BG97972A

BG97972A - Метод за получаване на субституирани бензоли и бензолсулфонова киселина и техните производни и метод за получаване на ν,ν'-субституирани карбамиди

Info

Publication number: BG97972A
Application number: BG97972A
Authority: BG
Inventors: Peter Baumeister; Gottfried Seifert; Heinz Stiner
Original assignee: Ciba Geigy Ag
Priority date: 1992-08-18
Filing date: 1993-07-20
Publication date: 1994-04-29
Also published as: MX9304811A; BG61805B1; CN1083480A; PL300119A1; SK88693A3; PL173856B1; NZ248412A; HRP931119A2; LV10558B; ATE144762T1; DE69305711T2; AU665262B2; CA2104148A1; MY110183A; LV10558A; HU9302364D0; TW232682B; EE9400295A; EP0584043A1; TR28269A

Abstract

Методът се използва по-специално за получаване на п-бензолсулфон-п’- триазинил-карбамидни хербициди. Състои се от диазотиране на аминобензол или производни на орто-амино-бензолсулфоновата киселина, пое ледвано от купелуване на олефин с помощта на хомогенен паладиев катализатор и хидрогенизация на олефиновия субституент с помощта на хетерогенен паладиев катализатор. Хомогенният катализатор се редуцир а и утаява като метал след купелуването в реакционната смес и се използва като хетерогенен паладиев катализатор за хидрогенизационния етап.

Description

Метод за получаване на субституирани бензоли и бензол сулфонова киселина и производни и метод за получаВане на ГТЬГ-субституирани карбамиди.

Настоящето изобретение се отнася до усъвършенстван метод за получаване на субституирани бензоли и бензолсулфонова киселина и нейни производни състоящ се в диазотиране на производни на орто-амино-бензолсулфоновата киселина, последвано от купелуване с помощта на хомогенен паладиев катализатор и хидрогенизация с помощта на хетерогенен паладиев катализатор, като хомогенния катализатор се редуцира и утаява като метал след купелуването и се използва като хетерогенен паладиев катализатор за хидрогенизационния етап без отделяне. Настоящето изобретение също така се отнася за получаване на М-бензолсулфонил-ЬГ-триазинил-карбамиди.

Производните на бензолсулфоновата киселина могат да бъдат използвани като междинни съединения при получаването на химикали за селското стопанство. Получаването на М-фенилсулфонил-ЬГ-пиримидилови карбамиди с регулиращи свойства по отношение растежа на растенията от соли на бензол сулфоновата киселина е описано, например в (1).

Известни са методи при които арил-алкеново купелуване с катализатор Pd(O) е последвано от изолиране и каталитичиа хидрогенизация. Неск реакцията включва купелуването на алкен с арилхалид, докато при Matsuda варианта на Неск процеса той протича през повече реакционни адукти, като например арил диазониев йон, както е описано в (2). Такива процеси са описани например в (1) и (3).

Независимо от това метод за получаване на субституирана бензолсулфонова киселина и нейни производни В който се избягва отделянето на паладиеВия катализатор и паладия се използва, както в хомогенния, така и в хетерогенния етапи на реакцията не е известен.

Изненадващо беше установено, че процеса на хомогенно арил-купелуване с олефини, катализиран с хомогенен паладиев комплекс може да бъде последван от хидрогенизация в която паладият от хомогенния паладиев комплекс се използва за хетерогенната хидрогенизация, като Pd метал, след което паладият може да бъде възстановен чрез филтрация и пречистен по известни методи, за да се регенерира например началния комплекс.

СледоВателно предмет на изобретението е да осигури елегантна двойна употреба на паладиевия катализатор и да осигури един по-икономичен метод npu koumo В хомогенния eman om метода Matsuda се използва разтворим паладиев катализатор и след това той се употребява в хетерогенния хидрогенизационен етап.

Един предмет на изобретението е метод за получаване на съединения с формула 1а

Ar-CHR_a-CHR_bR_c (1а), където R_a, R_b и R_c са независимо един от друг Н или хидрогенизационен стабилен субституент, а Аг означава С^-Сзоарил или Сз-С2охетероарил с 1 до 6 хетероатома от групата включваща кислород, сяра и азот,а арилът или хетероарилът са несубституирани или субституирани с хидрогенизационни стабилни остатъци, състоящ се в :

а) взаимодействие в първия етап на 1 мол еквивалент на съединение с формула II

Ar-N2® (Па) с най-малко 1 мол еквивалент от съединение с формула Ша

CHR_a=CR_bR_c (Ша) по желание в присъствие на инертен разтворител и в присъствието на каталитично количество хомогенен паладиев катализатор и база избрана от соли на алкални метали, соли на алкалоземни метали и терциерна амониева сол на карбоксилна киселина, за да се получи съединение с формула IVa

Ar-CR_a = CR_bR_c (IVa) и

б) хидрогенизация във втория етап на съединението с формула IVa по желание в присъствие на инертен разтворител и в присъствие на каталитични количества от паладиев хидрогенизационен катализатор, характеризиращ се с това, че хомогенният паладиев катализатор се редуцира до неразтворим паладиев метал в реакционната смес от етап а), която се използва в последствие като хетерогенен хидрогенизационен катализатор.

Предпочитан вариант на метода съгласно изобретението се характеризира с това, че хетерогенният паладиев хидрогенизационен катализатор се образува от хомогенния паладиев катализатор в получената реакционна смес от етап а) при започването на хидрогенизацията чрез вкарване на Водород.

Почти задължително е към паладия да се прибави носител за хетерогенния хидрогенизационен катализатор.

Matsuda Варианта на Неск взаимодействието се осъществява с широк спектър от съединения с формула 1а, така че субституентите R_a, Rf, и R_c могат да бъдат избрани от различни групи органични остатъци.

R_a, Rb и R_c могат да бъдат избрани от Н; С1-С₂0алкил; С|-С₂онитрилоалкил; СрСгохидроксиалкил; С1-С2охалогеналкил, халогенът за предпочитане е F, С1 или Br; Cj-C^aAkuA-COORd, Cf-Ci2^aAkuA-CO-NReRf, Cf-Cf2aAkuA-SO2ORd или CpCi2aAkuA-SO2-NReRf, където Rj, Re u Rf независимо един от друг са Н, CfС12алкил, фенил, бензил или циклохексил; С]-С20алкил-СО; С^-Сздалкокси; CjС2днитрилоалкокси; СрС^дхалогеналкокси, халогенът е за предпочитане F, С1 или Вг; С1-С2далкилтио; СрС2дхалогеналкилтио, халогенът е за предпочитане F, С1 или Br; -SO2ORj, -SO2-NReRf, -COORj или -CO-NReRf, където Rj, Re и Rf имат горните значения; халогенът е за предпочитане F, С1 или Br; -CN; NReRf, където Re и Rf имат горните значения; фенил или бензил, който е несубституиран или субституиран с С1-С2далкил; СрС20нитрилоалкил; С]С20^хи9Р°к^сиалкил; С|-С2дхалогеналкил, халогенът за предпочитане е F, С1 или Вг; С]-С]₂алкил-СООВ(], Cf-Cf₂aAkuA-CO-NR_eRf, Cf-Ci₂aAkuA-SO₂ORd или CfCi₂aAkuA-SO₂-NR_eRf, където R^, R_e u Rf независимо един от друг са Н, Ср С]₂алкил, фенил, бензил или циклохексил; СрС20^алкил-СО; СрС₂о_алкокси; Ср С₂днитрилоалкокси; СрС2()халогеналкокси, халогенът е за предпочитане F, С1 или Вг; СрСздалкилтио; СрС₂()халогеналкилтио, халогенът е за предпочитане F, С1 или Br; -SO₂ORd, -SO₂-NR_eRf, -COORj или -CO-NR_eRf, където Rj, R_e и Rf имат горните значения; халогенът е за предпочитане F, С1 или Br; -CN; NR_eRf, където R_e и Rf имат горните значения; Rj може също да представлява -ОМ или -0M(Mf)i/2, където М'е алкилов метален атом или терциерна амониева група, съдържаща от 3 до 18 въглеродни атома и Mj е алкалоземен метален атом. Всички алкилови алкокси и алкилтио групи съдържат, за предпочитане 1 до 12 въглеродни атома, за предпочитане 1 до 8 въглеродни атома, а най-препоръчително 1 до 4 въглеродни атома.

