BG61644B1 - Метод за намаляване на отпадъчните материали припроизводството на акрилонитрил - Google Patents

Метод за намаляване на отпадъчните материали припроизводството на акрилонитрил Download PDF

Info

Publication number
BG61644B1
BG61644B1 BG98453A BG9845394A BG61644B1 BG 61644 B1 BG61644 B1 BG 61644B1 BG 98453 A BG98453 A BG 98453A BG 9845394 A BG9845394 A BG 9845394A BG 61644 B1 BG61644 B1 BG 61644B1
Authority
BG
Bulgaria
Prior art keywords
ammonia
reactor
methanol
oxygen
fluidized bed
Prior art date
Application number
BG98453A
Other languages
English (en)
Other versions
BG98453A (bg
Inventor
Wilfrid Shaw
Louis Trott
Vincent Reiling
Dev Suresh
Paul Bott
Jun. Albert Shuki
Frank Kocjancic
Keneth Bigler
Steve Miko
Michael Seely
Maria Friedrich
Edward Sockell
Kenneth KECKLER
Steven Rowe
Original Assignee
The Standard Oil Co.
Priority date (The priority date is an assumption and is not a legal conclusion. Google has not performed a legal analysis and makes no representation as to the accuracy of the date listed.)
Filing date
Publication date
Application filed by The Standard Oil Co. filed Critical The Standard Oil Co.
Publication of BG98453A publication Critical patent/BG98453A/bg
Publication of BG61644B1 publication Critical patent/BG61644B1/bg

Links

Classifications

    • BPERFORMING OPERATIONS; TRANSPORTING
    • B01PHYSICAL OR CHEMICAL PROCESSES OR APPARATUS IN GENERAL
    • B01DSEPARATION
    • B01D53/00Separation of gases or vapours; Recovering vapours of volatile solvents from gases; Chemical or biological purification of waste gases, e.g. engine exhaust gases, smoke, fumes, flue gases, aerosols
    • B01D53/34Chemical or biological purification of waste gases
    • B01D53/46Removing components of defined structure
    • B01D53/54Nitrogen compounds
    • B01D53/58Ammonia
    • CCHEMISTRY; METALLURGY
    • C07ORGANIC CHEMISTRY
    • C07CACYCLIC OR CARBOCYCLIC COMPOUNDS
    • C07C253/00Preparation of carboxylic acid nitriles
    • C07C253/24Preparation of carboxylic acid nitriles by ammoxidation of hydrocarbons or substituted hydrocarbons
    • C07C253/26Preparation of carboxylic acid nitriles by ammoxidation of hydrocarbons or substituted hydrocarbons containing carbon-to-carbon multiple bonds, e.g. unsaturated aldehydes
    • CCHEMISTRY; METALLURGY
    • C07ORGANIC CHEMISTRY
    • C07CACYCLIC OR CARBOCYCLIC COMPOUNDS
    • C07C255/00Carboxylic acid nitriles
    • C07C255/01Carboxylic acid nitriles having cyano groups bound to acyclic carbon atoms
    • C07C255/06Carboxylic acid nitriles having cyano groups bound to acyclic carbon atoms of an acyclic and unsaturated carbon skeleton
    • C07C255/07Mononitriles
    • C07C255/08Acrylonitrile; Methacrylonitrile
    • YGENERAL TAGGING OF NEW TECHNOLOGICAL DEVELOPMENTS; GENERAL TAGGING OF CROSS-SECTIONAL TECHNOLOGIES SPANNING OVER SEVERAL SECTIONS OF THE IPC; TECHNICAL SUBJECTS COVERED BY FORMER USPC CROSS-REFERENCE ART COLLECTIONS [XRACs] AND DIGESTS
    • Y02TECHNOLOGIES OR APPLICATIONS FOR MITIGATION OR ADAPTATION AGAINST CLIMATE CHANGE
    • Y02PCLIMATE CHANGE MITIGATION TECHNOLOGIES IN THE PRODUCTION OR PROCESSING OF GOODS
    • Y02P20/00Technologies relating to chemical industry
    • Y02P20/50Improvements relating to the production of bulk chemicals
    • Y02P20/52Improvements relating to the production of bulk chemicals using catalysts, e.g. selective catalysts

Landscapes

  • Chemical & Material Sciences (AREA)
  • Organic Chemistry (AREA)
  • Engineering & Computer Science (AREA)
  • Health & Medical Sciences (AREA)
  • Biomedical Technology (AREA)
  • Environmental & Geological Engineering (AREA)
  • Analytical Chemistry (AREA)
  • General Chemical & Material Sciences (AREA)
  • Oil, Petroleum & Natural Gas (AREA)
  • Chemical Kinetics & Catalysis (AREA)
  • Organic Low-Molecular-Weight Compounds And Preparation Thereof (AREA)
  • Low-Molecular Organic Synthesis Reactions Using Catalysts (AREA)

Abstract

Изобретението се отнася до метод за значително намаляване или пълно отстраняване на амониевия сулфат, образуван при производството на акрилонитрил, чрез пряка амоксидация (взаимодействие с амоняк и кислород) на пропилен/пропан, амоняк и съдържащ кислород газ (например въздух) върху катализаторен кипящ слой. Усъвършенстването се състои във въвеждането на метанол в горната част на реактор в местоположение, където влиза в реакция с остатъчния амоняк, без това да влияе върху добива на акрилонитрила. За предпочитане органичното вещество е метанол, който се въвежда в реактора при температура, под точката на овъгляването му. По-специално, когато сеизползва катализатор за кипящ слой, беден на кислород, се въвежда допълнително кислородсъдържащ газв реакцията на разстояние между 203 и 305 mm от мястото на подаване на метанола.

