BG97971A

BG97971A - Нови стероиди

Info

Publication number: BG97971A
Application number: BG97971A
Authority: BG
Inventors: Paul Andersson; Bengt Axelsson; Ralph Brattsand; Arne Thalen
Original assignee: Aktiebolaget Astra
Priority date: 1991-02-04
Filing date: 1993-07-20
Publication date: 1994-04-29
Also published as: DE69228870T2; GR3030657T3; US5674861A; IS3808A; FI933450A; IS1601B; SI9210065A; IE920166A1; EE03111B1; PT100086B; MX9200324A; SK79693A3; CZ149693A3; CN1052155C; EP0570454B1; US5939409A; AP366A; CN1140178A; CN1034868C; NO304073B1

Abstract

Съединенията и фармацевтичните препарати на тяхнаоснова се използват за лечение на възпалителни и алергични заболявания. Те са под формата на 22r и 22s епимери и имат обща формула в която х1 и х2са еднакви или различни и означават водороден или флуорен атом, като х1 и х2 не са едновременно водороден атом. 11 претенции

Description

Област на изобретението

Настоящето изобретение се отнася за нови противовъзпалителни и антиалергични активни компоненти и за методите за тяхното приготвяне. Изобретението също така засяга фармацевтичните съставки съдържащи тези компоненти и способите за фармакологичното използване на компонентите.

Предмет на това изобретение е да осигури противовъзпалителни, имуноподтискащи и антиалергични глюкокортикостероиди или фармацевтичен състав с висока активност на мястото на приложение, т.е. в дихателния тракт, върху кожата, в чревния тракт, в ставите или в окото, който да локализира лекарството на ограничена площ така причинявайки слаби глюкокортикоидни ефекти.

Ниво на техниката

Известно е че глюкокортикостероидите (ГКС) могат да бъдат използвани за местна терапия на възпалителни, алергични или имунни заболявания на дихателните пътища (т.е. астма, ринити), на кожата (екземи, psoriasis) или на червата (ulcerative colitis, Morbus Crohn). C местната глюкокортикостероидна терапия се постигат клинични преимущества над общата терапия (с глюкокортикостероидни таблетки), по-специално отнасящи се до намаляване на нежелани глюкокортикоидни ефекти извън болното място вследствие редуциране на необходимата доза. За да се достигнат още по-високи клинични предимства, напр. при острите дихателни заболявания, ГКС трябва да имат удобен фармакологична форма. Те трябва да имат висока вътрешна глюкокортикоидна активност на мястото на приложение, но също така и бърза дезактивация преди или след поемането им в общото кръвообращение.

• · · · · » • ♦ • · · ·

Същност на изобретението

Един предмет на изобретението е да опише нови ГКС-ни съединения. Те се характеризират с висока противовъзпалителна, имуноподтискаща и противоанафилактична ефикасност на мястото на приложение и извън него.

Компонентите на изобретението са 22R или 22S епимери от основната формула

където Xj и Х2 са еднакви или различни и всеки представлява водороден или флуорен атом, при което Х| и Х2 не са едновременно водороден атом.Конкретните 22R и 22S епимери от формула (I) могат да бъдат обяснени с конфигурационното разположение на въглеродния атом в 22-ра позиция :

• · • ·· · ·· ····

(II; епимер 22R)

I

Х₂ (22)

Н₂ОН

х₂ където Xj u Х2 са дефинирани по-горе.

Епимери 22R и 22S съответно, от формула I са по дефиниция компонент съдържащ не повече от 2 процента, за предпочитане не-повече от един процент от теглото на другия епимер.

Компонентите на изобретението, са 22R и 22S епимери от структурата • · • · · · • · · ·

Н₂ОН

х₂

Основния стероид има R конфигурацията на 22-рия Въглероден атом.

ш»·

Методи за получаване

Ацеталите 16а, 17а от формула I се получават след взаимодействие на съединение от формула :

Н₂ОН

Х₂ където Xj и Х2 са определени по-горе, е алдехид с формула :

н

СН₂СН £Н

Реакцията протича след прибавяне на стероид към разтвор на алдехид, заедно с киселинен катализатор, напр. перхлорна киселина, р-толуолсулфонова киселина, хлороводородна киселина в етер, за предпочитане диоксан или в ацетонитрил.

Компонентите на формула I също се приготвят чрез трансацетализация на 16а,17а ацетониди

Н₂ОН

Х₂ където Xj и Х2 са описани по-горе, с алдехид с формула :

н

СН₂СН £Н

Реакцията също може да бъде осъществена във въглеводородна реакционна среда, за предпочитане изооктан, където разтворимостта на прегнановите деривати (16,17ацетонид или 16,17-диол) е по-малка от 1мг/л., или в халогениран въглеводород, за предпочитане метилен хлорид или хлороформ.

Катализатор на реакцията е хлороводородна киселина или органична сулфоноВа киселина като р-толуолсулфонова киселина.

•••••4 4 ·· ·· ♦·· 4 · « 4·· · ^, · · * · · ·4 4 4 β ···· ·· ·· ·44..

Реакцията протича в присъствието на малки частици инертен материал, като стъкло, керамика, пресят силициев двуокис (пясък) или инертни метални частици, като гранулирана неръждаема стомана или тантал в реакционната среда (като реакцията протича във въглеводороден разтворител).

