане на храна, вкусови продукти и наркотици.

По-нататък активните вещества са подходящи също за регулиране на церебралното оросяване и с това представляват ефективно средство за борба с мигрена.

Те са подходящи също за профилактика и борба с последиците от церебрален инфаркт (Apoplexia cerebri) като инсулт, церебрална исхемия и черепно-мозъчни травми. Също така съединенията с формула (I) съгласно изобретението могат да се използват за борба срещу състояния на болка.

Освен това съединенията съгласно изобретението притежават антивъзпалително действие и следователно могат да се използват като потискащо възпаления средство.

Освен това изобретението обхваща комбинацията на съединенията с формула (I) съгласно изобретението с органични нитрати и NO-донатори.

Органични нитрати и NO-донори в рамките на изобретението са ной-общо субстанции, които разгръщат своето терапевтично действие чрез освобождаване на N0 съответно NO-структури. Предпочитани са натриев нитропрусид, нитроглицерин, изосорбиддинитрат, изосорбидмононитрат, молзидомин и SIN-1.

Освен това изобретението обхваща комбинацията със съединения, които инхибират разграждането на цикличен гуанозинмонофосфат (cGMP). По-специално това са инхибитори на фосфодиестеразите 1, 2 и 5; номенклатура на Beavo и Reifsnyder (1990) TiPS 11, 150 до 155. Чрез тези инхибитори се засилва действието на съединенията съгласно изобретението и се повишава желания фармакологичен ефект.

Биологични изследвания Съдорелаксиращо действие in vitro

Зайчета се зашеметяват с удар в тила и се обезкървяват. Изважда се аортата, освобождава се от остатъчната тъкан по нея, разделя се на широки 1.5 mm пръстени и те се поставят поединично опънати в 5 ml-органови бани с топъл 37 °C, обгазен с въглерод, Krebs-Henseleit-разтвор със следния състав (mM): NaCl: 119, KCI: 4.8, СаС1₂ х 2Н₂О: 1, MgSO₄ х 7Н₂О: 1.4, КН₂РО₄: 1.2, NaHCO₃: 25, гликоза: 10. Силата на контракциите се улавя с Statham иС2-клетки, усилва и дигитализира през A/D-преобразувател (DAS-1802 НС, Keithley Instruments Muenchen), както и регистрира паралелно върху линейно записващо устройство. За получаването на контракция към банята се прибавя фенилефрин натрупващо с нарастваща концентрация. След няколко контролни цикъла изследваната субстанция се изследва при всяко по-нататъшно преминаване със съответно нарастващо дозиране и височината на контракцията се сравнява с височината на постигнатата при последното предварително преминаване контракция. От нея се изчислява концентрацията, която е необходима, за да се редуцира с 50% (1С₅₀) височината на контролната стойност. Стандартният обем е 5 μΙ, DMSO-частта в разтвора на банята съответства на 0.1%. Резултатът е представен по-долу в таблица 1:

Таблица 1: Съдорелаксиращо действие in vitro

Пример Nr.	1С₅₀ [μΜ]
1	0.66
4	1.21

Определяне на чернодробния клирънс in vitro

Плъхове се анестезират, хепаринизират и черният дроб се перфузира in situ през портната вена. След това ex vivo от черния дроб посредством разтвор на колагеназа се извличат първичните плъхови хепатоцити. Бяха инкубирани 2.10⁶хепатоцити на ml със съответно еднаква концентрация на изследваното съединение при 37 °C. Намаляването на изследвания субстрат с времето бе определено биоаналитично (HPLC/UV, HPLC/флуоресценция или LC/MSMS) в 5 момента в интервала от 0-15 min след старта на инкубирането. От него бе изчислен клирънса в зависимост от броя на клетките и теглото на черния дроб.

Определяне на плазмения клирънс in vivo

Изследваната субстанция се вкарва в плъхове през опашната вена интравенозно като разтвор. В точно определени моменти от плъховете се взема кръв, тя се хепаринизира и чрез обичайни методи от нея се извлича плазмата. Субстанцията в плазмата се определя количествено биоаналитично. От така получените ходове - концентрация на плазма/време се изчисляват чрез обичайно прилагани неразделителни методи фармакокинетичните параметри.