Description

Област на техниката
Изобретението се отнася до значителното намаляване на нереагиралия амоняк и съответно на амониевия сулфат и в резултат на това и на получаваните отпадъци, получени от нереагиралия амоняк при производството на акрилонитрил чрез взаимодействие на пропилен едновременно с амоняк и кислород (амоксидация) на ненаситен или наситен въглерод за предпочитане пропилен или пропан, амоняк и кислород в реактор с кипящ слой, съдържащ амоксидационен катализатор. По-специално изобретението се отнася до прибавянето на съдържащо кислород съединение, за предпочитане метанол, на определено място в реактора с кипящ слой при производството на акрилонитрил, за да се намали значително или да се отстрани оставащото количество амоняк в газовия изтичащ поток, който напуска реактора с кипящ слой, което се изразява в пълно или значително намаление на получаването на амониев слуфат при добиването и пречистването на така получения акрилонитрил. Това значително намаление или пълно отстраняване на амониев сулфат по време на метода на производството на акрилонитрил води до значителни постижения в областта на опазване околната среда и на икономичността на производството. В друго приложение на изобретението в практиката количеството на невлезлия в реакция амоняк може да бъде напълно елиминирано, което води до пълното отстраняване на получаването на амониев сулфат при извличането и пречистването на акрилонитрила.
Предшестващо състояние на техниката
Има известен брой патенти, насочени към въпроса за впръскването на метанол в реактор с кипящ слой за производството на циановодород. В допълнение, в тези публикации се посочва впръскването на метанол в реактор с кипящ слой от акрилонтрил за получаването на циановодород паралелно с производството на акрилонитрил. Например US патентите 3911089 и 4485079 препоръчват амоксидация на мета нола за получаването на циановодород чрез впръскването на метанол в реактор с кипящ стой, съдържащ подходящ катализатор за амоксидация за получаването на акрилонитрил. В допълнение, във всеки от тези източници се посочва, че впръскването на метанол може да се извършва успоредно с производството на акрилонитрил. В допълнение на това JP 74-87 474, JP 79-08 655 и JP 78-35 232 се отнасят по подобни методи за увеличаване или за получаване на циановодород при производството на акрилонитрил. В JP 74-87 874 също така се предлага като вторичен резултат на технологичния метод да се стига до намаление на количеството на сярна киселина, използвана за неутрализация. Всички тези патенти се отнасят главно до получаването на допълнително количество циановодород.
Техническа същност на изобретението
Изобретението е насочено към конкретна технология за впръскването на окисляващо съединение или съединения, или смес, или органични материали, способни да влязат в реакция с амоняка, за предпочитане метанол, в реактора с кипящ слой на определено място и в определена посока за получаването на значително намаление и при желание пълно отстраняване на невлезлия в реакция NH3, напускащ реактора с кипящ слой, с намаление или отстраняване на получаването на амониев сулфат при производството, извличането и пречистването на акрилонитрила без каквото и да е намаление на добива на акрилонитрил.
Главната задача на изобретението е да се отстрани или да се намали значително количеството на амониев сулфат, образуван при производството на акрилонитрил.
Друга задача на изобретението е значително да се намали количеството на нереагиралия амоняк, изтичащ с отпадните потоци от реактора при производството на акрилонитрил. Друга задача е да се отстрани невлезлият в реакция амоняк, намиращ се в съществуващите отпадъчни води в реактора при получаването на акрилонитрил.
Друга задача на изобретението е да се елиминира амониевият сулфат, получаван при производството на акрилонитрил.
Допълнителните задачи, предимства и нови особености на изобретението ще се изло2 жат отчасти в следващото описание, а отчасти ще станат разбираеми за специалистите в тази област, когато се запознаят със следващото изложение, или ще станат известни от приложението на изобретението. Целите и предимствата на изобретението може да се разберат чрез методите и съчетаването им, посочени по-специално в патентните претенции.
За постигане на тези цели и задачи съгласно с целите и задачите на изобретението както е посочено в описанието, методът съгласно изобретението се състои в това, че при въвеждането в долната част на реактор с кипящ слой на въглеводород от групата, състояща се от пропилен и пропан, амоняк и кислородсъдържащ газ, който да реагира в присъствието на катализатор на кипящия слой за получаването на акрилонитрил, се въвежда и наймалко едно съдържащо кислород съединение, способно да влиза в реакция с амоняка в горната част на реактора с кипящ слой в посока нагоре в точка, при която съдържащото кислород съединение няма да окаже значително влияние върху реакцията между въглеводорода, амоняка и съдържащия кислород газ за получаването на акрилонитрил, но ще влиза в реакция със значителна част от нереагиралия амоняк в реактора, което до значителна степен ще намали количеството на свободен амоняк в изтичащия от реактора поток.
В друго изпълнение на метода съгласно изобретението съдържащото кислород съединение се въвежда в достатъчно количество, за да може да влезе в реакция с почти целия невлязъл в реакция амоняк, за да се отстрани до голяма степен нереагиралият амоняк от отпадъчните части на реактора, прекарвайки излизащия от реактора поток, съдържащ акрилонитрил и почти свободен от невлязъл в реакция амоняк в охлаждащата колона за охлаждането на излизащия от реактора поток с вода в отсъствието на сярна киселина за отстраняване на нежелани онечиствания и за извличане на акрилонитрила от охлаждащата колона.
В едно предпочитано изпълнение на метода съгласно изобретението окисялващото съединение се подбира от групата, съдържаща формалдехид и метанол или от тяхна смес, за предпочитане метанол.
В друго предпочитано изпълнение на метода съгласно изобретението окисляващо съединение (оксигенат), за предпочитане метанол.
се въвежда в реактора при температура под точката на овъгляване (около 360-370°С).