Аг е арил, съдържащ, за предпочитане 6 до 16, а още за предпочитане 6 до 12 въглеродни атома, а Аг може да бъде моноцикличен или кондензиран полицикличен арил, където полицикличния арил може да съдържа до 5, а за предпочитане до 3 пръстена. За предпочитане Ar-груПите са нафтилова и поспециално фенилова. Хетероарилът съдържа за предпочитане 3 до 14, още за предпочитане 3 go 10 въглеродни атома, съдържащ за предпочитане 1 до 4 и още за предпочитане 1 до 3 хетероатома от групата О, S или N, където N е най-препоръчителен. Хетероарилът може да бъде моноцикличен или кондензиран полицикличен хетероарил, като полицикличния хетероарил може да съдържа до 5, а за предпочитане до 3 пръстена. Предпочитан хетероарил е пиридин, триазин, пиримидин и хинолин.

Арилът и хетероарилът могат да бъдат субституирани независимо един от друг с групите R_a, Rj, и R_c описани по-горе и също с -ОН или -SH.

Реакционните условия могат да варират в широки граници, но могат да бъдат избрани, за предпочитане, както са описани по-долу.

Предпочитаният предмет на изобретението е метод за получаване на съединения с формула I

(I), представлява хидроксил, -ОМ, -O(Mj)i/2 ^или MII2, където М е където X алкален метален атом или терциерна амониева група, съдържаща от 3 до 18 въглеродни атома, a Ml е алкалоземен метален атом,

Y е Н, Cl, F или Вг,

R] е Н, Cl, F, Вг или -COOR3,

R2 е -СОО(СрС4-алкил), -(CO)R3 или СрС2-алкил, който е несубституиран или субституиран с халогенен атом и

R3 е Н или СрСд-алкил, състоящ се в

а) взаимодействие в първия етап на 1 мол еквивалент от съединение с формула

(II) с най-малко 1 мол еквивалент от съединение с формула III

CHRi = CHR₂

по желание В присъствие на инертен разтворител и в присъствието на каталитично количество хомогенен паладиев катализатор и база избрана от соли на алкален метал, соли на алкалоземен метал и терциерна амониева сол на карбоксилна киселина, за да се получи съединение с формула IV

(IV), и

б) хидрогенизация във втория етап на съединението с формула IV по желание в присъствие на инертен разтворител и в присъствие на каталитични количества от хидрогенизационен катализатор, характеризиращ се с това, че хомогенният паладиев катализатор се редуцира до неразтворим паладиев метал в реакционната смес от етап а), която се използва в последствие като хетерогенен хидрогенизационен катализатор.

Предпочитан вариант на метода се характеризира с това, че хетерогенният паладиев хидрогенизационен катализатор се образува от хомогенния паладиев катализатор в получената реакционна смес от етап а) при започването на хидрогенизацията чрез вкарване на водород.

М от горната дефиниция е за предпочитане литий, натрий или калий. Mj е за предпочитане магнезий или калций. Mj, като терциерен амониев радикал може да бъде представен с формулата R4R5RgNH⁺, където R4, R5 и Rg независимо един от друг са Cj-Cg-алкил, за предпочитане С1-С4-алкил или R4 и Rg заедно са -(СН2)4-, -(СН2)5- или -(СН2)2О(СН2)2* ^и Rg е Cj-Cg-алкил, за предпочитане С]-С4-алкил. Някои примери за алкил са метил, етил, п- или i-пропил, η-, i- или 1-бутил.

В горната дефиниция под алкил се разбира права или разклонена алкилова верига, като метил, етил, п-пропил, изопропил и четирите изомера на бутил.

Халогенен субституент за R2, като С}-С2-алкил е за предпочитане F или С1.

Rj е за предпочитане Н, a R2 е за предпочитане -CF3, -CF2CI, -CFCI2, -CCI3, СОО(С1-С4-алкил) или -(СО)СНз. Най-препоръчително Rj е Н, a R2 е -CF3 или (СО)СН₃.

X е за предпочитане OH, ONa или ОК. Y е за предпочитане Н.

В началото на процеса съгласно изобретението се използва арил диазониев катион от формула II, който може да бъде получен по методи добре описани в литературата.

Диазониевото съединение е формула II може да бъде получено in situ по добре известни методи или добавено като сол, в който случай примери за противоположния анион за съединенията с формула II са PFg’, BF4·, ОАс', HSO4*, SO42-, СНз(СбН4)50з‘ и CH3SO3·. Това in situ получаване може да проведено в присъствието на съединения с формула III, като се прибавят алкилнитрити, напр. t-бутилов нитрит, както е описано в (4).

Паладиевият катализатор използван в първия етап на реакцията може да бъде получен in situ или ex situ чрез редукция на паладиево(П) съединение, по желание в присъствието на сол, като натриев ацетат и в присъствието на подходящи лиганд-образуващи съединения. Подходящи паладиеви съединения са PdC12, PdBr₂, Pd(NO₃)₂, H₂PdC14, Pd(OOCCH₃)₂, [PdCl₄]Na₂, [PdCl₄]Li₂, [PdCl₄]K₂, паладий(П)ацетилацетонат, дихлоро-(1,5-циклооктадиен)паладий(П), дихлоробис-(ацетонитрил)паладий(П), дихлоробис-(бензонитрил)паладий(П), πалилпаладий(П)хлорид димер, бис-(тс-метилалил паладий(П)хлорид) и π-алилпаладий(П)ацетилацетонат. Подходящи лиганд-образуващи съединения са например олефини, както са описани чрез съединенията е формула III, дибензилиденацетон (dba) несубституиран или субституиран с халоген (F, CI, w Вг), С1-С4-алкил или С1-С4-алкокси в бензоловите пръстени, фосфити, като тези с формула P(OR7), където R7 е например фенил, СрС^-алкил или частично или напълно флуориран С^-С^-алкил и С0. Субституентите в бензоловите пръстени са за предпочитане свързани в пара-позициите на бензоловите пръстени. Лиганд-образуващите съединения могат да бъдат използвани самостоятелно или в комбинация от най-малко две съединения.

Подходящи редуциращи агенти са например CO, Н2, формиати, първични или вторични Ci-Cg-алканоли, хидразин, амини и смеси на CO е алканоли или вода.

