BG105983A

BG105983A - Термопластична многослойна структура

Info

Publication number: BG105983A
Application number: BG105983A
Authority: BG
Inventors: Petrus Karsten
Original assignee: Solvay (Societe Anonyme)
Priority date: 1999-04-08
Filing date: 2001-10-05
Publication date: 2002-06-28
Also published as: CN1289291C; BE1012589A3; EP1173134A1; HUP0200666A3; AU772866B2; HUP0200666A2; PL201650B1; ES2365693T3; KR100712967B1; PE20001582A1; AR024541A1; JP2002540992A; TWI282760B; CZ20013629A3; KR20010110725A; PL354097A1; US6713165B1; HK1047536B; BR0009585B1; MXPA01010139A

Abstract

Термопластичната многослойна структура на основата на термопластични полимери не съдържа полимери на винилхлорида и пластификатори с ниска молекулна маса и се състои най-малко от 3 слоя. Първият слойвключва поне 60 тегл.% от най-малко един полиолефин с контролируема кристалност, съдържа най-малко 90% етилен, пропилен или бутен и е с температура на омекване, по-ниска от 1210С. Дебелината на първия слой е най-малко 20% от общата дебелина на структурата, а модулът му на еластичност е по-нисък от 350 МРа. Вторият слой е разположен между първия и третия слой, съдържа поне 40 тегл.% от най-малко един полиолефин с контролируема кристалност и има температура на омекване, по-ниска от 1210С. Третиятслой включва поне 50 тегл.% от най-малко един полиолефин с контролируема кристалност, дебелината му е от 5 до 30% от общата дебелина на структурата и има модул на еластичност, по-нисък от този на първия слой.

Description

Настоящото изобретение се отнася до многослойна структура на основата на термопластична материя, като тръба или филм, използвана по-специално за производство на артикули с медицинско приложение.

Предшестващо състояние на техниката .Артикулите предназначени за медицинско приложение трябва да отговарят не само на класически изисквания като добра механична устойчивост или ниска цена, но също на изисквания, които са крайно строги, но са свойствени за тази специфична област на приложение, като например изисквания относно свойствата на биосъвместимост на споменатите артикули, способността им да издържат на обработка за стерилизиране, еластичност, прозрачност, способност за слепване, устойчивост на удар (включително що се отнася до приемници напълнени с течност), или количество на екстрактивни вещества (например хексан).

Досега, артикулите за медицинско приложение, които са търговски достъпни, например торбички за перфузия или за кръв,

01-272-02 ·· ···· · ·· ·' · ··· ···· ···· • · ··· · · · · · · • · Λ · ······ · ··.>.··· ·· · ·· • ••r' ··· ·· ·· ··· са на основата на полимери на винилхлорида например PVC. Макар че има множество предимства, този тип полимер има, обаче, някои неудобства, като необходимостта да се включват в него повишени количества стабилизатори с оглед да се подобри неговата термична стабилност, да се включват в него повишени количества пластификатори с цел да се получи достатъчна еластичност. Следователно пазарът търси артикули за медицинско приложение несъдържащи хлорирани полимери.

Артикули от този тип, на основата на полиолефини, веча са били предложени. Така например, в международна патентна заявка WO 97/34951 (Sengewald) се описват многослойни филми на основата на полиолефини, които могат да се използват именно за медицински приложения. .

Известните артикули на основата на съполимери, обаче, показват честия недостатък, че съдържат значимо количество на оъполимер(и) с повишено съдържание на съмономера, което сигурно увеличава тяхната еластичност, но намалява тяхната температура на стапяне, което е неблагоприятно, що се отнася до стабилността на размерите на артикулите през време на стерилизация с водна пара (121 °C) и често води до повишено съдържание на екстрахиращи се съставки. Освен това, прозрачноста на тези артикули често е посредствена поради бързата кристализация на общоизползваните полиолефини.

От друга страна, известните артикули на основата на хомополимери на пропилея често съдържат полимери с ниска изотактичност, което позволява да се получи добра еластичност, но води до повишено съдържание на екстрактивни съставки. Освен това, те показват често повишена полидисперсност, което означава, че техните области на температурите на стапяне и на

01-272-02

• ····	• ··	• ..
• ·	• · ·	•	•
• ···	• ·	•	•
	• е	•	• ·
	• · ··· ··	•	• • ·

·· · кристализация се припокриват широко, което прави невъзможно ефикасно намаляване на кристалността и получаването на добра прозрачност.

Техническа същност на изобретението

С оглед да се отстранят тези недостатъци, настоящото изобретение се отнася до многослойна структура на основата на термопластични полимери, по същество несъдържаща полимери на винилхлорида и пластификатори с нискомолекулна маса, която съдържа най-малко 3 слоя:

- първи слой (А) съдържащ най-малко 60 тегловни % от най-малко един полиолефин с контролируема кристалност, дефиниран като съдържащ най-малко 90 % етилен, пропилея или бутен и имащ температура на омекване по-ниска от 121°С, като дебелината на първия слой е най-малко 20 % от общата дебелина на структурата и първият слой има модул на еластичност по-нисък от 350 МРа;

- втори слой (В), разположен между първия (А) и третия (С) слой, съдържащ най-малко 40 тегловни % от поне един олефин с контролируема кристалност, като вторият слой има общо температура на омекване по-ниска от 121°С;

- трети слой (С) съдържащ най-малко 50 тегловни % от поне един олефин с контролируема кристалност, като дебелината на третия слой е от 5 до 30 % от общата дебелина на структурата и третият слой има модул на еластичност по-нисък от този на първия слой.

Под многослойна структура се разбира всеки полузавършен многослоен продукт и по-специално всеки филм, лист, тръба или приемник.

Важна съставка на многослойната структура съгласно

01-272-02 «· ···· ·· VW изобретението, намираща се във всеки от трите слоя А, В и С, е полиолефин с контролируема кристалност. Този израз означава, в контекста на настоящото изобретение, полиолефин съдържащ наймалко 90 % етилен, пропилея или бутен и притежаващ температура на омекване (точка на Vicat) по-ниска от 121 °C (в настоящата заявка всички температури на омекване са измервани съгласно стандарта ASTM D 1525). Температурата на омекване, за която става въпрос следователно се отнася за полиолефина с контролируема кристалност, какъвто се намира в структурата съгласно изобретението. В частност, е възможно да се използва полиолефин, чиято температура на омекване посочена от производителя е по-висока от 121°С, но условията на производство на структурата се избират по такъв начин, че действителната температура на омекване на споменатия полиолефин вътре в споменатата структура да бъде по-ниска от 121 °C. Полиолефините от този тип показват особеност, че тяхната кристалност може лесно да бъде намалена в хода на тяхното използване. Изгодно, полиолефините с контролируема кристалност показват време на релаксация τ₀ най-малко 10 sec (и за предпочитане най-малко 15 sec) при температурата на екструзия (Т_о) и в отсъствието на каквото и да е съпротивление на изтеглянето. Това време на релаксация τ₀ θ© дефинира от съотношението . т)о . М_с р . R . То в което т|о означава динамичния вискозитет на полиолефина за градиенти на скорост клонящи към 0, р е неговата обемна маса, М_с е критичната молекулната маса (средна като тегло), над която η₀ е

01-272-02

	··		····	• ··
•		•	•	·· ·	•
•		•	···	• ·	•
•		•		• ·	•
	··		• *J -	·«· ··

пропорционално на силата 3,4 от молекулната маса, R е константата на идеалния газ и Т_о е равно на Tf- 20°С, като Tf означава температурата на стапяне.