В едно друго предпочитано изпълнение на метода съгласно изобретението окисляващото съединение, за предпочитане метанол, се впръсква в реактора през тръбопровод, който е в състояние да поддържа температурата на метанола под точката на овъгляването му, преди да навлезе в реактора. За предпочитане е тръбопроводът да се състои от изолиран разпръсквател, съставен от най-малко една колекторна тръба, съединена към най-малко една напречна тръба, която има най-малко една дюза и/или повърхностно защитен, керамичен или облицован разпръсквател.
В едно друго предпочитано изпълнение на метода съгласно изобретението точката на впръскване на окисялващото съединение в реактора се намира най-малко на 70% от изчислената височина на слоя, за предпочитане над 85 %, като по-специално предпочитаното възлиза на повече от 90%.
При един друг аспект на изобретението методът съгласно изобретението включва въвеждането на въглеводород, избран от групата, състояща се от пропилен и пропан, на амоняк и съдържащ кислород газ в долната част на реактора с кипящ слой, който съдържа също така катализатор за амоксидацията на кипящия слой, за да реагират в присъствието на споменатия катализатор, за да се получи акрилонитрил, при което подобрението се състои във въвеждането на най-малко едно окисляващо съединение, което може да влиза в реакция с амоняка в горната част на реактора с кипящ слой, при температура под температурата на овъгляване на окисляващото съединение в точка, при която окислителят не би повлиял съществено на реакцията между въглеводорода, амоняка и съдържащия кислород газ за получаването на акрилонитрил, но влиза в реакция с почти всичкия нереагирал амоняк в реактора, като до голяма степен намалява количеството на амоняка, намиращ се в излизащия от реактора поток.
При едно предпочитано изпълнение на изобретението окисляващото съединение се впръсква в горната част на реактора в точка, поне на 70% от изчислената височина на експандиралия каталитичен кипящ слой. За предпочитане тази точка е на 85%, специално за предпочитане е да бъде на повече от 90% от тази височина.
При друго предпочитано изпълнение на изобретението окисляващото съединение се впръсква в горната част на реактора с кипящ слой през тръбно съоръжение, което е в състояние да поддържа температурата на окислителя, за предпочитане метанол, под температурата на овъгляването му, преди да навлезе в реактора.
При последващо предпочитано изпълнение на изобретението тръбното устройство за окислителя се състои от разпръсквател, състоящ се от най-малко една колекторна тръба, свързана най-малко към една напречна тръба, която съдържа най-малко една дюза.
При още едно предпочитано изпълнение на изобретението вътрешността на тръбата за метанол се поддържа при температура под овъгляването на метанола, като се осигурява термоизолация около външната страна на тръбопровода. За предпочитане се осигурява втори тръбопровод по външната повърхност на термичната изолация, за да се осигури защитно покритие на изолацията.
Характерни окисялващи съединения, които могат да се окажат подходящи при прилагане на изобретението, са алдехиди, карбонови киселини, кетони, алкохоли, естери или техните смеси. Задължително изискване при наситеното с кислород съединение е то да реагира с излишния амоняк в реактора, за да може да се ликвидира до голяма степен свободният амоняк при напускане на реактора и да не се конкурира с протичането на първичната реакция за получаването на акрилонитрил. Предпочитаните наситени с кислород съединения са формалдехид и метанол, като по-специално се предпочита метанолът.
При друго предпочитано изпълнение на метода съгласно изобретението в реактора се въвежда смес от органични съединения, която съдържа поне едно съединение, което да може да влиза в реакция с почти всичкия излишен амоняк в реактора, но без да повлиява върху ефикасността на първичната реакция на получаването на акрилонитрил. Пример за подобни смеси могат да бъдат органични или водни отпадъчни потоци, съдържащи олефинни съединения, заместени ароматични вещества и/или окисялващи съединения.
Предимство на метода съгласно изобретението е, че той дава проста и икономична технология за значително намаление и, ако се желае, значително отстраняване на преминаването на амоняка (т.е. на нереагиралия NH3) в реактора с кипящ слой заедно със съпътстващото предимство за намаление или за отстраняване на амониевия сулфат като страничен продукт при получаването на акрилонитрила. Намалението или отстраняването на амониевия сулфат от отпадъчният поток при получаване на акрилонитрила означава, че отпадъчния поток не сдържа никакво или съдържа само минимално количество неорганична сол. Това води до големи икономически предимства в практиката на технологичния метод за производство на акрилонитрил, когато не може да се използва дълбоко порникващо впръскване. В момента отпадъчния поток, който напуска охладителната колона, съдържа (NH4)2SO4 при сравнително висока концентрация, което затруднява изхвърлянето на тези потоци по икономичен и приемлив за околната среда начин. Отсраняването или свеждането до минимум на амониевата сол от този поток може да направи тези потоци приемливи за пречистване с технологични процеси за обработване на отпадъците, които не изискват тежки условия или скъпи материали за построяване (като напр.чрез изгаряне) или когато няма дълбоко впръскване което да доведе до икономически предимства или предимства в областта на опазване на околната среда.
Подробно описание на изобретението
Изобретението свежда до минимум образуването на амониев сулфат, който се получава при производството на акрилонитрил, като се прибавя окисляващо съединение (за предпочитане метанол), което може да влиза в реакция с амоняка в реактора с кипящ слой на място, което да позволява протичането на голяма част или на цялата реакция с излишния амоняк в реактора и с окисляващото съединение, без това да оказва особено влияние върху резултатността на производството на акрилонитрил. Значителното намаление или пълното отстраняване на амониевия сулфат от отпадъчния поток, който се изпуска от охладителната колона на инсталацията за акрилонитрил в много голяма степен подобрява въздействието върху околната среда и икономичността, свързани с производството на акрилонитрил, ако няма на разположение инстала ция за дълбоко впръскване (“deep-well”).
