BG107331A

BG107331A - Нови кристални и аморфна форми на триазоло (4,5-d) пиримидин

Info

Publication number: BG107331A
Application number: BG107331A
Authority: BG
Inventors: Martin Bohlin; Steve Cosgrove; Bo Lassen
Original assignee: Astrazeneca Ab
Priority date: 2000-06-02
Filing date: 2002-11-28
Publication date: 2003-07-31
Also published as: AR032335A1; DE60117972T2; AU2007200958A1; CA2408596A1; NZ522638A; IL202582A; US7265124B2; WO2001092262A1; US20070173518A1; RU2325391C2; EP1493745B1; IS8825A; EP1289992B1; NO333289B1; CZ304347B6; ES2384708T3; AU2007200958B2; JP5036947B2; JP2014129423A; HUP1300386A2

Abstract

Изобретението се отнася до нови форми на съединение с формула по-специално до четири кристални форми и една аморфна форма. Изобретението се отнася и до методи за получаване на тези форми, до фармацевтични състави, съдържащи съединението в кристална и/или аморфна форма, и до терапевтичното им приложение.

Description

Настоящето изобретение се отнася за форми на химическо съединение, по-специално за кристални и аморфна форми, найвече за четири кристални форми и една аморфна форма. Понататък изобретението се отнася за методи за получаване на такива форми, за фармацевтични състави, съдържащи съединението в кристална и/или аморфна форма и за терапевтичното приложение на тези форми.

Предшестващо състояние на техниката

В рецептата на лекарствените състави е важно лекарствената субстанция да бъде във форма, която е удобна за работа и производство. Това е важно не само от гледна точка на създаването на търговски приложим производствен процес, но и от гледна точка на следващото производство на фармацевтични състави, съдържащи активното съединение. Химическата стабилност, стабилността в твърдо състояние, и трайността при съхранение на активните ингредиенти са също много важни фактори. Лекарственото вещество и съставите, които го съдържат, трябва да са стабилни при съхранение за значителни периоди от време без да има изменение във физическохимическите характеристики (например, неговият химически състав, плътност, хигроскопичност и разтворимост). Нещо повече, важно е този метод да осигурява лекарство във възможно най-чист вид. В това отношение аморфните материали могат да създават значителни проблеми. Например, с тези материали се работи по-трудно и с тях се създават по-трудно рецептури отколкото с кристален материал, което е свързано с ненадеждна разтворимост, и често те са нестабилни и химически онечистени. Специалистите могат да преценят, че ако лекарството се получава лесно в стабилна кристална форма, то горните проблеми ще бъдат решени. Така например, при производството на търговски приложими и фармацевтично допустими лекарствени състави е желателно, когато е възможно, лекарството да бъде в преобладаващо кристална и стабилна форма. Трябва да се отбележи, обаче, че тази цел не винаги е постижима. Наистина, обикновено не може да се предскаже само от молекулната структура какво ще бъде поведението на съединението при кристализация и това може да се определи само емпирично.

При артериалната тромбоза инициирането става чрез адхезия и агломерация на тромбоцити. Въпреки че процесът на тромбоцитна адхезия към суб-ендотелната повърхност може да играе важна роля при възстановяване на повредени съдови

W»'·' стени, тромбоцитното агрегиране, което се инициира от това, може да ускори острото тромботично запушване на жизнено важни съдови легла, водейки до събития с висока смъртност като миокардния инфаркт и нестабилната ангина пекторис. Успехът на интервенциите, използвани за предотвратяване или облекчаване на тези заболявания, са също компрометирани от тромбоцитно медиирано запушване или повторно запушване (реоклюзия).

Установено е, че аденозин 5'-дифосфатът (ADP) действа като ключов медиатор на тромбозата. ADP-индуцирано тромбоцитно агрегиране се медиира от Р₂т рецепторен подтип, разположен върху тромбоцитната мембрана. Р_2Т рецепторът (известен също като P2Y_adp или Р2Т_АС) първоначално участва в медииране на тромбоцитно агрегиране/активиране и е G-протеин спретнат рецептор, който е все още неклониран. Фармакологичната характеристика на този рецептор е описана, например, от Humphries et al., Br. J. Pharmacology (1994), 113,1057-1063, и Fagura et al., Br. J. Pharmacology (1998) 124, 157-164. Неотдавна бе показано, че антагонисти на този рецептор предлагат често значителни подобрения в сравнение с други анти-тромботични агенти (виж J. Med. Chem. (1999) 42,213). International Patent Application WO 9905143 описва обширно серии от триазоло[4,5фпиримидинови съединения, които имат активност като Р₂т (Ρ2ΥΛΟΡ или Р2Т_АС) антагонисти. Съединението с формула (I) (формулата е представена по-долу) е включено в общия обхват на International Patent Application WO 9905143, но там не е описано отделно. Това съединение има голяма потенция като P₂t(P2Y_ADp или Р2Т_ас) антагонист. То има също изненадващо висока метаболитна стабилност и биопригодност.

Техническа същност на изобретението

Съответно, настоящето изобретение се отнася за съединението с формула (I):

в предимно кристална форма.

Чй»г

Съединението с формула (I) е общоприето наречено: {lS-[la, 2a,3 β( 1S * ,2R*), 5 β]} -3-(7-( [2-(3,4-дифлуорофенил )циклопропил] амино} -5 -(пропилтио)-ЗЯ-1,2,3-триазоло [4,5-d] пиримидин-3 ил-)-5-(2-хидроксиетокси)циклопентан-1,2-диол.

Съединението с формула (I) може да съществува в четири основно кристални форми, описвани оттук нататък като Полиморф I, Полиморф II, Полиморф III и Полиморф IV. Полиморф е отделна кристална форма на съединение.

Различните физични свойства на полиморфните форми една спрямо друго и спрямо аморфното състояние може да повлияе забележимо върху химическото и фармацевтичното преработване на съединението, особено когато съединението се синтезира или използва в индустриален мащаб.

В един аспект на изобретението предпочетената кристална форма на съединението с формула (I) е под формата на Полиморф I, Полиморф II, Полиморф III и/или Полиморф IV.

В друг аспект на изобретението предпочетена кристална форма на съединението с формула (I) е Полиморф I.

В друг аспект на изобретението предпочетена кристална форма на съединението с формула (I) е Полиморф II.

В друг аспект на изобретението предпочетена кристална форма на съединението с формула (I) е Полиморф III.

В друг аспект на изобретението предпочетена кристална форма на съединението с формула (I) е Полиморф IV.

В още един аспект на изобретението съединението с формула (I) е основно в аморфна форма. В аморфната форма тридименсионалният далечен порядък, който съществува в кристалната форма (например в един полиморф), отсъства и в аморфната форма разположението на молекулите една спрямо друга е предимно хаотично (виж В. С. Hancock and G. Zografi, J. Pharm. Sci. (1997) 86 1). Аморфната форма на съединението с формула (I) се означава като Форма а.

Ние сме изолирали съединението с формула (I) в кристални и аморфна форми. Тези форми могат да съществуват предимно или основно като безводни (“безводни” форми). Следователно в един аспект на изобретението се представя безводна форма на съединението с формула (I) в кристална форма или в аморфна форма. При използване на термина “основно чисто и предимно в безводна форма” ние не изключваме наличието на известно количество разтворител, включително вода, вътре или вън от структурата на кристалната решетка. Безводната форма има по малко от 0.4 водни молекули за една молекула от съединението (хидратиране по-малко от 40%). За предпочитане е безводната форма да съдържа по-малко от 0.1 водни молекули на една молекула от съединението.