Катализаторът може да бъде добавен като Pd(dba)2, Р0(йЬа)зразтворител, Pd2(dba)3 или Р02(йЬа)зразтворител, където съкращението dba означава дибензилиден ацетон, dba лигандът може да бъде несубституиран или субституиран В ароматната си част, както е описано по-горе.

ПаладиеВият катализатор, на база диазониеВа сол с формула II, може да бъде използван 8 количества от около 0.01 до 5 молни %.

Базата добавена В първия етап на реакцията се използва като буфер, за неутрализиране на киселините присъстващи при получаването на диазониевите соли. Базата може да бъде използвана в най-малко еквимоларни количества спрямо диазониевите съединения с формула II и за предпочитане В излишък до 10 мола. Подходящи бази са Li-, Na-, Κ-, ΝΗ4-, Mg-, Са- u NH(C]-Cig-aAkuA)3соли на карбоксилни киселини, такива като С2-С4-карбоксилни киселини или бензоена киселина. Примери за подходящи бази са литиев, калиев или натриев ацетат, -бутират, -пропионат и стеарат, бариев- и калциев ацетат, калциев пропионат и -стеарат, литиев и натриев бензоат и амониев ацетат; соли на оцетната киселина с триетиламин, три-п-бутиламин, три-(2-етилхексиламин), три-п-октиламин и три-п-додециламин. По-специално за предпочитане са алкало-метални ацетати, които образуват оцетна киселина, като Важен компонент в етапа на арилиране. По-специално предпочитани бази са натриев или калиев ацетат в излишък. Базите могат също да бъдат използвани като соли при каталитичното получаване описано по-горе.

Предпочита се стехиометрично количество или малък излишък от алкен с формула III.

След първия етап на реакцията хомогенният катализатор се редуцира до хетерогенен катализатор. Преимуществено се използва Н2, като редуциращ агент, докато може да бъде избегнато добавянето на следващ реагнт. За предпочитане е да се добави носител за паладиевия катализатор В хидрогенизационния етап, като носителят е инертен при реакционните условия. Присъствието на катализаторния носител може да улесни отделянето на катализатора Ьлед завършване ria реакцията. Примери за подходящи носители са активен Въглен, сажди, метални окиси, като AI2O3 и SiO2> керамични изделия, стъкло и силикати, като синтетични и природни цеолити. Предпочитат се активен Въглен или Сажди. Тегловното съотношение на катализаторния носител към хомогенния паладиев катализатор може да бъде например от 50:1 до 1:1, за предпочитане от 20:1 до 1:1 и още за предпочитане от 15:1 до 2:1.

Реакционната температура за етапа на купелуване трябва да бъде под температурата на отделяне на диазониевия йон, като подходящи граници са между -20 и +40°С. Хидрогенизационният етап може да бъде проведен в температурен интервал между стайна температура и 200°С. За да се сведат до минимум страничните реакции, за предпочитане е етапа на купелуването да се проведе при повишено парциално налягане на купелуващото съединение с формула III, например до 10 bar, за предпочитане между атмосферно налягане и 2 bar. (1 bar = 1x10^ Паскала).

За предпочитане е етапът на хидрогенизацията от метода съгласно изобретението да се проведе при повишено налягане, например до 40 bar. Водородното парциално налягане се предпочита да бъде между атмосферното налягане и 3χ10θ Паскала.

Разтворителите за метода съгласно изобретението могат да бъдат например един от следните или смес от най-малко един от следните: алкохоли; кетони; карбоксилни киселини; сулфони; Ν,Ν-тетрасубституирани карбамиди; Νалкилирани лактани или N-диалкилирани киселинни амиди; етери; алифатни, циклоалифатни или ароматни въглеводороди, които могат да бъдат субституирани с флуор, хлор или С^-Сд-алкил; карбоксилни кисели естери и лактони; нитрили.

Някои специфични примери за разтворители са :

алкохол: метанол, етанол, пропанол, бутанол, пентанол, изопропанол, хексанол, хептанол, октанол, t-бутилалкохол, етиленгликол и диетиленгликол.

кетон: ацетон, метилетилкетон, метилизобутилкетон, циклохексанон. карбоксилна киселина: етанова киселина, пропанова киселина.

сулфон: диметилсулфон, диетилсулфон, тетраметиленсулфон, сулфолан. Ν,Ν-тетрасубституиран карбамид: Ь1-метилетил-М'-метилетилкарбамид, Νдиметил-ГТ-дипропилкарбамид, тетраметилкарбамид, тетраетилкарбамид, N,N'-guMemuA-N,N'-l,3-nponuAeHkap6aMug, N,N'-guMemuA-N,N'-emuAeHkap6aMug. N-алкилиран лактан: N-метилпироАидон, N-етилпиролидин.

N-диалкилиран кисел амид: N-диметйлформамид, N-диетилформамид, Nдиметилацетамид. '' ' етер: полиетилгликол^тер, диетиленгликолдиметилетер, диетиленгликолдиетилетер, тетрахидрофуран, диоксан, МетилЧ-бутилетер, диетиленгликолмонометилетер и етиленгликолмонометилетер.

алифатен въглеводород: метилен хлорид, пентан, хексан. циклоалифатен въглеводород: циклохексан, декахидронафталин.

ароматен въглеводород: ксилен, тетрахидронафталин, дихлоробензол.

Н !

карбоксилен кисел естер: бензол-метилестер, етилацетат, γ-бутиролактон, пбутилацетат.

нитрил: ацетонитрил, бензонитрил, фенилацетонитрил.

Може да бъде преимуществено използването на смесите етер/вода, етер/алкохол или алкохол/вода, като разтворител за диазотирането. Етапът на арилиране се провежда за предпочитане в отсъствието на вода. За предпочитане е присъстващата вода при диазотирането да се отдели чрез прибавяне на карбоксилно кисели анхидриди, като оцетен анхидрид или чрез други добре известни методи.

Следващ предмет на изобретението е провеждането на реакцията в алкохол, като разтворител, например пентанол или изопропанол, като изненадващо е, от гледна точка на (5), че използването на алкохолен разтворител предизвиква редукция на диазониеви соли.

Предпочитани разтворители са бутанол, пентанол, изопропанол, ацетонитрил, етанова киселина и диоксан или смеси от тези разтворители.

Предпочитано схващане на метода съгласно изобретението е реакцията да се провежда В един реакционен съд.

Методът съгласно изобретението има следните преимущества:

i) Катализаторът се използва В два последователни и различни етапа. Хомогенният катализатор от процеса Matsuda се преобразува in situ в необходимия хетерогенен хидрогенизационен катализатор за следващия етап.

ii) Катализаторът се възстановява чрез филтриране В края на хидрогенизационния етап.

w iii) Катализаторът се използва по-ефективно.

iv) Паладиевият катализатор може да се регенерира от реакционната среда с незначителни загуби.

v) Методът се провежда при меки условия.

νί) Получава се по-чист продукт при висок добив.

vii) Постига се елегантна двойна употреба на скъпия паладий.

viii) Методът може да се проведе в алкохолни разтворители.

ix) Избягва се отделяне на междинни продукти

x) Икономично производство на хербициди в индустриален мащаб.

Желателно е да се регенерира катализатора след хидрогенизацията. Това се постига по известни методи.