В предпочитаната практика на изобретението метанолът се впръсква в реактора с кипящ слой в зоната на катализатора или над нея (т.е. на височина около 100% над височината на експандирания катализаторен слой) с разпръсквател в положение и при условия, при които се създава възможност за реакция със значителна част или с всичкия излишен амоняк, без обаче да конкурира главната амоксидационна реакция на пропилена, която настъпва в долната част на катализаторния слой. За целта на изобретението терминът реактор с кипящ слой включва не само традиционните реактори с кипящ слой, но също така и всеки реактор, който има възможност да поддържа катализатора в състояние на флуид, като напр. реактори на транспортни линии, реактори на ректификационна колона или рециркулационни реактори.
При друго предпочитано изпълнение на изобретението разполагането на подаването на метанола трябва да бъде на ниво, изчислено като 70% от височината на експандиралия катализаторен слой, за предпочитане 80 до 90% от височината на експандиралия катализаторен слой. Терминът на височина на експандиралия катализаторен слой, използван в изобретението, означава височината на катализаторния слой, когато катализаторът се намира в състояние на кипящ слой. Или с други думи височина на слоя, когато има наличност на газообразни компоненти в реактора с кипящ слой, които се смесват с катализатора.
Окисляващото съединение (за предпочитане метанол) може да се впръска чисто или в присъствието на други газове, като например азот, пара, въздух, рециркулационЬн газ и други или техни съчетания. Той можеща се впръсква в течна форма или като пара чрез едно или повече средства, като напр. разпръсквател или пръскачка в каквато и да е посока, за предпочитане в посока нагоре. Захранващите тръби могат да влизат в реактора на съответното ниво, по-високо или по-ниско с разпръсквател с подходяща конструкция или от тръба от долната страна, или близо до дъното през обикновени решетки.
Използваното количество метанол може да варира, но трябва бъде достатъчно да неутрализира всякакво количество излишен амоняк, проникващ в отпадните потоци на потока. Вся ко количество метанол. което не е влязло в реакция, останало в отпадния поток, може да се възстанови и рециркулира към реактора или да се изхвърли чрез традиционни методи (напр.чрез окисляване).
При едно друго предпочитано приложение на изобретението метанолът се въвежда в слоя на катализатора при температура под тази на овъгляването му (около 360 - 370°С). За предпочитане това се извършва чрез използване на разпръсквател с конвенционална конструкция (голяма колекторна тръба, средно големи напречни тръби, излизащи от колектора и равномерно разпределени дюзи по напречните тръби), с модификация, която да не позволява температурата на метанола да достигне температурата на овъгляването му, преди да се впръсне в катализаторния слой. Разпръсквателят се подобрява, като се постави пласт изолация около външната му повърхност, за да не се позволи температурата на вътрешните повърхности на тръбите и дюзите да достигнат температурата на овъгляване на метанола. Най-добре е разпръсквателят да се изпълни така, че да включва първа тръба, която да има разположена отвътре втора тръба, раздалечена от първата. Разстоянието между тръбите се запълва с традиционна топлоизолация. Тази конструкция предпазва изолацията от износване чрез триене на повърхнината от катализатора на кипящия слой.
Всеки катализатор за амоксидация на пропилея/пропан работи при сравнително различни съотношения на подаване и на различни работни условия за получаването на максимален рандеман от акрилонитрил и/или по икономически съображения. Количеството на излизащия от реактора за пропиленова амоксидация излишен амоняк варира в известни граници в зависимост от използвания катализатор.
Количеството на подавания метанол също варира съобразно с видовете катализатори и естеството на реактора. Съответно с това, в практиката на изобретението впръскваното в реактора количество метанол се определя от условията и от използвания катализатор. По отношение на катализатор, който работи при бедна кислородна фаза (съотношение на пропилея: въздух под 1:9,5), може да се наложи да се прибави кислород в реактора. Обаче, за катализатора, който би работил при излишък на кислород, няма да е необходимо да се доба вя кислород в реактора. Обикновено при прилагане на изобретението може да се използван всякакъв катализатор за амоксидация. Например, катализатори като тези, посочени в US патенти 3 642 930, 4 485 079, 3 911 089, 4 873 215, 4 877 764, и в заявки за патент в Япония 74-87 474 и 78-35232, са подходящи за използване в изобретението.
Както бе посочено, всеки пропилен/пропанов катализатор за амоксидация работи при различни съотношения на подаване и различни работни условия. При използването на технологичния метод съгласно изобретението не трябва да се изменят стандартните работни условия, при които се е работило със съществуващия пропилея/пропанов катализатор, но те могат да се променят в зависимост от условията на катализатора. Традиционните работни условия и съотношения на подаване при производството на акрилонитрил, както е посочено в US патентите 3 911 089 и 4 873 215, са подходящи. Обаче, ако използваният катализатор работи в среда с ниско или минимално съдържание на кислород в средата, може да се окаже необходимо да се увеличи количеството на кислорода в реактора, за да се осигури найефикасното действие на метода съгласно изобретението. Това може да се извърши, като се увеличи съдържанието на кислорода в подавания материал или като се подаде по някакъв начин пряко кислород в реактора.