Полиморфи I, II, III и IV могат да се различат при сравняване на началото на топенето им, по рентгенограмите на техни прахове и/или по рентгеновите данни за единичните им кристали.

Полиморф I има начало на топене в интервала 146-152°С, например около 151 °C, когато е достатъчно чист и практически в безводна форма.

Полиморф II има начало на топене в интервала 136-139°С, например около 137.5°С, когато е достатъчно чист и практически в безводна форма.

Полиморф III има начало на топене в интервала 127-132°С, например около 132°С, когато е достатъчно чист и практически в безводна форма.

Полиморф IV има начало на топене в интервала около 139°С, когато е достатъчно чист и практически в безводна форма.

Формата α минава през температурен преход на встъкляване, след което следва кристализация в една от горните Полиморфни форми, например Полиморф II, преди топене.

Точките на топене са определени с помощта на диференциална сканираща калориметрия (DSC) с апарат Perkin Elmer DSC7. Началото на топене се определя като точката, при която се наблюдава промяна спрямо базовата линия и се измерва с помощта на Perkin Elmer Pyris софтуер. Трябва да се обърне внимание, че при използване на други апарати и на други условия на измерване отчитането на тази температура може да се различава. Така че дадените числа не могат да се разглеждат като абсолютни стойности. Специалистът е наясно, че точната величина на точката на топене зависи от чистотата на ς* съединението, теглото на пробата, скоростта на нагряване и размера на частиците.

Полиморф I в чиста и безводна форма има рентгенограма, съдържаща специфични пикове с висока интензивност при 5.3° (±0.1°), 20. 1 (±0.1 ), 20. 7 (±0.1 ), 21.0 (±0.1) и 21.3 (±0.1) 20. За предпочитане е Полиморф I в чиста и безводна форма да има рентгенограма, съдържаща специфични пикове с висока интензивност при 5.3° (±0.1°), 8.0° (±0.1°), 9.6° (±0.1°), 13.9° (±0.1°), 15. 3° (±0.1 ), 20. 1° (±0.1 ), 20.7° (±0.1°), 21.0° (±0.1°), 21.3° (±0.1°), 26.2° (±0. 1°) and 27.5° (±0. 1°)2Θ.

Полиморф II в чиста и безводна форма има рентгенограма, съдържаща специфични пикове с висока интензивност при 5.5° (±0.1°), 13.5° (±0.1°), 18.3° (±0.1°), 22.7°(±0.1°) и 24.3° (±0.1°) 20. За предпочитане е Полиморф II в чиста и безводна форма да има рентгенограма, съдържаща специфични пикове с висока интензивност при 5.5° (±0.1°), 6.8° (±0.1°), 10.6° (±0.1°), 13.5° (±0.1°), 14.9° (±0.1 ), 18.3° (±0.1 ), 19.2° (±0.1°), 22.7° (±0.1°), 24.3° (±0.1°) и 27.1° (±0. 1°)2Θ.

Полиморф III в чиста и безводна форма има рентгенограма, съдържаща специфични пикове с висока интензивност при 14.0° (±0.1°), 17.4° (±0.1°), 18.4° (±0.1°), 21.4°(±0.1°) и 24.1° (±0.1°) 20. За предпочитане е Полиморф III в чиста и безводна форма да има рентгенограма, съдържаща специфични пикове с висока интензивност при 5.6° (±0.1°), 12.5° (±0.1°), 14.0° (±0.1°), 17.4° (±0.1°), 18.4° (±0.1 ), 21.4° (±0.1 ), 22.2° (±0.1°), 22.9° (±0.1°), 24.1° (±0.1°) и 24.5° (±0. 1°)20.

Полиморф IV в чиста и безводна форма има рентгенограма, съдържаща специфични пикове с висока интензивност при 4.9° (±0.1°), 9.2° (±0.1°), 11.6° (±0.1°), 15.6°(±0.1°) и 16.4° (±0.1°) 20. За предпочитане е Полиморф IV в чиста и безводна форма да има рентгенограма, съдържаща специфични пикове с висока интензивност при 4.9° (±0.1°), 6.0° (±0.1°), 9.2° (±0.1°), 11.6° (±0.1°), 12.8° (±0.1 ), 15.6° (±0.1 ), 16.4° (±0.1°), 17.2° (±0.1°), и 18.1° (±0. 1°) 20.

Форма а в чиста и безводна форма има рентгенограма, която не съдържа остри пикове.

Данните от рентгеновата дифракция за Полиморф II, Полиморф III, Полиморф IV и Форма ос са получени с апарат Siemens D5000. Данните от рентгеновата дифракция за Полиморф I са получени с апарат Philips X’Pert MPD. Трябва да се обърне внимание, че при използване на различни апарати и/или условия на измерване може да има малка разлика в получените данни. Така че дадените числа не могат да се разглеждат като абсолютни стойности.

В друг аспект на изобретението се получава солватирана форма, например хидратирана форма (“хидрат”). Тогава в този аспект на изобретението се дава хидрат на съединението с формула (I) в кристална форма. Хидратът има 0.8 или повече водни молекули за молекула съединение (хидратирано 80% или повече). Полу-хидратът има между 0.4 и 0.8 водни молекули за молекула съединение (хидратирано 40-80%).

В още една реализация на изобретението се представя смес на кристални и/или аморфна форми на съединението с формула (I). За предпочитане е смес от Полиморф I, Полиморф II, Полиморф III, Полиморф IV и/или Форма а. Най-предпочетена съгласно изобретението е всяка смес от Полиморф II и Полиморф III.

В още друга реализация на изобретението се предлага метод за получаване на кристална форма на съединението с формула (I)

Ч·»' чрез кристализация на съединението с формула (I) из подходящ разтворител. Предпочетено разтворителят се подбира от групата: етанол, етил ацетат, изопропанол, изооктан, ацетонитрил, вода или тяхна смес. По-предпочетено разтворителят се подбира от групата: етанол, етил ацетат, изопропанол, вода или тяхна смес. Съответно, разтворителят се подбира от групата: смес от метанол и вода, етанол, етил ацетат, смес от етанол и вода, смес от изопропанол и вода, смес от етил ацетат и изооктан, и ацетонитрил.

Съединението с формула (I) може да се получи по аналогични методи на тези, описани в WO 9905143.

За да започне кристализацията може да е необходимо зародишообразуване с кристал(и) на съединението с формула (I). За да се получи желания полиморф се използва съответно кристал от него за зародишообразувател. Кристализация на съединението с формула (I) от подходяща система разтворители се постига чрез създаване на условия на пренасищане, например, чрез охлаждане, чрез изпарение на разтворител или чрез добавяне на неразтворител (разтворител, в който съединението с формула (I) е слабо разтворимо; примери за подходящи неразтворител и са хептан или изооктан). Температурата и времето на кристализация варират в зависимост от концентрацията на съединението в разтвора, използваната система разтворители и избрания метод на кристализация.

Съединението с формула (I) в кристална форма се изолира от горната реакционна смес с помощта на техники, които са добре познати на специалистите, например, чрез декантиране, филтруване или центрофугиране. Също така, съединението с формула (I) в кристална форма се суши по известните методи.

Евентуална прекристализация(и) се извършва при използване на същата или различна система от разтворители за да се намалят още онечистванията като аморфен материал, химически онечиствания или за да се превърне кристалната форма от един полиморф в друг или в хидрат или в безводна форма. Освен това, може да се включи етап на кондициониране, чрез излагане на твърдото вещество в среда с висока влажност за да се отстрани аморфния материал.

