BG60349B2

BG60349B2 - Рамки за захващане на печатни платки,подлежащи на галванизиране

Info

Publication number: BG60349B2
Application number: BG78651A
Authority: BG
Inventors: Rudolf Kreisel; Dieter Pistor; Ludwig Mankut; Thomas Kosikowski; Rolf Gaebel; Peter Haase; Peter Kuhn
Original assignee: Schering Aktiengesellschaft
Priority date: 1986-02-28
Filing date: 1987-02-26
Publication date: 1994-09-30
Also published as: SU1554770A3; DE3703549C2; AT398581B; ATA44687A; DE3771755D1; EP0239736B1; EP0239736B2; US4752371A; EP0239736A1; CA1263480A; DE3703549A1; ES2024439B3; CN87100995A; JPS62253800A

Abstract

Рамките намират приложение в галванотехниката в съоръженията на галваничните вани за нанасяне на покритие на печатни платки за електрониката. С тях се избягват ръчните операции, повишава се производителността и се увеличава контактната площ на тоководещите съединения. Рамките включват закрепени къмносеща тоководеща греда (1') вертикални колони (1), между които са захванати печатните платки (2). Елементите за захващане на платките (2) представляват пружинни захващащи държачи, захващащите части на които са разположени странично извън колоните (1). Разположението на държачите по височина може да е едностранно или двустранно.

Description

Изобретението се отнася до рамка за захващане на печатни платки, подлежащи на галванизиране, които ще намерят приложение в електрониката за галванизиране на множество печатни платки в галванични инсталации.

Известно е решение на рамки за захващане на печатни платки, подлежащи на галванизиране(1), които са монтирани вертикално към носеща тоководеща греда. Всяка рамка има едностранно или двустранно подходящо разположени проходни резбови отвори, в които са монтирани винтове с крилчатка. Печатните платки, подлежащи на галванизиране, са разположени между рамките и захванати към тях чрез винтовете.

Недостатък на известните рамки е, че захващането на планките към тях се извършва ръчно чрез завиване на крилчатите винтов, което намалява производителността, трудоемко е и налага работа със защитни ръкавици.

Недостатък на известните рамки с използване на крилчати винтове за закрепване на платките към рамките е и това, че винтовете, служещи и за токоподаване на необходимия за галванизирането ток към платките, имат малка контактна площ с тях. Тъй като в галваничните инсталации се работи с ниско напрежение, например 6 волта, при малката контактна площ се получава нежелан пад на напрежението, което намалява производителността и увеличава енергийните разходи.

Задачата на изобретението е да се създаде конструкция на рамки за захващане на печатни платки, подлежащи на галванизиране, при които с технически средства за закрепване на платките, които не са сложни, да се премахнат ръчните операции и да се осигури подходяща контактна площ между тях и плочите.

Задачата съгласно изобретението е решена с рамки за захващане на печатни платки, подлежащи на галванизиране, състоящи се от закрепени към носеща тоководеща греда вертикални колони, между които са разположени и захванати една или повече печатни платки чрез елементи за захващане. Елементите за захващане на печатните платки представляват множества пружинни захващащи държачи, захващащите части на които са разположени странично извън колоните. Разположението на държаните по височина на колоните може да е едностранно или двустранно, на желано според конкретния случай разстояние. Формата и сечението на пружинните държачи се определят от желания начин на монтаж и желаната контактна площ между тях и печатните платки.

Когато монтажът на платките е чрез вертикално преместване, входовете на държаните са конусни.

Пружинните държачи са с кръгло или правоъгълно сечение и могат да се изработят от титан или титанова сплав.

Те са закрепени поне в единия си край към колоната в съответен отвор, когато са закрепени в двата си края, предварително са напрегнати и разположени на разстояние поголямо от дебелината на платките. По дължината си имат поне една изпъкналост, насочени една спрямо друга и разместени по дължината на захватите една спрямо друга.

Колоните имат за предпочитане ромбоидна форма, при което дългата ос е успоредна на печатните платки.