Така получен 22R епимер може да бъде достатъчно изчистен чрез рекристализация, а не чрез по-скъпата хроматографска процедура, за да може да бъде използван като фармацевтична субстанция.

По време на реакцията във въглеводородите стероидкаталитичния комплекс образува голяма лепкава маса, която прави разбъркването и ефективната реакция невъзможна. За да се преодолее това се използват малки частици инертен материал и ефективно разбъркване и така стероидкаталитичния комплекс се разпределя в тънък слой между частиците. По-този начин реакционната повърхност става много по-голяма и реакцията с въглеродния компонент протича много бързо.

Инертният зърнест материал използван в процеса, за предпочитане силициев двуокис (SiO2), трябва да се състои от свободно движещи се малки частици. Големината на частиците е в границите 0.1 - 1.0 мм., за предпочитане 0.1 0.3 мм. Общото количество използвано в реакцията се движи от 1:5 до 1:50, за предпочитане Г.20.

Халогеноводородната киселина може да бъде флуороводородна,хлороводородна, бромоводородна и йодоводородна киселина и съответните оксохалогенни киселини, като перхлорна киселина.

Конкретните 22R и 22S епимери, които се получават чрез ацетализация притежават практически еднаква разтворимост. Така се оказва че е невъзможно те да бъдат разделени и изолирани от епимерната смес чрез конвенционални методи за разделяне на стереоизомери, като • · ♦ · · ·

фракционна кристализация. За да получим конкретните епимери отделно, стереоизомерните смеси от формула I погоре се подлагат на колонна хроматография и така се разделят епимерите благодарение на тяхната различна подвижност в стационарната фаза. Хроматографията може да бъде реализирана например върху свързани декстранови гелове от типа Sephadex LH, по-точно Sephadex LH-20 в комбинация с подходящ органичен разтворител като елюиращ агент. Sephadex LH-20 произвеждан от Pharmacia Fine Chemicals AB, Uppsala, Швеция е зърноподобен хидроксипропилиран декстранов гел, където декстрановите вериги са взаимосвързани за да се получи триизмерна полизахаридна структура. Като подвижна фаза, халогенираните въглеводороди, т.е. хлороформ или смес от хептан-хлороформ-етанол в съотношения 0-50:50-100:10-1 са успешно използвани, за предпочитане при следното съотношение на сместа 20:20:1.

Хроматографията, също така, може да бъде осъществена в отделни малки, но свързани фазови колони, напр. Юцт октадецилсилан (pBondapak Cjg) или pBondapak CN колони в комбинация с подходящ органичен разтворител, като подвижна фаза. Успешно се използват етанолови водни смеси в съотношения 40-60:60-40.

Епимерите 22R и 22S могат също да бъдат получени от стероизомерна смес с обща формула :

····

CjH₂OFfe c=o

HO

( IV)

където Xj u X₂ са дефинирани по-горе, a R3 може да бъде карбоксилна киселина имаща права въглеводородна верига с 1-5 въглеродни атома, за предпочитане 21-вият ацетат получен след разлагане при хроматография върху Sephadex LH-20 заедно с подходящ разтворител или смес от разтворители, т.е. хептан-хлороформ-етанол в пропорции 0-50:50-10:10-1, за предпочитане 20:20:1, като подвижна фаза. Разделените и изолирани епимери 22R и 22S с обща формула (IV), по-горе, се подлагат на базова каталитична хидролиза с водородни окиси, карбонати или хидрокарбонати на алкални метали, т.е натриев или калиев хидроксид, натриев или калиев карбонат или натриев или калиев хидрокарбонат, за да се получат епимерите 22R и 22S от формули II и III съответно. За катализатор на хидролизата може да бъде използвана киселина като хлороВодородна киселина или сярна киселина.

Компонентите на формула IV се получават по методи описани в съпътстващото приложение No. (при нас D 1093-1

SE).

фармацевтични приготовления

Компонентите на изобретението могат да бъдат прилагани по различен начин в зависимост от мястото на възпаление, т.е подкожно, парентерално или с локално прилагане в дихателния тракт чрез инхалация. Основна цел при приготвянето на лекарството е да се достигне оптимална • · • « • · · · ·· ··♦ · · · ··* · 9···· ’··* ‘.·’ : ..**.,* биодосшъпност на активната стероидна съставка. За подкожни приложения това се постига достатъчно добре, ако стероидът се разтваря с висока термодинамична активност в разтворителя. Това се постига чрез използване на подходяща система или разтворители съдържащи гликоли, като пропилей гликол или 1,3-бутандиол самостоятелно или в комбинация с вода.

Възможно е също така стероидът да бъде разтворен напълно или частично в липофилна фаза с помощта на повърхностноактивно вещество. Подкожните композиции могат да бъдат под формата на мехлем, емулсия от масло във вода, емулсия от вода в масло или лосион. В емулсионните разтворители системата съдържаща разтворените активни компоненти може да образува дисперсна фаза, така както и непрекъсната такава. Стероидът може да съществува в горните композиции също и като микронизирана, твърда субстанция. Стероидните аерозоли под налягане са предназначени за орална или носова инхалация, при което всяка доза от системата съдържа 10-1000 pg, за предпочитане 20-250 pg от активния стероид. Най-активните стероиди се намират в потесния обхват на дозата. Микронизираните стероиди се състоят от частици значително по-малки от 5 рт, които са суспендирани чрез разбъркване в смес с помощта на диспергант, сол от диоктилсулфосукцинилова киселина. Стероидът също може да бъде приложен с помощта на инхалатор като сух прах.