За предпочитане е кристализацията да се извърши директно от реакционния разтвор. Другият начин е кристализацията да се извърши из нов разтвор.

В една от реализациите на изобретението се предлага метод за получаване на Полиморф I, който се състои в това да се създадат зародишообразуватели на Полиморф I чрез бавно нарастване на кристали от Полиморф I из стопилка на Полиморф II, и тези зародишообразуващи кристали да се използват в реакционната смес, съдържаща съединението с формула (I) и подходяща система от смес на разтворители като например метанол/вода.

В една от реализациите на изобретението се предлага метод за получаване на Полиморф II, който представлява кристализация из подходящ разтворител като етил ацетат.

В една от реализациите на изобретението се предлага метод за получаване на Полиморф III, който представлява кристализация из подходящ разтворител като алкохол или изопропилов алкохол (ИПА), и по-специално зародишообразуване с кристали на Полиморф III или суспендиране на съединението с формула (I) в подходящ разтворител като ИПА.

В една от реализациите на изобретението се предлага метод за получаване на Полиморф IV, който представлява кристализация из подходящ разтворител като ацетонитрил, и по-специално зародишообразуване с кристали на Полиморф IV или суспендиране на съединението с формула (I) в подходящ разтворител като ацетонитрил.

В една от реализациите на изобретението се предлага метод за получаване на Полиморф III, напълно свободен от Полиморф II, който представлява суспендиране на съединението с формула (I) в система от разтворители като Сьб алифатен алкохол/вода (за предпочитане ИПА/вода) при температура от 5 до 65°С за 110 дни.

В една от реализациите на изобретението се предлага метод за получаване на съединението с формула (I) в аморфна форма, който представлява лиофилизация или сушене чрез разпръскване на разтвор на съединението с формула (I) в подходяща система от разтворители като етанол/вода.

Терминът “предимно свободен” означава по-малко от 10% друг полиморф, за предпочитане по-малко от 5%.

В друга реализация на изобретението се предлага съединение, което може да се получи по всеки един от горе описаните методи.

Съединението с формула (I) в кристална и/или аморфна форма действа като Р₂т (P2Y_adp или Р2Т_АС) рецепторен антагонист. Съответно, съединението с формула (I) в кристална и/или аморфна форма е полезно за лечение, включително и комбинирана терапия. По-специално, съединението с формула (I) в кристална форма е показано за лечение или профилактика на артериални тромботични усложнения при пациенти с болести на коронарните артерии и цереброваскуларни заболявания или заболявания на периферните съдове. Артериалните тромботични усложнения включват нестабилна ангина пекторис, първични артериални тромботични усложнения на атеросклероза като тромботични или емболични удари, преходни исхемични атаки, заболявания на периферната съдова система, инфаркт на миокарда с или без тромболиза, артериални усложнения, дължащи се на интервенции при атеросклеротични * заболявания, такива като ангиопластика, включително коронарна ангиопластика (РТСА), ендартеректомия, поставяне на стент, коронарна и на други съдове хирургия на присадки, тромботични усложнения при хирургично или механично увреждане като салваж на тъкани след травма при инцидент или хирургическа намеса, възстановителна хирургия, включваща отделяне на кожа и мускул, заболявания с компонент на дифузна тромботична/тромбоцитна туберкулоза като диссеминирана интраваскуларна коагулация, тромбоцитна тромбоцитопенична пурпура, хемолитичен уремичен синдром, тромботични усложнения при септицемия (отравяне на кръвта), синдром на респираторно изтощение при възрастни хора, антифосфолипиден синдром, хепарин-индуцирана тромбоцитопения и пре-еклампсия/еклампсия, или венозна тромбоза като тромбоза на дълбоките вени, венооклузивно заболяване, хематологични болести като миелопролиферативно заболяване, включително тромбоцитемия, болест на сърповидни клетки; или при превенцията на механично индуцирано активиране на тромбоцитите in vivo, като кардио-пулмонарен байпас и екстракорпорално мембранно оксигениране (предотвратяване на микротромбоемболизъм), механично индуцирано активиране на тромбоцити in vitro, като използване при съхранение на кръвни продукти, например тромбоцитни концентрати, шунтова оклюзия както при бъбречна диализа и плазмафереза, тромбоза вторично при васкуларно увреждане/възпаление като васкулит, артерит, гломерулонефрит, възпалителни болести на корема и отхвърляне на присадени органи, болести като мигрена, феномен на Рейно (Raynaud), болести, при които тромбоцитите подпомагат вътрешен възпалителен процес в стената на кръвоносния съд като атероматозно образуване/прогресия на плаки, стеноза/рестеноза и при други възпалителни заболявания като астма, при които тромбоцитите и тромбоцито-зависегците фактори са намесени в имунологичния болестен процес. Други показания за лечение са нарушенията на централната нервна система и спиране растежа и разпространението на тумори.

Според друга реализация на настоящето изобретение се предлага съединението с формула (I) в кристална и/или аморфна форма за използване в метод на лечение на хора и животни.

Според друга реализация на настоящето изобретение се предлага съединението с формула (I) в кристална и/или аморфна форма за използване като медикамент. За предпочитане съединението с формула (I) в кристална и/или аморфна форма се използва като медикамент, който антагонизира Р₂т (Р2Удо_Р или Р2Т_АС) рецептора в топлокръвните животни, каквото е човека. Най-предпочетено съединението с формула (I) в кристална и/или аморфна форма се използва като медикамент за лечение или предотвратяване на артериални тромботични усложнения при пациенти с болести на коронарните артерии и цереброваскуларни заболявания или заболявания на периферните съдове в топлокръвните животни каквото е човека.

Съгласно изобретението се предлага също използването на съединението с формула (I) в кристална и/или аморфна форма за производство на медикамент, който се използва като антагонист на Р₂т (P2Y_adp или Р2Т_АС) рецептора. По-специално, предлага се използването на съединението с формула (I) в кристална и/или аморфна форма за производство на медикамент, който може да се използва като медикамент за лечение или предотвратяване на артериални тромботични усложнения при пациенти с болести на коронарните артерии и цереброваскуларни заболявания или заболявания на периферните съдове.

Изобретението предлага също метод за лечение или предотвратяване на артериални тромботични усложнения при пациенти с болести на коронарните артерии и цереброваскуларни заболявания или заболявания на периферните съдове, който представлява приемане от личност, страдаща или склонна към такива заболявания, на терапевтично ефективно количество от съединението с формула (I) в кристална и/или аморфна форма.

Съединението с формула (I) в кристална и/или аморфна форма може да се приема топично, например за белите дробове и/или дихателните пътища под формата на разтвори, суспензии, HFA аерозоли и състави със сух прах; или систематично, например чрез орално приемане под формата на таблети, хапчета, капсули, сиропи, прахове и гранули, или парентералио приемане под формата иа стерилни парентерални разтвори или суспензии, чрез подкожно прилагане или ректално прилагане под формата на супозитори или трансдермално.

Съединението с формула (I) в кристална и/или аморфна форма може да се приема самостоятелно или като фармацевтична композиция, съдържаща съединението с формула (I) в кристална и/или аморфна форма в комбинация с фармацевтично допустим разредител, адювант и/или носител. Следователно изобретението предлага друга реализация за фармацевтична композиция, съдържаща съединението с формула (I) в кристална и/или аморфна форма заедно с фармацевтично допустим разредител, адювант и/или носител. Особено предпочетени са композиции, които не съдържат материали, които причиняват нежелани странични ефекти като нежелана алергична реакция.