Следващ предмет на изобретението е метод за производство на съединения с формула V

където Xj

S или O, X₂ е N или CH,

/ e

Y е Н, Cl, F или Br,

Rj е H, F, CI, Br или -COOR3,

R_{2 e} -СОО(С]-С4-алкил), -(CO)R3 или С|-С₂-алкил, който е несубституиран или субституиран с халогенни атоми и

R3 е Н или СрСд-алкил,

Rg е Н, СрСзалкил или СрСзалкокси

Rg е Cj-Сзалкил, СрСзхалоалкил, СрСзалкокси или СрСзхалоалкокси и

Rig е Н, халоген, NH₂, МЦСрСзалкил), МН(С1~Сзалкил)₂, Cj-Сзалкил, CjСзхалоалкил, Cj-Сзалкокси или СрСзхалоалкокси, чрез

а)Взаимодействие в първия етап на 1 мол еквивалент от съединение с формула ПЬ

(lib)

където Х3 представлява хидроксил, -ОМ или -O(M|)j/₂, където М е алкален метален атом или терциерна амониева група, съдържаща от 3 до 18 въглеродни атома, a Mj е алкалоземен метален атом, с най-малко 1 мол еквивалент от съединение с формула ШЬ ,

CHRj = CHR₂ (ШЬ), по желание в присъствие на инертен разтворител и в присъствие на каталитично количество хомогенен паладиев катализатор и база избрана от алкални метални соли, алкалоземни метални соли и терциерна амониева сол на карбоксилна киселина, за да се получи съединение с формула IVb

(IVb),

б) хидрогенизация във втория етап на съединение с формула IVb, по желание в присъствието на инертен разтворител и в присъствието на каталитични количества от хидрогенизационен катализатор, за да се получи съединение с формула Ib

(Ib),

в) взаимодействие в третия етап на съединение с формула Ib с най-малко 1 мол халогениращ агент, за да се получи сулфохлорид, който после реагира с NH3, за да се получи сулфонамид с формула 1с

(ю).

г) взаимодействие на съединение с формула Ic с COCI2 или CSCI2, до получаване на съединение с формула VI

so₂ncx_]

СН---CHR

2 (VI),

д) взаимодействие на съединение с формула VI със съединение с формула VII

(VII), за да се получи съединение с формула V, характеризиращ се е това че хомогенния паладиев катализатор се редуцира до неразтворим паладиев метал в реакционната смес на етап а), който в последствие се използва като хетерогенен хидрогенизационен катализатор.

Предпочитан вариант на метода се характеризира с това, че хетерогенният паладиев хидрогенизационен катализатор от взаимодействието в етап б) се получава in situ от хомогенния паладиев катализатор получен в реакционната смес от етап а) при започването на хидрогенизацията чрез вкарване на водород.

Почти задължително е, преди началото на хидрогенизацията, към паладия да се прибави твърд носител за хетерогенния хидрогенизационен катализатор.

Предпочитан начин за производството на съединения с формула I са също взаимодействията от описаните етапи а) и б). Х3, за предпочитане представлява хидроксилна група или група -ОМ, където М е алкален метал, за предпочитане К, Na.

XI е за предпочитане Ο. Х2 е за предпочитане N. Rg е за предпочитане Н. R9 е за предпочитане С^-Сзалкил, по-специално етил или метил. Rjq е за предпочитане СрСзалкил, по-специално метил или етил, или СрСзалкокси, поспециално метокси или етокси.

Методът се използва по-специално за получаВане на N-(4-Memokcu-6-MemuA1,3,5-триазин-2-или)-№-[2-(3,3,3-трифлуорпроп-1-или)-бензолсулфонил]карбамид.

Реакционните етапи в), г), д) са добре известни и описани в (6)

W Предпочитани подробности за тези реакционни етапи са описани по-долу.

В реакционен етап в) предпочитаният халогениращ агент е COCI2, който може да се използва в излишък, напр. 2 до 3 мола излишък. Реакцията може да бъде катализирана чрез прибавяне на N-диалкилкарбоциклични киселинни амиди, като диметилформамид, или чрез лактами, като N-метилпиролидон. Каталитичните колйчества са например от 0.001 до 10 молни %, спрямо количествбто от съединение lb. Взаимодействието може да се осъществи при нормално налягане или при повищейо налягане до 10 bar, за предпочитане до 5 bar. Температурата може да е от 20 до 150°С; за предпочитане от 60 до 120°С. Могат да бъдат използвани такива разтворители като тези описани по-горе. Предпочитани са халогенирани въглеводороди, по-специално хлоробензол..

За предпочитане сулфохлоридът се обработва, без да се изолира в получената реакционна смес, с воден разтвор на NH3, в концентрации за предпочитане 20 до 40%, при температури, за предпочитане 20 до 100°С, по-специално при 40 до 80°С.

След изстудяване на реакционната смес съединението с формула 1с се утаява и може да бъде филтрирано.

Реакционният етап г), за предпочитане се осъществява с излишък на фосген или тиофосген, напр. 2 до 5 мола, за предпочитане 2 до 3 мола. Реакционната температура е за предпочитане 50 до 180°С и по-специално от 70 до 150°С. Реакцията, за предпочитане се катализира чрез прибавяне на алифатни или циклоалифатни изоцианати съдържащи от 1 до 10 въглеродни атома, като циклохексилизоцианат. Каталитичните количества са например от 0.001 до 10 молни % спрямо количеството на съединение 1с. Взаимодействието може да се осъществи при нормално налягане или при повищено налягане до 10 bar, за ' предпочитане до 5 bar. Могат да се използват разтворители, като описаните по-горе. Предпочитани са халогенирани въглеводороди, по-специално хлоробензол.

Реакционният етап д), за предпочитане се осъществява в присъствие на разтворил, като тези вече споменати, по-специално халогенирани въглеводороди, като хлоробензол. Предпочитан температурен обхват е от 20 до 180°С, по-специално от 50 до 150°С. Реакцията обикновено се осъществява при нормално налягане или при повишено налягале до 1 bar. Предпочитат се еквивалентни моларни части от съединенията с формула VI или VII. За предпочитане полученият реакционен разтвор с изоцианата с формула VI се добавя към разтвор или суспензия на съединението с формула VII. След охлаждане на реакционната смес съединението с формула V може да бъде flits’, fP* филтрирано и пречистено чрез промиването му във филтъра с минерална киселина, като солна киселина и след това с алканол, като метанол. Продуктът се получава при високи добиви (90% или повече) и чистота (съдържание от най-малко 95% до повече от 99%). Изобретеният метод е икономичен, екологичен, технически гъвкав и сигурен дори в индустриален мащаб.

Следващите примери илюстрират изобретението.

Пример 1 .Получаване на натриев трифлуоропропил-бензолсулфонатСв изопропанол)

а) Получаване на диазосулфонат

173.Зг. анилин-2-сулфонова киселина (1мол) се разбъркват в 750г. изопропанол (IPA) заедно с 75г. вода при 15 до 20°С в 1.5 дм^-ов съд с две тръби. 89г. изопропилнитрит (IPN*) (1мол) се прибавят на капки към реакционната смес в продължение на бОмин., докато разбъркването продължава, при между 15 и 20°С. Нереагиралият IPN се оползотворява, като се прибавя разредена анилин2-сулфонова киселина. Получената диазосуспензия се изстудява и съхранява при температура между 0 и 5°С.

* IPN може да бъде получен чрез взаимодействие на изопропанол с натриев нитрит и НС1 при 0°С.