Към настоящото изобретение принадлежат фармацевтични препарати, които освен нетоксични, инертни, фармацевтично подходящи носители съдържат съединение с формула (I) съгласно изобретението, както и метод за получаването на тези препарати.

В дадени случаи активното вещество може да се съдържа в един или повече от горепосочените носители също в микрокапсулирана форма.

Терапевтично ефективното съединение с формула (I) трябва да се съдържа в горепосочените фармацевтични препарати в концентрация от 0.1 до 99.5, за предпочитане от 0.5 до 95 тегл.% от общата смес.

Горепосочените фармацевтични препарати могат да съдържат освен съединение с формула (I) съгласно изобретението също други фармацевтични активни вещества.

Най-общо както в хуманната, така също и във ветеринарната медицина за постигане на желаните резултати £ се оказа като полезно активното вещество съгласно изобретението да се съдържа в количества от 0.01 до 700, за предпочитане 0.01 до 100 mg/kg телесно тегло за 24 часа, в дадени случаи на няколко пъти. Единичната доза съдържа » активно вещество съгласно изобретението за предпочитане в количества от 0.1 до 80, по-специално 0.1 до 30 mg/kg телесно тегло.

По-долу настоящото изобретение се онагледява поотблизо с неограничаващи предпочетени примери. Ако не е дадено по друг начин, всички данни за количество са в тегловни проценти.

с

Примери за изпълнение на изобретението

Съкращения:

RT: стайна температура

ЕЕ: етилов естер на оцетна киселина

МСРВА: т-хлорпероксибензоена киселина ΒΑΒΑ: п-бутилацетат/п-бутанол/леден оцет/фосфатен буфер pH 6 (50:9:25.15; органична фаза) DMF: Ν,Ν-диметилформамид

Елуенти за тънкослойна хроматография:

ΤΙ Е1: толуен-етилов естер на оцетна киселина (1:1)

Т1 ЕЮН1: толуен-метанол (1:1)

Cl Е1: циклохексан-етилов естер на оцетна к-на (1:1)

Cl Е2: циклохексан-етилов естер на оцетна к-на (1:2)

Методи за определяне на HPLC-време на задържане съответно препаративен метод на разделяне:

Метод A = (LC-MS):

Елуент: А = ацетонитрил + 0.1% мравчена киселина,

В = вода + 0.1% мравчена киселина

Поток: 25 ml/min

Температура: 40 °C

Пакет, материал: симетрия С 18, 50 х 2.1 mm, 3.5 pm.

Време (min)	А	В
0	10	90
4.0	90	10
6.0	90	10
6.1	10	90
7.5	10	90

Метод В (препаративна HPLC):

Елуент: А = мили-(2-вода +0.6 g конц. солна к-на на 1 I Н₂О В = ацетонитрил

Поток: 50 ml/min

Температура: стайна

Пакет, материал: YMC-гел ODS-AQS 11 pm 250 х 30 mm

Време (min)	A	B
0	90	10
3	90	10
27	2	98
34	2	98
34.01	90	10
38	90	10

ζ**

Изходни съединения

I. Синтез на 4-[(диметиламино)метилен]пиридинацетонитрил (E/Z-смес)

4-пиридилацетонитрил 7.52 g (63.7 mmol) и терц.бутоксибис(диметиламино)метан 11.09 g (63.7 mmol) бяха разбърквани при 100 °C в продължение на 2 часа. Освобождаваните при това диметиламин и t-бутанол бяха отвеждани в атмосферата посредством вакуумна помпа вследствие на поток с леко подналягане. Пречистване с колонна хроматография (СН₂С1₂/етилацетат 50:1 > 20:1) води до получаване на заглавното съединение.

Добив: 10.2 g (93%)

Rf-стойност: 0.29 (СН₂С1₂/ЕЕ 20/1) ^-NMR: (300 MHz, D₆-DMSO), δ = 3.25 (s, 6Η, 2 χ CH₃), 7.25 (d, 2H, Ar-H), 7.80 (s, 1H, Ar-H), 8.33 (d, 2H, Ar-H)

MS: (ESI pos.), m/z = 174 ([M+H]⁺)

II. Синтез на 3-[(диметиламино)метилен]пиридинацетонитрил (E/Z-смес)

3-пиридилацетонитрил 3.00 g (24.4 mmol) и терц.бутоксибис(диметиламино)метан 4.23 g (25.4 mmol) бяха разбърквани при 100 °C в продължение на 2 часа. Освобождаваните при това диметиламин и t-бутанол бяха отвеждани в атмосферата посредством вакуумна помпа вследствие на поток с леко подналягане. След охлаждане бе филтрирано отложеното твърдо вещество, бе изплакнато с малко вода и така бе получено заглавното съединение.

