BG61081B1 - МУТАНТНИ МИКРОБИАЛНИ α-АМИЛАЗИ С ПОВИШЕНА ТЕРМИЧНА, КИСЕЛИННА И/ИЛИ АЛКАЛНА УСТОЙЧИВОСТ - Google Patents

МУТАНТНИ МИКРОБИАЛНИ α-АМИЛАЗИ С ПОВИШЕНА ТЕРМИЧНА, КИСЕЛИННА И/ИЛИ АЛКАЛНА УСТОЙЧИВОСТ Download PDF

Info

Publication number
BG61081B1
BG61081B1 BG93814A BG9381491A BG61081B1 BG 61081 B1 BG61081 B1 BG 61081B1 BG 93814 A BG93814 A BG 93814A BG 9381491 A BG9381491 A BG 9381491A BG 61081 B1 BG61081 B1 BG 61081B1
Authority
BG
Bulgaria
Prior art keywords
amylase
mutant
dna sequence
starch
amylases
Prior art date
Application number
BG93814A
Other languages
English (en)
Other versions
BG93814A (bg
Inventor
Wilhelmus J Quax
Yves Laroche
Adrianus W Vollebregt
Patrick Stanssens
Marc Lauwereys
Original Assignee
Gist Brocades Nv
Priority date (The priority date is an assumption and is not a legal conclusion. Google has not performed a legal analysis and makes no representation as to the accuracy of the date listed.)
Filing date
Publication date
Application filed by Gist Brocades Nv filed Critical Gist Brocades Nv
Publication of BG93814A publication Critical patent/BG93814A/bg
Publication of BG61081B1 publication Critical patent/BG61081B1/bg

Links

Classifications

    • CCHEMISTRY; METALLURGY
    • C12BIOCHEMISTRY; BEER; SPIRITS; WINE; VINEGAR; MICROBIOLOGY; ENZYMOLOGY; MUTATION OR GENETIC ENGINEERING
    • C12NMICROORGANISMS OR ENZYMES; COMPOSITIONS THEREOF; PROPAGATING, PRESERVING, OR MAINTAINING MICROORGANISMS; MUTATION OR GENETIC ENGINEERING; CULTURE MEDIA
    • C12N15/00Mutation or genetic engineering; DNA or RNA concerning genetic engineering, vectors, e.g. plasmids, or their isolation, preparation or purification; Use of hosts therefor
    • C12N15/09Recombinant DNA-technology
    • C12N15/63Introduction of foreign genetic material using vectors; Vectors; Use of hosts therefor; Regulation of expression
    • C12N15/74Vectors or expression systems specially adapted for prokaryotic hosts other than E. coli, e.g. Lactobacillus, Micromonospora
    • C12N15/75Vectors or expression systems specially adapted for prokaryotic hosts other than E. coli, e.g. Lactobacillus, Micromonospora for Bacillus
    • CCHEMISTRY; METALLURGY
    • C12BIOCHEMISTRY; BEER; SPIRITS; WINE; VINEGAR; MICROBIOLOGY; ENZYMOLOGY; MUTATION OR GENETIC ENGINEERING
    • C12NMICROORGANISMS OR ENZYMES; COMPOSITIONS THEREOF; PROPAGATING, PRESERVING, OR MAINTAINING MICROORGANISMS; MUTATION OR GENETIC ENGINEERING; CULTURE MEDIA
    • C12N15/00Mutation or genetic engineering; DNA or RNA concerning genetic engineering, vectors, e.g. plasmids, or their isolation, preparation or purification; Use of hosts therefor
    • C12N15/09Recombinant DNA-technology
    • C12N15/11DNA or RNA fragments; Modified forms thereof; Non-coding nucleic acids having a biological activity
    • C12N15/52Genes encoding for enzymes or proenzymes
    • CCHEMISTRY; METALLURGY
    • C12BIOCHEMISTRY; BEER; SPIRITS; WINE; VINEGAR; MICROBIOLOGY; ENZYMOLOGY; MUTATION OR GENETIC ENGINEERING
    • C12NMICROORGANISMS OR ENZYMES; COMPOSITIONS THEREOF; PROPAGATING, PRESERVING, OR MAINTAINING MICROORGANISMS; MUTATION OR GENETIC ENGINEERING; CULTURE MEDIA
    • C12N15/00Mutation or genetic engineering; DNA or RNA concerning genetic engineering, vectors, e.g. plasmids, or their isolation, preparation or purification; Use of hosts therefor
    • C12N15/09Recombinant DNA-technology
    • C12N15/63Introduction of foreign genetic material using vectors; Vectors; Use of hosts therefor; Regulation of expression
    • C12N15/70Vectors or expression systems specially adapted for E. coli
    • CCHEMISTRY; METALLURGY
    • C12BIOCHEMISTRY; BEER; SPIRITS; WINE; VINEGAR; MICROBIOLOGY; ENZYMOLOGY; MUTATION OR GENETIC ENGINEERING
    • C12NMICROORGANISMS OR ENZYMES; COMPOSITIONS THEREOF; PROPAGATING, PRESERVING, OR MAINTAINING MICROORGANISMS; MUTATION OR GENETIC ENGINEERING; CULTURE MEDIA
    • C12N9/00Enzymes; Proenzymes; Compositions thereof; Processes for preparing, activating, inhibiting, separating or purifying enzymes
    • C12N9/14Hydrolases (3)
    • C12N9/24Hydrolases (3) acting on glycosyl compounds (3.2)
    • C12N9/2402Hydrolases (3) acting on glycosyl compounds (3.2) hydrolysing O- and S- glycosyl compounds (3.2.1)
    • C12N9/2405Glucanases
    • C12N9/2408Glucanases acting on alpha -1,4-glucosidic bonds
    • C12N9/2411Amylases
    • C12N9/2414Alpha-amylase (3.2.1.1.)
    • CCHEMISTRY; METALLURGY
    • C12BIOCHEMISTRY; BEER; SPIRITS; WINE; VINEGAR; MICROBIOLOGY; ENZYMOLOGY; MUTATION OR GENETIC ENGINEERING
    • C12NMICROORGANISMS OR ENZYMES; COMPOSITIONS THEREOF; PROPAGATING, PRESERVING, OR MAINTAINING MICROORGANISMS; MUTATION OR GENETIC ENGINEERING; CULTURE MEDIA
    • C12N9/00Enzymes; Proenzymes; Compositions thereof; Processes for preparing, activating, inhibiting, separating or purifying enzymes
    • C12N9/14Hydrolases (3)
    • C12N9/24Hydrolases (3) acting on glycosyl compounds (3.2)
    • C12N9/2402Hydrolases (3) acting on glycosyl compounds (3.2) hydrolysing O- and S- glycosyl compounds (3.2.1)
    • C12N9/2405Glucanases
    • C12N9/2408Glucanases acting on alpha -1,4-glucosidic bonds
    • C12N9/2411Amylases
    • C12N9/2414Alpha-amylase (3.2.1.1.)