Една възможност е да се смеси микронизирания стероид със субстанция-носител, като лактоза или глюкоза. Прахообразната смес се разпределя в здрави желатиниви капсули съдържащи желаните дози от стероида. Капсулата се слага в инхалатор и така дозата се инхалира в дихателните пътища на пациента.

Друга възможност е микронизирания прах да бъде обработен във вид на гранули, които се разрушават по време на дозиращия процес. Този гранулиран прах се напълва в • · • · • · • · • · · ·

резервоара на мулшидозов инхалатор, напр. Turbuhaler. В резервоарчето се дозира желаната доза, която се инхалира от пациента. По този начин, без субстанция-носител стероида се възприема от пациента.

Стероидът може така също да бъде включен във форма предназначена за лекуване на възпаления на червата и поет както орално така и ректално. формите за орално приложение трябва да бъдат така направени, че стероидът да достига до възпалената част на червата. Това може да се постигне чрез различни комбинации от чревни и/или разхлабващи процедури. Ректалното приложение се осъществява чрез клизма.

Работни примери

Изобретението се илюстрира от следните неограничаващи го примери.

Примерите са осъществени при дебит 2.5 ml/cm^-h'l на хроматографските цикли.Молекулните тегла във всички примери са определени със химически йонизиращ мас спектрометър (СНд като реагентен газ), а точките на топене на Leitz Wetzlar микроскоп. HPLC анализите (High Performance Liquid Chromatography) се осъществяват на pBondapak C^g колона (300 х 3.9 тт) с дебит 1.0 ml/min и съотношение етанол/вода между 40:60 и 60:40 като подвижна фаза, ако няма друго указано съотношение.

Пример 1. 6д.9а-Дифлуоро-11В.16а.17а,21Тетрахидроксипрегн-4-ан-3,20-дион

Разтвор на 6а,9а-Дифлуоро-16а-Хидроксипреднизолон (2.0g) в 1000 ml. чист етанол се добавя към разтвор на три(трифенилфосфин)родиев хлорид (2.2g) в 500 ml. толуол и се хидрогенира при стайна температура и атмосферно налягане за 7 дни. Реакционната смес се изпарява до сухо и се прибавя метилен хлорид (50т1.) Твърдата утайка се събира и многократно се промива с малки количества метилен хлорид и се получава 1.8g от 6а,9а-Дифлуоро-11р,16а,17а,21• · • · · ·

Тетрахидроксипрегн-4-ан-3,20-дион. Молекулно тегло 414 (изчислено 414.5).

Пример 2. 6а,9а-Дифлуоро-11в.21-Дихидрокси-16а, 17а-[(1метилетилиден)бис(окси)]прегн-4-ан-3.20-дион

Суспензия от 0.9g от три(трифенилфосфин)родиев хлорид в 250 ml дегазиран толуол се хидрогенира в продължение на 45 мин. при стайна температура и атмосферно налягане. Разтвор от l.Og на флуоцинолон 16а,17а-ацетонид в 100т1 чист етанол се добавя и хидрогенизацията продължава оше 40 часа. Реакционният продукт се изпарява и утайката се пречиства посредством тънкослойна хроматография върху силикагел използвайки ацетон-петролев етер като подвижна фаза, за да се премахне основната част от катализатора. Елюата се изпарява и утайката се пречиства чрез хроматография върху Sephadex LH-20 колона (72.5 х 6.3 см.) използвайки хлороформ като подвижна фаза, фракцията от 3555-4125 ml. се събира и се изпарява след което се получава 0.61 g. от 6а,9а-дифлуоро-11р,21-дихидрокси-16а, 17а-[(1метилетилиден)-бис(окси)]прегн-4-ан-3,20-дион. Точка на топене 146 - 151 °C.

[а]_о ²⁵ = +124.5° (с=0.220;СН2С12). Молекулно тегло 454 (изчислено 454.6). Чистота 98.5% (HPLC-анализ)

Пример 3. (22К8)-16а,17а-Бутилидендиокси-6а.9а-дифлуоро11 в.21-дихидроксипрегн-4-ан-3.20-дион.

Към разтвор на прясно дестилиран бутанал (0.5g) и 0.4т1 от перхлорна киселина (70%) в 100т1 чист и сух диоксан, 1.8g от 6а,9а-дифлуоро-11β, 16а, 17а,21-тетрахидроксипрегн-4-ан-3,20дион се добавят на малки порции, с разбъркване в продължение на 30 мин. Реакционната смес се разбърква при стайна температура в продължение на 5 часа. Метилен хлорид (600т1) се добавя и разтворът се промива с воден калиев карбонат и вода и се суши с безводен магнезиев сулфат. Суровият продукт след изпаряването се прочиства хроматографски на Sephadex LH-20 колона (76 х 6.3 см) използвайки хлороформ като подвижна фаза. Фракция от 3015-3705 ml се събира и изпарява след което се получава 1.5g от (22RS)-16a,17a• · • · · · • · · · · · бутилидендиокси-6а,9а-дифлуоропрегн-4-ан-3,20-дион. Молекулно тегло 468 (изчислено 468.5).