По-специално, прибавеният допълнителен кислород при използването на катализатор, който работи в бедна на кислород среда, трябва да се подава към реактора с отделен разпръсквател, разположен в непосредствена близост до средството за подаване на метанола. За предпочитане, допълнителният кислород (за предпочитане във форма на въздух) се впръсква в реактора, като се използва конвенционална разпределителна тръба, разположена на оката 203356 ппп под повдигнатия, изолиран от метанола разпръсквател. Разпределителната тръба за кислород/въздух може да впръсква допълнителен въздух в реактора във всяка посока. Обаче за предпочитане е разпределителната тръба на въздух да е разположена обърната надолу около 203-330 mm под горния метанолов разпръсквател, като по-специално се предпочита да бъде на 254-305 mm под метаноловия разпръсквател. В допълнение, оптималната фаза на разреждане (мачове или въздух/молове на МеОН), когато се работи в беден на кислород амоксидационен катализаторен обхват, е от повече от нула до около 6 в зависимост от количеството на амоняка, който трябва да се отстрани от газообразните отпадъци, изтичащи от реактора. Например, въздушното съотношение в разредена фаза (ВСРФ) за 25% намаление на амоняка ще варира от около повече от 0,5 до 2,0, при 50% намаление на ВСРФ може да варира между 2,5 и 3,5, за предпочитане 3,0, а за 75% намаление, ВСРФ ще варира между 3,4 и 4,5, за предпочитане 4,0, и за 100% амонячна редукция ВСРФ ще варира между 4,6 и 6,0, за предпочитане между 5 и 5,6.
Примери за изпълнение на изобретението
Пример 1. Реактор с диаметър 38,1 mm се зарежда с 550 g промоторен катализатор BiMOFeO за амоксидация на пропилея. През катализаторния слой се прекарва поток от пропилея /въздух/ амоняк в молно съотношение 1:10,5:1,15 при температура 443°С, налягане 0,08436 mPa и масов дебит 0,045 WWH обемна часова скорост. След 2 h продухване превръщането на пропилена възлиза на 98,3%, превръщането за едно преминаване (РРС) на AN е 76,3%, за HCN 7,1%, като около 15% от подадения амоняк достига критичната точка на адсорбционно насищане. Подобни проби при същите условия на 27-ия час дават съответно превръщания от 97,8%, 75,1% и 8,7% на СЗ, AN и HCN, а след 42 h-съответно 99,1% 73,8% и 8,3%, и при двата случая се достига преминаване на амоняка от около 15%.
Пример 2. Работи се както в пример 1, с изключение на това, че метанолът се въвежда с катализаторния слой на 75% от горната част на слоя на експандиралия катализатор при молна част на пропилена от 0,18 до 1.0.Провежда се цикъл на регенерация при 75 h продухване (общ работен цикъл) и се постига превръщане на пропилена от 98,4%, превърне РРС за AN от 72,1%, за HCN от 10,1% и около 9% от подадения амоняк достига критичната точка на адсорбционния цикъл (намаление с 6% в сравнение с пример 1).
Пример 3. Работи се както в пример 2, с изключение на това, че метанолът се впръсква към 70% от височината на експандиралия слой в посока нагоре, като се получава добив от 96,3% пропилея, 73,3% AN, 9,4% HCN и преминалият амоняк (в отпадъчния поток) възлиза само на 2% от подаденото в реактора количество.
Пример 4. Зарежда се реактор с диаметър 38,1 mm с 550 g промоторен катализатор BiMoFeO за пропиленова амоксидация с по-различен състав от този, използван в примери 1-3. Към катализатора се подава пропилея /въздух/ амоняк с молно съотношение 1/9,3/1,15 при 440°С и при налягане 0,08436 mPa при масов 10 дебит WWH 0,075 обемна часова скорост. След 283 h продухване се провежда цикъл на регенерация, за да се определи количеството на образуваните продукти. Установява се, че общото превръщане на пропилена възлиза на 96,9%, превръщане за цикъл (РРС) към акрилонитрил - 78,7% и към циановодород - 5,6%, като 5,4% от амоняка е преминал.
Пример 5. Работи се както в пример 4, с изключение на това, че към катализаторния слой се въвежда метанол при молно съотношение 0,09: 1,0 към пропилена, на 30% от горната част на слоя разширен катализатор в посока нагоре. Провежда се цикъл на добив при 332 h третиране, като общото превръщане на пропилена 96,9%, превръщането РРС на акрилонитрила - 87,1%, HCN - 5.8% и 0% преминаване на амоняка. Превръщането на метанола е 100%.
Пример 6. Работи се при същите условия на подаване на материалите и при използване на същото зареждане на катализатора, посочени в пример 5, като се провежда допълнителна проба при редуващи се условия на молно съотношение на пропилея: въздух: амоняк: метанол от 1:9,3:1,08:0,09, превръщането на пропилена възлиза на 96,1%, при РРС акрилонитрил - 77,9%, HCN - 4,9% и 0% преминаване на амоняка. И тук превръщането на метанола е 100%.
Пример 7. Приблизително 18 t пропиленов катализатор (промоторен BiMoFeO) се 5 зарежда в един по-голям акрилонитрилов реактор. През слоя на катализатора се прекарва пропилен :въздух : амоняк при молно съотношение 1 : 10,0.1,2 при 450°С и при налягане 0,08436 mPa. След 24 h продухване превръщането на пропилена възлиза на 99,8%, РРСпревръщане за AN - 75,3% и за HCN - 8,2%. Трябва да се отбележи, че 12% от преминалия амоняк и използването на сярна киселина в последващото охлаждащо действие на мето15 да при тези условия възлиза на 127 Ι/min, за да се неутрализира излишният амоняк в реактора. След 3 дни продухване при същите условия при катализатора има превръщане, възлизащо на 99,6%, 75,7% РРС при AN и 8,2% 20 РРС при HCN на пропилена, при около 14% преминаване на амоняка.
Пример 8. Същият реактор работи при същите условия както в пример 7, като чисти прегрети метанолови пари се впръскват при 25 приблизително 0,05, 0,1, 0,15, 0,2 и 0,26 mol на mol С3=, въведени в слоя на катализатора на 95% от височината на слоя на експандиралия катализатор в реактора. Пробните партиди при метанолови съотношения от 0 до 2,26 МеОН/ 30 С = дават средно превръщане на пропилена от 99,6%, на AN РРС превръщане от 76,1% и 7,2% HNC от пропилена. Общото метанолово превръщане възлиза средно на 99,9%, а превръщането на метанола в HNC-PPC възлиза 35 средно на 65%. зависимостта между съотношението на метанола към пропилена, преминаването на амоняка и използването на сярна киселина е показано на таблица 1.
Таблица 1
Съотношение МеОН/С = Сярна кисел. (1/min) NH3 В.Т. (% от подаденото) Акрило (%РРС) HCN от С = (%РРС) HCN от МеОН (% РРС)
0,05 1,25 14,1 75,9 7,2 0,0
0,05 0,83 7,2 76,5 7,6 66,9
0,1 0,61 2,7 76,1 7,5 69,7
0,16 0,23 0,6 75,9 7,1 69,4
0,22 0,0 0,0 77,0 6,7 58,9
0,23 0,0 0,0 75,3 7,8 62.9
0,25 0,0 0,0 76,3 7,5 60,6