    • C12N9/2417Alpha-amylase (3.2.1.1.) from microbiological source

Landscapes

  • Health & Medical Sciences (AREA)
  • Life Sciences & Earth Sciences (AREA)
  • Genetics & Genomics (AREA)
  • Engineering & Computer Science (AREA)
  • Chemical & Material Sciences (AREA)
  • Organic Chemistry (AREA)
  • Wood Science & Technology (AREA)
  • Zoology (AREA)
  • Bioinformatics & Cheminformatics (AREA)
  • Biomedical Technology (AREA)
  • Biotechnology (AREA)
  • General Engineering & Computer Science (AREA)
  • Molecular Biology (AREA)
  • Microbiology (AREA)
  • Biochemistry (AREA)
  • General Health & Medical Sciences (AREA)
  • Plant Pathology (AREA)
  • Biophysics (AREA)
  • Physics & Mathematics (AREA)
  • Medicinal Chemistry (AREA)
  • Micro-Organisms Or Cultivation Processes Thereof (AREA)
  • Enzymes And Modification Thereof (AREA)
  • Chemical Or Physical Treatment Of Fibers (AREA)
  • Medicines Containing Antibodies Or Antigens For Use As Internal Diagnostic Agents (AREA)
  • Tires In General (AREA)
  • Cigarettes, Filters, And Manufacturing Of Filters (AREA)

Abstract

Мутантните α-амилази намират приложение за разграждане на нишесте в текстилния дизайн. Термостабилните и киселиноустойчивите α-амилази се получават като експресионни продукти на α-амилазни гени по генно-инженерен път. Изолирани са от микроорганизми, принадлежащи към род Bacillus. За получаването на хетеродуплексна ДНК се използват както химични, така и мута- генни методи.

Description

Настоящото изобретение се отнася до 5 ДНК молекули, включващи ДНК последователности, кодиращи ензими с α-амилазна активност. Характерно за α-амилазите е, че са подходящи за използване при декориране на текстил и други индустриални процеси, осно- 10 вани на разграждане на нишестето. Те имат повишена термична, киселинна и/или алкална стабилност, което ги прави подходящи за приложение при условия на процеса, при които преди това е било невъзможно. 15
Нишестето представлява смес от амилоза /15 - 30% об./об./ и амилопектин /7085% об./об./. Амилозата се състои от линейни вериги ота-1,4-свързани глюкозни единици, притежаващи молекулно тегло от около 60 000 20 до около 800 000. Амилопектинът е разклонен полимер, съдържащ а-1,6 точки на разклонение през 24-30 глюкозни единици, с молекулно тегло около 100 милиона.
Захарите от нишесте, под формата на 25 концентрирани декстрозни сиропи, понастоящем се продуцират чрез ензимно катализиран процес, включващ: 1/ втечняване на нишесте с α-амилаза до декстрини, притежаващи степен на полимеризация от около 7 до 10, 30 и 2/озахаряване на полученото втечнено нишесте (т.е. нишестен хидролизат) с амилоглюкозидаза (наричана също глюкоамилаза или AG). Полученият глюкозен сироп е с високо глюкозно съдържание. Повечето от глюкозни- 35 те сиропи, които се получават по промишлен път, са предимно изомеризирани по ензимен начин до декстрозо/фруктозна смес, известна като изосироп.
α-амилазата /ЕС 3.2.1.1../ хидролизира нишестето, глюкогена и сходните полизахариди чрез разглеждане на вътрешните а- 1,4-глюкозидни връзки случайно. Този ензим е приложим в захарната, алкохолната, пивоварната и текстилната промишленост, α-амилазите се изолират от голям брой бактериални, плесенни, растителни и животински източници. Най-значимите в индустриално отношение α-амилази са, изолираните от Bacilli.
В първия етап от процеса за разграждане на нишестето, последното внимателно се желатинира чрез нагряване при относително висока температура /до 110°С/. Желатинираното нишесте се втечнява и декстринира чрез термостабилна α-амилаза чрез двустадиен процес. Главните променливи величини в процеса са концентрацията на нишестето, дозата на α-амилазата, температурата и pH. По време на процеса на втечняване и декстриниране, променливите следва да се поддържат в рамките на тесни интервали, за да се постигне добра степен на конверсия, иначе могат да възникват редица сериозни проблеми при филтрацията. Вж. напр. L.E.Coker and Venkata Subramanian in: Biotechnology, p.165-171, Ed.Cheremisinoff P.N., P.B.Quellette, Technicom Publ, Corp.Lancaster Renn 1985.
Един от проблемите, които възникват най-често, е регулирането на температурата в началния етап на процеса на разграждане: пренагряването често причинява денатурация на α-амилазата, така че крайното втечняване е недостатъчно. Един от начините да се избегне това е употребата на термостабилни а-амилази.
Към настоящето да се добавят калциеви йони или амфотерни вещества ЕР 0189838, но този разтвор е незадоволителен.
Следователно от съществен интерес е производството на α-амилази с повишена термостабилност.
Известно е, че в ЕР 057976 се описва изолиране на ген, кодиращ термостабилна аамилаза, от B.Stearothermophilus. Генът е клониран в плазмид, съдържащ начало на репликация от Bacillus или от E.coli. Така полученият химерен плазмид се използва за получаване на а-амилаза. α-амилазният ген се изолира и използва без следващи модификации.
Известно е, че в ЕР 0134048 се описва метод за повишено промишлено производство интерална, на α-амилаза, чрез клониране и експресия на един или повече α-амилазни гени в промишлени щамове Bacillus.
Описани са в ЕР 252666 химерни а-амилази с обща формула Q-R-L в която Q е Nкраен полипептид с 55 до 60 аминокиселинни остатъка, - е 75% хомоложен на 37-те N-крайни остатъка на α-амилаза от B.Amyloliquefacien, R е даден полипептид и L е С-краен полипептид с 390 до 400 аминокиселинни остатъци,- е най-малко 75% хомоложен на 395-те С крайни остатъка на α-амилаза от B.Licheniformis.
Cray et al. /J.Bacteriol., 1986,166, 635/ описват химерни α-амилази, формирани от
NH2 - крайни части от α-амилаза на Вас.
Stearothermophilus и α-амилаза от СООН - крайни части наа-амилаза от B.licheniformis. Повечето от хибридните ензимни молекули са по-малко стабилни от аналогичните родителски от ензими тип. Нещо повече- нито една от хибридните молекули не показва повишаване на стабилността.
Нито един от посочените по-горе източници не описва заместване на една аминокиселина за получаване на нови а-амилази.
В ЕР-А-0285123 е описан метод за цялостен мутагенезис на последователност от аминокиселини. Като пример, се описва мутагенезис на Stearothermophilus. Освен това, се предполага, че този метод може да бъде използван за получаване на мутант на В. Stearothermophilus с повишена стабилност, но не са приведени примери.
Настоящото изобретение обхваща мутантни α-амилази и метод за получаването им. Тези мутантни α-амилази се отличават по наймалко една аминокиселина от природния тип ензим. Нещо повече, ДНК-те, кодиращи тези мутанти, векторите, кодиращи тези ДНК в експресионните форми и клетките-гостоприемници, съдържащи тези вектори, също влизат в обхвата на изобретението.
В един от аспектите на изобретението е разкрита случайна мутагенеза на клониран аамилазен ген. Мутантните гени са експресирани в подходящи гостоприемници, използвайки подходяща векторна система.
Според друг аспект на изобретението е разкрития скрининг метод за получаване на α-амилазите, както и приложението им. Тези методи обезпечават по-термостабилни и покиселиноустойчиви α-амилази. По-нататък методът се използва с незначителни изменена за получаване на алкалноустойчиви -амилази. Експресионните продукти от тези клонове са изолирани и пречистени.
При друг аспект на изобретението се предвижда α-амилазите да са с повишена термостабилност, като освен това се редуцират проблемите с филтрацията при условията на разграждане на нишестето.
α-амилазите с повишена стабилност редуцират формирането на нежелани странични продукти, такива като малтулоза, като същевременно те увеличават количеството на киселините, необходими за внасяне преди ре акцията с амилоглюкозидаза. Новият а-амилазен процес подобрява свойствата термостабилност и киселиноустойчивост по отделно или едновременно и двете- термостабилност и киселиноустойчивост.