Пример 4 (22к)-16а.17а-Бутилидендиокси-6а,9а-дифлуоро113,21-дихидроксипрегн-4-ан-3,20-дион.

6а,9а-дифлуоро-113,21-дихидрокси-16а,17а-[(1-метилетилиден)бис(окси)]прегн-4-ан-3,20-дион (lOOmg), 0.03 ml. бутанал, 2 mg. фин пясък (S1O2) и 4 ml. хептан се смесват при стайна температура. С енергично разбъркване се добавя перхлорна киселина (70%; 0.1 ml.). Реакционната смес се разбърква при стайна температура в продължение на още 5 часа, охлажда и филтрира. Твърдата утайка се промива с 4 х 15 ml. влажен калиев карбонат (10%), а след това с 4 х 15 ml. вода и се разбърква 4 пъти с 25 ml. дихлорметан. Смесените екстракти се промиват с вода, изсушават и изпаряват. Утайката се разтваря в малки количества дихлорметан и се утаява с петролев етер ( 40-60 °C), като се получава 75 mg. от (22R)16а,17а-бутилидендиокси-6а,9а-дифлуоро-11р,21дихидроксипрегн-4-ан-3,20-дион смесен с 3% (22S)-enuMep. Чистотата определена с HPLC анализ е 98%. Молекулното тегло е 468 (изчислено 468.5).

Пример 5 (22R)-u (225)-16д,17а-бутилидендиокси-6а, 9адифлуоро-113.21-дихидроксипрегн-4-ан-3.20-дион.

(22RS)-16α₎17α-бymuлuдeндuokcu-6α,9α-дuφлyopo-llβ,21дихидрокси-прегн-4-ан-3,20-дион (1.5g) се разлага на неговите 22R- и 22S- епимери чрез хроматография на Sephadex LH-20 колона (76 х 6.Зет) използвайки п-хептан-хлороформетанолова смес (20:20:1) като подвижна фаза, фракциите от 1845 - 2565 ml (А) и 2745 - 3600 ml (В) се събират и изпаряват. Двата продукта се утаяват от метиленхлорид - петролев етер. Продуктът от фракция A (332mg) се идентифицира с 1Н - NMR и мас спектрометрия като (22S) - 16 а, 17а бутилидендиокси - 6а,9а - дифлуоро - 11β, 21- дихидроксипрегн4-ан-3,20-дион , а продукта от В фракция (918 mg) като 22Rепимер.

Епимерите имат следните свойства. Епимер 22S :

• · · · · · • · · ·

• · · · • · · · • · · • · « · • · · 23 · ··· · ·

Точка на топене 231-44°С; [α]θ25 =+ 84.4° (с = 0.096; CH2CI2); молекулно тегло 468 (изчислено 468.5). Епимер 22R: точка на топене 150-56 °C; [a]_D ²5 = +120.0° (с = 0.190;СН₂С12) ; молекулно тегло 468 (изчислено 468.5). Чистотата на епимерите е определена чрез HPLC анализ на 95.7 % за 22S епимера (съдържащ 1.2% от 22R епимера) и 98.8% за 22R епимер (съдържащ 0.7% от 22S епимера).

Пример 6 (22R)-16a.l7a-6ymuAuqeHQuokcu-6a,9aдифлуоро,21-дихидроксипрегн-4-ан-3.20-дион.

Разтвор от (22R)-16a,17a-бymuлugeнguokcu-6a,9a-guφлyoρo113,21-guxugpokcunpe2H-l,4-gueH-3,20-guoH(4.0g) и три(трифинилфосфин) родиев хлорид (0.40g) в 150т1 абсолютен етанол се хидрогенира при стайна температура в продължение на 68 часа.Вода (150т1) се прибавя към сместа и се филтрува през HV LP 0.45 цт филтър, филтратът се подлага на частично изпаряване. Образуваната утайка след фиртруването от 1.48 g суров продукт се пречиства на Sephadex LH-20 колона (75x6.Зет) използвайки хлороформ като подвижна фаза, фракция 3600 - 4200 ml се събира и изпарява и по-нататък се пречиства на Sephadex LH-20 колона(75х6.3 cm) използвайки хептан:хлороформ:етанол, 20:20:1 като подвижна фаза, фракцията 9825 - 10500 ml се събира и изпарява след което се получава 0.57 g (22R) - 16а,17а-бутилидендиокси6а,9а-дифлуоро-11р,21-дихидроксипрегн-4-ан-3,20-дион.

Молекулно тегло 468 (изчислено 468.5). Чистота : 96.5% *W· (HPLC-анализ).

Други 220т1 вода се прибавят към горния филтрат след което се получава допълнително твърд продукт, който след това се подлага на пречистване на Sephadex LH-20 колона (75 х 6.3 ст) с използване на хлороформ като подвижна фаза ( фракция 37954275 ml) след което се получава l-04g (22R)-16a,17aбутилидендиокси-6а,9а-дифлуоро-113,21-дихидроксипрегн-4-ан3,20-дион. Молекулно тегло 468 (изчислено 468.5). Чистота

98.3% (HPLC анализ).

^b'W^<: е®⁴*

Пример 7 6а-флуоро-11в.16а,17а,2 Нтетрахидроксипрегн-Дан-З.ЗО-дион.