Това показва получаване на ()с и амониев сулфат (последните три проби на таблица 1), без да има неблагоприятно влияние върху нормалното получаване на акрилонитрил.
Пример 9. Изпробването се повтаря при подобни условия като тези в пример 8, с изключение на това, че метанолът се въвежда в катализаторния слой на 90% от височината на слоя на експандиралия катализаторен слой в реактора и при различни проценти на подаване на амоняка. Количеството на пропиленовия амоксидационен катализатор се увеличава с около 1 t, така че метаноловият разпръсквател се намира на около 90% от височината на експарндиралия слой. През катализаторния слой при тези условия се прекарват количества от пропилея : въздух : амоняк с молно отношение от 1 : 10,0.1,1. При 14 дни третиране превръщането на пропилена възлиза на 99,8%, РРС на AN - на 74,4%, а РРС на HCN - на 8,3%. Нереагиралият амоняк е 8,4% от подадения в реактора амоняк. Използването на сярна киселина в последващата охлаждаща операция на метода възлиза на 0,98 Ι/min, за да може да се неутрализира остатъчният амоняк в реактора. Този пример показва, че относителното местоположение на впръскването на метанола може лесно да се управлява просто като се променя количеството, заредено в реактора.
Метаноловите пари се въвеждат на 90% от височината на реакторния слой при по-горните условия. Проведените възстановителни цикли при съотношение на МеОН/СЗ= от 0,09 дава общо превръщане от 99,7%, 78,8% РРС при AN, 8,0% РРС при HCN от пропилея, общо превръщане на метанола от 99,8% и РРС на метанол в HCN от 58%, като се намалява преминаването на амоняк до 4,1 % от подаденото, а също се намалява разхода на сярна киселина на 0,26 Ι/min. Проведените цикли за възстановяване при съотношение от 0,12 на МеОН/ С3= дават общо превръщане от 99,7%, 74,9% РРС за AN и 7,9% РРС за HCN от пропилея, с общо превръщане на метанола от 99,8%, на превръщане на едно преминаване (РРС) към HCN от 53%, със съответно намаление на преминаването на амоняка до 0% от подадения амоняк, без да е нужна сярна киселина и без да се образува никакъв амониев сулфат.
Пример 10. Като се повтори начинът на изпитания при еднакви условия с дадените в примери 8 и 9, с изключение на това, че метанолът се впръсква на височина 85% от височината на нормално експандиралия слой на реактора, се стига до намаление процента на преминаване на подадения амоняк в реактора от 11% на 1,8%, с последващо намаление на образувания амониев сулфат, но също така и до покачване на селективността на метанола пред HCN, като същевременно се понижава добивът на AN, съпоставено с впръскването на височина 90% над височината на експандиралия слой.
Пример 11. В реактор (с диаметър 38,1 mm) се зарежда 550 g различен катализатор за амонячно окисление от бисмутово молибденатен тип. През катализаторния слой се прекарва количество, състава от пропилея : въздух : амоняк с молно съотношение 1: 9,5 : 1,2 при 450°С и при налягане 0,0703 mPa 0,060 WWH теглова часова обемна скорост. В слоя на катализатора се прекарва вода във формата на пара при молно съотношение от 0,3 до 1,0 за пропилена. Превръщането на акрилонитрила възлиза на 72,6%, на циановодорода на 4,3% при 89,4% превръщане на пропилена, с преминаване на 6,4% от амоняка.
Пример 12. Работи се както в пример 11, с изключение на това, че в слоя на катализатора се въвеждат воден (59% обмен вода) поток при молно съотношение от 0,3 органично вещество към 1,0 пропилея при 70% от височината на експандиралия слой. Той се състои в mol. % от 0,5 акролеин, 4,3 етанол, 0,4 оксалова киселина, 3,4, ацетон, 6,9 метилов формиат и 1,8 акрилова киселина, както и следи от други елементи. След 5 h третиране се прави проба в потока, за да се определи реактивността и се установи превръщането на пропилена от 89,7%. РРС-превръщане на акрилонитрил от 68,2%, в циановодород - 3,9% и намаление на преминалия амоняк на 2,8% от подадения. Този отпадъчен поток очевидно оказва влияние върху намалението на оставащия амоняк в реакторната течност с повече от 50%, което довежда и до по-малка необходимост от неутрализация и/или до образуването на по-малко количество амониев сулфат, без да се образува допълнително циановодород, като същевременно се използва един рисков отпадъчен продукт, като напр.акрилова киселина, която се превръща в по-ценен продукт.
Пример 13. Работи се както в пример 12 с използване на неводен разтвор при 0,5 mol отпадъчни органични материали до 1 mol пропилей. Той съдържа следните компоненти в mol%:5,3 п-пропанол, 3,3 изобутилформиат, 11,0 етиленгликол, 12,8 изобутанол, 1,5 етилов етер, 0,6 т-ксилол, 0,5 1-метил-1-циклохексан и следи от други компоненти, за които се предполага, че могат да влизат в реакция с амоняк при катализатор от бисмутен молибденатен тип. Анализът на изтичащия от реактора поток показва, че тези съставки се превръщат в много случаи в ценни продукти, като напр. акрилонитрил, ацетонитрил или метакрилонитрил, със съответно намаляване на техните органични отпадъци. Дицианобезнени се откриват от тксилола, което показва, че това е приложимо при отбрани ароматични вещества при отпадъчни разтвори, като напр.нитрилово производно на олефинзаместен циклохексан.
В пример 14 е показана практическата страна на изобретението, при което метанолът се впръсква над височината на каталитичния слой.
Пример 14. Метанол при молно съотношение 0,4 към 1,0 за пропилена се въвежда в реактора над плътната фаза на катализатора (>100% от височината на слой на експандиралия катализатор) в зоната на разреждането. Сравнителният анализ на продуктите и на изтичащия поток преди и след въвеждането на метанола показа намаление на амоняка с 15% в сравнение с изтичащия преди използването на метанола.
Примерите ясно показват голямо подобрение при приложението на метода съгласно изобретението. Всеки от тях показва значително намаление (най-малкр с 15%) на количеството на преминаващия NH3, с което се отстранява значителна част от (NH4)2SO4, образувано без съществено влияние на добива на акрилонитрил. Тези примери илюстрират приложението на изобретението, без да го ограничават, и негови варианти могат да се използват съгласно посочените принципи.