Добив: 4.23 g (96%) Rf-стойност: 0.27 (СН₂С1₂/МеОН 40/1)

С ^-NMR: (300 MHz, D₆-DMSO), δ = 3.08 (s, ЗН, СН₃), 3.25 (s,

ЗН, СН₃), 7.29 (dd, 1Н, Аг-Н), 7.57 (s, 1Н, =С-Н), 7.66 (dt, 1Н, Аг-Н), 8.26 (d, 1Н, Аг-Н), 8.54 (d, 1Н, Аг-Н) LCMS: време на задържане: 0.33 min (колонка: симетрия,

С-18, 3.5 цт, 50X2.1 mm, поток: 0.5 ml/min, 40 °C, градиент: вода (+0.1% мравчена киселина): ацетонитрил (+0.1% мравчена киселина) при 0 min: 90:10, при 7.5 min 10:90)); MS: (ESI pos.), m/z = 174 ([M+H]⁺)

III. Синтез на 1-(2-флуорбензил)-1Н-пиразоло[3,4-Ь] пиридин-3-карбоксамидин

ША) Етилов естер на 5-амино-1-(2-флуорбензил)-пиразол-3карбонова киселина

100 g (0.613 mol) натриева сол на етилов естер на цианопирогроздена киселина (получаване аналогично на Borsche и Manteuffel, Liebigs Ann. 1934р 512, 97) се смесват при добро разбъркване под аргон в 2.5 I диоксан при стайна температура с 111.75 g (75 ml, 0.98 mol) трифлуороцетна киселина и се разбърква 10 min, при което голяма част от едукта преминава в разтвора. След това се добавят 85.93 g (0.613 mol) 2-флуорбензилхидрацин и се вари през нощта. След охлаждане отложените кристали натриев трифлуорацетат се концентрират, промиват се с диоксан и суровият разтвор се използва по-нататък.

ШВ) Етилов естер на 1-(2-флуорбензил)-1Н-пиразоло[3,4-Ь] пиридин-3-карбонова киселина

Полученият в ЗА) разтвор се смесва с 61.25 ml (60.77 д, 0.613 mol) диметиламиноакролеин и 56.28 ml (83.88 g, 0.736 mol) трифлуороцетна киселина и се вари в продължение на 3 дена под аргон. След това разтворителят се изпарява под вакуум, остатъкът се прибавя към 2 I вода и се екстрахира три пъти с по 1 I оцетен естер. Обединените органични фази се изсушават с магнезиев сулфат и се ротират. Хроматографира се върху 2.5 kg силикагел и се елюира с толуен / толуеноцетен естер = 4:1 - градиент.

Добив: 91.6 g (49.9% от теор. на две стъпки)

Smp. 85 °C

R_f (SiO₂, Т1Е1): 0.83

ШС) 1-(2-флуорбензил)-1Н-пиразоло[3,4-Ь]пиридин-3карбоксамид

nh₂ ο

10.18 g (34 mmol) от получения в пример ЗВ) естер се поставят в 150 ml наситен с амоняк при 0-10 °C метанол. Разбърква се два дена при стайна температура и след това се концентрира във вакуум.

R_f (SiO_2z Т1Е1): 0.33

HID) 3-циано-1-(2-флуорбензил)-1Н-пиразоло[3,4-Ь]пиридин

36.1 g (133 mmol) 1-(2-флуорбензил)-1Н-пиразоло[3,4-Ь] пиридин-3-карбоксамид от пример ЗС) се разтварят в 330 ml THF и смесват с 27 g (341 mmol) пиридин. След това в рамките на 10 min се прибавят 47.76 ml (71.66 g, 341 mmol) анхидрид на трифлуороцетна киселина като температурата се повишава до 40 °C. Разбърква се през нощта при стайна температура. След това се прибавя към 11 вода и се екстрахира три пъти с по 0.5 I оцетен естер. Органичната фаза се промива с наситен разтвор на кисел натриев карбонат и с IN HCI, изсушава се с магнезиев сулфат и се ротира.