б) Получаване на натриев трифлуоропропенил-бензолсулфонат

Диазовата суспензия от 1а) се прехвърля В съд под налягане с регулатор за налягането. 123г. сух натриев ацетат (1.5мола) се прибавят и сместа се разбърква за 1 час. Прибавят се Зг. Pd(dba)2 (0.005мола), сместа се разбърква за 5 мин. и реакционния съд се затваря. При lbar и при температура между 5 и 10°С се Вкарват Юбг. 3,3,3-трифлуоропропан (1.1 мола) в продължение на 4 часа. След първия час температурата се увеличава до 27-28оС и се задържа така докато спре отделянето на азот. Отделя се приблизително 25 дм^ газ. Реакционната смес се прехвърля в съд с две тръби, прибавят се 500мл. вода и изопропанолът се дестилира като ацеотропна смес изопропанол/вода при атмосферно налягане. Водният разтвор съдържащ 255г. натриев трифлуоропропенил-бензолсулфонат се охлажда при стайна температура.

в) Получаване на натриев трифлуоропропил-бензолсулфонат

Реакционната смес от 16) се прехвърля в хидрогенизационен автоклав и се прибавят 20г. активен въглен. Хидрогенизацията се осъществява при lbar и 30 до 40°С за б до 8 часа. Катализаторът се филтрира и се промива с ЮОмл. вода. W Водният филтрат съдържа 256г. от заглавното съединение, определено чрез течна хроматография при високо налягане. Водният разтвор на натриев трифлуоропропил-бензолсулфонат (1020г.) може да бъде превърнат в съответния сулфонамид (1г) през кйселинния хлорид.

г) Характеристика на заглавното съединение

Заглавната натриева сол може да бъде характеризирана чрез превръщането и в съответен сулфонамид през съответния киселинен хлорид.

1020г. 27%-ен воден разтвор на натриев трифлуоропропил бензол сулфонат (1мол) се подкисляват с 75г. 32%-на солна киселина go pH 1. 400г. вода се изпаряват при 55 до 62°С при Налягане 150mbar вакуум. Прибавят се 15.4мл. дбметилформамид и реакционната смес се загрява до температура 100-105°С.

Температурата се задържа на това ниво и 281г. фосген се прибавят в продължение на 10 часа. След 30 мин. разбъркване съдът се изпразва при 400mbar и 215мл. хлоробензол се дестилират при температура между 90 и 105°С. Суспензията се филтрира при стайна температура и се промива с хлоробензол. Чистият кафяв филтрат съдържащ съответен сулфохлорид се затопля при температура между 55 и 60°С и на капки се прибавя 30%-ен амоняк в продължение на 30 мин. След 15мин. разбъркване се прибавят 4.5г. активен дървен въглен. Около 106г. вода се изпаряват и сухата суспензия се разрежда с 410мл. хлоробензол. Суспензията (NH4CI) се филтрира през затоплен вакуум филтър и филтърът се промива с 165мл. горещ хлоробензол. След кристализация суспензията се охлажда бавно при температура между 0 и 5°С. Суспензията се разбърква в продължение на ЗОмин. и се филтрира. Филтърът се промива със студен хлоробензол и се изсушава във вакуумна камера при 70°С. Получени са 229г. трифлуоропропил бензол сулфонамид.

ι* Пример 2.Получаване на натриев три<Ьлуоропропил-бензолсулфонат(в етанова киселина)

а) Получаване на диазосулфонат

244.6г. 88.5% анилин-2-сулфонова киселина (1.25мола) се разбъркват в 900мл. суха етанова киселина при стайна температура. Добавят се 85.8г. 96% сярна киселина към реакционната смес в продължение на ЗОмин., докато разбъркването продължава. Суспензията се охлажда при температура между 18 и 20°С. Прибавят се на капки 215.6г. 40% воден разтвор на натриев нитрит (1.25мола) към реакционната смес при температура между 18 и 20°С, която се разбърква през следващите 30 мин. Добавят се при разбъркване Змл. 16.7% воден разтвор на анилин-2-сулфонова киселина, за да се консумира излишъкът от нитрит. За период от 3 часа, при температура между 20 и 24°С се добавят 497.5г етанов анхидрид (4.87 мола) и след разбъркване през следващия 1 час получената жълта суспензия се охлажда до температура между 12 и 15°С.

Диазовата суспензия от 2а) се прехвърля 2.5 дм^ съд. ilpu температура между 15 и 17°С се прибавят 220г. натриев ацетат (2.68мола) и сместа се разбърква за 1 час. Температурата се повишава go 20-24°С ii разбъркването продължава 45мин. Прибавят се, hpu температура 24°С, З.бг. Pd(dba)₂ и сместа се разбърква 5 мин. Въвеждат се 130г. 3,3,3-трифлуоропропен (1.35 мола) в продължение на 4 часа. Следва екзотермична реакция при меки условия, след което температурата се поддържа 25-28°С през следващите 30 мин. докато спре отделянето на азот. Отдбля се приблизително 34 дм^ газ. Етановата киселина се дестилира под Вакуум (200тЬаг) при температура от 70 до 90°С. Когато теглото на дестилационната утайка се намали до 850-900г. се прибавят 550мл. вода и сместа се разбърква при температура между 60 и 65°С.

Реакционната смес от 26) се прехвърля в хидрогенизационен автоклав и се прибавят 35г. активен въглен. Хидрогенизацията се осъществява при налягане lbar и температура от 30 до 40°С за 6 до 8 часа. Катализаторът съдържащ паладий се отделя чрез филтриране и промиване с 120мл. вода; водният филтрат съдържа 314г. от заглавното съединение, определено чрез течна хроматография при високо налягане и по-малко от 2рпт Pd. Водният разтвор на натриев трифлуоропропил-бензолсулфонат може да бъде превърнат директно в съответния сулфонамид, както е описано в 1г) или изолиран както следва :

Водният разтвор на натриевият трифлуоропропил-бензолсулфонат се концентрира до 800г. Когато Веществото се утаи се прибавят, при 65 до 70°С, приблизително ЗЗОг 30% NaOH, докато се достигне pH 9. След охлаждане до стайна температура суспензията се филтрира и промива с 400мл. 25% солна луга на NaCl на 4 порции. Мокрият филтър се изсушава под вакуум при 80оС. Получават се 420г трифлуоропропенил-бензолсулфонат (проба 70% определена чрез течен хроматографски анализ)

Пример 3. Получаване на М-(4-метокси-б-метил-1,3.5-тиазин-2-ил)-М'-[2-(3,3.3трифлуоропроп-1-ил)-бензолсулфонил]-карбамид в полупромишлена инсталация

Следващите реакции се осъществяват в емайлирани бЗОл. съдове.

а) Получаване на натриев42-(3,3.3-трифлуоро-1-пропенил)]-бензол-сулфонат. Диазотира се анилин-2-сулфонова киселина с пентилнитрит (молно съотношение 1:1.05) при 15 до 20°С в пентанол съдържащ до 10% вода, като разтворител. Излишъкът пбнтилнитрит се деструктира със сулфаминова киселина и водата се превръща в оцетна киселина чрез прибавяне на оцетен анхидрид. Натриевият ацетат (моларно съотношение на анилин-2-сулфонова кисена спрямо натриев ацетат 1:2) се прибавя и разбъркването продължава в продължение на 90мин. при 20 до 30°С.