В друг аспект на изобретението мутантните протеини имащи подобрени прояви в условията на приложение на нишестен разтвор. Стабилността в алкална среда е особено важна за прилагане при дизайна на текстил.
Тези аспекти ще бъдат детайлно описани по-нататък в описанието и в примерните изпълнения.
ПОДОБНО ОПИСАНИЕ НА ФИГУРИТЕ
Фигура 1 представлява нуклеотидна последователност на рМа5-8
Stanssens et al., 1987, EMBO Laboratory Course, Martinsried, July 1987. За описанието на различните елементи виж текста;
Фигура 2 - нуклеотидна последователност на плазмиди pPROM SP02 инсерция.
Конструкцията на този вектор е описана в ER-A-0224294. α-амилазната аминокиселинна последователност и изобразена под триплетите. Нормерирането започва от първата аминокиселина на зрелия протеин /Kuhn et al., 1982, I.Bacteriol, 149, 372/. Промоторът S P02 е инсертиран между позиции 61 до 344;
фигура 3 - нуклеотидна последователност на рМа.ТПаб.
Този вектор е конструиран от рМа5-8 инсерта на pPROM S РО2 и синтетичен ДНК фрагмент, кодиращ ТАС промотор. ДНК фрагментът, съдържащ ТАС промотора, действа между позиции 3757 и 3859. а-амилазната аминокиселинна последователност е изобразена под триплетите;
фигура 4 - рестрикционна карта pMaTLia6.
Следващите уникални сайтове на рестрикционния ензим са подходящи да попълнят конструкцията на α-амилазния ген: BamHI, Spel, SacII, Kpnl, Clal, Narl, Sall, Thtlll, Xmalll и BstEII. Секвенирани праймери за всички възможни случаи са синтезирани с оглед детерминацията на мутациите. Плазмидът pMcTLia6 е идентичен на pMaTLia6 с изключение на присъствието на amber кодон в ампицилиновия ген /отстраняващ Seal сайта/ и отсъствието същия amber кодон в хлорамфениколния ген « «ι i.MiiMiii ι /вкарва PvuII сайта/;
фигура 5 - очертание на рВМа/с Bacillus /E.coli совалковия вектор.
Секторът отляво рМа/ с дава възможност за подходяща мутагенеза в E.coli. Блокът 5 отляво от Вас.subtilis съдържа α-амилазния ген (или който и да е друг ген на Bacilllus) заедно с минимум репликони за размножаване на В. Subtilis. След успешна мутагеназа в E.coli, блокът на В.Subtilis може да бъде циркуляри- 10 зирана, освобождавайки SP02 промотора да се предвижи пред α-амилазния ген при трансформация в Bacillus;
фигура 6 - рестрикционна карта на pBMa/cl Този вектор е специфичен пример за му- 15 тагенен експресионен вектор, очертан на фигура 5 /1/ и /2/: мултиплетни сайтове на клониране. Желаният ген е инсертиран в /2/. Чрез вариране на сайтовете /1/ и /2/ могат да бъ- 20 дат създадени рестрикционни сайтове за отворен /празен/ дуплекс.
FDT: транскрипционен терминатор
F1.ORI: начало на репликация, получен от фиг F 1 25
E.coli ORI: начало на репликация, получено от pBR322
BLA: ген за устойчивост на ампицилин CAT: ген за устойчивост на хлорамфеникол 30
ВАС OR1: начало на репликация от pUBl 10 Kanamycin: ген от pUBllO за устойчивост на Kanamycin /neomycin/
SP02: промотор на фага SP02;
Фигура 7 - рестрикционна карта на 35 pBMa/cGLia6
-амилазният ген на Bac.Licheniformis се включва в рВМа/С 1 като мултиплетен клониращ сайт /2/ от фигура 6. На тази фигура SP02 промоторът е означен като /2/ OR1 от 40 E.coli е означен с /4/ фигура 8 - phoA-фрагмент в рМа/c TPLia6. Изобразена е последователност от EcoRI сайта в посока 3' от ТАС-промотора до първата аминокиселина на зрялата α-амилаза. phoA 45 аминокиселинната последователност е показана под ДНК последователността;
фигура 9 - диаграма на Михаелис-Ментен за WOT и 2D5 а-амилаза.
Тази диаграма показва началната степен 50 на ензимна активност спрямо субстратната концентрация на WT и 2D5 α-амилаза. Условията за изпитване са показани в пример 8;
фигура 10 - термична инактивация на WT и D7 α-амилаза. Тази диаграма показва времето на полуживот за WT и D7 - амилази като функция от концентрацията на Са2+ при рН 5,5 и 90,5°С;
фигура 11 - термоинактивация на WT и D7 а-амилаза
Както на фигура 10 с изключение на това, че рН че 7,0;
фигура 12 - термоинактивация на WT и 2D5 а-амилаза
Диаграмата показва времето на полуживот на WT и 2D5 α-амилазата като функция от концентрацията на Са2+ при рН 7,0 и 95°С;
Фигура 13 - термоинактивация на WT и D7 α-амилаза като функция от рН;
фигура 14 - термоинактивация на WT и 2D5 α-амилаза като функция от рН;
СЪЩНОСТ НА ИЗОБРЕТЕНИЕТО
С термина “повишени качества”, използва във връзка с “мутантната α-амилаза” в настоящото описание се означават амилази с по-висока ензимна активност или по-дълъг живот в условията на приложение на втечняване на нишестето, текстилния дизайн и други индустриални процеси.
С “повишена термостабилност” се означава факта, че мутантният ензим съхранява своята активност при по-високите температури на процеса, или че съществува по-дълго при същата температура, при която съществува природния ензим.
Под “повишена киселинна /или алкална/ стабилност” се разбира, че мутантните ензими са по-стабилни при по-ниски степени на рН от природните типове ензими, от които са получени. Природните ензими са получени от щамове от род Bacillus.
Следва да се разбира, че подобрените качества на ензимите се определят от заместването на една или повече аминокиселини.
Хромозомна ДНК се изолира от микроорганизъм, синтезиращ α-амилаза. За предпочитане е микроорганизмът да е от род Bacillus, а още по-добре - от групата, съдържаща B.stearothermophilus, B.licheninformis, B.amyloliquefaciens, а най-добре е да бъде използван B.licheninformis Т5, /ЕР-А-134048/. Хромозомната ДНК се смила с помощта на под4
I .111:11 I. II ходящ рестрикционен ензим и се клонира във вектор. Могат да бъдат използвани много вероятни пътища на селекция, като например хибридизация, имунологично определяне и определяне на ензимната активност. Изборът на 5 вектор за клониране на подложена на смилане ДНК /хромозомна/ зависи от подходящите методи на селекция. Ако се използва хибридизация, няма нужда от специални мерки за предпазване. Ако определянето е имунологично 10 или основано на ензимната активност, векторът следва да съдържа експресионни сигнали. Определяне на клонове, съдържащи а-амилаза са представени на агарни пластинки, съдържащи агар. След прорастване и инкубация 15 с 12, се определят области на изпарение около позитивните клонове. Като следваща стъпка е определянето на аминокиселинната последователност, която се използва са сравнение с познати α-амилазни последователности за дава- 20 не на първото впечатление за важни аминокиселини/т.е. активни сайтове, Са2+ връзки, възможни S-SMOCTOBe/. По-добри индикации са получени чрез определяне на 3D-структурите.