Този улеснен контрол на кристалността е изгоден в контекста на изобретението, в размер, позволяващ да се придава на тези полиолефини, доколкото се използват подходящи условия на използване, намалена кристалност, като по този начин се увеличава прозрачността и еластичността на цялостната структура. Именно на това основание тези полиолефини са окачествени като полиолефини с контролируема кристалност.

Няколко такива полиолефини могат да бъдат използвани в смес, като това може да бъде в единия или повече от слоевете А, В и С, посоченото по-горе минимално количество се отнася в този случай до сумата от количествата на всеки от тези полиолефини. Изгоден вариант се състои в това да се използва смес от полипропилен и изобутен в съотношение от 1:3 до 3:1. Полиолефините с контролируема кристалност намиращи се в слоевете А, В и С могат да бъдат идентични или различни.

Този полиолефин с контролируема кристалност може да бъде хомополимер на етилена, пропилена или бутена. Като неограничителни примери за такива хомополимери могат да се споменат хомополимерите на полипропилена (РР) [включително синдиотактични РР (s-PP), стерео-блокове (s-b-PP) или изоблокове (i-b-PP)] или още поли(1-бутен). Предпочитани хомополимери са синдиотактичните полипропилени, стереоблокполимери и изоблокполимери както и поли(1-бутен).

Предпочита се полиолефинът с контролируема кристалност да бъде съполимер. По-специално може да се касае за съполимер от няколко от тези три мономери (етилен, пропилен,

01-272-02

• е • •	···· 9 · • ···	• 99 ·· · 9 9	9 9	• • · • 9	99
•	6· -	9 9	9	9 9
··	• •V	999 9 9		99	9 9

бутен) съдържащ най-малко 90 % от един от тези мономери и помалко 10 % от един или от всеки от другите два мономера. Съгласно друг вариант, полиолефинът с контролируема кристалност е съполимер съдържащ най-малко 90 тегловни % етилен, пропилея или бутен, както и по-малко от 10 % от един или повече от другите съмономери избрани от групата състояща се от въглеводороди с С₅ до Сю, както и карбоксилни киселини и естери и от въглероден моноксид (примери: пентен-1, хексен-1, октен-1,

4-метилпентен-1, винилацетат, метилакрилат, етил или бутил акрилат, циклохексен, норборнен, ...). Като неограничителни примери на такива съполимери могат да се споменат полиетилените с ниска плътност (LLDPE, VLDPE), както и съполимерите на етилена с други алфа-олефини (като 1-бутен, 1хексен, 1-октен, 4-метилпентен-1 или 1-пентен) или още със съединения като винилацетат, акрилова киселина или метилов, етилов или бутилов акрилати (доколкото тези съполимери показват съдържание на съмономер(и) по-ниско от 10 %).

Трябва да се отбележи, че в настоящата заявка, ако няма други указания, терминът съполимери обхваща полимерите съдържащи два съмономера или повече.

Що се отнася до съполимерите, количеството на или миноритарните съмономери е за предпочитане по-малко от 1,5 тегловни %. Специално се предпочита да. се използва като полиолефин с контролируема кристалност съполимер, съдържащ Най-малко 90 тегловни % пропилея и най-малко 2 тегловни °о етилен и/или бутен.

Що се отнася до хомополимерите и съполимерите. тяхната полидисперсност изгодно е по-малка от 8 и за предпочитане по-малка от 4. Тази характеристика изразява малка

01-272-02

• · · • ♦ · • · · · • · · ·· ·· · дисперсност на молекулните маси, което увеличава разстоянието между областите на температурата на стапяне и на омекване и така позволява да се действа по-ефикасно върху кристалността в хода на използването им.

От друга страна, индексът на течливост на използваните полиолефини с контролируема кристалност е изгодно по-нисък от 10 g/10 min, за предпочитане по-малък от 5 g/10 min (измерено съгласно ASTM D 1238, при условия 190°С/2,16 kg за полимери на етилена и съполимери на бутен, и при условия 230°С/2,16 kg за полимери на пропилен и хомополимерите на бутена).

За предпочитане, най-малко един полиолефин с контролируема кристалност съдържащ се в първия слой (А) показва температура на стапяне по-висока от 121°С и повече за предпочитане по-висока от 130°С. Изгодно, най-малко един полиолефин с контролируема кристалност съдържащ се в третия слой (С) показва температура на стапяне по-висока от 121 °C и повече за предпочитане по-висока от 130°С. Предпочита се да бъде същото най-малко за един полиолефин с контролируема кристалност съдържащ се във втория слой (В). Тази характеристика е интересна с оглед стерилизация с водна пара (при 121°С).

Освен един или повече полиолефини с контролируема кристалност като описаните по-горе, слоевете А, В и С могат в даден случай да съдържат един или повече други термопластични полимери. Изгодно, тези други полимери се избират между полиолефини малко кристални или аморфни, от следните типове:

- олефинови съполимери съставени от най-малко два алкена с С₂ до Сю, съдържащи най-малко 60 тегловни % етилен и/или пропилен и/или бутен, но несъдържащи повече от 90 тегловни % от един и същ съмономер, или между

- олефинови съполимери съдържащи етилен и/или пропилея и/или бутен както и 10 до 40 тегловни % от един или повече различни съмономери (които са за предпочитане избрани между олефини с С₅ до Сю и групата карбоксилни киселини или естери, например винилацетат, метилов, етилов или бутилов акрилат, както и метилов метакрилат или още въглероден монооксид), или между

- еластомерни блоксъполимери на стирен или на олефин (например съполимери от типа стирен-бутадиен-стирен или стирен-етилен-пропилен-стирен и пр.), или между

- силно разклонени хомополимери [например полиетилен с ниска плътност (LDPE) или средна плътност (MDPE) и накрая, между

- циклични олефинови съполимери (СОС), като съполимери на основата на норборнена, например.