Композиции като сух прах и HFA аерозоли под налягане на съединението с формула (I) в кристална и/или аморфна форма може да се прилага чрез орална или назална инхалация. За инхалиране съединението с формула (I) в кристална и/или аморфна форма трябва да бъде фино диспергирано. Съединението с формула (I) в кристална и/или аморфна форма може да се прилага също чрез инхалиране като сух прах. Инхалаторът може да бъде едно- или мулти-дозиращ инхалатор, и може да бъде инхалатор за сух прах, който се задейства от дишането.

Една възможност е смесването на фино диспергираното съединение с формула (I) в кристална и/или аморфна форма с вещество носител, например, моно-, ди- или полизахарид, захарен алкохол или друг полиол. Подходящи носители са захарта и нишестето. Друга възможност е фино диспергираното съединение с формула (I) в кристална и/или аморфна форма да бъде обвито с покритие от друго вещество. Сместа от прахове може също да бъде приготвена в твърди желатинови капсули, всяка от които съдържа желаната доза от активното съединение с формула (I) в кристална и/или аморфна форма.

Друга възможност е преработването на фино диспергирания прах в сфери, които се пръскат по време на процедурата на инхалиране. Този сферонизиран прах може да се постави в резервоара за лекарство на мулти-дозиращия инхалатор, например известния като Turbuhaler®, при който дозиращото устройство отмерва желаната доза, която след това се инхалира от пациента. С помощта на тази система активното съединение с формула (I) с или без носител се приеме от пациента. Фармацевтичната композиция, съдържаща съединението, може да се w изготви удобно като таблетки, хапчета, капсули, сиропи, прахове и гранули за орално приемане; стерилни парентерални или подкожни разтвори или суспензии за парентерално приемане или супозитори за ректално прилагане.

За орално прилагане съединението с формула (I) в кристална и/или аморфна форма се смесва с адювант или носител, например, лактоза, захароза, сорбитол, манитол, нишестета като картофено нишесте, царевично нишесте или амилопектин, целулозни производни, свързващо вещество като желатин или поливинилпиролидон, и смазващо вещество като магнезиев стеарат, калциев стеарат, полиетиленгликол, восъци, парафин и други подобни, след което се пресова в таблетки. Ако се необходими таблетки с покритие, сърцевината се приготвя както е описано по-горе и се покрива с концентриран захарен сироп, който може да съдържа, например, гума арабика, желатин, талк, титанов диоксид и други подобни. Таблетката може да бъде покрита и с подходящ полимер, разтворен или в летлив органичен разтворител или във воден разтворител.

За приготвянето на меки желатинови капсули съединението с формула (I) в кристална и/или аморфна форма се смесва с например, растително масло или полиетиленгликол. Твърдите желатинови капсули могат да съдържат гранули на съединението и да се използват също горе споменатите ексипиенти за таблетки, например лактоза, захароза, сорбитол, манитол, нишестета, целулозни производни или желатин. Твърдите желатинови капсули могат да се напълнят също с течни или полутвърди композиции на лекарството.

Течните препарати за орално приложение могат да бъдат под формата на сиропи или суспензии, например, разтвори, съдържащи съединението с формула (I) в кристална и/или аморфна форма и останалото е захар и смес на етанол, вода глицерол и пропилен гликол. Възможно е също тези течни състави да съдържат оцветител, ароматизатор, захарин и карбоксиметилцелулоза като сгъстител или други известни на специалистите ексипиенти.

Фигура 1.1 е картина на рентгеновата дифракция за Полиморф I, получена е помощта на Philips X’Pert MPD апарат в θ конфигурация в интервал на сканиране 1° до 40° 20 при време на експозиция 2 или 5 секунди на 0.02° 20 инкремент. Рентгеновите лъчи са генерирани от медна тръба за далечно фино фокусиране, работеща при 40 kV и 50 mA. Дължината на вълната на рентгеновите лъчи е 1.5406 А.

Фигура 1.2 е картина на рентгеновата дифракция за Полиморф

II, получена с помощта на Siemens D5000 апарат в 0 - 0 конфигурация в интервал на сканиране 2° до 30° 20 при време на експозиция 2 секунди на 0.02° 20 инкремент. Рентгеновите лъчи са генерирани от медна тръба за далечно фино фокусиране, работеща при 45 kV и 40 mA. Дължината на вълната на рентгеновите лъчи е 1.5406 А. Данните са получени при използване на нулев фон, върху който са поставени -10 мг. Държателят е изработен от силициев единичен кристал, който е отрязан по дължината на равнината, която не дифрактира, след което е полиран до оптически плоска повърхност. Рентгеновите лъчи, падащи върху тази повърхност се анулират чрез екстинкцията на Браг.

Фигура 1.3 е картина на рентгеновата дифракция за Полиморф

III, получена с помощта на Siemens D5000 апарат както е описано по-горе.

Фигура 1.4 е картина на рентгеновата дифракция за Полиморф

IV, получена с помощта на Siemens D5000 апарат както е описано по-горе.

Фигура 1.5 е картина на рентгеновата дифракция за Форма ос, получена с помощта на Siemens D5000 апарат както е описано по-горе.

Фигура 2 показва ДСК диаграмите за Полиморф I, II, III и IV и Форма а, получени с помощта на Perkin Elmer DSC 7 апарат. Използвани са алуминиеви капсули с надупчен капак. Теглото на пробата е 1 до 3 мг. Измерването е извършено в поток на азот (30 мл/мин) и изследваният температурен интервал е 30 до 325 °C при постоянна скорост на повишаване на температурата от 10°С/мин.

Трябва да се има предвид, че анализът на проби с размер на зърната повече от 30 микрона и асиметрична форма може да повлияе върху относителния интезитет на пиковете. Специалистът разбира, че разположението на рефлексите зависи от точната височина, на която се намира пробата в дифрактометъра и нулевото калибриране на апарата. Планарността на повърхностите на пробата също може да оказва слабо влияние. Следователно, данните от дифракционната картина не могат да се приемат като абсолютни величини.

Изобретението може да се илюстрира със следните Примери без да го ограничават.

Пример 1 {15-а,2а,ЗР(15*,2К*),531}-3-(7-(Г2-(3,4-дифлуорофенил)циклопропил]амино}-5(пропилтио)-ЗЯ-1.2.3-триазолоГ4.5-сЦпирими21 дин-3-ил)-5-(2-хидроксиетокси)циклопентан-1,2-диол във формата на Полиморф I.

Част 1

Съединението с формула (I) във формата на Полиморф II (2мг) се нагрява и охлажда в DSC по следния начин: 35 до 143 до 35 до 148 до 35 до 148 до 35°С. Този процес на отгряване води до кристализиране на чист Полиморф I, което се вижда от ДСК. Част 2

Разтвор, съдържащ съединението с формула (I), 5 мл/г метанол и 7.3 мл/г вода и малко количество зародиши от Полиморф I, кристализира при 30°С. XRPD and DSC потвърждават получаването на достатъчно чист Полиморф I.

Пример 2 (15-а,2а,33(18*^*),531}-3-(7-{[2-(3,4-дифлуорофенил)циклопропил] амино} -5 (пропилтио)-ЗЯ-1,2,3 -триазоло [4,5 -d] пиримидин-3-ил)-5-(2-хидроксиетокси)циклопентан-1,2-диол във формата на Полиморф II.