Това е лабораторен начин и често се използва 25 друг подход. При липсата на ЗО-структури, програмите за определяне на вторични структурни елементи /т.е. а-спирала, β-структури са успешно използвани за определяне и евентуални терциерни структурни елементи, като β-цилиндър. За литературно потвърждение (виж Janin, J. and Wodack, S.J., Progr. Biophys. molec. Biol. 1983,42, 21-78). Може да се предприеме значително аминокиселинно заместване. Стабилността на протеиновата структура се определя чрез чистата разлика в свободната енергия между нагънатата и свободна конформация на протеина. Тъй като протеиновият остатък се ограничава до по-малки конформации от другите аминокиселини, конфигуралната ентропия на ненагънатия /свободен/ протеин се намалява и по този начин стабилността се увеличава, когато една аминокиселина се замества с пролин. Друго полезно заместване е това на глицин с аланин. Остатъци като треонин, валин и изолевцин с разклонени β-въглеродни вериги, ограничават конформацията на гръбнака повече от неразклонените остатъци.
До колкото част от термостабилността на някои протеини се дължи на солевите мостове, полезно е да се въведат лизинови и аргининови остатъци /Tomozie SJ.and Klibanov А.М., J.Biol.Chem, 1988, 263,3092-3096). Нещо повече, заместването на лизинови с аргининови остатъци може да повиши стабилността на солевите мостове тъй като аргининът е в състояние да образува допълнителни Н-връзки. /вж. Wigby, D.b. et.al., Biochem. Biophys. Ries.Comm. 1987, 149,927-929/. Отбелязва ce, че деамидизацията на аспарагина и глутамина причиняват сериозни нарушения на ензимната структура, като чрез заместване са неамидни остатъци може да се избегне такова нарушение. Заместването на аминокиселини се осъществява за предпочитане чрез мутагенеза на ниво ДНК.
Принципно, експерименталната мутагеназа може да се проведе директно върху изолираните клонове. Обаче, инсерцията за предпочитане се клонира върху мутагенно/експресионен вектор. Възможна е, случайна мутагенеза също и сайт-насочена мутагенеза. В смисъл, че се образува огромно количество мутантни клонове по този метод, и доколкото 3Dструктурата от α-амилазата е известна като способна да осъщесатвява доказани предположения за сайт-насочена мутагенеза, ние решихме да реализираме случайна мутагенеза в специфични области.
Следното е възможният подход за осъщесатвяване на настоящото изобретение:
Най-напред генът се модифицира чрез въвеждане на “тихи” рестрикционни сайтове. Въвеждането на силни рестрикционни сайтове също е възможно. Така става възможна деленията на специфични области от гена. След това като втори момент, генът се клонира в плазмид. Тази комбинация от фаг и плазмид улеснява продукцията на едноверижна ДНК. Други начини за получаване на едноверижна ДНК също са възможни. Чрез хибридизация на смес на ДНК от двойноверижен вектор (положителен инсерт), с векторно-инсерционна комбинация, съдържаща празнина в инсерцията, се получава хетеродуплексна ДНК с нужната празнина /вж. Morinaga, Y.et al. 1984 /Biotechnology, 2,636/.
Тази празнота се използва за химична и ензимна мутагенеза. Ние използвахме бисулфитния метод /Folk and Hofstetter, Cell, 1983, 33,585/ и един ензимен метод /модифицирана версия на Lehtovaara et.al., Prot. End., 1988,2,63/. Тези методи могат да бъдат при5
I ложени по същия начин, като всеки единичен нуклеотид в празнината се замества с три други нуклеотида /наситена мутагенеза/. Последният метод може да бъде приложен по различни начини. По един от тях, един синтетичен 5 праймер се хибридизира с празнината. След това се провежда реакция, на удължаване, при която дезоксинуклеотидът, комплементарен на първия дезоксинуклеотид 3' от праймера, липсва. По принцип всичките три дезоксинукле- 10 отида могат да бъдат включени по този начин. Това може да бъде постигнато както чрез използване на смес от три дезоксинуклеотида, така и чрез използване на три различни реакции, всяка от които съдържа само един дезок- 15 синуклеотид. Друг начин е използването на метода за получаване на случайни клонове. Тук четири отделни реакции се провеждат, всяка от които съдържа един лимитиращ дезоксинуклеотид. Това дава вторични вериги, които спи- 20 рат преди всеки единичен нуклеотид. Следващите стъпки могат да се осъществяват, както е описано по-горе. И двата метода -бисулфитният и ензимно-мутагенетичният се използват за получаване на мутанти. 25
За изпитване на ензимните свойства, удобно е клонираните гени да бъдат експресирани в същия гостоприемник, който е бил използван по време на мутагенетичните експерименти. По принцип това може да бъде всеки 30 гостоприемник, който е подходящ за включване на мутагенетичен експресионен вектор. Особено удобни за работа са E.coli, например E.coli WK6. След прорастване на колониите, те се прехвърлят в петрита с агар, към който 35 се прибавят нишесте и буфери с различни стойности на pH. Позитивните клонове могат да бъдат открити чрез образуваните ореоли. Скриниране в микротитърни панички е подходящо за селекция по термостабилност, киселинно- и, алкалоустойчивост, стабилност спрямо соли и др.
Подходящите щамове-гостоприемници за продукция на мутантнаа-амилаза включват способни на трансформация микроорганизми, в които може да се осъществи ескспресия на аамилаза. Специфичните щамове-гостоприемници от същите видове или родове, от които са получени α-амилазите са адаптирани като щамовете на Bacillus. Един амилазен негативен щам Bacillus се използва за предпочитане пред аамилазен и протеазен негативен щам Bacillus.
Например, използва се в B.licheniformis T9 за получаване на голямо количество мутантни а-амилази.
Методът за получаване на -амилазата включва етапите:
а/ култивиране на клетките при условията, при които се получава мутантната аамилаза и б/ изолиране на мутантната а-амилаза от културата.
За предпочитане е α-амилазите, които се продуцират, да се секретират в културалната среда /по време на ферментацията/, което улеснява извличането й. За целта може да се използва всяка подходяща сигнална последователност да постигане на секрецията.
Експресионните α-амилази се секретират от клетките и могат да бъдат пречистени след това по който и да е подходящ метод. Гелфилтрация и моно Q хроматография са примери за такива методи. Изолираната аамилаза се тестува за термоинактивация при различни концентрации на Са2+ /0,5-15 мМ/и извън pH-интервала от 5,5-8,0. Тестуването се осъществява при условията на приложение. Специфичните мутантни α-амилази се изпитват при специфичните условия на нишестени разтвори при pH 5,5 и 5,25. По-нататък се тестуват приложенията за текстилен дизайн. Свойствата на някои мутанти, които бяха скринирани, се адаптират за желаните условия за провеждане на метода.
Настоящото изобретение разкрива получаване на α-амилази с повишени термостабилност, стабилност при pH под 6,5 и над 7,5. Броят на аминокиселинните замествания не е от значение дотолкова, доколкото активността на мутантния протеин е същата или подобра от тази на природния ензим. Мутантните α-амилази се отличават от природния ензим най-малко по една аминокиселина, за предпочитане от 1 до 10 аминокиселини. Специфичните мутанти с подобрени свойства включват мутантни α-амилази, съдържащи едно или повече аминокиселинни замествания при последователните позиции 111, 133, 149 /номерирането е съответно на от α-амилаза Вас. licheniformis. Между предпочитаните аминокиселини и заместените са Ala-III-Thr, His133-Tyr, Thr-149-Ile.
Такива мутантни ензими имат повишени способности при pH под 6,5 и/или над 7,5.
Проявяват се и с повишена жизнеустойчивост при високи температури, например до 110°С.
Повечето от α-амилазните продукти са получени от бактериални източници, в частност Bacillus, например B.subtilis, B.licheniformis, B.stearothermophilus, B.coagulans, B.amyloliquefaciens.