Добив: 33.7 g (100% оттеор.)

Smp: 81 °C

R_f (SiO₂, Т1Е1): 0.74

ШЕ) Метилов естер на (2-флуорбензил)-1Н-пиразоло[3,4Ь]-пиридин-3-карбоксимидова киселина

Разтварят се 30.37 g (562 mmol) натриев метилат в 1.5 I метанол и се прибавят 36.45 g (144.5 mmol) 3-циано-1-(2флуорбензил)-1Н-пиразоло[3,4-Ь]пиридин (от пример 3D)). Разбърква се 2 часа при стайна температура и полученият разтвор се използва директно за следващата стъпка.

IIIF) 1-(2-флуоробензил)-1Н-пиразоло[3,4-Ь]пиридин-3карбоксамидин

н /

N \

Н

Полученият в пример ЗЕ) разтвор на метилов естер на (2флуорбензил)-1Н-пиразоло[3,4-Ь]пиридин-3-карбоксимидова киселина в метанол се смесва с 33.76 g (32.19 ml, 562 mmol) леден оцет и 9.28 g (173 mmol) амониев хлорид и се кипи през нощта под обратен хладник. Разтворителят се изпарява във вакуум. Остатъкът се отстранява добре с ацетон и отложеното твърдо вещество се концентрира.

1H-NMR: (d₆-DMSO, 200 MHz): δ = 5.93 (s, 2H), 7.1-7.5 (m, 4H), 7.55 (dd, 1H), 8.12 (dd, 1H), 8.30 (dd, 1H), 9.5 (bs, 4Hразменяеми) ppm

MS (El): m/z = 270.2 (M-HCI)

IV. Синтез на 2-[1-(2-флуоробензил)-1Н-пиразоло[3,4-Ь] пиридин-3-ил]-5-(4-пиридинил)-4,6-пиримидиндиол

3.27 g (12.1 mmol) 1-(2-флуоробензил)-1Н-пиразоло[3,4Ь]пиридин-3-карбоксимидамид от пример III се суспендират в 40 ml толуен, смесват се с 2.88 g (12.1 mmol) диетил-2-(4пиридинил)малонат (търговски достъпен при Mercachem) и се разбъркват през нощта при 140 °C. Отложеното твърдо вещество се концентрира и изсушава във висок вакуум.

Добив: 2.43 g (43%)

LC-MS: R_f = 2.69 min (метод A)

MS (ESI pos.), m/z = 415 ([M+H]⁺)

V. Синтез на 3-[4,6-дихлоро-5-(4-пиридинил)-2- пиримидинил]1-(2-флуоробензил)-1Н-пиразоло[3,4-Ь]пиридин

2.39 g (5.77 mmol) 2-[1-(2-флуоробензил)-1Н-пиразоло [3,4-Ь]пиридин-3-ил]-5-(4-пиридинил)-4,6-пиримидиндиол от пример IV се разтварят в 10 ml фосфорилхлорид. Прибавят се 3 капки DMF и се кипи на обратен хладник 3 часа.

Реакционният разтвор се концентрира и се изсушава във висок вакуум.

Добив: 0.67 g (24%)

LC-MS: Rf = 4.34 min (метод A)

C MS (ESI pos.), m/z = 451 ([M+H]⁺, CIJ

Примери

1. 2-[ 1 -[(2-флуорофенил)метил]-1 Н-пиразоло[3,4-Ь] пиридин-3-ил]-5-(4-пиридинил)-4-пиримидинамин

0.50 g (1.9 mmol) 1-(2-флуоробензил)-1Н-пиразоло[3,4-Ь] пиридин-3-карбоксимидамид от пример III и [(диметиламино) метилен]-пиридинеацетонитрил (0.32 д, 1.9 mmol) от пример I се суспендират в ксилен и смесват с BF₃*OEt₂ (71 μΙ, 79 mg, 0.56 mmol, 0.3 еквив.). След 19 часа при 140 °C бе оставен да се охлади до стайна температура и бе концентриран във вакуум. Заглавното съединение бе пречистено чрез Flashхроматография върху силикагел (CH2CI2 : МеОН 20:1) и след това чрез разбъркване в ацетонитрил.