Claims (24)

1. Метод за значително намаление на преминаването на амоняка при производството на акрилонитрил, включващ въвеждането на въглеводород, подбран от групата, състояща се от пропан и полиетилен, амоняк и съдържащ кислород газ в по-ниската част на реактор с кипящ слой, съдържащ амоксидационен катализатор на кипящия слой, който да влиза в реакция в присъствието на посочения катализатор за получаването на акрилонитрил, характеризиращ се с това, че се въвежда в посока нагоре най-малко едно, способно да окислява вещество, което е в състояние да влезе в реакция с амоняка в горната част на кипящия слой на реактора в точка, където окислението няма да оказва значително влияние върху реакцията между въглеводорода, амоняка и съдържащия кислород газ за получаването на акрилонитрил, но влиза в реакция най-малко с част от нереагиралия амоняк, намиращ се в реактора, като се намали до голяма степен количеството на наличния амоняк, съдържащ се в изтичащия от реактора поток.
2. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че избраният въглеводород е пропилен.
3. Метод съгласно претенция 2, характеризиращ се с това, че окислителят се състои главно от метанол.
4. Метод съгласно претенция 3, характеризиращ се с това, че метанолът се впръсква в горната част на реактора с кипящ слой на място, намиращо се най-малко на 85% от изчислената височина на експандиралия течен каталитичен слой.
5. Метод съгласно претенция 4, характеризиращ се с това, че метанолът се впръсква в горната част на реактора с кипящ слой на място, намиращо се най-малко на 90% от изчислената височина на експандиралия течен каталитичен слой.
6. Метод съгласно претенция 4, характеризиращ се с това, че метанолът се впръсква в реактора с кипящ слой през тръбна част, която поддържа температурата на метанола под температурата на овъгляването му, преди да постъпи в реактора.
7. Метод съгласно претенция 6, характеризиращ се с това, че вътрешността на тръбната част за метанола поддържа температура под температурата на овъгляване на метанола, като се осигурява покритие от термоизолация по външната повърхност на тръбната част.
8. Метод съгласно претенция 6, харак теризиращ се с това, че се осигурява втора тръбна част около външната повърхност на термоизолацията, която създава допълнително защитно покритие на споменатата изолация.
9. Метод за намаляване на преминаването на амоняка при производството на акрилонитрил, състоящ се във въвеждането на избран въглеводород от група, съставена от пропан и пропилен, на амоняк и съдържащ кислород газ в долната част на реактора с кипящ слой, съдържащ катализатор за амоксидация в кипящ слой, способен да работи в бедна на кислород среда, който при наличието на катализатора влиза в реакция за получаването на акрилонитрил, характеризиращ се с това, че в горната част на реактора с кипящ слой се въвежда (1) поне едно окисляващо съединение, което може да реагира с амоняка и (2) допълнително съдържащ кислород газ в достатъчно количество, което да може да спомогне посоченото окисляващо съединение да влезе в реакция поне с част от амоняка в точка, при която окисляващото съединение и допълнителният кислород не оказват съществено влияние върху реакцията на пропилени, амоняка и съдържащия кислород газ за получаването на акрилонитрил и което влиза в реакция поне с част от нереагиралия амоняк в реактора за значително намаляване количеството на амоняка в изходящия от реактора поток.
10. Метод съгласно претенция 9, характеризиращ се с това, че избраният въглеводород е пропилен.
11. Метод съгласно претенция 10, характеризиращ се с това, че съдържащото кислород съединение се впръсква в горната част на реактора с кипящ слой през тръбно съоръжение, което поддържа температурата на окисляващото съединение под температурата на неговото овъгляване, преди то да влезе в реактора.
12. Метод съгласно претенция 11, характеризиращ се с това, че окисляващото съединение се впръсква в реактора с кипящ слой в посока нагоре.
13. Метод съгласно претенция 12, характеризиращ се с това, че окисляващото съединение се състои основно от метанол.
14. Метод съгласно претенция 13, характеризиращ се с това, че допълнителният кислород се прибавя към реакцията в кипящия слой между точката на впръскване на метанола и точката на впръскване на въглеводорода, амоняка и съдържащия кислород газ.
15. Метод съгласно претенция 14, характеризиращ се с това, че съдържащият кислород газ се въвежда в реактора на разстояние между 203 и 355 mm от точката на въвеждане на метанола.
16. Метод съгласно претенция 14, характеризиращ се с това, че съдържащият кислород газ се въвежда в реактора в посока надолу.
17. Метод съгласно претенция 16, характеризиращ се с това, че съдържащият кислород газ се въвежда в реактора в точка, намираща се между 254 и 305 mm от мястото на впръскване на метанола.
18. Метод съгласно претенция 16, характеризиращ се с това, че молното съотношение между съдържащия кислород газ и метанола варира от повече от 0 до 6.
19. Метод съгласно претенция 18, характеризиращ се с това, че съдържащият кислород газ е въздух.
20. Метод за значително намаляване на преминаването на амоняк при производството на акрилонитрил, състоящ се от въвеждането на подбран въглеводород от група, състояща се от пропан и пропилен, на амоняк и съдържащ кислород газ в долната част на реактор с кипящ слой, съдържащ амоксидационен катализатор за кипящ слой, за влизане в реакция в присъствието на катализатора за получаването на акрилонитрил, характеризиращ се с това, че се въвежда поне едно окисляващо съединение, което може да влезе в реакция с амоняка под точката на овъгляването му в горната част на реактора с кипящ слой в точка, при която окисляващото съединение не оказва значително влияние върху реакцията на въглеводорода, амоняка и съдържащия кислород газ за производството на акрилонитрил и влиза в реакция с поне част от нереагиралия амоняк, намиращ се в реактора, за значително намаление на количеството на амоняка, намиращ се в напускащата реакторна течност.
21. Метод съгласно претенция 20, характеризиращ се с това, че избраният въглеводород е пропилен.
22. Метод съгласно претенция 21, характеризиращ се с това, че окисляващото съединение се състои основно от метанол.
23. Метод съгласно претенция 22, харак10 теризиращ се е това, че метанолът се впръсква в горната част на реактора с кипящ слой в точка, намираща се над поне 85% от изчислената височина на експандиралия катализаторен кипящ слой. 5
24. Метод съгласно претенция 6, харак теризиращ се с това, че метанолът се впръсква в горната част на реактора с кипящ слой на място, намиращо се най-малко на 90% от изчислената височина на експандиралия катализаторен кипящ слой.
BG98453A 1993-08-11 1994-02-11 Метод за намаляване на отпадъчните материали припроизводството на акрилонитрил BG61644B1 (bg)