В отделен съд от неръждаема стомана се смесват в присъствието на пентанол дибензилиденацетон (молно съотношение на диазониевата сол спрямо дибензилиденацетона 1:0.04) и натриев ацетат (молно съотношение на диазониевата сол към натриевия ацетат ί:0.1) и се прибавя разтвор на паладиев дихлорид ( молно съотношение на диазониевата сол към паладиевия дихлорид 1:0.01) npu 60°C. След охлаждане go 30°C сместа се прибавя към суспендирана диазониева сол. Прибавя се 3,3,3-трифлуоропропен (молно съотношение на диазониевата сол към 3,3,3-трифлуоропропен 1:1.01) в продължение на 5 часа и разбъркването продължава докато спре да се забелязва диазониевата сол. Тогава суспензията е готова за хидрогенизация.

б) Получаване на натриев-[2-(3,3.3-трифлуоро-проп-1-ил)]-бензол-сулфонат

Към горната суспензия се прибавят дървени въглища (тъгловно съотношение на натриев-[2-(3,3,3-трифлуоро-1-пропенил)]-бензол-сулфонат към дървените въглища 10:1) и се вкарва водород в продължение на 6 часа при 35 до 40°С и налягане lbar. Суспендираният материал се филтрира и пентаноловият разтвор се промиВа с вода/натриев хидроокис, за да се премахнат натриевият ацетат и бипродуктите. Пентанолът частично се дестилира, прибавя се вода и останалият пентанол се отделя чрез ацеотропна дестилация. Полученият разтвор на продукта във Вода се използва В следващия етап.

8) Получаване на 2-(3,3,3-трифлуоро-проп-1-ил)-бензол-сулфонамид.

От горния разтвор се дестилира Водата. Прибавя се хлоробензол и останалата вода се отделя чрез ацеотропна дестилация. Вкарва се фосген (молно съотношение на натриев-[2-(3,3,3-трифлуоро-проп-1-ил)]-бензол-сулфонат към фосгена 1:2.5) при температура от 85 до 105°С в продължение на 5 часа в присъствието на каталитични количества диметилформамид (молно съотношение на фосгена към диметилформамида 1:0.1). После разтворът се обработва с излишък от воден разтвор на амоняк (30%-ен, молно съотношение на 2-(3,3,3-трифлуоро-проп-1-ил)-бензол-сулфохлорид към NH3 1:4) при 60°С в продължение на 1 час и реакционната смес се разбърква през следващите 2 часа. След охлаждане утайката се филтрира и се използва в следващият етап.

г) Получаване на М-(4-метокси-б-метил-1.3.5-триазин-2-ил)-НЧ2-(3,3,3трифлуоропроп-1-ил)-бензолсулфонил1-карбамид.

Продуктът от предишния етап се суспендира в горещ хлоробензол. В присъствието на каталитични количества циклохексилизоцианат (молно съотношение на продукта към циклохексилизоцианата 1:0.01) се вкарва фосген (мблно съотношение на продукта към фосгена 1:3) при температура от 100 до 120°С в продължение на 5 часа. Хлоробейзолът се дестилира докато се достигне концентрация от 25% на изоцианата. Разтворът се прибавя в продължение на 1 час към суспензия на 2-ймино-4-метил-6-метокситриазин в хлоробензол при 90°С. Суспензията се разбърква през следващите 90мин. и след това се охлажда. Продуктът се филтрира и Се изсушава под вакуум. Получават се 170кг. чист продукт в полупромишлената инсталация.

Claims

Патентни претенции

1. Метод за получаване на съединения с формула 1а

Ar-CHR_a-CHR_bR_c (1а), където R_a, R_b и R_c са независимо един от друг Н или хидрогенизационен стабилен субституент, а Аг означава Сб-С₂0^арил ^или Сз-С20^хстероарил с 1 до 6 хетероатома от групата включваща кислород, сяра и азот, а арилът или хетероарилът са несубституирани или субституирани с хидрогенизационни стабилни остатъци, характеризиращ се с това че :

а) в първия етап взаимодейства 1 мол еквивалент на съединение с формула II

Ar-N₂® (Па) с най-малко 1 мол еквивалент от съединение с формула Ша

CHR_a=CR_bR_c (Ша) по желание в присъствие на инертен разтворител и в присъствието на каталитично количество хомогенен паладиев катализатор и база избрана от соли на алкални метали, соли на алкалоземни метали и терциерна амониева сол на карбоксилна киселина, за да се получи съединение с формула IVa

Ar-CR_a=CR_bR_c (IVa) и

б) хидрогенизация във втория етап на съединението с формула IVa по желание в присъствие на инертен разтворител и в присъствие на каталитични количества от паладиеВ хидрогенизационен катализатор, характеризиращ се с това, че хомогенният паладиев катализатор се редуцира до неразтворим паладиев метал в реакционната смес Ьт 'етап а), която се използва в последствие като хетерогенен хидрогенизационен катализатор.
2. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че хетерогенния паладиев хидрогенизационен катализатор се получава in situ от хомогенния паладиев катализатор в реакционната смес получена в етап а) в началото на хидрогенизацията чрез вкарване на водород, ’ I в !' 1. ЧГ J J /I , .{ ·. i У··.

‘ i. i : . ll': . i!<. I, J'i ι .
3. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с то6а, че паладиевият носител за хетерогенният хидрогенизационен катализатор се прибавя преди Вкарването на водорода.
4. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че R_a, Rj> и R_c могат да бъдат избрани от Н; С1-С2оалкил; СрС20нитрилоалкил; СрС20хидроксиалкил; CjС2охалогеналкил, халогенът за предпочитане е F, С1 или Вг; СрС^алкил-СОСЖ^, Ci-Ci2a^AkuA-CO-NR_eRf, CpC^aAkuA-SC^ORd или Ci-Ci2aAkuA-SO2-NR_eRf, където Rd, R_e и Rf независимо един от друг са Н, СрС^алкил, фенил, бензил или циклохексил; С1-С2оалкил-СО; СрС2оалкокси; С1-С2онитрилоалкокси; CjС2охалогеналкокси, халогенът е за предпочитане F, С1 или Вг; СрС^оалкилтио; Ср С2()халогеналкилтио, халогенът е за предпочитане F, С1 или Br; -SC^OR^, -SO2NR_eRf, -COOR(j или -CO-NR_eRf, където Rj, R_e u Rf имат горните значения; халогенът е за предпочитане F, С1 или Br; -CN; -NR_eRf, където R_e и Rf имат