Колоните могат да имат кръгла форма от мед с титаново покритие и ребра от титан за закрепване на пружинните държачи.

Пружинните държачи могат да са неподвижни или подвижни един спрямо друг. В граничен случай единият държач от пружинния захват може да бъде твърда опора.

Печатните платки с предварително направени продълговати отвори по страничните краища са захванати към държаните, при което единият пружинен държач има s-образна форма с височина, по-малка от дължината на отвора, чийто горен ръб е разположен върху едното й рамо.

Единият от пружинните държачи, когато е подвижен, е монтиран на радиално подвижен вал с ос, успоредна на колоната, а вторият държач може да бъде неподвижна опора, представляваща част от колоната.

Предимствата на рамките съгласно изобретението са, че има възможност за механизирано или автоматизирано подаване и захващане на печатните платки, без да е отнета възможността за ръчно подаване при значително намалена трудоемкост, че контактите между токопроводящите държачи и печатните платки може да се подбират по желание както в зависимост от броя на захватите, така и от величината на площта на всеки захват.

Примерни изпълнения на рамки съгласно изобретението са показани на приложените фигури, от които:

фигура 1 представлява схема на тоководеща греда с две рамки, между които са монтирани две печатни платки;

фигура 2 - увеличен страничен изглед на част от фиг.1 с пружинни захващащи държачи;

фигура 3 - изглед отгоре на фиг. 2;

фигура 4 - увеличен разрез по линията IV-IV от фиг. 1 с друго оформление на пружинните захващащи държачи;

фигура 5 - изглед по стрелката от фиг. 4;

фигура 6 - схема на тоководеща греда с две рамки в друго примерно изпълнение;

фигура 7 - увеличен изглед на елемента Z от фиг.6;

фигура 8 - страничен изглед от фиг. 7; фигура 9 - поглед отгоре на фиг. 7; фигура 10 - схема на тоководеща греда с друго изпълнение на рамката;

фигура 11 - разрез по линията XI-X1 от фиг. 1 Of фигура 12 - частично увеличен изглед на друго примерно изпълнение на пружинните захващащи държачи;

фигура 13 - страничен изглед от фиг 12; фигура 14 - изглед отгоре на фиг. 12; фигура 15 - друго примерно изпълнение на рамка в челен изглед;

фигура 16 - изглед на друго примерно изпълнение на рамка;

фигура 17 - увеличен разрез по линията XV1I-XVII от фиг. 16;

фигура 18 - изглед отгоре от фиг. 17; фигура 19 - разрез по линията XIX-XIX от фиг. 16.

В различните примерни изпълнения всяка колона на рамките е означена с позиция 1, печатните платки с 2, краищата им с 2', а носещата тоководеща греда с Г.

Във фигури от 1 до 3 към колоните са монтирани двойка еднакви пружинни захващащи държачи 3. Те са странично огънати за оформяне на контактна зона 4 с печатната платка 2, а в двата си края, успоредно на колоната по посока на стрелките 5 и 6, образуват конусна част. Всеки пружинен държач е закрепен поне в единия си край в отвор 7 на колоната 1. Контактните зони 4 на пружинните държачи са разположени странично извън гредата 1.

На фигури 4 и 5 са показани формата на напречното сечение на колоните 1 и на пружинните държачи. Тази форма е удължена в посока на разтягане на пружинните държачи

9. Формата е ромбоидна, с голяма ос 10, разположена успоредно на пружинните държачи 9. Печатната платка 2 е показана с прекъсната с точка линия. Тази предпочитана форма на колоната и нейното разположение има за цел да се получи достатъчна механична якост и добро провеждане на тока, възможно минимално екраниране на протичащия във формата на силови линии спрямо печатните платки 2 галваничен ток. Пружинните държачи 9 в това примерно изпълнение са захванати в двата си край 9' и 9 в съответните отвори 11 в колоната 1, при което предварително са напрегнати по дължината си, така че да не са необходими допълнителни фиксиращи средства. Пружинните държачи 9 имат по дължините си, които са насочени една срещу друга, издатини 13, разместени по желан начин една спрямо друга. Пружинните държачи 9 са разположени по дължината си на разстояние а, по-голямо от дебелината на печатните платки 2, така че лесно да се поставят между тях по посока на стрелките 12, а чрез издатините 13 да се закрепят с достатъчно усилие.