Applications Claiming Priority (1)

Application Number Priority Date Filing Date Title
US08/104,752 US5457223A (en) 1992-10-09 1993-08-11 Process for elimination of waste material during manufacture of acrylonitrile

Publications (2)

Publication Number Publication Date
BG98453A BG98453A (bg) 1995-05-31
BG61644B1 true BG61644B1 (bg) 1998-02-27

Family

ID=22302180

Family Applications (1)

Application Number Title Priority Date Filing Date
BG98453A BG61644B1 (bg) 1993-08-11 1994-02-11 Метод за намаляване на отпадъчните материали припроизводството на акрилонитрил

Country Status (13)

Country Link
US (1) US5457223A (bg)
EP (1) EP0638546B1 (bg)
JP (1) JPH0753494A (bg)
KR (1) KR100308435B1 (bg)
CN (1) CN1037767C (bg)
BG (1) BG61644B1 (bg)
BR (1) BR9400642A (bg)
DE (1) DE69414660T2 (bg)
ES (1) ES2125401T3 (bg)
MY (1) MY115778A (bg)
RO (1) RO113343B1 (bg)
RU (1) RU2124476C1 (bg)
TW (2) TW555737B (bg)

Families Citing this family (19)

* Cited by examiner, † Cited by third party
Publication number Priority date Publication date Assignee Title
IN184881B (bg) * 1995-01-31 2000-10-07 Asahi Chemical Ind
WO1996025391A1 (en) * 1995-02-17 1996-08-22 Monsanto Company Reduction of ammonia wastes associated with ammoxidation processes
KR100288618B1 (ko) * 1996-01-05 2001-05-02 야마모토 카즈모토 α,β-불포화니트릴의제조방법
CN1055916C (zh) * 1997-06-06 2000-08-30 中国石油化工总公司 烃类氨氧化流化床反应器
CN1056601C (zh) * 1997-06-06 2000-09-20 中国石油化工总公司 丙烯腈生产工艺
CN1055917C (zh) * 1997-06-06 2000-08-30 中国石油化工总公司 丙烯腈吸收塔
US5883281A (en) * 1997-07-25 1999-03-16 Praxair Technology, Inc. Oxygen addition to reduce inerts in an acrylonitrile reactor
CN1086152C (zh) * 1997-09-03 2002-06-12 中国石油化工总公司 烯烃氨氧化生产丙烯腈催化剂
CN1055918C (zh) * 1997-11-13 2000-08-30 中国石油化工总公司 烯腈急冷工艺
CN1059897C (zh) * 1997-11-13 2000-12-27 中国石油化工总公司 烯腈的回收和精制工艺
CN1055285C (zh) * 1997-12-11 2000-08-09 中国石油化工总公司 丙烯、异丁烯氨氧化流化床催化剂
US6197855B1 (en) 1998-09-29 2001-03-06 Solutia Inc. Nucleation of Polyamides in the presence of hypophosphite
US6238574B1 (en) * 1998-10-30 2001-05-29 The Standard Oil Company Oxidation and ammoxidation of acrylonitrile process waste water organics
US6358483B1 (en) 1999-07-13 2002-03-19 The Standard Oil Company Sparger for oxygen injection into a fluid bed reactor
US6262290B1 (en) * 2000-08-07 2001-07-17 The Standard Oil Company Amelioration of ammonia breakthrough in an alkane ammoxidation process
JP4573970B2 (ja) * 2000-08-29 2010-11-04 ダイヤニトリックス株式会社 アクリロニトリルの製造方法
JP4716643B2 (ja) * 2001-03-05 2011-07-06 イネオス・ユーエスエイ・エルエルシー ニトリル類混合物、アセトニトリル及びhcn混合物へのアルコール混合物のアンモ酸化
RU2481890C1 (ru) * 2011-10-18 2013-05-20 Российская Федерация, от имени которой выступает Министерство промышленности и торговли Российской Федерации (Минпромторг России) Способ селективной каталитической очистки выхлопных и топочных газов от оксидов азота
CN114146535B (zh) * 2021-12-20 2022-10-14 蒲城清洁能源化工有限责任公司 一种用于处理低温甲醇洗***含氨甲醇的工艺

Family Cites Families (7)

* Cited by examiner, † Cited by third party
Publication number Priority date Publication date Assignee Title
US3472892A (en) * 1967-05-10 1969-10-14 Standard Oil Co Fluid bed process for synthesis of nitriles by ammoxidation and the recycling of ammonia-rich catalyst from a quench zone to a reaction zone
US4246190A (en) * 1972-10-02 1981-01-20 The Standard Oil Company Ammoxidation with tellurium catalysts
GB1426254A (en) * 1972-10-06 1976-02-25 Sumitomo Chemical Co Process for preparing hydrogen cyanide
JPS548655B2 (bg) * 1974-08-01 1979-04-17
JPS5499773A (en) * 1978-01-25 1979-08-06 Mitsubishi Heavy Ind Ltd Removing method for ammonia in combustion exhaust gas
US4719092A (en) * 1985-10-04 1988-01-12 Fuel Tech, Inc. Reduction of nitrogen-based pollutants through the use of urea solutions containing oxygenated hydrocarbon solvents
US5288473A (en) * 1992-10-09 1994-02-22 The Standard Oil Company Process for elimination of waste material during manufacture of acrylonitrile

Also Published As

Publication number Publication date
RU2124476C1 (ru) 1999-01-10
ES2125401T3 (es) 1999-03-01
CN1107464A (zh) 1995-08-30
CN1037767C (zh) 1998-03-18
TW496857B (en) 2002-08-01
US5457223A (en) 1995-10-10
KR100308435B1 (ko) 2001-11-30
RO113343B1 (ro) 1998-06-30
BR9400642A (pt) 1995-03-28
JPH0753494A (ja) 1995-02-28
EP0638546A1 (en) 1995-02-15
KR950005804A (ko) 1995-03-20
MY115778A (en) 2003-09-30
DE69414660D1 (de) 1998-12-24
DE69414660T2 (de) 1999-04-08
EP0638546B1 (en) 1998-11-18
BG98453A (bg) 1995-05-31
TW555737B (en) 2003-10-01

Similar Documents

Publication Publication Date Title
US5288473A (en) Process for elimination of waste material during manufacture of acrylonitrile
BG61644B1 (bg) Метод за намаляване на отпадъчните материали припроизводството на акрилонитрил
KR101934604B1 (ko) 메타크릴산의 제조 방법
JPH06293682A (ja) プロセス
EP1165499B1 (en) Improved process for the recovery of acrylonitrile and methacrylonitrile
JP5757684B2 (ja) メタクリル酸アルキルエステルの製造のための方法及び装置
CN1107462A (zh) 制备c1—c4烷基亚硝酸酯的方法
RU2154632C2 (ru) Способ уменьшения количества непрореагировавшего аммиака, выходящего из реактора в процессе получения акрилонитрила, и способ получения акрилонитрила
KR100994094B1 (ko) 카르복실산의 니트릴 혼합물로의 가암모니아산화
GB2109257A (en) Apparatus of treatment of urea solutions
RU2309947C1 (ru) Способ и установка для получения карбамида и способ модернизации установки для получения карбамида
US4992567A (en) Alkylene oxide production using vapor phase oxidation of an alkane or olefin in molten salt and recirculation of aldehyde by-products
US4943643A (en) Molten salt catalyzed oxidation of alkanes or olefins using lower temperture nitrate salts
KR100297039B1 (ko) 아크릴로니트릴의제조동안의폐기물의제거방법
JPH07126237A (ja) アクリロニトリル製造中に廃棄物を排除する方法
JP4573970B2 (ja) アクリロニトリルの製造方法
SU456408A3 (ru) Способ получени акриламида
RO113342B1 (ro) Procedeu de eliminare a materialului rezidual în timpul fabricării acrilonitrilului
RU2054424C1 (ru) Способ получения оксида этилена
KR19990014083A (ko) 암모산화 제품의 수율을 증가시키기 위한 방법
RU2071467C1 (ru) Способ получения карбамида
GB1172958A (en) A Method for Producing Unsaturated Nitriles
JP2005154328A (ja) 不飽和ニトリル化合物の製造方法