Суспензия от 1.4g три(трифенилфосфин)-родиев хлорид в 300т1 толуол се пр1баВя към разтвор от 1170mg от ба-флуоро113,16д,17д,21-тетрахидроксипрегн-1,4-диен-3,20-дион в 250т1 абсолютен етанол. Сместта се хидрогенира в продължение на 22 часа при стайна температура и атмосферно налягане и се изпарява. Остатъкът се отделя от ацетон-хлороформа след което се получава 661 mg 6д-флуоро-11р,16д,17д,21тетрахидроксипрегн-4-ан-3,20-дион. Молекулно тегло 396(изчислено 396.5). Чистота: 96.6% (HPLC анализ).

Пример 8 (22К8)-16д,17а-бутилидендиокси-6а-флуоро11в,21-дихидроксипрегн-4-ан-3.20-дион.

6д-флуоро-11р,16д,17д,21-тетрахидроксипрегн-4-ан-3,20-дион (308mg) се прибавят на части към разтвор от бутанал (115mg) и 70% перхлорна киселина(0.2т1) в 50 ml диоксан. Реакционната смес се разбърква при стайна температура в продължение на 6 часа. Метилен хлорид (200т1) се прибавя и разтворът се промива с 10% влажен калиев карбонат и вода и се изсушава. Остатъкът след изпарението се пречиства на Sephadex LH-20 колона (87 х 2.5ст) използвайки хлороформ като подвижна фаза. Фракция 420-500 ml се събира и изпарява след което се получава 248mg(22RS)-16g,17g-6ymuAugeHguokcu6д-флуоро-113,21-дихидроксипрегн-4-ан-3,20-дион. Точка на топене 85-96оС. [а]р)25 = + Ц9.8О (c = 0.192;CH2CL2). Молекулно тегло 450 (изчислено 450.6). Чистота : 96.1% (HPLC анализ). Разпределението между 22R и 22S епимерите е 59/41 (HPLC анализ).

Пример 9 (22К)-и(225)-бутилидендиокси-6д-флуоро-11в.21дихидроксипрегн-4-ан-3.20-дион.

(22К5)-16д,17д-бутилидендиокси-6д-флуоро-1^,21дихидроксипрегн-4-ан-3,20-дион (225 mg) се разделя предварително (HPLC) на чести на м Bondapak C]g колона (150 х 19 мм) използвайки етанол:вода , 40/60 като подвижна фаза. Концентрираните фракции в 265 ml (А) и 310 т1(В) съответно се събират и изпаряват. След отделяне на фракцията (А) от метилен хлорид - петролиев етер се получават 68 mg (22К)-16а,17а-бутилидендиокси-6а-флуоро11в,21-дихидроксипрегн-4-ан-3,20-дион . Точка на топене 180192°С. [а]р)25 = 4-138.9° (с = 0.144; CH2CI2)· Молекулно тегло 450 (изчислено 450.6). Чистота : 99.4%. (HPLC анализ).

От фракцията В след утаяване се получават 62 mg (22S)16а,17а-бутилидендиокси-6а-флуоро-11р,21-дихидроксипрегн-4ан-3,20-дион . Точка на топене 168-175°С. [α]£)^^ = + 103.7° (с=0.216; CH2CI2). Молекулно тегло 450 (изчислено 450.6). Чистота : 99.5% (HPLC анализ).

Пример 10. (22R)-u______(22S)-21-auemokcu-16a,17aбутилидендиокси-6а-флуоро-11В-хидроксипрегн-4-ан-3.20-дион. (22RS)-16a, 17а-бутилидендиокси-6а-флуоро-11р,21дихидроксипрегн-4-ан-3,20-дион (68mg) се разтваря в 1 ml пиридин. Ацет анхидрид (1т1) се прибавя в реакционната смес и се разбърква при стайна температура в продължение на 1 час след което се излива в ледена вода и се екстрахира 3 х 25 ml метилен хлорид. Екстрактът се изсушава и се изпарява. А остатъкът се храматографира на Sephadex LH-20 колона (89x2.5ст) използвайки хептан:хлороформ:етанол, 20:20:1 като подвижна фаза, фракциите 380-400т1 (А) и 420-440т1 (В) се събират и изпаряват.

След отделянето на фракцията (А) от метилен хлорид петролев етер се получават 14mg (22S)-21-auemokcu-16a,17aбутилидендиокси-6а-флуоро-11р-хидроксипрегн-4-ан-3,20-дион. Точка на топене 179-186оС. [а]р)25 ₌+ 86.2° (с = 0.188; CH2CI2). Молекулно тегло 492 ( изчислено 492.6). Чистота : 97.5% (HPLC анализ).

След утаяване от фракция (В) се получават 20mg (22R)-21ацетокси-16а,17а-бутилидендиокси-6а-флуоро-11рхидроксипрегн-4-ан-3,20-дион. Точка на топене 169-172°С.

[ос] D²⁵ = ₊139.0° (с=0.200;СН2С1₂). Молекулно тегло 492 (изчислено 492.6). Чистота : 97.9% (HPLC анализ).

• ·· · • · · · · ·

Пример 11 (22К.)-16а.17а-бутилидендиокси-6а-флуоро-11β.21дихидроксипрегн-4-ан-3,20-дион.