W горните значения; фенил или бензил, който е несубституиран или субституиран с СрСгоалкил; СрС^онитрилоалкил; СрСгохидроксиалкил; С1-С20*алогеналкил, халогенът за предпочитане е F, С1 или Br; Cj-Cj^aAkuA-COORj, СрС^алкил-СОNR_eRf, Cj-Ci2aAkuA-SO2OR(j или Cf-Ci2aAkuA-SO2-NR_eRf, където R^, R_e и Rf независимо един от друг са Н, СрС^алкил, фенил, бензил или циклохексил; Ср С2оалкил-СО; Cf-C2oaAkokcu; СрС2днитрилоалкокси; С1-С2охалогеналкокси, халогенът е за предпочитане F, С1 или Вг; С1-С2оалкилтио; CjС2охалогеналкилтио, халогенът е за предпочитане F, С1 или Br; -SC^ORd, -SO2NR_eRf, -COORd или -CO-NR_eRf, където Rd, Re u Rf имат горните значения; халогенът е за предпочитане F, С1 или Br; -CN; -NR_eRf, където R_e и Rf имат горните значения; Rd може също да представлява -ОМ или -OM(Mf)i/2, където М е алкилов метален атом или терциерна амониева група, съдържаща от 3 до 18 въглеродни атома и Μι е алкалоземен метален атом.
5. Метод съгласно претенция 4, характеризиращ се с това че алкиловите, алкокси и алкилтио групите съдържат, за предпочитане 1 до 12 въглеродни атома.
6. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че арилът Аг съдържа 6 до 16 въглеродни атома, а Αί е моноцикличен или кондензиран полицикличен арил, където полицикличния арил съдържа до 3 пръстена.
7. Метод съгласно претенция 6, характеризиращ се с това, че Ar-групите са нафтил или фенил.
8. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че хетероарилът съдържа 3 до 14 въглеродни атома имащи 1 до 4 хетероатома от групата включваща О, S или N.
9. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че хетероарилът е моноцикличен или кондензиран полицикличен хетероарил, където полицикличния хетероарил съдържа до 3 пръстена.
10. Метод съгласно претенция 1, за получаване на съединения с формула I (I), където X представлява хидроксил, -ОМ, -O(Mi)j/2 или МН2> където М е алкален метален атом или терциерна амониева група, съдържаща от 3 до 18 въглеродни атома, a Ml е алкалоземен метален атом,

Y е Н, Cl, F или Вг,

Rj е Н, Cl, F, Вг или -COOR3,

R2 е -СОО(С1-С4-алкил), -(СО)Из или С1-С2~алкил, който е несубституиран или субституиран с халогенен атом и

R3 е Н или СрС4-алкил, характеризиращ се с :

а) взаимодействие в първия етап на 1 мол еквивалент от съединение с формула II (II)

SOX с най-малко 1 мол еквивалент от съединение с формула III (Ш), по желание в присъствие на инертен разтворител и в присъствието на каталитично количество хомогенен паладиев катализатор и база избрана от соли на алкален метал, соли на алкалоземен метал и терциерна амониева сол на карбоксилна киселината да се получи съединение с формула IV u

б) хидрогенизация във втория етап на съединението с формула IV по желание в присъствие на инертен разтворител и в присъствие на каталитични количества от хидрогенизационен катализатор, характеризиращ се с това, че хомогенният паладиев катализатор се редуцира до неразтворим паладиев метал в реакционната смес от етап а), която се използва в последствие като хетерогенен хидрогенизационен катализатор.
11. Метод съгласно претенция 10, характеризиращ се с това че хетерогенният паладиев хидрогенизационен катализатор се получава in situ от хомогенния паладиев катализатор в получената реакционна смес от етап а) В началото на хидрогенизацията чрез вкарване на водород.
12. Метод съгласно претенция 10, характеризиращ се с това, че М е литий, натрий или калий.
13. Метод съгласно претенция 10, характеризиращ се с това, че Mj е магнезий или калций.
14. Метод съгласно претенция 10, характеризиращ се с това, че Rj е водород.
15. Метод съгласно претенция 10, характеризиращ се с това, че R2 е за предпочитане -CF3, -CF2CI, -CFCI2, -CCI3, -СОСДСрСд-алкил) или -(СО)СНз·
16. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че Rj е Н, a Rj е CF₃ или -(СО)СН₃.
17. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че X е OH, ONa или ОК.
18. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с тоВа, че Y е Н.
19. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че катализаторът се получава in situ или ex situ чрез редукция на паладий (II) съединение и в присъствие на подходящи лиганд-образуващи съединения.
20. Метод съгласно претенция 19, характеризиращ се с това, че паладиевите съединения включват PdC12, PdBr2, Pd(NC>3)2, H2PdC14, Рй(ООССНз)2, [PdC14]Na2, [PdC14]Li2» [PdC14]K2, паладий(П)ацетилацетонат, дихлоро-(1,5циклооктадиен)паладий(П), дихлоробис-(ацетонитрил)паладий(П), дихлоробис(бензонитрил)паладий(П), тс-алилпаладий(П)хлорид димер, бис-(и-метилалил паладий(П)хлорид) и п-алил-паладий(П)ацетилацетонат.
21. Метод съгласно претенция 19, характеризиращ се с това, че лигандобразуващите съединения са избрани от групата на олефините, както са описани чрез съединенията с формула III, дибензилиденацетон (dba) несубституиран или субституиран с халоген (F, Cl, Вг), СрСф-алкил или С4-С4алкокси в бензоловите пръстени, фосфити, като тези с формула Ρ(ΟΚγ), където R7 е например фенил, СрС^-алкил или частично или напълно флуориран СрС^-алкил и CO.
22. Метод съгласно претенция 10, характеризиращ се с това, че като редуциращи агенти са използвани CO, Н2, формиати, първични или вторични Ci-Cg-алканоли, хидразин, амини и смеси на CO с алканоли или вода.
23. Метод съгласно претенция 10, характеризиращ се с това, че добавеният катализаторът е Pd(dba)2, Рй(йЬа)з-разтворител, Pd2(dba)3 или Р02(йЬа)з-разтворител, където съкращението dba означава дибензилиден ацетон, който е несубституиран или субституиран в ароматната си част, както е определено в претенция 21.
24. Метод съгласно претенция 10, характеризиращ се с това, че паладиевият катализатор се използва в количество от 0.01 до 5 молни %, на база диазониевата сол с формула II съгласно претенция 10.
25. Метод съгласно претенция 10, характеризиращ се с това, че присъства база, която е избрана от Li-, Na-, Κ-, ΝΗ4-, Mg-, Са- и NH(Ci-Cig-aAkuA)3- соли на карбоксилни киселини.
26. Метод съгласно претенция 25, характеризиращ се с това, че карбоксилната киселина е СрСф-карбоксилна киселина или бензоена киселина.
27. Метод съгласно претенция 25, характеризиращ се с тоВа, че базата е натриев или калиев ацетат.
28. Метод съгласно претенция 10, характеризиращ се с това, че паладиевият носител за хетерогенния хидрогенизационен катализатор се прибавя преди Вкарването на водорода.
29. Метод съгласно претенция 28, характеризиращ се е това, че като каталитични носители се прибавят активен въглен, сажди, AI2O3, SiO₂, керамични изделия, стъкло или синтетични и природни цеолити.
30. Метод съгласно претенция 10, характеризиращ се с това, че се използва малък излишък от алкен с формула III.
31. Метод съгласно претенция 10, характеризиращ се с това, че реакционната температура за етапа на купелуване е между -20 и +40°С.