Под СОС се разбират съполимери на основата на олефин с С₂ до Сю и на цикличен мономер с С₅ до Сю, със съдържание респективно от 20 до 98 тегловни % олефин и от 2 до 80 тегловни % от цикличния мономер. Изгодно олефинът е етилен. Цикличният мономер може да бъде циклопентен, циклохексен, дициклопентадиен, тетрациклододецен или метилтетрациклододецен. СОС за предпочитане е съполимер на етилен и норборнен. В този случай, съдържанието на етилен е изгодно да бъде между 30 и 80 тегловни % и това на норборнена между 20 и 70 %.

Примери за полиолефини малкокристални или аморфни, които могат да се използват, са съполимерите на етилен винилацетат (EVA), етилен - метилов акрилат (ЕМА), етилен 01-272-02 • · · ·

етилов акрилат (ЕЕА), етилен - бутилов акрилат (ЕВА), етиленовите съполимери с ниска плътност (LLDPE, VLDPE, ULDPE), полиолефиновите еластомери (РОЕ) и цикличните олефинови съполимери (СОС). Между споменатите по-горе съполимери влизат естествено само тези, които показват съдържание на съмономер(и) най-малко 10 %.

Съгласно предпочитан вариант, полимерът или полимерите съставящи слоя А са изключително избрани между групата съставена от полиолефини с контролируема кристалност и малко кристални или аморфни полиолефини като описаните погоре. Този изгоден вариант се отнася също до слоевете В и С, независимо един от друг и независимо от слоя А.

Съгласно изгодни варианти на изобретението, слоевете А, В и С показват по-особени свойства, описани тук по-долу.

Съгласно един изгоден вариант, слоят А показва общо температура на стапяне по-висока от 121 °C. За предпочитане, наймалко един полиолефин с контролируема кристалност съдържащ се в слоя А показва индекс на течливост (измерен в условията споменати тук по-горе) по-нисък от 10 g/10 min. За предпочитане, модулът на еластичност на слоя А не превишава 350 МРа (в настоящата заявка всички модули на еластичност са измерени съгласно стандарта ASTM D 882).

Съгласно един изгоден вариант, слоят В показва общо температура на стапяне по-висока от 121°С. За предпочитане, неговият модул на еластичност е по-нисък от 275 МРа и поспециално от 150 МРа. Предпочита се от друга страна, дебелината на слоя В да бъде от 20 до 70 % от общата дебелина на структурата.

Съгласно един изгоден вариант, слоят С показва общо

01-272-02 температура на стапяне по-висока от 121 °C. Изгодно е обаче, като напълно се спазват тези условия, слоят С да съдържа най-малко един полимер, чиято температура на стапяне да бъде по-ниска от 121 °C, като това е с цел да се подобри слепващата способност на структурата. Количеството на този(тези) полимер(и) е за предпачитане 1 до 10 тегловни % от слоя С, дори от 2,5 до 7,5 %. Този или тези полимери могат да бъдат избирани между олефините с контролируема кристалност и малко кристалните или аморфни полиолефини. За предпочитане става дума за съполимери етилен винилацетат (EVA), етилен - метилакрилат (ЕМА), етилен етилакрилат (ЕЕА), етилен - бутилакрилат (ЕВА), съполимерите на етилена с ниска плътност (LLDPE, VLDPE, ULDPE). Тези полимери показват за предпочитане температури на стапяне от около 70 до 105°С. Тези полимери се избират изгодно по такъв начин, че те са слабо или несмесващи се с други съставки на слоя С. От друга страна, за предпочитане модулът на еластичност на слоя С е по-нисък от 275 хМРа.

Съгласно предпочитан вариант, слоят А показва модул на еластичност по-висок от този на слоя В и от този на слоя С. Съгласно един изгоден вариант, слоят А показва температура на омекване по-висока от тази на слоя В и от тази на слоя С. Съгласно един предпочитан вариант, слоят А показва температура на стапяне по-висока от тази на слоя В и от тази на слоя С.

За предпочитане, съдържанието на екстрахиращ се алуминий в структурата е по-малко от 1 ppm (съгласно Европейската фармакопея).

Оказва се изгодно структурата да показва общо специфична маса по-малка от 0,905 kg/dm³. Освен това предпочита

01-272-02

се да се използват вариантите, в които температурата на трошливост (както е дефинирана от стандарта DIN 53372) да бъде над 4°С.

В един изгоден вариант, съотношението [якост на опън/ граница на провлачане] е по-голямо от 1,5 (измерено съгласно стандарта ASTM D 882) и за предпочитане по-голямо от 2.

Пластификаторите с ниска молекулна маса (Mw < 1000) са по същество изключени от многослойната структура съгласно изобретението. Това се отнася в частност до мономерни пластификатори като например тези на основата на фталати. Характеристиката, съгласно която структурата от изобретението е по същество лишена от полимери на винилхлорида и от пластификатори с ниска молекулна маса означава, че евентуални съставки от този тип, ако са налице, са в пропорции не превишаващи 0,1 тегловни %. За предпочитане тези съединения изцяло отстъствуват от структурата.

Многослойната структура съдържа най-малко три слоя А/В/С споменати по-горе, в такъв ред, също както евентуално един или повече други слоеве от гермопласгична материя. Фактът, че слоят В е разположен между слоевете А и С не означава, че той се намира задължително в допир с последните; в действителност един или повече междинни слоеве могат да бъдат разположени между слоя В и част от слоя А и/или С от друга страна.

Като междинен слой, може да се прибави по-специално слой отговарящ на същата дефиниция както слоя А, В или С описани тук по-горе. Един особено изгоден вариант от този inn е структура с 4 слоя от типа А/С7В/С, в която слоят С отговаря на дефиницията на слоя С, дадена тук по-горе. Могат също да се прибавят един или повече междинни слоя на основата на един или

01-272-02

повече известни термопластични полимери, но за предпочитане е да се избира между полимерите от типа полиолефин-кетон (РОК), циклични олефинови съполимери (СОС), полиизобутилен (PIB) или еластомерни полиестери като блок-съполимерите на основата на циклоалканова карбоксилна киселина и диоли (РССЕ,...). Освен това, в някои приложения може да бъде изгодно да се предвиди бариерен слой, съставен например от съполимер етилен-винилов алкохол (EVOH) или полиамид (РА). Ако един или повече междинни слоеве са прибавени между слоя А и слой В, предпочита се тяхната сборна дебелина да не превишава 30 % от общата дебелина на структурата. Същото важи за един или повече евентуални междинни слоеве, които са добавени между слоя С и слоя В. Като междинен слой може също да се избере слой съдържащ рециклирана материя на основата на структури съгласно настоящото изобретение.