Към разтвор от 20mg (22R)-21-agemokcu-16a,17aбутилидендиокси-бос-флуоро-11р-хидроксипрегн-4-ан-3,20-дион се прибавят 2ml 2М солна киселина. След разбъркване при 60°С в продължение на 5 часа реакционната смес се ниутрализира с влажен натриев хидроген карбонат и се екстрахира с 3 х 25 ml метилен хлорид. Екстрактите се промиват е вода, изсушават се и се изпаряват. Утайката се пречиства на Sephadex LH-20 колона (87x2.5ст) използвайки хлороформ като подвижна фаза. Фракцията 460-515т1 се събира и изпарява след което се получават 8g (22К)-16а,17а-бутилидендиокси-6а-флуоро11Р,21-дихидроксипрегн-4-ан-3, 20-дион. Молекулно тегло 450 (изчислено 450.6). Чистота : 98.4% (HPLC анализ).

Пример 12 (228)-16а,17а-бутилидендиокси-6а-флуоро11β.21-дихидроксипрегн-4-ан-3,20-дион.

Към разтвор от 14mg (22S)-21-auemokcu-16a,17otбутилидендиокси-6а-флуоро-11р-хидроксипрегн-4-ан-3,20-дион в 2т1 етанол се прибавят 2ml 2М солна киселина. Реакцията , изолирането и пречистването се провеждат по същия начин както в пример 11. фракция 455-510т1 се събира и изпарява след което се получават 7mg (225)-16а,17а-бутилидендиоксиба-флуоро-ΙΙβ, 21-дихидроксипрегн-4-ан-3,20-дион. Молекулно тегло 450 (изчислено 450.6). Чистота : 98.6% (HPLC анализ).

Пример 13 9а-флуоро-11В.16а, 17а.21-тетрахидроксипрегн4-ан-3,20-дион.

Суспензия от 3g три(трифенилфосфин) родиев хлорид в 1000т1 дегазиран толуол се хидрогенира в продължение на 45 минути при стайна температура и атмосферно налягане. Разтвор от 5.0g триамцинолон в 500т1 абсолютен етанол се прибавя и хидрогенирането продължава 48 часа. Реакционната смес се изпарява до сухо и се суспендира в 50т1 метилен хлорид. След филтруване твърдата фаза многократно се промева е малки количества метилен хлорид и след изсушаване се получават • · · • · · · · ·

4.4g 9а-флуоро-11р,16а,17а,21-тешрахидроксипрегн-4-ан-3,20дион. Молекулно тегло 396 (изчислено 396.5).

Пример 14 (22RS)-16а, 17а-бутилидендиокси-9а-флу οροί 1β.21-дихидроксипрегн-4-ан-3.20-дион,

Към разтвор от прясно дестилиран бутанал (lOOmg) и 0.2т1 перхлорна киселина (70%) в 50т1 чист сух диоксан се прибавя 9а-флуоро-11в,16а,17а,21-тетрахидроксипрегн-4-ан-3,20-дион (340т1) на малки части при разбъркване в продължение на 20 минути. Реакционната смес се разбърква при стайна температура в продължение на още 5 часа. Метилен хлоридът (200т1) се прибавя и разтворът се промива с влажен калиев карбонат и вода, и се изсушава над безводен магнезиев сулфат. Суровият продукт получен след изпаряване се пречиства на Sephadex LH-20 колона (72.5 х 6.3 cm) използвайки хлороформ като подвижна фаза, фракция 2760-3195 ml се събира и изпарява след което се получават 215 mg (22RS)-16a, 17aбутилидендиокси-9а-флуоро-11р,21-дихидроксипрегн-4-ан-3,20дион. Молекулно тегло 450 (изчислено 450.6). Чистота 97.4% (HPLC анализ).

Пример 15 (22R)-u(22S)-16a,17a-6ymuAugeHquokcu-9aфлуоро-11в,21-дихидроксипрегн-4-ан-3,20-дион.

(22К5)-16а,17а-бутилидендиокси-9а-флуоро-11р,21дихидроксипрегн-4-ан-3,20-дион се разделят хроматографски на Sephadex LH-20 колона (76 х 6.3 cm) като се използва смес хептан-хлороформ-етанол (20:20:1) като подвижна фаза, фракциите 7560-8835т1 (А) и 8836-9360т1 (В) се събират и изпаряват. Продуктът от фракция A (128mg) се идентифицира чрез 1H-NMR и мас спектрометрия като (22S)-16a, 17aбутилидендиокси-9а-флуоро-113,21-дихидроксипрегн-4-ан-3,20дион и продуктът от фракция В (50mg) като 22R-enuMep.

Епимерите имат следните свойства. Епимер 22S:

Точка на топене 180-190°С; [a]f)²^ = +105.6° (с = 0.214;

СН₂С1₂); молекулно тегло 450 (изчислено 450.6). Епимер 22R: Точка на топене 147-151°С; [a]j)²^ = +133.7° (с = 0.196;

СН₂С1₂); молекулно тегло 450 (изчислено 450.6). Чистотата на епимерите се определя чрез HPLC-анализ и е 97.6% за 22Sепимер (съдържащ 1.8% om 22R-enuMep) и 98.2% за 22R-enuMep (съдържащ 0.8% от 22S-enuMep).

• · • · · · · · • · · · · ♦

Пример 16 Фармацевтични препарати

Следните неограничаващи примери илюстрират рецептури предназначени за различни съвременни методи за приемане на лекарствата. Количествата активен стероид в рецептурите предназанчени за подкожно поставяне са обикновено 0.0010.2% (w/w), а за предпочитане 0.01-0.1% (w/w).