Към 45 мг от съединението с формула (I) се добавя хлороформ (150 цп) и сместа се затопля до разтваряне в поток от азот над парна баня. Полученият разтвор се оставя да кристализира през нощта. XRPD and DSC потвърждават получаването на достатъчно чист Полиморф II.

Пример 3 (IS-α, 2α, 33(1S*,2R*), 5311-3-(7-( Г2-(3,4-дифлуорофенил)циклопропил!амино} -5(пропилтио)-ЗЯ-1,2,3-триазолоГ 4,5^1пиримидин-3-ил)-5-(2-хидроксиетокси)циклопентан-1,2-диол във формата на Полиморф Ш.

Към 10 мг от съединението с формула (I) се добавя етанол (200 рл) и сместа се затопля до разтваряне над парна баня. Полученият разтвор се оставя да кристализира през нощта. XRPD and DSC потвърждават получаването на смес от Полиморф II и III. Този материал е използван като зародишообразувател за получаване на по-големи проби: 191 мг от Полиморф II се разбърква в 1 мл 50%-ен воден разтвор на изопропанол. Към суспензията се добавят 15 мг зародиши от смесения Полиморф II/III. След 2 дена става пълно превръщане в Полиморф III, което е наблюдавано с помощта на XRPD.

Пример 4 {lS-g,2a,3 β( 1S* ,2R* ),5 βΐ} -3 -(7-( [2-(3,4-дифлуорофенил)циклопропил1амино}-5(пропилтио)-ЗЯ-1,2,3-триазолоГ4,5-0]пиримидин-3-ил)-5-(2-хидроксиетокси)циклопентан-1,2-диол във формата на Полиморф IV.

Към 10 мг от съединението с формула (I) се добавя ацетонитрил (0.12 мл) и сместа се затопля до разтваряне над парна баня. Топлият разтвор се оставя да изстине бавно в съд с кожух, през който минава гореща вода. Получените кристали са изсушени под азот. XRPD потвърждават, че това е отделен полиморф.

Пример 5 {18-д,2д,Зр(15^2К*)^1}-3-(7-(Г2-(3,4-дифлуорофенил)циклопропил1амино}-5(пропилтио)-ЗЯ-1,2,3-триазоло[4,5-0]пиримидин-3-ил)-5-(2-хидроксиетокси)циклопентан-1,2-диол във форма а

Съединението с формула (I) (218 мг) се разтваря в 50%-ен воден разтвор на етанол (24 мл). Към този разтвор се добавя на капки още 14.5 мл вода. Полученият наситен разтвор се лиофилизира с апарат Virtis при следните условия (вакуум 2170 тТ, време 20.2 часа, кондензна температура -52°С, околна температура 20.3°C).

Сравнителен Пример 1 ί 1 S-Г 1 α,2α,3 β( 1S* ,2R* ),5 βΐ} -3-(7- {[2-(3,4-дифлуорофенил) циклопропил~|амино}-5-(пропилтио)-ЗЯ-1,2,3-триазоло[4,5-сГ| пиримидин-3-ил)-5-(2-хидроксиетокси) циклопентан-1,2-диол Разтвор на {3aR-[3aa,4a,6a(lR*,2S*),6aa]}-2-[6-({7-[2-(3,4дифлуорофенил)циклопропил]амино-5-(пропилтио)-ЗЯ-1,2,3триазоло[4,5-б]пиримидин-3-ил}тетрахидро-2,2-диметил-4Яциклопента-1,3-диоксол-4-ил)окси]етанол (Метод А, 0.59 г) в трифлуорооцетна киселина (15 мл) и вода (15 мл) се разбърква при стайна температура за 30 минути. Реакционната смес се прибавя внимателно към разтвор на натриев бикарбонат (21 г) във вода (150 мл) и се разбърква в продължение на 30 минути. Сместа се екстрахира с етил ацетат, който се суши и изпарява. Остатъкът се пречиства (S1O2, етил ацетат като елюент), при което се получава съединението от заглавието (0.44 г). MS (APCI) 523 (М+Н⁺, 100%); NMR: 8.95 (IH, d, J=3. 3), 7.39-7.21 (2H, m), 7.10-7.00 (IH, m), 5.12 (IH, d, J=6. 4), 5.05 (IH, d, J=3. 6), 4.96 (IH, q, J=9. 0), 4.62-4.54 (2H, m), 3.95 (IH, br s), 3.79-3.73 (IH, m), 3.55-3.47 (4H, m), 3.20-3.13 (IH, m), 2.98-2.81 (2H, m),

2.63 (IH, dt, J=13. 6,8.5), 2.29-2.21 and 2.16-2.09 (IH, m), 2.072.00 (1И, m), 1.73-1.33 (4H, m), 0.99 (3H, t, J=7. 4)

Получаване на изходните материали

Изходните материали са или търговски достъпни или се получават лесно по стандартните методи от известни вещества. Например, следващите реакции са илюстрации, без да бъдат ограничение, на горните реакции.

Метод А (3aR-f3aa,4a,6a( 1 S*,2R*),6aa] 1-2-Г 6-( {7-(2-(3,4-дифлуорофенил)циклопропил] амино} -5-( пропилтио)-ЗЯ-1,2,3триазо л ο 14,5 -d] пиримидин-3 -ил} тетрахи дро-2,2-диметил-4Яциклопента-1,3-диоксол-4-ил)окси] етанол

DIBAL-H® (1.0 М разтвор в хексани, 5.15 мл) се добавя към охладен с лед разтвор на метилов естер на {3aR[3aa,4a,6a( lR*,2S*),6aa]}- {(6-(7- {(2-(3,4-дифлуорофенил) циклопропил]амино}-5(пропилтио)-ЗЯ-1,2,3-триазоло[4,5-б]пиримидин-3-ил)-тетрахидро-2,2-диметил-477-циклопента-1,3диоксол-4-ил]окси}оцетна киселина (Метод В, 0.76 г) в ТХФ (1 мл) и разтворът се разбърква при тази температура за 2 часа. Реакционната смес се концентрира под вакуум и остатъкът се разтваря в етил ацетат (75 мл). Добавя се наситен воден разтвор на натриево-калиев тартарат (75 мл) и сместа се разбърква енергично в продължение на 16 часа. Органичната фаза се събира, а водната се екстрахира отново с етил ацетат (2x50 мл). Комбинираните органични извлеци се сушат и концентрират и остатъкът се пречиства (Si0₂, изохексан:етил ацетат 1:1 като елюент), при което се получава съединението от заглавието (0.63 г). MS (APCI) 563 (М+Н⁺, 100%).

Метод В

Метилов естер на f3aR-[3aa,4a,6a(lR*,2S*),6aa1}-{r6-(7-{[2(3,4-дифлуорофенил)циклопропил]амино)-5(пропилтио)-ЗЯ1,2,3-триазоло[4,5-с11-пиримидин-3-ил)-тетрахидро-2,2-диметил4Я-циклопента-1,3-диоксол-4-ил1окси) оцетна киселина

Към смес на метилов естер на {3aR-[3aa,4a,6a,6aa]}-{6-[7бромо-5-(пропилтио)-ЗЯ-1,2,3-триазоло[4,5-б]-пиримидин-3ил)-тетрахидро-2,2-диметил-4Я-циклопента-1,3-диоксол-4ол]окси}оцетна киселина (Метод D, 0.80 г) и (1К-транс)-2-(3, 4дифлуорофенил)циклопропиламин, [К-(К*,К*)]-2,3-дихидроксибутандиоат (1:1) (Метод С, 0.61г) в дихлорометан (25 мл) се добавя Ν,Ν-диизопропилетиламин (0.85 мл). Полученият разтвор се разбърква при стайна температура за 16 часа, след което се концентрира под вакуум. След пречистване (Si0₂, изохексан:етил ацетат 3:1 като елюент) се получава съединението от заглавието като безцветна пяна (0.77 г).