Също, могат да се прибавят един или повече външни слоеве от страната на слой А и/или на слой С срещу слоя В. Също, например следните структури могат да отговарят на дефиницията на изобретението: D/A/B/C; А/В/Е/С; D/A/B/E/F/C; D/A/E/B/E/C/D/F. Евентуалният или евентуалните външен(ни) слой(еве) са на основата на един или повече известни термопластични полимери, но се избира за предпочитане между хомополимерите на пропилена както и между полимерите от типа EVOH. РОК, полиетилен-терефталат, РЕТ, поликарбонат, полиамид (в частност PA 11 и/или РА 12) и циклични олефинови съполимери (СОС). Превъзходни резултати са получени със структури съдържащи един слой от РОК или полиамид съседен на слоя А (но който може, обаче, да бъде разделен от този последния посредством слой от адхезив).

01-272-02 ······ · · · · * · ··· ·· · · · · ·· ····· ··· ·· · ··- ·4·3 -··· ·· ·· ···

Също добри резултати са получени, когато повърхностният слой от страната на слой А съдържа СОС (в даден случай в смес с SEBS и VLDPE) и/или РР хомополимер, смесен със SEBS. Този повърхностен слой може според случая да бъде самият слой А или слой външен на последния. Изборът на такъв повърхностен слой позволява да се избегне слепване на структурите съгласно настоящото изобретение между тях и/или в даден случай с материал за опаковка, например на основата на полиолефини (такива като смесите от РЕ и изобутен).

Ако един или повече външни слоеве са прибавени към структурата от външната страна на слоя А (тоест от противоположната страна на слоя В) предпочита се сборната дебелина да не превишава 25 % от общата дебелина на структурата. Същото важи за един или повече евентуални външни слоеве прибавени към структурата от външната страна на слоя С.

Разбира се от самосебе си, че всички слоеве на структурата трябва да не съдържат полимери на винилхлорида и пластификатори с ниско молекулно тегло.

Ако е необходимо, слой от адхезив може да бъде разположен между двата съседни слоя. Може да се използва всеки известен адхезив; като адхезив за предпочитане се използва присаден полиолефин или модифициран с анхидрид, акрилат, акрилова киселина, глицидна киселина или въглероден монооксид или още смес от едно или повече такива съединения с обичайни полимери като полиолефин или полиестер.

Освен това, за предпочитане е модулът на еластичност общо на структурата да не превишава 500 МРа, за предпочитане 350 МРа, специално предпочитано 200 МРа.

Въпреки че структурите съгласно изобретението могат

01-272-02

···· • · да показват някаква дебелина, тяхната дебелина е най-общо малка например от порядъка на милиметър за листа и тръби и от порядъка на 100 до 300 pm за филми, включително приемници съставени от един или няколко филма слепени по тяхната периферия. Съгласно един изгоден вариант на изобретението, структурата показва дебелина не превишаваща 400 pm, повече за предпочитане 300 pm.

Различните характеристики описани тук по-горе позволяват да се получат структури особено прозрачни. За предпочитане тяхното съотношение мътност/дебелина е по-малко от 10%/200 pm и особено за предпочитане по-малко от 6%/200 pm. Помътняването (оптично) тук се измерва съгласно стандарта ASTM D 1003. За това измерване, ако структурата е зърнеста по едното или двете лица (тоест показва грапавост, параметър R_a, измерен съгласно стандарта DIN 4768-по-голяма от 0,5 pm върху цялата или част от това или тези лица) ще бъде необходимо да се промие структурата с вода и да се затвори между две стъклени плаки съвършенно гладки и прозрачни. Това съотношение има смисъл само за тънки структури, които имат дебелина не превишаваща около 500 pm. Съгласно друг предпочитан вариант отнасящ се до прозрачността, структурата съгласно изобретението показва бистрота (както е дефинирана от стандарта ASTM D 1003) най-малко 95 %.

Особено важно предимство на структурите съгласно изобретението е, че те са способни да отговарят на изискванията на европейската фармакопея (European Pharmacopoeia, версия 3.1.6, допълнение 1999) и на американските стандарти (USP 23, 1995 за Class VI plastics-121°С).

Други предимства на структурите съгласно

01-272-02 ·· ···· · ·· • · · «··· · · · • · ··· · · · · · • · , с, ··· ·· · •·*··γ5 -··· ·· .....

изобретението са следните:

- ниска температура на начало на херметизиране (около 125°С) и голяма област на херметизиране (най-малко 15°С);

- малко количество на съединения екстрахиращи се с кипящ хексан (под обратен хладник) (по-малко от 5 %, дори помалко от 1 %);

- коефициент на преминаване на водна пара (стандарт ASTM F 1249) по-малък от 4 g/m²/fleH (при 23°С);

- торбички, на които стените са от структура съгласно изобретението, и имат обем един литър, напълнени с вода със стайна температура издържат на падане от 2 m върху равнинна повърхност.

Предвид на тези забележителни свойства, изобретението се отнася също до многослойна структура на основата на термопластични полимери, по същество не съдържащи полимери на винилхлорида и пластификатори с ниска молекулна маса, съдържаща най-малко 3 слоя, с обща дебелина между 100 и 400 pm, като споменатата структура показва едновременно:

- модул на еластичност по-нисък от 350 МРа,

- количество на съединения екстрахиращи се с кипящ хексан по-малко от 5 %,

- съотношение мътност/дебелина по-малко от 6%/200 pm.

На основата на указанията по-горе, производството на структурите съгласно изобретението е във възможностите на специалистите. Тези структури могат да бъдат произвеждани чрез съекструзия.

За предпочитане, с оглед да се намали кристалностга на полиолефин с контролируема кристалност съдържащ се в

01-272-02 ·· ···· · ·· ·' • · · ·· · · ··· • · ··· · · · · · ·· 1«ζ ··· · · · • •••AV ··· ·· ·· ··· структурата, методът за производство на структурата обхваща наймалко един етап на изтегляне протичащ при температура между температурата на кристализация (Т_с) на полиолефина и Tf +15°С, като Tf означава температурата на стапяне, етап на релаксация протичащ при същата температурна област и един етап на грубо охлаждане. Изгодни подробности отнасящи се до такъв метод за модифициране на кристалността са дадени в патентна заявка ЕР 832730 (Solvey).