Тези ензими имат висока степен на хомоложност и идентичност (Juuki et al., J.Biochem., 1985,98, 1147; Nakajima et al., Appl. Microbiol. Biotechnol., 1986, 23, 355). Поради това, познанията за подходящите мутации, получени от една от тези α-амилази, могат да бъдат използвани за подобряване на други амилази.
По-долу са описани експерименталните методи, използвани в изобретението. Примерите илюстрират изобретението без да го ограничават.
МАТЕРИАЛИ И МЕТОДИ
1. Основни техники на клониране
Техниките на клониране са използвани, както са описани в книгата на T.Maniatis et al., 1982, Molecular Cloning, Cold Spring Harbor Lab.,; E.M.Ausubel et.al., 1987, Current Profocols in Molecutar Biology, John Wiley & Sons Jnc., New Jork; B.Perbal, 1988, A Practical Gnide to Molecular Cloning, 2 nd edition, John Wileu & Sous Jnc., N. Тези книги описват детайлно начина на конструиране и нарастване на ДНК молекулите и процедурите са създаване на генни библиотеки, за секвениране и мутация на ДНК и за ензимно моделиране на ДНК молекулите.
2. Химична мутагенеза
Клонираната ДНК може да бъде третирана in vitro с химикали с цел предизвикване на мутации в ДНК. Ако мутациите са насочени към аминокиселини, кодиращи триплетни кодони, мутанният протеин може да бъде продуциран чрез мутантната клонирана ДНК. Метод за химична мутагенеза с добавяне на натриев бисулфит е описан от Shortle and Botstein (Methods Bnzymd., 1983,100457).
Предпочитан метод е описан от Folk и Hofstetter (Cell, 1983,33,585). Други методи за мутагенеза са описани от Smith, Ann, Rev. Genrt., 1985,19 423. Изключително полезен е за изобретението метода, описан от Ausubel at al., ibid.
3. Мутагенеза на дар-дуплексната ДНК
Методът, основан на дар-дуплексния подход /Kramer et al., 1984, Nucl. Acids Res.12, 9441 / и плазмид (плазмид/фагов хибрид) се прилага, като същността му касае междинна дуплексна ДНК, състояща се от верига, с липсваща аминокиселинна част /-верига/, включваща природен маркер за резистентност към антибиотик и верига /+ верига/носеща amberмутация, в гена, придаващ резистентност към антибиотици. След ренатурация на ДНК, мутантният олигонуклеотид се включва in vitro в съдържащата празнина верига по време на попълването й и на реакцията на завършване. Получените молекули се използват за трансформация на несъвършения /MutS/ гостоприемник, в който връзката между очакваната мутация и маркера за резистентност към антибиотика е запазена. Смесената плазмидна популация, изолирана от този щам, след това се подлага на сегрегация в супресор-негативен щам-гостоприемник. Трансформантите се поставят в среда, съдържаща антибиотик, което дава възможност за селекция на поколение, получено от носещата празнина верига.
Двойната векторна система рМа/с5-8, която бе описана от P.Stanssens et al. (Nucl.Acids.Res., 1989,17,4441/, е съставена от следните елементи:
позиция 11-105: бактериофаг fd, терминатор
-”- 121-215: бактериофаг fd, терминатор
-”- 221-307: плазмид рВР322 позиция 2069-2153/
-”- 313-768: начало на репликация от бактериофаг fl (позиция 5482-5943)
772-2571: начало на репликация и β-лактамазен ген от плазмид pBR 322
-”- 2572-2685:транспозон Тп903
2519-2772:триптофанов терминатор /двоен/
-”- 2773-3729: транспозон Тп9, хлорамфеникол-ацетил трансферазен ген
3730-3803: сайт на мултиплен клониране
Последователността е изобразена на фигура 1.
Във вектора от рМа тип, нуклеотид 3409 е изменен от G на А, докато във вектора от
II IIIΛ,ΙΙΙΙΙΙΙΙΙ.ΙΙΙΙΙ тип рМс, нуклеотид 2238 е изменен от G на С, създавайки amber-стоп кодони в ацетил-трансферазния и β-лактамазния ген, като посочените гени се инактивират.
Всички последователности се получават 5 от Genbank /National Nucleic Acid Seqnence Data Bsnk NIN USA/. Плазмидът pMc5-8 е депозиран под номер DSM 4566. За да осъществи мутагенезата, ДНК-фрагментът мишена се клонира в мултиплетен сайт на клониране от рМа.5-8. 10 След това се конструира дар-дуплексът между рМа 5-8, съдържащ мишената ДНК и рМс5-8.
Единичната верига, с празнина съдържаща мишенната ДНК, може да бъде подложена на мутагенезис с мутагенетичен олигонуклеотид, с дълги синтетични олигонуклеотиди, с ниско ниво неинкорпорирани нуклеотиди, с химически или ензимно неинкорпорирани нуклеотиди, а също и със случайни мутагенични PCR. За детайлно описание, вж. Ausubel et al., 20 ibid, or Perbal ibid. Като алтернатива на in vitro мутагенезата може да се използва in vivo мутагенеза, а също и въздействие с W-лъчи или химикали или с прилагане на мутация-предизвикващи щам E.coli. /Fowler et al., J.Bacteriol, 25 1986, 167, 130/.
Мутагенетичните нуклеотиди могат да се синтезират с използването на апарати, производство на Applied Bio Systems.
4. Случайна мутагенеза чрез ензимно не- 30 инкорпориране на нуклеотиди дар-дуплексът рМа/рМс може да се подложи на удължаване с праймери и ниенкорпорационна мутагенеза, както е описано в Proc. Natl. Acad.Sci.USA, 1982, 79, 1588/ от B.C.Cun- 35 nigham and J.A.Wells /Prot.Eng,1987,1,319/, или чрез модификация на тази процедура е описана от LehtoVaara et al.,/ Prot.Eng., 1988,2,63/.
Този метод е основан на контролирано използване на полимерази. Четири популации 40 от ДНК молекули най-напред са генерирани от праймер елонгация на дар-дуплекса рМа/ рМс в празнината на веригата, така че да завършват случайно, в празнината, но точно преди известния тип бази/преди A,C,G, или Т респективно/. Всяка от тези четири популации след това се подлага на мутации в отделни реакции на неинкорпорация, където правилната база може да бъде пропусната. По този начин всички типове мутации на заместване на бази 50 могат да бъдат генерирани при всяка позиция на празнината. Използването на секвенза /ТМ/ /U.S. Brochemical Corporation/ се предпочита пред използването на Klenow-полимеразата. Нещо повече, MoMuLV обратна транскриптаза се използва вместо A.M.V.обратна транскриптаза, приложена от LehtoVaara et.al./ibid/.
За да се обезпечи заместването при единичен сайт, се представя следната модификация на протокола, описан от Lehto Vaara et.al, ibid. В буфера с обратна транскриптазата не присъстват три, а само един неинкорпориран нуклеотид. Например, А-база-специфичната смес за ограничаване на елонгацията се инкубира в три различни реакции с 250 М dCTP, 250 μΜ dGTP и 250 μΜ dTTP, респективно.
За получаване пълния комплект от четирите бази-специфични смеси за ограничаване елонгацията се провежда комплекс от 12 отделни реакции на неинкорпориране. След инкубация за 1,5 h при 42°С, се добавя следа от всички четири дезоксинуклеотида в концентрация от 0,5 mM, след което реакцията се провежда при температура 37°С за най-малко 20 min. Пробите след това се подлагат на реакция по Lehto Vaara et. al., c модификация, състояща се в това, че се прилага броима селекция, основана на рМа/c вектор, а не се осъществява такава за урацил-съдържащата ДНК верига.