_е.,
32. Метод съгласно претенция 10, характеризиращ се е това, че реакционната '*** температура на хидрогенизационния етап е в граници от стайна температура до 200°С.
33. Метод съгласно претенция 10, характеризиращ се с това, че етапа на купелуването се провежда при парциално налягане на купелуващото съединение с формула III между атмосферното налягане и 10^ Паскала.
34. Метод съгласно претенция 10, характеризиращ се с това, че хидрогенизацията се осъществява при водородно парциално налягане, което е между атмосферното налягане и 3x10^ Паскала.
35. Метод съгласно претенция 10, характеризиращ се е това, че реакцията се осъществява в алкохол като разтворител.
36. Метод съгласно претенция 35, характеризиращ се с това, че разтворителят е пентанол или избпропайол.
37. Метод съгласно претенция 10, характеризиращ се е това, че реакцията се осъществява В бутанол, пентанол, изопропанол, ацетонитрил, етанова киселина или диоксан катб разтворител.
38. Метод съгласно претенция 10, характеризиращ се е това, че реакцията се осъществява в един реакционен съд.
39. Метод съгласно претенция 10, характеризиращ се с това, че хомогенният паладиев катализатор се редуцира с водород.
40. Метод съгласно претенция 10, характеризиращ се с това, че се получава натриев-2-(3,3,3-трифлуоропроп-1-ил)-бензол-сулфонат
41. Метод за производство на съединения с формула V (V), където X] е S или Ο, Х2 е N или СН,

Y е Н, Cl, F или Вг,

R1 е Н, F, С1, Вг или -COOR3,

R2 е -СОСДСД-Сд-алкил), -(CO)R3 или С1-С2-алкил, който е несубституиран или субституиран с халогенни атоми и

R3 е Н или (Д-С^алкил,

Rg е Н, СрСзалкил или СрСзалкокси

Rg е Cj-Сзалкил, Cj-Сзхалоалкил, Cj-Сзалкокси или Cj-Сзхалоалкокси и

Rig е Н, халоген, NH2, Ь1Н(С1-Сзалкил), МН(СрСзалкил)2, СрСзалкил, Ср Сзхалоалкил, Cj-Сзалкокси или СрСзхалоалкокси, чрез

а)взаимодействие в първия етап на 1 мол еквивалент от съединение с формула ПЬ (ПЬ) където Х3 представлява хидроксил, -ОМ· или -O(Mj)i/2, където М е алкален метален атом или терциерна амониеВа група, съдържаща от 3 до 18 въглеродни атома, а М] е алкалоземен метален атом, с най-малко 1 мол еквивалент от съединение с формула ШЬ

СНИ^СНИг (ШЬ), по желание в присъствие на инертен разтворител и в присъствие на каталитично количество хомогенен паладиев катализатор и база избрана от алкални метални соли, алкалоземни метални соли и терциерна амониева сол на карбоксилна киселина, за да се получи съединение с формула IVb

С =

CHR (IVb),

б) хидрогенизация във втория етап на съединение с формула IVb, по желание в присъствието на инертен разтворител и в присъствието на каталитични количества от хидрогенизационен катализатор, за да се получи съединение с формула lb «fee»' (lb).

в) взаимодействие в третия етап на съединение с формула lb с най-малко 1 мол халогениращ агент, за да се получи сулфохлорид, който после реагира с NH3, за да се получи сулфонамид с формула 1с (1с),

г) взаимодействие на съединение с формула Ic с COCI2 или CSCI2, до получаване на съединение с формула VI

д) взаимодействие на съединение с формула VI със съединение с формула VII ю

(VII), за да се получи съединение с формула V, характеризиращ се с това че хомогенния паладиев катализатор се редуцира до неразтворим паладиев метал в реакционната смес на етап а), който в последствие се използва като хетерогенен хидрогенизационен катализатор.
42. Метод съгласно претенция 41, характеризиращ се с това, че хетерогенният паладиев хидрогенизационен катализатор от взаимодействието в етап б) се получава in situ от хомогенния паладиев катализатор получен В реакционната смес от етап а) при започването на хидрогенизацията чрез вкарване на водород.
43. Метод съгласно претенция 41, характеризиращ се с това, че твърдият паладиев носител за хетерогенния хидрогенизационен катализатор се прибаВя преди началото на хидрогенизацията.
44. Метод съгласно претенция 41, характеризиращ се с това, че Х3 представлява хидроксилна група или група -ОМ, където М е алкален метал.
45. Метод съгласно претенция 41, характеризиращ се с това, че Х3 представлява групата -ONa.
46. Метод съгласно претенция 41, характеризиращ се с това, че X] е О.
47. Метод съгласно претенция 41, характеризиращ се с това, че Х₂ е N.
48. Метод съгласно претенция 41, характеризиращ се с това, че Rg е Н.
49. Метод съгласно претенция 41, характеризиращ се с това, че R9 е Ср Сзалкил.
50. Метод съгласно претенция 49, характеризиращ се с тоВа, че R9 е метил или етил.
51. Метод съгласно претенция 41, характеризиращ се с това, че Rjq е Ср Сзалкил или СрСзалкокси.
52. Метод съгласно претенция 51, характеризиращ се с това, че Rjq е метил, етил, метокси или етокси.
53. Метод съгласно претенция 41, характеризиращ се с това, че се получаВа N(4-метокси-6-метил-1,3,5-тиазин-2-ил)-№-[2-(3,3,3-трифлуоропроп-1-ил)бензолсулфонил]-карбамид
54. Метод съгласно претенция 41, характеризиращ се с това, че в реакцията от етап в) халогениращия агент е СОС12-
55. Метод съгласно претенция 54, характеризиращ се с това, че реакцията се катализира чрез прибавяне на диметилформамид.
56. Метод съгласно претенция 55, характеризиращ се с това, че се използват *· ‘ * от 0.001 до 10 молни % диметилформамид, спрямо количеството на съединение lb.
57. Метод съгласно претенция 54, характеризиращ се с това, че реакционната температура е между 20 и 150°С.
58. Метод съгласно претенция 54, характеризиращ се с това, че хлорбензолът се използва като разтворител.
59. Метод съгласно претенция 54, характеризиращ се с това, че сулфохлоридът се обработва без да изолира от получената реакционна смес с воден разтвор на NH3 до образуването на сулфонамид с формула 1с.

***
60. Метод съгласно претенция 59, характеризиращ се с това, че реакционната температура е от 20 до 100°С.
61. Метод съгласно претенция 41, характеризиращ се с това, че реакцията от етап г) се осъществява с излишък от фосген или тиофосген.
62. Метод съгласно претенция 61, характеризиращ се с това, че реакционната температура е от 50 до 180°С.
63. Метод съгласно претенция 61, характеризиращ се с това, че реакцията се катализира чрез прибавяне на алифатни или циклоалифатни изоцианати, съдържащи от 1 до 10 въглеродни атома.
64. Метод съгласно претенция 63, характеризиращ се с това, че циклохексилизоцианата се използва като катализатор.
65. Метод съгласно претенция 63, характеризиращ се с това, че се използват 0.001 до 10 молни % катализатор спрямо количеството от съединение 1с.
66. Метод съгласно претенция 61, характеризиращ се с това, че хлоробензолът се използва като разтворител.
67. Метод съгласно претенция 41, характеризиращ се с това, че реакцията от етап д) се провежда в присъствието на хлоробензол като разтворител.
68. Метод съгласно претенция 41, характеризиращ се с това, че реакцията от етап д) се провежда при температура от 20 до 180°С.
69. Метод съгласно претенция 41, характеризиращ се с тоВа, че реакцията от етап д) се провежда при нормално или при повишено налягане go lbar.
70. Метод съгласно претенция 41, характеризиращ се с това, че реакцията от етап д) се осъществява чрез прибавяне на полученият реакционен разтвор съдържащ изоцианата с формула VI към разтвора или суспензията на съединението с формула VII.