Друг предмет на настоящото изобретение е метод за производство на многослойна структура на основата на термопластични полимери, по същество не съдържащи полимери на винилхлорида и пластификатори с ниско молекулна маса, съдържаща най-малко 3 слоя:

- първи слой (А) съдържащ най-малко 60 тегловни % полиолефин с контролируема кристалност, дефиниран като съдържащ най-малко 90% етилен, пропилея или бутен и като притежаващ температура на омекване по-ниска от 121°С, като дебелината на първия слой е най-малко 20 % от общата дебелина на структурата, като първият слой има модул на еластичност понисък от 350 МРа,

- втори слой (В), разположен между първия (А) и третия (С) слой, съдържащ най-малко 40 тегловни % от най-малко един полиолефин с контролируема кристалност, като вторият слой има общо температура на омекване по-ниска от 121°С;

- трети слой (С) съдържащ най-малко 50 тегловни % от най-малко един полиолефин с контролируема кристалност. каго дебелината на третия слой е от 5 до 30 % от общата дебелина на структурата и третият слой има модул на еластичност по-нисък от тази на първия слой,

01-272-02 ·· ···· · ·· ·· · ··· ···· ···· • · ··· · · · · · · ·· · · ······ · *··- ·4»7 -··· *·· .....

според който различните слоеве на структурата се съекструдират, след това се подлагат:

- на най-малко един етап на изтегляне от най-малко 100 %, провеждащ се при температура между максималната температура на кристализация на полиолефините с контролируема кристалност (Т_с) и Tf+15°C, като Tf означава тяхната минимална температура на стапяне и

- най-малко един етап на релаксация при постоянни размери продължаващ най-малко 10 sec, протичащ в същата температурна област, след това

- на етап на грубо охлаждане при температура по-ниска от максималната температура на кристализация Т_с.

Предпочитанията, посочени тук по-горе във връзка със самата структура, се прилагат също и относно метода.

Максималната температура на кристализация на полиолефините с контролируема кристалност се дефинира като най-високата от температурите на кристализация на полиолефините с контролируема кристалност, намиращи се в слоевете А, В и С. Тяхната минимална температура на стапяне се дефинира като най-ниската от температурите на стапяне на полиолефините с контролируема кристалност, намиращи се в слоевете А, В и С.

Условията на изтегляне са изгодно такива, че градиентът на скоростта да бъде по-нисък от 1/(20.Хо) и за предпочитане по-малко от 1/(1О.х_о), където Хо означава средното време на релаксация както е дефинирано тук по-горе. Етапът на изтегляне предизвиква моноаксиално или биаксиално изтегляне най-малко 100 % и за предпочитане най-малко 300 %.

Релаксацията се извършва при постоянни размери и в

01-272-02 ······ · · · · · • · · ·· · · · · ·· • · ··· · · · · · · • · ·· ······ · • · < л ··· ·· · ·*- ·ι·8 - ..........

отсъствие на каквото и да е външно съпротивление. Тя се извършва за предпочитане на повърхността на цилиндър държан при подходяща температура, с който структурата влиза в допир след нейното изтегляне.

Съгласно един изгоден вариант, няколко етапи на релаксация са разделени от няколко етапа на изтегляне, като факторът на изтегляне и времето на релаксация споменати по-горе, са цели стойности. Този вариант може да се осъществи като се използват няколко цилиндри въртящи се с различни скорости.

Грубото охлаждане съдейства да се увеличи прозрачността и еластичността на структурата. То се извършва за предпочитане при температура по-ниска от Т_с-50°С. Това охлаждане може да се осъществи, по-специално като структурата се накара да премине в термостатизирана водна баня, където се охлажда върху един цилиндър; просто охлаждане на въздуха не е достатъчно ефикасно. Методите на екструзия-издухване тогава не подхождат.

В даден случай, едното или всяко от лицата на структурата съгласно изобретението може да бъде зърнисто, тоест снабдено с релеф показващ грапавост (R_a) повече от 0,5 pm. С оглед да се направят зърнисти двете лица на структурата е изгодно да се използват два метални цилиндъра за придаване на зърнистост, с повишена твърдост, като се правят зърнисти едновременно (а не последователно) двете лица на структурата върху най-малко част от тяхната повърхност (прозорци без зърнистост могат действително да бъдат предвидени върху едното или всяко от лицата). Изгодно, подробности върху този метод са дадени в заявка за патент ЕР 743 163 (Solvey). Този евентуален етап на придаване на зърнистост се намесва за предпочитане

01-272-02 ·* ···· · ·· · • · · 99 9 9 9 99

9 999 99999

9 4 f\9 9 9 9 9 99 ·* *J*y -····· 9 999 9

между етапите на изтегляне и етапа на релаксация.

Структурите описани тук по-горе са особено изгодни, когато се използват в областа на медицината например за приготвяне на филми, листа, тръби, приемници или подобни артикули предназначени да влизат в допир с биологични тъкани или с биологични или лекарствени течности като кръв или разтвори за перфузия. В частност, изобретението се отнася също до структура както е дефинирана по-горе представена под формата на тръба, филм или приемник. По-специално тя се отнася също до еластична торба получена от два филма както са описани тук погоре или още като се излиза от филм за тръби, който се слепва по периферията им така, че да се получи херметичен приемник (снабден все пак с подходящи изводи позволяващи пълненето и изпразването му).

Структурата представляваща предмет на изобретението е специално предназначена да бъде използвана по такъв начин, че слоят С да бъде този, който влиза в допир с биологични тъкани или биологични или лекарствени течности. Следователно изобретението се отнася специално до тръба или приемник осъществени посредством гореспоменатата структура, чийто слой С е насочен към вътрешността. За предпочитане, слоят С съставлява вътрешния повърхностен слой на казаната тръба или приемник.

Структурата естествено може да бъде използвана изгодно и за други приложения например за амбалаж или за транспорт на някои течности например хранителни продукти като питиета, конфитюр и т.н.

В случай, когато слоят С показва общо температура на стапяне по-висока от 121°С, но съдържа при това полимер, чиято

01-272-02 ·· ··♦· ♦ ·♦ ' · ··· ·· · · ♦ · ·· • 9 999 9 9 9 9 9 9 *··*··2ϋ -···*··* *·♦* ··♦ температура на стапяне е по-ниска от 121 °C, структурата съгласно настоящото изобретение може да бъде слепена върху самата нея или върху друга структура притежаваща външен слой със същия състав като слоя С (като слоят С играе ролята на слой за слепване) така че се получава слепване, чиято сила на отделяне е възпроизводима.

Следователно, настоящото изобретение се отнася също до артикул, получен чрез слепване на една структура с такъв слой С, върху самата нея или върху друга структура, имаща външен слой със същия състав както слоя С.