5. Продукция на мутантни а-амилази Трансформантите на E.coli, щам WK6 / Zell,R. и Fritz,H.J. EMBO-J., 1987,6,1809/, съдържащи експресионен вектор и продуциращи всяка една от α-амилазните конструкти, се инокулират в ТВ среда /10 ml/ при 30°С. ТВ средата се състои от 0,017 М КН2РО4 0,072МК2НР04 12g/l Bactotripton 24 g/1 Bacto дрождев екстракт, 0,4% глицерин и антибиотик /ампицилин с рМа или хлорамфеникол с рМс конструкти/. Пробите от културата се използват за инокулация на 250 ml ТВ в двулитрови колби. Към OD*600 от 10-12, се добавя 0,1 мМ IPTG /изопропил^-б-тиогалактопиранозид/ и инкубацията продължава още 12-16 h.
* OD = оптична плътност
6. Пречистване на мутантните а-амилази
Клетките се отделят чрез центрофугиране и след тава се ресуспендират в буфер, съдържащ 20% захароза при 0°С. След повторно центрофугиране, клетките се ресуспендират в студена вода. Клетъчните останки се отстраняват чрез трето центрофугиране и сус8 пернатантата се довежда до стойност на pH 8,0 с 20 мМ TRIS буфер. СаС12 се добавя до крайна концентрация от 50 мМ. Материалът се третира при висока температура за 15 min при 70°С и неразтворимият материал се отстранява чрез центрофугиране. Супернатантната се филтрира през 0,22 μ филтър Millipore и се концентрира до 1/10-та от началния обем.
По-нататък пречистването протича чрез гелфилтрация /върху TSK HW-55-Мегск/ и Mono Q хроматография. Преди хроматография върху mono S, pH на ензимно активните фракции се довежда до 4,8 чрез натриев ацетат. аамилазата се елуира с 250 мМ NaCl. За да бъде избегната инактивацията, pH веднага се довежда до 8.
Примери
Пример 1.Молекулярно клониране нааамилазен ген от Bac.licheniformis.
Хромозомална ДНК, изолирана от Вас. licheniformis Т5 /ЕР-А-134048; CBS 470,83/ се смила с рестрикционен ензим EcoRi и се присъединява към EcoRi сайта на pLIBllO /Grycsan.T.J. et.al., I.Bacteriol, 1978,134, p.318/. Сместа се трансформира в Bac.subtilis 1А40 / Bacillus Centtic Stoce Center/. Резистентните на неомицин колонии се тестуват за а-амилазна продукция на Н1 агарни плочки /DIFCO/ с добавка на 0,4 g/Ι нишесте /Zulkowsky sAarch, Атегк/. След култивирането и инкубация с газообразен 12, позитивната колония с голям чист ореал се селекционира за по-нататъшно характеризиране. Плазмидът, изолиран от тази позитивна колония, съдържа 3,4 kb EcoRl-EcoRI фрагмент, произхождащ от Bacillus licheniformis Т5. Този плазмид е наречен pGB33 /ЕР-А134048; CBS 466.83/. Инсъртът кодираща-амилаза се присъединява към синтетична към ShineDalgarno последователност и бактериофагният протомор SPO2, резултирайки в плазмида pProm SPO2 /вж.ЕР-А-0224294; CBS 696.85/. Нуклеотидната последователност на инсерцията от PProm SPO2, така както е определена по метода на Sanger /Proc.Natl.Acad.Sci. USA, 1977,74,6463/, е показана на фигура 2. Последователността показва едно голяма отворена рамка на разтичате, кодираща една α-амилаза, която е идентична на α-амилазната последователност на Bac.lichemiformis така, както е определена от Yuuki. Първите 29 аминокиселини са сигнална последователност, която се изразява по време на секрецията на α-амилазата. Номерацията на аминокиселините съгласно описанието на настоящото изобретение е така както при зрелия протеин.
Последователността на Yuuki се различава през следните позиции: при позиция 134 един Arg присъства вместо Leu; при позиции 310 един Ser присъства вместо Gly; при позиция 320 присъства Ala вместо Ser.
Пример 2. Конструиране на мутагенетично/експресионни вектори рМаТПаб.
Плазмидът pPROM SPO2 се смила EcoRi и Bell и 1,8 kb EcoRI-BclI инсъртът се пречиства и клонира рМа5-8 смлян с EcoRI-BamHI. Този вектор рМа5-8 е осигурен преди това с модифициран мултиплен на сайт клониране. Фрагментът BamHI-HIndlll, започващ от позиция 3767 към позиция 3786 на фигура 1, се заменя със синтетична ДНК последователност, така както се чете от позиция 5647 до 5660 на фиг.З. Това се провежда, за да се превърне от някои рестрикционни сайтове вътре в а-амилазния ген в уникални. Получената а-амилаза, съдържаща рМа5-8 производен, се смила с EcoRi и BamHI и се присъединява към синтетичен ДНК фрагмент, носещ копие от ТАС промотор /De Boer at al., Proc. Natl. Acad.Sci. USA, 1983,80,21. Последователността на този синтетичен ДНК фрагмент е изобразена заедно с крайния α-амилазен мутагенетичен /експресионен вектор pMaTLia6 на фигура 3, от позиция 3757 към позиция 3859. Този вектор се окомплектовка чрез въвеждане на няколко слаби рестрикционни сайта, които се очаква да предизвикват празнини в α-амилазния ген по време на мутагенетичния експеримент /фигура 4/. За тази цел се правят следните мутации, използвайки сайт -насочен олигонуклеотиден мутагенезис:
- Spel сайта се вкарва чрез “тиха” мутация
Т49Т и S50S
ACG -7 ACT AGC -> AGT
- Narl сайта се вкарва чрез тиха мутация:
А269А
GCG -> GCC
- BstE II сайта се вкарва непосредствено до TAG стоп кодона в посока 5'
TAGAAGAGC TAGGTGACC
Този α-амилазен мутагенетичен вектор рМаТПаб се адаптира за мутагенезис и дардуплексния метод. Двойноверижната плазмидна рМаТПаб ДНК, изготвена чрез смилане с
II IIII,II»ШИ I подходящи рестрикционни ензими, се циркуляризира до едноверижни pMcTLia6 ДНК.
Резултатните едноверижни празнини се подлагат на сайт-насочен мутагенезис, на химичен мутагенезис и на случайна ензимна 5 мутагенеза, както е описано в експерименталната част.
Присъствието на TAG промотора пред α-амилазния ген дава възможност за индуцирана експресия на α-амилаза в Е.coli чрез до- 10 бавяне на IPTG.
Плазмидът рМаТ1аб в E.coli WK6 е депозиран като CBS 255.89 на 2 юни 1989 г.
Пример 3. Конструиране на Bacillus /Е. coli/ совалков вектор за мутагенеза и експресия. 15 Този вектор дава възможност за мутагенезис на един инсериран ген в E.coli и незабавна експресия в Bacillus. Избраният начин за конструиране на вектора предвижда комбиниране на плазмида рМВПО /Grycsan, lbld/./c рМа/с 20 двойна векторна система, така че:
1. Блокът на Вас. subtilis може да се отстрани чрез единичен рестрикционно /свързващ експеримент.
2. Различни α-амилазни гени и промо- 25 тори могат лесно да бъдат клонирани в този вектор.
3. След рециркулация, клонираният ген следва да бъде под контрола на подходящ промотор от Bacillus. 30
4. По време мутагенезата в E.coli, промоторът от Bacillus и структурният а-амилазен ген са физически разединени, предпазвайки от летална акумулация наа-амилаза в E.coli.