MS (APCI) 591 (М+Н⁺, 100%).

Метод С (1К-щршщ)-2-(3,4-дифлуорофенил)циклопропанамин,ГК(К*,К*)]-2,3-дихидроксибутандиоат (1:1)

Съединението от заглавието може да се получи според методиката, описана в WO 9905143.

Метод D

Метилов естер на [ЗаК-(Заа,4а,6а,6аа)]-({6-Г7-бромо-5-(пропилтио)-ЗЯ-1,2,3-триазоло|~4,5-с11-пиримидин-3-ил1-тетрахидро-2.2диметил-4Я-циклопента-1,3-диоксол-4-ол} окси)оцетна киселина

Метилов естер на [ЗаК-(Заа,4а,6ос,6аос)]-({6-[7-амино-5-(пропилтио)-ЗЯ-1,2,3-триазоло[4,5-0]-пиримидин-3-ил]-тетрахидро-

2.2- диметил-4Я-циклопента-1,3-диоксол-4-ол}окси)оцетна киселина (Метод Е, 1.1 г) и изоамилнитрил (2.4 мл) в бромоформ (30 мл) се нагрява при 80°С за 30 минути. Охладената реакционна смес се пречиства (SiO₂, етил ацетат:изохексан 1:4 като елюент), при което се получава съединението от заглавието (0.44 г). MS (APCI) 502/4 (М+Н⁺), 504(100%).

Метод Е

Метилов естер на ГЗаК-(Заа,4а,6а,6аа)]-({6-Г7-амино-5-(пропилтио)-ЗЯ-1,2,3-триазолоГ4,5-сГ|-пиримидин-3-ил1-тетра-хидро-2,2диметил-4Я-циклопента-1,3 -диоксол-4-ол} окси) оцетна киселина

Към разтвор на [ЗаК-(Заа,4аа,6аа,6аа)]-6-[7-амино-5-(пропилтио)-ЗЯ-1,2,3-триазоло[4,5-с!]-пиримидин-3-ил]-тетрахидроо-

2.2- диметил-4Я-циклопента-1,3-диоксол—4-ол (Метод F, 0.50 г) в ТХФ (25 мл) се добавя при 0°С бутиллитий (0.62 мл 2.5N в хексани). След 20 минути суспензията се обработва с разтвор на метилов естер на трифлуорометансулфонилокси оцетна киселина (0.34 г) (получен по метода на Biton, Tetrahedron, 1995, 51, 10513) в ТХФ (10 мл). Полученият разтвор се оставя да се затопли до стайна температура, след което се концентрира и пречиства (SiO₂, етил ацетат:хексан 4:6 като елюент), при което се получава съединението от заглавието (0.25 г). MS (APCI) 439 (М+Н⁺, 100%).

Метод F [3aR-(3aa,4а,6а,6аа)]-6-17-амино-5-(пропилтио)-ЗЯ-1,2,3триазоло[4,5-б1-пиримидин-3-ил]-тетрахидро-2,2-диметил-4//циклопента-1,3-диоксол-4-ол [3aR-(3aa,4а,6аа,6аа)]-6-[7-хлоро-5-(пропилтио)-ЗЯ-1,2,3триазоло[4,5-с1]-пиримидин-3-ил]-тетрахидро-2,2-диметил-4Яциклопента-1,3-диоксол-4-ол (Метод G, 13.2 г) в ТХФ (200 мл) съдържащ 0.88 амоняк (5 мл) се разбърква в продължение на 2 часа, след което се концентрира до сухо и остатъкът се разпределя между вода и етил ацетат. Органичната фаза се суши и концентрира, при което се получава съединението от заглавието (12.5 г). MS (APCI) 367 (М+Н⁺, 100%).

Метод G r3aR-(3aa,4a,6a,6aa)I-6-r7-xnopo-5-(npomuiTHo)-3//-l,2,3триазо л о [4,5 -d] -пиримидин-3 -ил] -тетрахидро-2,2-димети л-4Яциклопента-1, З-диоксол-4-ол

Изоамил нитрит (1.1 мл) се добавя към разтвор на [3aR(Заа,4а,6а,6аа)]-6-{[5-амино-6-хлоро-2-(пропилтио)-пиримидин -3 -ил] амино} -тетрахидро-2,2-диметил-4Я-циклопента-1,3диоксол-4-ол (Метод Н, 2.0 г) в ацетонитрил (100 мл) и разтворът се нагрява при 70°С за 1 час. Охладената реакционна смес се концентрира и пречиства (S1O2, етил ацетат:изохексан 1:3 като елюент), при което се получава съединението от заглавието (1.9 г). MS (APCI) 386 (М+Н⁺, 100%).

Метод Н ГЗаК-(Заа,4а,6а,6аа)]-6-{[5-амино-6-хлоро-2-(пропилтио)пиримидин-3-ил]амино}-тетрахидро-2,2-диметил-4//-циклопента-! .З-лиоксол-4-ол

Железен прах (3.0 г) се добавя към разбъркван разтвор на [3aR-(Заа,4а,6а,6аа)]-6-{[6-хлоро-5-нитро-2-(пропилтио)-пиримидин -3-ил]амино}-тетрахидро-2,2-диметил-4Я-цикло-пента-1,3диоксол-4-ол (Method I, 2.7 г) в оцетна киселина (100 мл). Реакционната смес се разбърква при стайна температура в продължение на 2 часа, концентрира се до половината обем, разрежда се с етил ацетат и се измива с вода. Органичната фаза се суши и концентрира, при което се получава съединението от заглавието (2.0 г). MS (APCI) 375 (М+Н⁺, 100%).

Метод I ГЗаК-(Заа,4а,6а,6ааУ|-6-(Г6-хлоро-5-нитро-2-(пропилтио)пиримидин-3-ил1амино}-тетрахидро-2,2-диметил-477-циклопента-1,3-диоксол-4-ол

Разтвор на [ЗаК-(Заа,4а,6а,6аа)]-6-аминотетрахидро-2,2-диметил-4Я-циклопента-1,3-диоксол-4-ол, хидрохлорид (Метод J, 10.0 г) and Ν,Ν-диизопропилетиламин (35 мл) в ТХФ (600 мл) се разбърква за 1 час. Сместа се филтрува и разтворът се добавя в продължение на 1 часа към разтвор на 4, 6-дихлоро-5-нитро-2(пропилтио)пиримидин (WO 9703084, 25.6 г) в ТХФ (1000 мл) и се разбърква в продължение на още 2 часа. Обемът на разтворителя се намалява под вакуум и се добавя етил ацетат (1000 мл). Сместа се измива с вода и органичните фракции се сушат, изпаряват и пречистват (SiO₂, изохексан-етил ацетат като елюент), при което се получава съединението от заглавието (14.2 г). MS (APCI) 405 (М+Н+, 100%).