Освен това, слепването на такъв слой С може да бъде приложено по начин, че да бъде твърдо(постоянно) или напротив лесно отделящо се. Лесно отделящо се слепване се нарича, съгласно този предпочитан вариант от настоящото изобретение, слепване чиято сила на отделяне определена по стандарта ASTM F 88 е по-малка от 3000 N/m, за предпочитане по-малка от 2000 N/m. Тази сила на отделяне е изгодно по-голяма от 300 N/m, дори поголяма от 600 N/m. Структурите съгласно този изгоден вариант показват освен това предимството, че силата на отделяне на слепването е малко променлива от една споена част към друга, и то най-вече след стерилизация на тези части при 121 °C, траеща най-малко 10 min. Може да се окаже интересно, да се използват структурите съгласно този вариант на настоящото изобретение, за произвеждане на херметични приемници (тоест съдържащи една или повече слепвания или други постоянни фиксации, които ги правят непропускливи и им позволяват да съдържат течнос1 и) разделени на най-млко две отделения чрез лесно отделящо се слепване.

Следователно, настоящото изобретение се отнася също

01-272-02

·· • · • · • ·	<··· • ···	• ·· •	• · • ·	е · • е ·· • · ·
	•24	• ···	« ·	·· ··

до херметичен приемник, получен от артикул като този описан тук по-горе, съдържащ най-малко едно постоянно слепване и разделен на най-малко две отделения чрез слепване, лесно отделящо се.

Такъв приемник може например да бъде използван да съдържа течности, които трябва да бъдат съхранявани и/или стерилизирани отделно и смесвани преди употреба чрез разкъсване на лесно отделящото се слепване. Примери за такива течности са глюкозата и някои витамини и/или аминокиселини; и разтворите на натриев хидрогенкарбонат и някои киселинни разтвори.

Следователно, настоящото изобретение се отнася също до използването на такива херметични приемници за съхраняване на течности за запазване и/или стерилизиране поотделно и за смесване непосредствено преди употреба, чрез разкъсване на лесно отделящото се слепване.

За осъществяването на такива херметични приемници с няколко отделения, температурите на слепване се избират като функция на материалите на структурата, която ги съставя. Изгодно, температурата избрана за лесно отделящо се слепване е по-ниска от тази на трайното слепване с поне 5°С.

Следователно, настоящото изобретение се отнася също до метод за производство на такъв херметичен приемник, където лесно отделящото се слепване се осъществява при температура пониска от тази на постоянното слепване с най-малко 5°С.

Температурата на постоянното слепване се избира изгодно поне равна на 125°С, дори 130°С; за предпочитане 1ази температура не превишава 160°С или още по-добре 150°С. Температурата на отделящото се слепване е изгодно най-малко 95°С, за предпочитане най-малко 115°С; тя за предпочитане не превишава 140°С или още по-добре 130°С.

01-272-02 • · · · · · • · · • · · · · .22

Примери за изпълнение на изобретението

Следващите примери илюстрират изобретението без да го ограничават.

Пример 1

Чрез екструзия се произвежда филм с дебелина 200 gm, съдържащ три слоя (А/В/С):

Слоят А, с дебелина 60 pm е съставен от съполимер на пропилена съдържащ около 5 % етилен (Eltex® Р KS 409, на Solvey). Въпреки че температурата на омекване (точка на Vicat) (T_v) на този съполимер спомената от производителя е около 123°С, методът за получаване използван в този пример (обхващащ именно етап на изтегляне с фактор 4 протичащ при 120°С, етап на релаксация траещ 18 sec се провежда приблизително при същата температура и етап на грубо охлаждане при 15°С) позволява филмът да показва слаба кристалност и температура на омекване около 110°С.

Слоят В с дебелина 100 цт е съставен от 50 % от същия съполимер (Eltex® Р KS 409) и от 50 % съполимер на етилен и 1октен (съдържащ около 14 % октен) (DexExact® 8201).

Слоят С, с дебелина 40 μιη е съставен от смес от 70 % от същия съполимер на пропилена както в слоя A (Eltex® Р KS 409), от 22,5 % SEBS (Kraton® G 1657), от 5 % съполимер на етилен-винилацетат (EVA) и от 2,5 % съполимер на етиленметилакрилат (ЕМА) (като двата последни полимера имат температури на стапяне около 70°С).

Така получената структура показва мътност 3,1 % и модул на еластичност 170 МРа. Освен това, торбички 220 х 130 mm направени c тази структура, напълнени с един литър вода при 4°С издържат падане от 2 m върху равна повърхност.

01-272-02

Сравнителен пример 1

Чрез съекструзия се произвежда филм с дебелина 200 pm съдържащ три слоя (А/В/С):

Слоят А, с дебелина 15 pm, е съставен от хомополимер на пропилея (Eltex® Р HV 424, Solvey). Температурата на омекване (точка на Vicat) (T_v) на този съполимер спомената от производителя е около 156°С.

Слоят В, с дебелина 135 pm е съставен от 50 % от същия съполимер (Eltex® Р KS 409) както слоя В от пример 1 и от 50 % съполимер на етилен и 1-октен (съдържащ около 14 % октен) (DexExact® 8201).

Слоят С, с дебелина 50 pm, е съставен от смес от съполимер на пропилена (Eltex Р KS 409) до 77,5 % и от SEBS (Kraton® G 1657) до 22,5 %.

Така получената структура показва мътност 12,1 % и модул на еластичност 440 МРа. Освен това, торбички 220 х 130 mm направени от тази структура, напълнени с един литър вода при 4°С не издържат на падане от 1 m върху равна повърхност.

Пример 2

Произвежда се чрез съекструзия филм с дебелина 200 pm, съдържащ четири слоя (А/В1/В2/С) като се използва метода описан в пример 1:

Слой А, с дебелина 74 pm има същия състав както слой А от пример 1. Слоят В1, с дебелина 14 pm, има същия състав както слой С от пример 1. Слоят В2, с дебелина 90 pm, има същия състав както слоя В от пример 1. Слоят С, с дебелина 22 pm, има същия състав както слой С от пример 1.

Така получената структура показва мътнаст 5,6 % и модул на еластичност 155 МРа. Освен това, торбички 220 х 130

01-272-02

mm направени като се излиза от тази структура, напълнени с един литър вода при 4°С издържат на падане от 2 m върху равна повърхност.

Пример 3

Слоят А, с дебелина 90 pm, има същия състав както слой А от пример 1. Слоят В1, с дебелина 20 pm, има същия състав както слой С от пример 1. Слоят В2, с дебелина 70 pm, е съставен от 45 % от същия съполимер (Eltex Р KS 409), 40 % от съполимера пропилен-етилен Huntsman W204 (съдържащ около 6 % етилен, показващ твърде голямо разпределение на молекулните маси; Tf = 148°С, T_v ⁼80°C) и 15 % блок-съполимер SEBS (Kraton G 1657). Слоят С, с дебелина 20 pm, има същия състав както слоя С от пример 1.