Добив: 0.24 g (33%)

R_f- стойност: 0.17 (ЕЕ/МеОН 20:1) Fp: 254 °C

Време на задържане: 2.7 min (колонка: симетрия, С-18, 3.5 μίτι, 50X2.1 mm, поток: 0.5 ml/min, 40 °C, градиент: вода (+0.1% мравчена киселина): ацетонитрил (+0.1% мравчена киселина) при 0 min: 90:10, при 7.5 min 10:90)) ^-NMR: (300 MHz, D₆-DMSO), δ = 5.81 (s, 2H, CH₂), 7.0-7.6 (m, 9H, Ar-H, NH₂), 8.64 (m_c, 3H, Ar-H), 9.05 (d, 1H, Ar-H)

MS: (ESI pos.), m/z = 398 ([M+H]⁺), (ESI neg.), m/z = 396 ([ΜΗ])

2. 2-[1-[(2-флуорофенил)метил]-1Н-пиразоло[3,4-Ь] пиридин-3-ил]-5-(4-пиридинил)-4-пиримидинамин

4.00 g (14.9 mmol) 1-(2-флуоробензил)-1Н-пиразоло[3,4Ь]пиридин-3-карбоксимидамид от пример III и 3-[(диметил амино)метилен]-пиридинацетонитрил (2.57 д, 14.9 mmol) от пример II бяха суспендирани в ксилен. След 12 часа при 120 °C бе оставено да се охлади до стайна температура и бе филтрувано от образуваната утайка. Матерният разтвор бе пречистен чрез препаративна HPLC (колонка: Cromsil 120 ODS, С-18, 10 μίτι, 250x30 mm, поток: 50 ml/min, стайна температура, градиент: вода ацетонитрил при 0 min: 90:10, при 28 min: 5:95). Процесът на пречистване трябваше да се повтори.

Добив: 0.024 g (0.4%) ^стойност: 0.17 (EE/МеОН 20:1) ^-NMR: (200 MHz, D₆-DMSO), δ = 5.81 (s, 2H, OCH₂), 6.95-7.6 (m, 8H, Ar-H, NH₂), 7.92 (dt, 1H, Ar-H), 8.21 (S, 1H, Ar-H), 8.68.75 (m, 2H, Ar-H), 9.03 (dd, 1H, Ar-H)

LCMS: време на задържане: 2.66 min (колонка: симетрия, С-

18, 3.5 цт, 50X2.1 mm, поток: 0.5 ml/min, 40 °C, градиент: вода (+0.1% мравчена киселина): ацетонитрил (+0.1% мравчена киселина) при 0 min: 90:10, при 7.5 min: 10:90; MS: (ESI pos.), m/z = 398 ([M+H]⁺), (ESI neg.), m/z = 396 ([M-H]⁺)

3. 6-хлоро-2-[1-(2-флуоробензил)-1Н-пиразоло[3,4-Ь] пиридин-3-ил]-5-(4-пиридинил)-4-пиримидиниламин

200 mg (0.443 mmol) 3-[4,6-дихлоро-5-(4-пиридинил)-2пиримидинил]-1-(2-флуоробензил)-1Н-пиразоло[3,4-Ь]пиридин от пример V се суспендират в 5 ml 25%-ен воден амонячен разтвор и разбъркват през нощта в автоклав при 140 °C и собствено налягане. Сместа бе екстрахирана 3 пъти с дихлорметан, обединените екстракти изсушени над магнезиев сулфат и концентрирани до сухо. Остатъкът бе хроматографиран над силикагел с дихлорметан/метанол 30:1.

За по-нататъшно пречистване суровият продукт бе пречистен чрез препаративна HPLC (метод В).