Схематичното описание на совалковия 35 вектор е показан на фиг.5. Структурата на финалната версия на вектора рВМа /с1 е представено на фигура 6. Векторът pBMal е депозиран под N CBS 252.89 на 2 юни 1989. Векторът е конструиран както следва: 40
- EcoRI - SnaBI фрагментът от pLIBllO, носещ REP -гена и NeoR гена, се пречиства и клонира в смлян с EcoRI - Smal рМС8
- EcoRI -Hindlll фрагментът от този рМС8 се клонира в смлян с EcoRI-Hindlll рМа5- 45 8, резултирайки в плазмида рМа5-80.
- BamHI -Xbal полилинкерен фрагмент се замества със синтетичен фрагмент на ДНК, кодиращ SPO2 промотор на бактериофаг SPO2 /Williams at al., J.Bacterid 1981, 146, 1162/ плюс 50 рестрикционни сайтове за разпознаване на SacII, Apal, Xhol, SacI, Bgll, Mlul и Xbal.
- Уникалният EcoRI сайт на pMa5-80 се използва за инсертиране на полилинкерния фрагмент, конституиращ следните сайтове за разпознаване EcoRI, Smal, SacI, EcoRV, SphI, KpnlXbal и Hind III.
За специфични нужди дериватите на рВМа/с2 и рВМа/сб са развити извън рВМа/ cl.
В рВМа/с2 полилинкерът EcoRI -Hindlll от рВМа/cl се замества от съответния полилинкер на pNC19.
- В рВМа/сб в допълнение SacII сайт в полилинкера на р ВМа/cl се отстранява чрез Klenow-реакция.
Сайт-насочената мутагенеза върху аамилазният ген на Bac.licheniformis се осъществява след конструиране на РВМа/сб Lia6. Този вектор се конструира чрез свързване на BamHIHindlll фрегмент изолиран от pMaTLia6 в погоре отбелязания рВМа/сб, който се разцепва от BamHI и Hindlll. Резултатният плазмид може да бъде използван за конструиране на дардуплекси за мутагенезис в E.coli.
Резултантните мутанти се експресират в Вас.subtilis 1А40 /BGSC 1А40/ след рестрикция с SacL, свързване отново и трансформация съгл.Chand и Cohen /Mol.Gen.Genrt., 1979,168,111/.
Пример 4. Експресия в E.coli на правилна зряла α-амилаза от Вас.
licheniformis
Характеризирането на -амилазата, продуцирана от pMaTLia /Пример 2/ показва, че част от нея е с неправилен процесинг по време на секрецията. Ип2-крайната последователност изявява един допълнителен аланинов остатък за α-амилазата, продуцирана от E.coli WK 6.
Независимо, че няма данни, че това се придаде различни свойства на амилазите, се замества α-амилазната сигнална последователност със сигнална последователност за алкална фосфатаза PhoA. Към този край мутагенетичният експеримент се провежда така, че да се вкара EspI рестрикционен сайт в рМаТПаб при мястото на съединяване на сигналния пептид със зрялата α-амилаза. След смилане с FspI и BamHI, синтетичен фрагмент, кодиращ phoA сигнална последователност /Michaelis et.al., J.Bacteriol, 1983, 154, 366/, се инсертира. Последователността на тази конструкция е показана на фиг.8. а-амилазата, продуцирана от pMa/cTPLia6 притежава пра10 η
вилната NH^-крайна последователност.
Пример 5. Скриниране за стабилна аамилаза. екраниране за киселинноустойчиви α-амилазни мутанти α-амилазните мутанти, които представ- 5 ляват по-добра или по-лоша активност при ниско pH спрямо дивия тип α-амилаза, могат да бъдат селекционирани по ореолите при култивиране в петрита с нишестени среди, буферирани при различни стойности на pH след като 10 нишестето се оцветява с йоден разтвор.
Метод:
1. Прорастване
Възможните мутанти се отглеждат върху микротитърни панички. Средата, която се 15 използва е 250 μ мозъчно-сърдечно бульон DIFCO. Направени са и следните добавки:
хлорамфеникол 50 pg/ml
1. P.T.C. /SICMA/ 0,2 шМ 2Q
СаС12 2 тМ
Колониите са взети от агарните пластинки със стерилни микропипети и инокулирани в различни ямки (96) от микротитърната паничка. Във всяка паничка се включват 4 ко- 25 лонии от див тип като контроли. Микротитърните панички се поставят на 37°С за 40 h, без да се разклащат.
2. Тестуване на пластинките
След посочения период от време, в кой- 30 то α-амилазата се получава, се вземат 5 μΐ проби от всяка ямка и се поставят 2 различни вида агарни пластинки /144 х 140 mm/. Първият тип е богата на сърдечна инфузия (DIFCO) агарна пластинка + 0,4% нишесте /Zulkowsky 35 stareh - Merck/ + хлорамфеникол 50 pg/ml. След инкубация при 37°С за 16 h тази пластинка е източник на мутанти.
Вторият тип пластинки са действителните скрининг пластинки, които включват: 40
Bacto agar /DIFCO/ - 1,5%
Lulkowsky starch - 0,2%
Агарът и нишестето са разтворени в сис-
тетична водопроводна вода /STW/. Това е де- 45
минерализирана +
СаС12 2 mM
MgCl2 1 mM
NaHCO3 2,5 mM 50
BSA 10 pg/ml
Скрининговите пластинки са буферирани със 100-кратно разреден 5 М калиево ацетатен буфер, разтворен в тази среда. Стойността на pH в този разтвор е 4,80; 5,0 5,2 при стайна температура. Крайната стойност на pH в агарните пластинки, която бе измерена, е малко по-ниска от онази на разтвора. От всяка ямка 5 ml култура се накапва в скрининговите пластинки с различна степен на pH.
Областта на pH се избира по начина, според който остава ниска или липсва активност /или нейната липса/ на α-амилазата от див тип в пластинките с най-ниска стойност на pH.
3. Оцветяване
Скрининговите пластинки се инкубират за 2 h при 55°С. След този период те се заливат с йоден разтвор. 10 х 12-ов разтвор съдържа 30· g 12 и 70 до KI за литър.
Количеството на просветляване на петната корелира с остатъчната α-амилазна активност при даденото pH. Мутантните, които се представят по-добре от дивия тип контроли, се селекционират за втория етап от скринирането. Дивият тип ореоли са много репродуктивни в този експеримент.
4. Второ скриниране
Позитивните мутанти се взимат от обогатените пластини се пречистват на пресни HI панички + хлорамфеникол. Взимат се четири единични колонии от всеки мутант и те отново се тестуват по аналогичен начин, както при първото скриниране. В допълнение се провежда серия разреждания от тези култури с STW и тези разреждания се накапват върху скринираните панички с неутрално pH /рН = 7,0/. Сравнението с дивия тип култури дава възможност да се реши дали по-доброто представяне при ниско pH е достатъчно за много подобра α-амилазна продуктивност или до съществено по-стабилна а-амилаза.
Мутантите, които преживяват второто скриниране се характеризират чрез определяне на нуклеотидната последователност на онази част от гена, която е подложена на мутагенеза.
В. Скриниране за устойчивост на основи на а-амилазата.