Когато печатните платки 2 имат в краищата си 2' продълговати отвори 14, те могат да служат като допълнително опорно и фиксиращо средство на платките 2 чрез пружинните захващащи държачи. Такова примерно изпълнение е показано на фигури от 6 до 9. Тук двойката пружинни държачи (непоказани на фиг. 6) са обозначени с позиции 15 и 16 и имат различна конфигурация. Пружинният държач 16 има sобразна форма (фиг.7) с височина h, по-малка от дължината на отворите 14 в крайщата 2' на печатните платки 2. В единия си край 15' и 16' пружинните държачи 15 и 16 са закрепени в съответни отвори 17 и 18 в колоната 1, която е показана в друга форма на напречното си сечение, подобна на тази от фиг. 4, но не толкова удължена в едната си посока. Тъй като височината h на пружинния държач 16 е помалка от дължината на отворите 14 на печатната платка, това позволява последната да се постави към рамката 1 по посока на стрелката 19 и след това да се премести надолу по посока на стрелката 20, докато заеме положението, показано с прекъсната с точки линия на фиг. 8. В това положение горният ръб 14' на отвора 14 ляга върху опорното рамо 16 на пружинния държач 16. Пружинните държачи 15 и 16 са разположени по дължината на колоната 1 по съответстващ на разположението на отворите 14 в печатните платки 2 начин.

В примера на фигури 10, 10^а и 11 двойките пружинни държачи 21 и 22 са закрепени съответно към колоната 1 и вал 24. На фигурите са изобразени двустранно две двойки пружинни държачи 21 и 22. Валовете 24 са изпълнени като радиално подвижни спрямо осите си 23 и в долните си краища имат канали 26, в които е разположен контактен елемент на въртящ магнит 25. На колоната 1 са закрепени по желан начин щифтове 27, които служат като допълнително опорно и фиксиращо средство на платките 2, когато имат отвори, което не е показано на фигурите 10, 10^а и 11.

На фигура 11 е показано положение на захванати платки 2 от съответните двойки пружинни държачи 21 и 22. Когато платките трябва да се освободят и извадят чрез въртящия магнит и зъбна предавка ( непоказани на фигурите), левият вал 23 се завърта в обратна на часовниковата стрелка посока, а десният по посока на часовниковата стрелка. По обратния начин се извършва закрепване на нови платки 2.

На фиг. 12, 13 и 14 пружинните държачи 32 са изпълнени от плоски пружини, закрепени към колоната 1, което се използва, когато е необходима много голяма контактна площ.

На фигура 15 е показано изпълнение на рамка, при която гредата 1 е изпълнена от медна сърцевина 27 с титаново покритие 28 и ребра 29, носещи пружинните захвати 30 и 31, които също са изработени от титан. Тази конструкция на рамката се използва, когато се работи с много големи плътности на тока, при което се осигурява минимално допустим пад на напрежението.

На фиг. от 16 до 18 е показано едно предпочитано конструктивно изпълнение на рамка, при която колоната 1 има кръгло напречно сечение и два въртящи се вала 24', носещи единия вид от двойката държачи 37. Към колоната, на определено разстояние по височина, чрез заварка 34 са монтирани опорни пластини 33 с отвори за колоната 1 и валовете 24'.Опорните пластини 33 могат да бъдат различен брой, разположени на желано разстояние по височината на колоната 1. Те са токопроводими и с плоските си краища 36 служат за неподвижна опора на печатните платки 2. Пружинният държач 37 има Uобразна форма с рамена 39 и напречник 38, като краищата 39' на рамената 39 контактуват с печатната платка 2. Напречниците 38 са разположени успоредно на въртящите валове 24'.Рамките могат да се разполагат както една до друга, така и една над друга в една галванична инсталация. Всички изпълнения на рамките могат да се почистват в киселинна баня след отстраняване на печатните платки. Рамките без контактните повърхности на захващащите държачи могат да се изолират с киселинноустойчиво покритие, за да не се получават галванични отлагания по тях.