Метод J [ЗаК-(Заа,4а,6а,6аа)]-6-амино-тетрахидро-2,2-диметил-4Яцпклопента-! .З-диоксол-4-ол, хидрохлорид

Бис(1,1-диметилетил) естер на [1Ι<-(1α,2β,3β,4α)]-2,3,4-τρΗΧΗдроксициклопентенилимидодикарбоксилна киселина, (Метод К, 17.4 г) в 6М НС1 (100 мл)/метанол (500 мл) се разбърква в продължение на 18 часа. Сместа се изпарява и след това се извършва ацеотропна дестилация с толуен (4 х 200 мл), при което се получава безцветен прах (8.7 г). Този прах се суспендира в ацетон (250 мл), съдържащ 2,2-диметоксипропан (25 мл) и конц. НС1 (0.2 мл), след което се нагрява на обратен хладник 2 часа. Сместа се охлажда, изпарява и подлага на ацеотропна дестилация с толуен (3 х 200 мл). Остатъкът се разтваря в 20%-на водна оцетна киселина и се разбърква в продължение на 2 часа. Сместа се изпарява и се подлага на ацеотропна дестилация с толуен (4 х 200 мл), при което се получава съединението от заглавието (10,1 г). MS (APCI) 174 (М+Н⁺, 100%)

Метод К

Бис( 1,1-диметилетил) естер на [1К-(1а,20,ЗВ,4а)]-2,3,4-трихидроксициклопентенилимидодикарбоксилна киселина

Към разтвор на (11<-сй)-бис(1,1-диметилетил)-4-хидрокси-2циклопентенилимидодикарбонат (Метод L, 17.1 г) в ТХФ (500 мл)/вода (50 мл) се добавя ЬЕметилморфолин-М-оксид (9.4 г), след което осмиев тетраоксид (10 мл, 2.5% разтвор в трет.бутанол). Сместа се разбърква при стайна температура в продължение на 4 дни, след което се третира с натриев хидросулфит (6.0 г). Сместа се филтрува през диатомитна земя и продуктът се пречиства (Si0₂, етил ацетат:хексан 1:1 като елюент), при което се получава съединението от заглавието (19. 1 г). NMR : 1.44 (18Н, s), 1.46-1.60 (1Н, т), 1.97-2.05 (1Н, т),

3.55-3.58 (IH, m), 3.66-3.73 (IH, m), 4.11-4.21 (2H, m), 4.54 (IH, d, J=4. 8), 4.56 (IH, d, J=5. 9), 4. 82 (IH, d, J=4.6). ·

Metod L (1 R-z/mc)-6hc( 1,1 -диметилетил)-4-хидрокси-2-циклопентенилимидодикарбонат

Към суспензия на измит с етер натриев хидрид (60% дисперсия в масло; 0.31 г) в ТХФ (30 мл) се добавя бис(1,1-диметилетил) естер на имидодикарбоксилна киселина (1.84 г). Сместа се разбърква при 40°С за 1 час. При стайна температура към сместа се добавя (18-г/мс)-4-ацетокси-2-циклопентен-1-ол (0.5 г) и тетракис(трифенилфосфин) паладий(О) (0.18 г). Реакционната смес се разбърква в продължение на 24 часа и се пречиства (SiO₂, етил ацетат:хексан 1:9 като елюент), при което се получава съединението от заглавието като безцветно твърдо вещество (0.90 г). NMR: 1.43 (18Н, s), 1.61 (IH, ddd, J=12. 3,7.7,6.4), 2.54 (IH, dt, J=12. 6,7.4), 4.51-4.57 (IH, m), 4.86 (IH, tq, J=8. 0,1.8), 4.91 (IH, d, J=5. 4), 5.71-5.77 (2H, m).

Пример 2

По-нататък са дадени за илюстрация представителни фармацевтични дозировъчни форми, съдържащи съединението с формула (I) в кристална и/или аморфна форма (оттук нататък съединение X) за терапевтично или профилактично приложение при хора:

(a)	Таблетка I	мг/таблетка
(a)	Съединение X	100 .
	Лактоза Ph.Eur	182.75
	Натриева кроскармелоза	12.0
	Паста от царевично нишесте
	(5% тегл./об. паста)	2.25
	Магнезиев стеарат	3.0
(b)	Таблетка II	мг/таблетка
	Съединение X	50
	Лактоза Ph.Eur	223.75
	Натриева кроскармелоза	6.0
	Царевично нишесте	15.0
	Поливинилпиролидон
	(5% тегл./об. паста)	2.25
	Магнезиев стеарат	3.0
(c)
	Таблетка III	мг/таблетка
	Съединение X	1.0
	Лактоза Ph.Eur	93.25
	Натриева кроскармелоза	4.0
	Паста от царевично нишесте
	(5% тегл./об. паста)	0.75
	Магнезиев стеарат	1.0
(d)
	Капсула	мг/капсула
	Съединение X	10
	Лактоза Ph.Eur	488.5
	Магнезиев стеарат	1.5

(е)
	Инжекция I	(50 мг/мл)
	Съединение X	5.0% тегл./об.
	1N разтвор на натриев хидроксид	15.0% об./об.
	0.1 N Солна киселина	(до pH 7.6)
	Полиетиленгликол 400	4.5% тегл./об.
	Вода за инжекция до 100%
Ф	Инжекция II	(10 мг/мл)
	Съединение X	1.0% тегл./об.
	Натриев фосфат ВР	3.6% тегл./об.
	0.1 N Разтвор на натриев
	хидроксид	15.0% об./об.
	Вода за инжекция до 100%
(g)	Инжекция III	(1 мг/мл,буфери-
		ран до pH 6)
	Съединение X	0.1% тегл./об.
	Натриев фосфат ВР	2.26% тегл./об.
	Лимонена киселина	0.38% тегл./об.
	Полиетиленгликол 400	3.5% тегл./об.
	Вода за инжекция до 100%

Забележка

Горните състави се получават по обичайните, добре известни на фармацевтите методики. Таблетките (а)-(с) могат да бъдат покрити по обичайните начини, например с покритие от целулозен ацетат фталат.

NMR спектрите са снети на Varian Unity Inova 300 или 400 спектрометър; NMR данните са дадени като делта стойности за най-информативните протони, представляващи милионни части (ppm) спрямо тетраметилсилан (TMS) като вътрешен стандарт, при използване на пердевтеро диметил сулфоксид) (DMSO-5₆) като разтворител с изключение на случаите, за които е посочен друг разтворител; за примери, които показват наличие на ротамери в протонния NMR спектър са дадени само химичните отмествания на главния ротамер; константите на куплиране (J) са дадени в Hz.

Мас спектрите (MS) са снети както следва: EI спектри са получени на VG 70-250S или Finnigan Mat Incos-XL спектрометър, FAB спектрите са снети на VG 70-250SEQ спектрометър, ESI и AOCI спектрите са снети на Finnigan Mat SSQ7000 или Micromass Platform спектрометър.

Препаративните HPLC разделяния обикновени са извършени с Novapak®, Bondapak® или Hypersil® колони, напълнени с BDSC-18 обратна фаза силициев диоксид.

Колонната хроматография (дадена в Примерите като (SiO₂)) е извършена при използване на Fisher Matrix силициев диоксид, 35-70цм.