Така получената структура показва мътност 4,2 %, модул на еластичност 154 МРа, съотношение якост на опън/ граница на провлачане 2,8, коефициент на преминаване на водна пара 3 g/'m²^eH и температура на трошливост -19°С. Освен това, торбички 220 х 130 mm, направени от тази структура, напълнени с вода при 4°С, издържат на падане от 2 m върху равна повърхност.

Пример 4

Произвежда се чрез съекструзия филм с дебелина 205 pm, съдържащ четири слоя (А/В1/В2/С), като се използва методът описан в пример 1:

Слоят А, с дебелина 85 pm, има същия състав както слоя А от пример 1. Слоят В1, с дебелина 20 pm, има същия състав както слоят С от пример 1. Слоят В2, с дебелина 80 pm е съставен

01-272-02

• · 9 9 · • · · · · · • · · · · · · от смес от 56 % от същия съполимер на пропилена както в слой А (Eltex Р KS 409), от 11 % съполимер на етилен-бутен Tafmer® А4085 (T_V ⁼54°C), от 11% съполимер пропилен-бутен Tafmer XR 107L (TV⁼91°C, от 11 % полибутен Tafmer BL 4000 (TV=116°C; Tf=125°C) и от 11 % блок-съполимер SEBS (Kraton G 1657). Слоят C, дебел 20 μιη, има същия състав както слоя С от пример 1.

Така получената структура показва мътност 2,8 %, модул на еластичност 165 МРа, якост на опън/граница на провлачане 2,3 и температура на трошливост -15°С.

Пример 5

Произвежда се структура както е изложено в пример 3, с разликата че слоят А е съставен от 60 % съполимер пропиленетилен съдържащ около 3 % етилен (Eltex Р KL 104 на Solvey) (T_V ⁼114°C) и от 40 % полибутен-1 (Tafmer BL 4000).

Така получената структура показва мътност 2,3 %, модул на еластичност 155 МРа и позволява да се произвеждат торбички, които напълнени с един литър вода издържат на падане от 2 т.

Пример 6

Получава се структура както е изложено в пример 5, с разликата, че слоят А е съставен от 75 % от съполимера Eltex Р KL 104 и от 25 % от съполимера пропилен-бутен-1 съдържащ повече от 10 % бутен (Tafmer XR 107 L).

Така получената структура показва мътност 2,8 %, модул на еластичност 150 МРа, и позволява да се произвеждат торбички, които напълнени с един литър вода, издържат на падане от 2 т.

Пример 7

Получава се структура както е изложено в пример 5, с

01-272-02 ·· ··♦·

разликата, че слоят А е съставен от 65 % от съполимера Eltex Р KL 104, от 25 % от хомополимера пропилея Eltex Р HL 402 и от 10 % от блок-съполимера SEBS (Kraton G 1657).

Така получената структура показва мътност 3,7 %, модул на еластичност 190 МРа и позволява да се произвеждат торбички, които напълнени с един литър вода издържат на падане от 2 т.

Във връзка със структурата получена в пример 5, тази структура показва по-малко слепване с амбалаж на основата на полиолефини.

Пример 8

Получава се чрез съекструзия филм с дебелина 200 pm, съдържащ четири слоя (А/В1/В2/С). Слоят А с дебелина 50 pm, е съставен от 85 тегловни % от смес от полиолефини с контролируема кристалност и от 15 % блок-съполимера SEBS (Kraton G 1657). Сместа от полиолефини с контролирана кристалност е съставена от съполимер на пропилен-етилен с 4 % етилен (KFC 2004, от Borealis) и един съполимер на пропиленетилен съдържащ около 3 % етилен (Eltex® Р KL 104 от Solvey). Методът на производство използван в този пример (обхващащ именно етап на изтегляне с фактор 4 протичащ при 120°С, етап на релаксация траещ 18 sec протичащ приблизително при същата температура и етап на грубо охлаждане нри 15°С) позволява филмът да показва слаба кристалност и реална температура на омекване около 115°С. Слоят В1, с дебелина 60 pm, е съставен от 100 % от съполимера пропилен-етилен Huntsman W203. Слояг В2, дебел 70 pm, е съставен от 50 % от съполимера Eltex® Р KL 104 и от 50 % от съполимера пропилен-етилен Huntsman W209 (съдържащ около 5 % етилен; Tf=120°C, T_V<23°C).Слоят С, с

01-272-02

дебелина 20 цт е съставен от смес от 75 % съполимер Eltex® Р KL104, от 22 % SEBS(Kraton® G 1657), от 2 % съполимер етиленвинилацетат (EVA) и от 1 % съполимер етилен-метилакрилат (ЕМА) (тези последните полимери имат температура на стапяне около 70°С).

Така получената структура показва мътност 3,9 % и модул на еластичност 175 МРа. Освен това, торбички 220 х 130 mm направени от тази структура, напълнени с един литър вода при 4°С издържат на падане от 2 m върху равна повърхност.

Пример 9

Същата структура както в пример 8, освен че слоят С с дебелина 20 pm е съставен от смес от 78,5 % от съполимер на пропилен-етилен (Eltex® Р KL 104), от 20 % SEBS (Kraton® G 1657), от 1 % съполимер етилен-винилацетат (EVA) и от 0,5 % съполимер етилен-метилакрилат (ЕМА) (като последните два полимера имат температури на стапяне около 70°С).

Със структурите получени в примерите 8 и 9 са проведени опити за слепване. Резултатите от тези опити фигурират тук по-нататък:

01-272-02 ·· ···· · ··· ··· ···· ···· ····· ··· · ·· • · ♦ · ······· • · ηό · · · · ·· ··- ·1>Ο - ··· ·· ·····

Таблица 1: Слепване със структурите съгласно пример

8: сила на отделяне в N/m след стерилизация при 121 °C в продължение на 30 min (резултати получени съгласно ASTM F88)

Времетраене на слепването (sec) Т° (°C) на слепването	0,2	0,4	0,6	0,8	1,0	1,2	1,4	1,6
145°С	3128
136°С	3012	3343
134°С				3288
132°С	970	1180	1280	1400
130°С		831	1042	1295				1498
128°С			1086			1104
126°С		887		940		1111
124°С		1124	1151		1092	1101	946
122°С		951	1092					1189
120°С					1351			1140
118°С				1218