Добив: 34 mg (15%)

И_гстойност: 0.45 (СН₂С1₂/МеОН 20:1) ^-NMR: (300 MHz, D₆-DMSO), δ = 5.85 (s, 2Η, СН₂), 7.10-7.48 (m, 9Н, 7Аг-Н и NH₂), 8.61-8.75 (m, ЗН, Аг-Н), 8.99 (dd, 1Н, АгН)

LC-MS: R_t = 3.55 min (метод А)

MS (ESI pos.), m/z = 432.3 ([M+H]⁺), 885.2 ([2M+Na]⁺)

4. 2-[1-(2-флуоробензил)-1Н-пиразоло[3,4-Ь]пиридин-3- ил]-5-(4-пиридинил)-4,6-пиримидиндиамин

200 mg (0.443 mmol) 3-[4,6-дихлоро-5-(4-пиридинил)-2пиримидинил]-1-(2-флуоробензил)-1Н-пиразоло[3,4-Ь]пиридин от пример V се суспендират в 5 ml 25%-ен воден амонячен разтвор и разбъркват през нощта в автоклав при 140 °C и собствено налягане. Сместа бе екстрахирана 3 пъти с дихлорметан, обединените екстракти изсушени над магнезиев сулфат и концентрирани до сухо. Остатъкът бе хроматографиран над силикагел с дихлорметан/метанол 30:1. За по-нататъшно пречистване суровият продукт бе пречистен чрез препаративна HPLC (метод В).

Добив: 45 mg (20%) ^-стойност: 0.30 (СН₂С1₂/МеОН 20:1) ^-NMR: (300 MHz, D₆-DMSO), δ = 5.82 (s, 2Η, CH₂), 6.02 (br.s, 4Н, NH₂), 7.08-7.48 (m, 7H, Ar-H), 8.57-8.68 (m, ЗН, Ar-H), 9.13 (dd, IH, Ar-H)

Claims

1. Съединения с формула (I) (I) в които

R¹ е 4-пиридинил или 3-пиридинил;

R² е Η, NH₂ или халоген;

както и тяхните соли, изомери и хидрати.

2. Съединения съгласно претенция 1, в които

R¹ е 4-пиридинил или 3-пиридинил;

R² е Η, NH₂ или CI;

както и тяхните соли, изомери и хидрати.

3. Съединения съгласно претенция 1, в които

R¹ е 4-пиридинил или 3-пиридинил;

R² е Н;

както и тяхните соли, изомери и хидрати.

4. Метод за получаване на съединения с формула (I), обхващащ взаимодействието на съединение с формула (II) (Π)

А) със съединение с формула (III) (Ш) при което R¹ е дефинирано както по-горе; в дадени случаи в органичен разтворител при загряване до съединение с формула (I);

или

В) със съединение с формула (IV) (IV) при което R¹ е дефинирано както по-горе; в органичен разтворител при загряване до съединение с формула (V) (V) при което R¹ е дефинирано както по-горе; след това с халогениращо средство до съединение с формула (VI) (VI) при което R¹ е дефинирано както по-горе;

R² е халоген;

5. Съединение с формула (I) за лечение на болести.

6. Лекарствено средство съдържащо най-малко съединението с формула (I) съгласно претенция 1.

7. Метод за получаване на лекарствени средства, характеризиращ се с това, че съединението с формула (I) съгласно претенция 1 в дадени случаи се привежда в подходяща форма за приложение с обичайни помощни и добавъчни средства.

8. Лекарствено средство съдържащо съединението с формула (I) съгласно претенция 1 в комбинация с органични нитрати и NO-донатори.

9. Лекарствено средство съдържащо съединение с формула (I) съгласно претенция 1 в комбинация със съединения, които потискат разграждането на цикличен гуанозинмонофосфат (cGMP).

10. Използване на съединението с формула (I) съгласно претенция 1 за получаването на лекарствени средства за лечение на сърдечно-съдови заболявания.

11. Използване на съединението с формула (I) съгласно претенция 1 за получаването на лекарствени средства за лечение на хипертония.

12. Използване на съединението с формула (I) съгласно претенция 1 за получаването на лекарствени средства за лечение на тромбоемболични заболявания и исхемии.

13. Използване на съединението с формула (I) съгласно претенция 1 за получаването на лекарствени средства за лечение на сексуална дисфункция.

14. Използване на съединението с формула (I) съгласно претенция 1 за получаването на лекарствени средства с антивъзпалителни свойства.

15. Използване на съединението с формула (I) съгласно претенция 1 за получаването на лекарствени средства за лечение на заболявания на централната нервна система.

16. Използване съгласно една от претенциите 8 до 13, при което съединението с формула (I) съгласно претенция 1 се използва в комбинация с органични нитрати или NO-донори или в комбинация със съединения, които потискат разграждането на цикличен гуанозинмонофосфат (cGMP).