Състав 1 , мехлем
Стероид, микронизиран Течен парафин Бял мек парафин	0.025g 10.000g 100.000g
Състав 2, мехлем
Стероид	0.025g
Пропилей гликол	5.0g
Сорбитан сескиолеат	5.0g
Течен парафин	10.0g
Бял мек парафин	100.Og
Състав 3. емулсионен крем
Стероид	0.025g
Цетанол	5.0g
Глицерил моностеарат	5.0g
Течен парафин	10.Og
Цетомакрогол 1000	2.0g
Лимонена киселина	O.lg
Натриев цитрат	0.2g
Пропилен гликол	35.Og
Вода	100.Og

Състав 4, емулсионен крем

Стероид микронизиран

0.025g • · • · · · • 4

4 4 4

Бял мек парафин	15.Og
Течен парафин	5.0g
Цетанол	5.0g
Сорбимакроаол стеарат	2.0g
Сорбитан моностеарат	0.5g
Сорбинова киселина	0-2g
Лимонена киселина	0-lg
Натриев цитрат	0.2g
Вода	100.Og
Състав 5. емулсионен крем
Стероид	0.02
Бял мек парафин	35.Og
Течен парафин	5.0g
Цетанол	5.0g
Сорбитан сескиолеат	5-0g
Сорбинова киселина	0.2g
Лимонена киселина	o.ig
Натриев цитрат	0.2g
Вода	100.Og

Състав 6, лосион
	Стероид	0.25mg
	Изопропанол	0.5ml
	Карбоксивинилполимер	3mg
	Натриева основа	q.s.

Вода

1-Og

Състав 7. суспензия за инжектиране Стероид, микронизиран Натриева карбоксиметилцелулоза NaCl Полиоксиетилен (20) сорбитан моноолеат фенил карбинол Вода, стерилна

0.05-10mg 7.0mg 7.0mg 0.5mg 8.0mg 1.0ml

• · · ·

• ·

Състав 8, Аерозол за орална и носова инхалация Стероид микронизиран Сорбитан Триолеат Трихлорофлуорметан Дихлортетрафлуорметан Дихлордифлуорметан	0.1% w/w 0.7 % w/w 24.8 % w/w 24.8 % w/w 49.6 % w/w
Състав 9. Разтвор за атомизиране Стероид Пропилей гликол Вода	7.0 mg 5.0g lO.Og

Състав 10, Прах за инхалация

Желатинова капсула се напълва със смес от :

Стероид, микронизиран Лактоза Прахът се инхалира чрез инхалатор

O.lmg 20.0mg

Състав 11, Прах за инхалация

Гранулираният прах се напълва в мултидозов прахов инхалатор. Всяка доза съдържа :

Стероид, микронизиран O.lmg

Състав 12, Прах за инхалация

Стероид, микронизиран	0.1 mg
Лактоза, микронизирана	1.0 mg
Състав 13. Капсула за лечение на тънкото черво
Стероид	1.0 mg
Захар на гранули	321.0 mg
Мазилно вещество ECD 30	5.0 mg
Ацетилтрибутилцитрат	0.4 mg
Полисорбат 80 (сорбирано вещество)	0.14 mg
Еудрагит NE30 D	12.6 mg
Еудрагит S100	12.6 мг

·· ·· ·· ···· • · · · · · · · · · · · , Z1 · · · · · · · • · · · · · ······ ·· ·	• · · · · · • · · • · · • · · · · • · · • · · ·
Талк	12.6 mg
Състав 15. Клизми
Стероид	0.02 mg
Натриева карбоксиметилцелулоза	25.0 mg
Динатриева сол на етилендиаминтетраоцетна	кисел. 0.5 mg
Метил парахидроксибензоат	0.8 mg
Пропил парахидроксибензоат	0.2 mg
Натриев хлорид	7.0 mg
Безводна лимонена киселина	1.8 mg
Полисорбат 80	0.01 mg
Вода, чиста	1.0 ml

Фармакология

Селекшивността за местна противовъзпалителна активност може да бъде илюстрирана със следния модел при дихателните пътища.

Значителна фракция от инхалираните ГКС се прилага на фаринкса и постепенно се поглъща достигайки червата. Тази фракция допринася за нежеланите странични ефекти, тъй като действа извън мястото на лечение (белия дроб). Следователно за предпочитане е да се използват ГКС с висока местна противовъзпалителна активност в белия дроб, но с ниски ГКС индуцирани ефекти след орална употреба. Направени са изследвания за установяване на ГКС индуцирани ефекти след локално приложение в белия дроб, така както и след перорална употреба, а диференцирането между глюкокортикостероидните действия в лекувания бял дроб и извън него е тествано по следния начин.

Моделни тестове

А. Тест за предизвикване местна противовъзпалителна активност при мукоза на дихателните пътища (лявата половина на белия дроб).

Плъхове Sprague Dawley (250g) за тестуване са подложени на лека анестезия с ефран и глюкокортикостероидния препарат (суспендиран в физиологичен разтвор) в обем 0.5ml/kg се • · • ·

Вкарва точно в левия бял дроб. Два часа по-късно суспензия на Sephadex (5mg/kg в обем от lml/kg) е вкарана под слаба анестезия в трахеята достатъчно над бифуркацията, така че суспензията достига, както левия така и десния бял дроб. 20 часа по-късно плъховете се умъртвяват и лявата половина на белия дроб се изважда след дисекция и се претегля. Контролни групи получават само физиологичен разтвор вместо глюкокортикостероиден препарат и само физиологичен разтвор вместо суспензия на Sephadex за да се определи теглото на нетретирана със Sephadex едема и теглото на обикновения бял дроб.