01-272-02 ·· ···· • · · • · · ··

.29

Таблица 2: Сила на отделяне ( в N/m и съгласно ASTM

F88) на слепването получено при 125°С и за 0,6 sec

	Подробности за размерите	Средна стойност	Подробности за размерите	Средна стойност
Структура	Пример 8	Пример 8	Пример 12	Пример 12
съгласно
Преди	425	495	311	308
стерили-	435		285
зация	557		340
	543		356
	515		248
Степили-	1042	970	624	604
зация при	898		584
121°С в за
10 min
Стерили-	1104	1226	705	677
зация при	1235		735
121°С за 30	1274		692
min	1346		612
	1171		642
Стерили-	901	981	643	680
зация при	1060		718
121°С за 60
min
Стерили-	1513	1533	940	927
зация при	1390		882
125°С за 30	1611		960
min	1688		1002
	1462		852

01-272-02

·· ···· • · · • · ···	• ·· • · · · • · ·	• ‘ · • · ·· • ♦ ·
·..-· .30	- ··· ··	·· ··

ПАТЕНТНИ ПРЕТЕНЦИИ

1. Многослойна структура на основата на термопластични полимери, по същество не съдържаща полимери на винилхлорида и пластификатори с ниска молекулна маса, характеризираща се с това, че се състои от най-малко три слоя:

Claims

- първи слой (А) съдържащ най-малко 60 тегловни % от най-малко един полиолефин с контролируема кристалност, дефиниран като съполимер, съдържащ най-малко 90 % пропилея и най-малко 2 тегловни % етилен и/или бутен и имащ температура на омекване (съгласно стандарта ASTM D 1525) по-ниска от 121°С, като дебелината на първия слой е най-малко 20 % от общата дебелина на структурата и първия слой има модул на еластичност (съгласно стандарта ASTM D 882) по-нисък от 350 МРа;

- втори слой (В), разположен между първия (А) и третия (С) слой, който съдържа най-малко 40 тегловни % от най-малко един полиолефин с контролируема кристалност, като вторият слой има общо температура на омекване по-ниска от 121°С;

- трети слой (С), който съдържа най-малко 50 тегловни ) % от най-малко един полиолефин с контролируема кристалност, като дебелината на третия слой е от 5 до 30 % от общата дебелина на структурата и третият слой има модул на еластичност по-нисък / от този на първия слой.

2. Структура съгласно претенция 1, характеризираща се с това, че първият слой (А) показва общо температура на стапяне по-висока от 121°С.

3. Структура съгласно някоя от предходните претенции, характеризираща се с това, че третия слой (С) показва общо температура на стапяне по-висока от 121 °C.

4. Структура съгласно претенция 3, характеризираща се

01-272-02

·« ···· • · · • · е • · · · • · • · · · • · · ·· • · · • · · ·..-· .Λ1 ·♦ · ·· ·· ··

с това, че слоят (С) съдържа полимер с температура на стапяне по-ниска от 121°С.

5. Структура съгласно някоя от предходните претенции, характеризираща се с това, че съставящия или съставящите полимер(и) на слоя (А) са изключително избрани между групата състояща се от полиолефини с контролируема кристалност и полиолефини малко кристални или аморфни.

6. Структура съгласно някоя от предходните претенции, характеризираща се с това, че съдържа един или повече външни слоеве на основата на термопластичен(чни) полимер(и) от страната на слоя (А) и/или на слоя (С) на обратната страна на слоя (В).

7. Структура съгласно някоя от предходните претенции, характеризираща се с това, че повърхностният слой от страната на слоя (А) съдържа СОС (съполимер на цикличен олефин) и/или РР хомополимер, смесен със SEBS.

8. Структура съгласно претенция 7, характеризираща се това, че повърхностният слой от страната на слоя (А) съдържа

I СОС в смес със SEBS и VLDPE.

9. Структура съгласно някоя от предходните претенции, характеризираща се това, че съотношението мътност/дебелина е > по-малко от 10 % / 200 pm.

10. Многослойна стректура на-основата на термопластични полимери, по същество не съдържаща полимери на винилхлорида и пластификатори с ниска молекулна маса, характеризираща се това, че съдържа най-малко 3 слоя, с обща дебелина между 100 и 400 pm, като споменатата структура показва едновременно:

- модул на еластичност по-нисък от 350 МРа,

01-272-02

11. Метод за производство на многослойна структура на основата на термопластични полимери, по същество не съдържаща полимери на винилхлорида и пластификатори с ниска молекулна маса, която съдържа най-малко три слоя:

- първи слой (А) съдържащ най-малко 60 тегловни % от най-малко един полиолефин с контролируема кристалност, дефиниран като съдържащ най-малко 90 % етилен, пропилея или бутен и имащ температура на омекване по-ниска от 121°С, като дебелината на първия слой е най-малко 20 % от общата дебелина на структурата и първия слой има модул на еластичност по-нисък от 350 МРа;

- трети слой (С), съдържащ най-малко 50 тегловни % от най-малко един полиолефин с контролируема кристалност, като дебелината на третия слой е от 5 до 30 % от общата дебелина на структурата и третия слой има модул на еластичност по-нисък от този на първия слой;

характеризиращ се с това, че различните слоеве на структурата се съекструдират и след това се подлагат на:

- най-малко един етап на изтегляне на най-малко 100 %, което протича при температура между максималната температура на кристализация на полиолефините с контролируема кристалност

01-272-02

·· ···· • · · • · ··· ·· · · • · · • · • · ·· • · · *./03? • · “ ··· ·· • · · ·· ··

(Т_с) и Tf + 15°С, като Tf означава тяхната минимална температура на стапяне и

- най-малко един етап на релаксация при постоянни размери продължаващ най-малко 10 sec, който протича в същата температурна област, след това

12. Тръба, филм или приемник, характеризиращ се това, че има структура съгласно някоя от претенциите 1 до 10.

13. Артикул получен чрез слепване на структурата съгласно претенция 4 върху самата себе си или върху друга структура, която има външен слой със същия състав както слоя (С), като слоят (С) играе ролята на слой за херметизация.

14. Херметичен приемник, характеризираща се това, че е получен от артикул съгласно претенция 13, съдържащ най-малко едно постоянно слепване и разделен на най-малко две отделения посредством лесно отделящо се слепване.

15. Използване на приемник съгласно претенция 14, за съхраняване на течности за запазване и/или стерилизиране отделно и за смесване непосредствено преди употреба, чрез отделяне на лесно отделящото се слепване.

16. Метод за производство на приемник съгласно претенция 14, характеризиращ се с това, че лесно отделящото се слепване се осъществява при температура по-ниска от тази на постоянното слепване, с най-малко 5° С.

17. Метод съгласно претенция 16, характеризиращ се с това, че постоянното слепване се осъществява при температура между 125 и 160°С, а лесно отделящото се слепване при температура между 95 и 140°С.