Всички изображения и описани признаци в примерните изпълнения и възможните комбинации между тях са осъществени за изобретението.

Claims

Патентни претенции

1. Рамки за захващане на печатни платки, подлежащи на галванизиране, включващи закрепени към носеща тоководеща греда вертикални колони, между които са разположени и захванати печатни платки чрез елементи за захващане, характеризиращи се с това, че елементите за захващане на платките (2) представляват пружинни захващащи държачи, (3,9,15,16 и 32), захващащите части на които са разположени странично извън колоните.
2. Рамки съгласно претенция 1, характеризиращи се с това, че всяка рамка (1) има множество пружинни захващащи държачи (3,9,15,16,32), разположени на желано разстояние един от друг, между които са монтирани печатни платки (2).
3. Рамки съгласно претенции 1 и 2, характеризиращи се с това, че пружинните захващащи държачи (3,9,15,16,32) в двата си 5 края, по направление на колоната (1), образуват конусен отвор (8).
4. Рамки съгласно претенции от 1 до 3, характеризиращи се с това, че захватите на печатните платки (2) се образуват от две 10 взаимодействащи пружинни държачи (3,9,15,16,21,22,32).
5. Рамки съгласно претенции от 2 до 4, характеризиращи се с това, че краят (3', 5',

16 ) на всеки пружинен държач е закрепен в 15 отвор (7,18) на колоната (1).
6. Рамки съгласно претенции от 2 до 4, характеризиращи се с това, че пружинните държачи (9) на захвата са закрепени в двата си края (9 ) в отвори (11) на колоната (1) и са 20 разположени надлъжно на разстояние (а) един от друг, по-голямо от дебелината на печатната платка (2), при което всяка от пружините (9) има издатини (13), насочени една срещу друга.
7. Рамки съгласно претенция 6, 25 характеризираща се с това, че издатините (13) на пружинните държачи (9) са изместени в надлъжна посока една спрямо друга.
8. Рамки съгласно претенции 6 и 7, характеризиращи се с това, че пружинните 30 държачи (9) са закрепени в отворите (11) с предварително натягане.
9. Рамки съгласно претенции от 2 до 8, характеризиращи се с това, че напречното сечение на колоната (1) има ромбоидна форма 35 с голяма ос (10), успоредна на пружинните държачи.
10. Рамки съгласно претенции от 1 до 9, характеризиращи се с това, че когато печатните платки (2) имат продълговати отвори (4) по 40 страничните си краища (2') към колоната (1), има опорен елемент, контактуващ с горния ръб на отвора (14).
11. Рамки съгласно претенция 10, характеризиращи се с това, че като опорен елемент служат захващащите пружинни държачи.
12. Рамки съгласно претенция 11, характеризираща се с това, че единият пружинен държач (16) има s-образна форма с височина (h), по-малка от дължината на отвора (14) на печатната платка (2).
13. Рамки съгласно претенция 1, характеризиращи се с това, че единият пружинен държач (21) е неподвижен, а вторият (22) е закрепен с възможност за завъртане.
14. Рамки съгласно претенция 13, характеризиращи се с това, че към колоната (1) са разположени радиално подвижни валове (24,24'), към които са закрепени неподвижно подвижните пружинни държачи (22).
15. Рамки съгласно претенции 13 и 14, характеризиращи се с това, че към колоната (1) са разположени вертикално една или повече опорни пластини (33), служещи като опорен неподвижен държач с плоските си краища (36).
16. Рамки съгласно претенция 1, характеризиращи се с това, че пружинните захвати са изработени от плоска лента.
17. Рамки съгласно претенция 1, характеризиращи се с това, че колоната (1) е изработена от медна сърцевина (27) и титанова обвивка (28), като към колоната (1) са оформени титанови ребра (29), носещи пружинните захвати (30,31).