В. Тестов модел на нежелани систематични ефекти при орално поет глюкокортистероид.

Плъхове Sprague Dawley (250g) за тестуване са подложени на лека анестезия с ефран след което орално се дава глюкокортикостероидния препарат в обем 0.5ml/kg. Два часа по-късно суспензия на Sephadex (5mg/kg в обем от lml/kg) се вкарва в трахеята достатъчно над бифуркацията, така че суспензията достига, както левия така и десния бял дроб. 20 часа по-късно плъховете се умъртвяват и двете половини на белия дроб се претеглят. Контролни групи получават само физиологичен разтвор вместо глюкокортикостероиден препарат и само физиологичен разтвор вместо суспензия на Sephadex за да се определи теглото на нетретирана със Sephadex едема и теглото на обикновения бял дроб.

Резултатите от сравнителните изследвания са дадени 8 табл.1. фармакологичната способност на тествания състав от изобретението се сравнява с будесонид. Резултатите показват, че съставът в съответствие с пример 6 демонстрира много по-висока местна противовъзпалителна активност от будесонид. Освен това резултатите демонстрират висока избирателност към белия дроб от тествания състав от изобретението сравнена с селективността на избрано по-рано съединение, тъй като дозата необходима за подтискане на белодробната едема • · • · • · (ED50) при орално приложение на споменатия по-горе състав е 32 пъти по-голяма, а тази на будесонид е 13 пъти по-голяма от дозата необходима за подтискане на белодробната едема при локално приложение на лекарството върху белия дроб. (Будесонид 4000 и 300 nmol/kg), пример 6, 320 и 10 nmol/kg, съответно).

Така може да се направи извода, че съставите от изобретението са добре приложими за местно лечение на възпалителни процеси на кожата и различни кухини на тялото (бял дроб, носна кухина, черва и стави).

<и пз	(D CO	1 1 ’ ! о
св		Р
ДЗ	СЗ	! и
СХ	О	1 ¢)
Q сл	(Р о	: *
о	! о
Q	! <
	<р	; з
и	о	съ

co	Ю
CD	ο
	α
Ο	cd
w>		ο	ο
Q	<	ο ο	η CD
ω	tfl

cd ά	Л ] <υ ι	Ю o
W	CD ! CO 1 cd ;	cu CD
CO	<
□	D !	w
	o '	Ю
>5	g ί	6C

<u Ή	< o
o	Ю
< ex	rt D
Й	<
	w
o	CD
w->	CD
Q	W
Ш	< <D 3 CD 6 O 6 ω
CD	CD
03	6
a	O
Q	«Ρ
(P	o
O	CD

ED50 = необходимата глюкокортикостероидна доза за да се подтисне едемата с 50%.

Claims

Претенции

1. 22R или 22S епимери от обща формула :

където Xj и Х₂ са еднакви или различни и всеки представлява водороден или флуорен атом, при което Xj и Х₂ не са едновременно водороден атом.
2. Съединение съгласно претенция 1, характеризирано като 22R или 22S епимер от структурата

Н₂0Н

F
3. Съединение, при което в съответствие с която и да е от претенции 1-2 стереоизомерната конфигурация на 22-рия въглероден атом е R.
4. Процес за получаване на съединение от формула I, както е дефинирана в претенция 1, характеризиращ се с :

а) взаимодействие на съединение с формула • · · ·

Н₂ОН

I х₂ където Xj u Х2 са дефинирани в претенция 1, е алдехид е формула

НСОСН2СН2СН3 след което епимерната смес се разлага на нейните стероизомерни компоненти, или

б) взаимодействие на съединение с формула

Н₂ОН х₂

в) хидролиза на съединение е формула където XI и Х2 са дефинирани в претенция 1, е алдехид е формула

НСОСН₂СН₂СНз след което епимерната смес се разлага на нейните стереоизомерни компоненти, или х₂ или

Н₂0й

Х₂ където XI и Х2 са дефинирани в претенция 1, a R3 е карбоксилна киселина имаща права въглеводородна верига с 1-5 въглеродни атома.

Л’
5. фармацевтичен препарат съдържащ като активен компонент съединение съгласно, която и да е от претенции 13.
6. фармацевтичен препарат съгласно претенция 5 от гледна точка на дозиранията.
7. фармацевтичен препарат съгласно претенции 5-6 съдържащ активната съставка свързана с фармацевтично приемлив носител.
8. Съединение съответстващо на някоя от претенции 1-3, което се използва като терапевтично активно вещество.
9. Използване на съединение съответстващо на някоя от претенции 1-3 за приготвяне на лекарства с противовъзпалително и противоалергично действие.
10. Метод за лечение на възпалителни и алергични процеси при бозайници, включително при човека, характеризиращ се с прилагането на ефективно количество от съединение съответстващо на някоя от претенции 1-3.
11. Съединения и методи за тяхното получаване, фармацевтични състави, които ги съдържат и тяхното приложение при лечение на възпалителни и алергични процеси така както се изисква в претенции 1-10 включително и по същество както е описано.