Съкращения

ТХФ тетрахидрофуран

XRPD рентгенова дифракция на прах диференциална сканираща калориметрия

Claims

Патентни претенции

1. Съединение с формула (I):

(I) в достатъчно чиста кристална форма.
2. Съединение с формула (I) съгласно претенция 1, което е в безводна форма.
3. Съединение с формула (I) съгласно претенция 1, характеризиращо се с това, че картината на рентгенова дифракция на прах съдържа специфични пикове с висок интензитет при 5.3° (±0.1°), 20. 1° (±0.1 ), 20.7° (±0.1°), 21.0° (±0.1°) и 21.3° (±0.1°) 20.
4. Съединение с формула (I) съгласно претенция 1 или 3, характеризиращо се с това, че картината на рентгенова дифракция на прах съдържа специфични пикове при 5.3° (±0.1°), 8.0° (±0.1°), 9.6° (±0.1°), 13.9° (±0.1°), 15. 3° (±0.1 ),

20. 1° (±0.1 ), 20.7° (±0.1°), 21.0° (±0.1°), 21.3° (±0.1°), 26.2° (±0. 1°) and 27.5° (±0. 1°) 20.
5. Съединение с формула (I) съгласно всяка една от претенция

1, 3 или 4, характеризиращо се с това, че кривата на диференциалната сканираща калориметрия има начало на топене, което е в интервала 146 - 152°С.
6. Съединение с формула (I) съгласно претенция 1, характеризиращо се с това, че картината на рентгенова дифракция на прах съдържа специфични пикове с висок интензитет при 5.5° (±0.1°), 13.5° (±0.1°), 18.3° (±0.1°), 22.
7°(±0.1°) и 24.3° (±0.1°) 2Θ.

_г... 7. Съединение с формула (I) съгласно претенция 1 или 6,

War характеризиращо се · с това, че картината на рентгенова дифракция на прах съдържа специфични пикове при 5.5° (±0.1°), 6.8° (±0.1°), 10.6° (±0.1°), 13.5° (±0.1°), 14.9° (±0.1 ), 18.3° (±0.1 ), 19.2° (±0.1 °), 22.7° (±0.1 °), 24.3° (±0.1 °) и 27.1 ° (±0. 1°)20.
8. Съединение с формула (I) съгласно всяка една от претенции

1 до 6 или 7, характеризиращо се с това, че кривата на диференциалната сканираща калориметрия има начало на топене, което е в интервала 136 - 139°С.
9. Съединение с формула (I) съгласно претенция 1, характеризиращо се с това, че картината на рентгенова дифракция на прах съдържа специфични пикове с висок интензитет при 14.0° (±0.1°), 17.4° (±0.1°), 18.4° (±0.1°), 21.4°(±0.1°) и 24.1° (±0.1°) 2Θ.
10. Съединение с формула (I) съгласно претенция 1 или 9, характеризиращо се с това, че картината на рентгенова дифракция на прах съдържа специфични пикове при 5.6° (±0.1°), 12.5° (±0.1°), 14.0° (±0.1°), 17.4° (±0.1°), 18.4° (±0.1 ), 21.4° (±0.1 ), 22.2° (±0.1°), 22.9° (±0.1°), 24.1° (±0.1°) и 24.5° (±0. 1°)20.
11. Съединение с формула (I) съгласно всяка една от претенции

1, 9 или 10, характеризиращо се с това, че кривата на диференциалната сканираща калориметрия има начало на топене, което е в интервала 127 - 132°С.
12. Съединение с формула (I) съгласно претенция 1, характеризиращо се с това, че картината на рентгенова дифракция на прах съдържа специфични пикове с висок интензитет при 4.9° (±0.1°), 9.2° (±0.1°), 11.6° (±0.1°), 15.6°(±0.1°) и 16.4° (±0.1°) 20.
13. Съединение с формула (I) съгласно претенция 1 или 12, характеризиращо се с това, че картината на рентгенова дифракция на прах съдържа специфични пикове при 4.9° (±0.1°), 6.0° (±0.1°), 9.2° (±0.1°), 11.6° (±0.1°), 12.8° (±0.1 ), 15.6° (±0.1 ), 16.4° (±0.1°), 17.2° (±0.1°), и 18.1° (±0. 1°) 20.
14. Съединение с формула (I) съгласно всяка една от претенции

1, 12 или 13, характеризиращо се с това, че кривата на диференциалната сканираща калориметрия има начало на топене, което е около 139°С.
15. Съединение с формула (I) в предимно аморфна форма.
16. Съединение с формула (I), което е във форма на хидрат.
17. Смес на съединение с формула (I) съгласно всяка една от претенции 6 до 8 и съединение с формула (I) съгласно всяка една от претенции 9 до 11.
18. Метод за получаване на съединение съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че съединение с формула (I) кристализира из разтвор, избран от групата: нисши алкил ацетати, нисши алкил алкохоли, алифатни и ароматни въглеводороди, диалкил етери, диалкил кетони, ацетонитрил, вода или смес от тях.
19. Метод съгласно претенция 18, характеризиращ се с това, че разтворителят е избран от групата: етанол, етил ацетат, изопропанол, изооктан, ацетонитрил, вода или смес от тях.
20. Метод съгласно претенция 19, характеризиращ се с това, че разтворителят е избран от групата: смес на метанол и вода, етанол, етил ацетат, смес на етанол и вода, смес на изопропанол и вода, смес на етил ацетат и изооктан, и ацетонитрил.
21. Метод за производство на съединение съгласно всяка една от претенции 3 до 5, съгласно всяка една от претенции 18 до 20, характеризиращ се с това, че разтворителят е смес от метанол и вода.
22. Метод за производство на съединение съгласно всяка една от претенции 3 до 5, характеризиращ се с това, че се използва зародишообразувател.
23. Метод съгласно претенция 22, характеризиращ се с това, че зародишообразувателят е получен чрез топене на съединение съгласно всяка една от претенции 6 до 8.
24. Метод за производство на съединение съгласно всяка една от претенции 6 до 8, съгласно всяка една от претенции 18 до 20, характеризиращ се с това, че разтворителят е етил ацетат.
25. Метод за производство на съединение съгласно всяка една от претенции 9 до 11, съгласно всяка една от претенции 18 до w 20, характеризиращ се с това, че разтворителят е алкохол.
26. Метод за производство на съединение съгласно всяка една от претенции 9 до 11, характеризиращ се с това, че съединение с формула (I) се суспендира в система от разтворителите ИПА/вода при температура 5 до 65°C.
27. Метод за производство на съединение съгласно всяка една от претенции 12 до 14, който съдържа метод съгласно всяка една от претенции 18 до 20, характеризиращ се с това, че разтворителят е ацетонитрил.
28. Съединение съгласно всяка една от претенциите от 1 до 17 за прилагане като медикамент.
29. Фармацевтичен състав, съдържащ съединение съгласно всяка една от претенциите от 1 до 17 в смес с фармацевтично допустим адювант, разредител или носител.
30. Фармацевтичен състав, съдържащ съединение съгласно всяка една от претенциите от 1 до 17 за използване при превенция на артериални тромботични усложнения при пациенти с коронарни заболявания, цереброваскуларни заболявания или заболявания на периферните съдове.
31. Използване на съединение съгласно всяка една от претенциите 1 до 17 при производството на медикамент за прилагане при превенция на артериални тромботични усложнения при пациенти с коронарни заболявания, цереброваскуларни заболявания или заболявания на периферните съдове.
32. Метод за лечение или превенция на артериални тромботични усложнения при пациенти с коронарни заболявания, цереброваскуларни заболявания или заболявания на периферните съдове, който се състои в прилагане при хора, страдащи от или податливи на такова заболяване, на терапевтично ефективно количество от съединение съгласно всяка една от претенции 1 до 17.