Скринирането за устойчивост на алкална среда се представя по начин, аналогичен на този за устойчивост на α-амилазите на киселини. След отглеждане върху микротитърни пластинки, 5 μΐ проби се вземат от всяка ямка и се накапват върху резервна пластинка
I
и върху действителна скрининг пластинка. Последната е съставена от:
Bacto agar /DIFCO/ 1,5%
ZulcoVsicy starch 0,2% и се допълва с деминерализирана вода плюс:
СаС12 MgCl2 NaHCO BSA
Скрининг пластинките се буферират с 50 тМ карбонат/бикарбонатен буфер, pH 9,0; 9,5 и 10,0. Областта на pH е избрана по такъв 15 начин, че да е налице малка или да липсва и да е активност на дивия тип α-амилаза при по-висока степен на pH. След 2 h инкубация при 55°С разтвор на 12 се излива върху пластинките. Онези мутанти, които дават по-добър 20 ореол от дивият тип ензими, са селекционирани с оглед второ скриниране. Това второ скриниране се провежда по аналогичен начин, както за киселиноустойчивост.
С. Скриниране за термостабилни а-ами- 25 лазни мутанти α-амилазните мутанти, които се представят по-добре или по-зле при висока температура от дивият тип α-амилаза, могат също така да бъдат подбрани чрез сравнение на ореолите върху петрита с нишесте причинени от остатъчната амилазна активност в културалния бульон след нагряване.
Метод:
1. мутантите се отглеждат по същия начин, както за pH скрининг
2. Мутантите се репликират върху HI агарни пластинки, както при рН-скрининга
3. Отделните ямки от микротитърните пластинки се затварят с подвижни капачета /Flow laboratories/ за предпазване на бульонната култура от изпарение по време на температурното третиране.
4. Микротитърните пластинки се загряват на водна баня за 1 h при 95°С. След това се поставят в центрофуга за събиране на тотална проба на дъното на микротитърната пластинка.
5. Скринирането за термостабилни мутанти се извършва както следва:
От всяка ямка по 5 ц1 от културата се накапва върху неутрални скрининг пластинки /вж.рН скрининг/. Тези пластинки се инкубират за 1 h при 55°С.
След оцветяване на нишестето с йоден разтвор, мутантите и контролите могат да се кринират за остатъчна α-амилазна активност чрез сравняване на ореолите.
В случаите, че остатъчната активност е твърде висока, трябва да бъдат направени серия разреждания и да се накапват върху скрининг пластинките, за да се отделят мутантите, които са по-термостабилни от дивия тип ензими.
6. Възможно интересуващите ни мутанти се тестуват по-нататък така, както бе направено при pH скриниг метода.
Комбинация от скрининг тип А или В с тип С може да бъде приложена, ако е желана комбинация от свойства. Например след първото скриниране за стабилност към алкални вещества, второто скриниране за термостабилност също може да бъде проведено. Онези мутанти, които бележат позитивност и в двата теста, могат да бъдат подбрани като кандидати, проявяващи желаните свойства.
Пример 6. Бисулитен мутагенезис на рМаТНаб.
Едноверижни ДНК се присъединяват към pMcTLia6, смлян с Sacll-Clal с оглед получаване на хетеродуплекс с празнина, започваща от позиция 4315 до 4569 /фигура 3/. Този хетеродуплекс се подлага на бисулфитен мутагенеза /вж.експериментално/.
След трансформация в E.coli WK6 mut S/Zell,R.and Fritz Η.I. ibid./ и селекциониране върху хлорамфеникол, съдържащи агарни пластинки /50 pg/ml/, плазмидните области се изолират и трасформират в E.coli WK6. E.coli WK6 Mut S се депозира като CBS 472.88,E.coli WK6 се депозира като CBS 473.88. Получените трансформанта се отглеждат в BHI среда /DIFCO/, съдържаща 2,0 тМ СаС12, 50 μg/ml хлорамфеникол и 0,20 тМ IPTG / SIGMA/ в продължение на 40 h при 37°С в микротитърни ямки без клатене. Скринингът за pH устойчиви мутанти се провежда, както е описано в пример 5.
Около 300 CmR трансформанти се скринират. Честотата на мутациите, както са определени чрез ДНК секвениране е около 0,4 мутантни/молекули на ямка. Един киселиноустойчив мутант, D7, се идентифицира след pH скрининг. Секвенирането на този мутант разкрива H133Y мутация, получена от мутация на кодиращия типлет от САС в ТАС.
Мутантът D7 също се определя като позитивен в термостобилна скрининг проба /Пример 5/. 5
Секвенирането ДНК се осъщестява върху едноверижна ДНК със специфичен олигонуклеотид, оформен като начало точно преди фрагмента SacII-Clal. В отделен мутагенетичен експеримент се скринират 1000 CmR 10 трансформанта. Друг киселиноустойчив мутант, 2D5, се идентифицира след pH скриниране. Този мутант има следните мутации:
Н133У САС -> ТАС
T149I АСА -> АТА
Бисулфитният мутагенезис се прилага така, както бе описано току що върху ClalSall празнината, която започва от позиция 4569 към позиция 4976 на фигура 3. Скринират се около 300 CmR трасформанти /честота на мутациите 0,6 мутации/молекула/. Не са намерени киселиноустойчиви трансформанти. Открити са много киселинолабилни мутанти. Измежду тези лабилни мутанти някои могат да притежават изменение в pH спектъра, което е резултат от по-висока стабилност на фенотипа при алкални въздействия.
Пример 7. Ензимен мутагенезис на рМа
TLia6 30
Едноверижен pMaTLia6 (фигура 4) е свързан с MpcTLia6 смлян с Clal-Sall, за да се получи хетеродуплексна последователност от позиция 4569 до 4976 (фигура 3). Дуплексът с празнината се подлага на ензимна мутагенеза за неинкорпориране, както е описано в експерименталната част.
Пробита, получена след dATP-лимитирана праймер на елонгация се разцепва на три части и се инкубира в присъствие на обратна 40 транскриптаза с dCTP. GTP и dTTP, респективно. След инкубация при 37°С за 10 min, следа от всички четири dNTP и полимераза на Кленов, както и Т4-ДНК лигаза се добавя, за да се завърши елонгацията до напълно дву- 45 верижни молекули.
Тези молекули се трансформират в E.coli WK6 MutS и плазмидите се отделят. Тези плазмиди се трансформират последователно в E.coli WK6 и колониите се селекционират върху съ- 50 държащи хлорамфеникол (50 pg/ml) агарни пластинки. Получените мутанти се скринират за стабилност на α-амилазата, както е описано в пример 5.
В друг експеримент празнината SpelSacII се подлага на лимитирана праймерна елонгация с dATP, dCTP,DGTP и dTTP респективно. Тези праймери се подлагат на мутация чрез неинкорпориране /вж. експерименталната част/. 100 CmR трансформанти се тестуват върху pH пластинки /пример 5/ и мутант М29 се идентифицира като по-стабилен при ниско pH. Последователността на мутацията се определя като: А111Т GCG —> TCG
Пример 8. Свойства на стабилните мутанти
Два от мутантите, получени по бисулфитните мутагенични експерименти, се характеризират по-нататък. Както е описано преди, ДНК секвенирането подсказа със следните аминокиселинни замествания:
- D7 съдържа тирозин при позиция 133 вместо хистидин /D7 = H133Y/
- 2D5 съдържа D7 мутация и освен това треонин 149 е заместена от изолевцин /2D5 = H133Y, Т1491/.
а. Измерване на ензимната активност
Ензимната активност на α-амилаза WT В.licheniformis и мутантите се измерва с използване на 4-нитрофенил-малтопентаозид /4NPDP5/ като субстрат, при което се получават нитрофенол и малтопентаозата и тази реакция може да бъде последвана от измерване на изменението в OD405. Изпитването е проведено при 35°С в 50 mM MOPS, 50 тМ NaCl, 2тМ СаС12/ pH 7,15/ и 0-1 тМ 4NP-DP5.
Наличните стойности са измерени и Енитрофенолът е взет като 10 000 1/М/ст. Фигура 9 показва резултатите за WT и 2D5 аамилази Vmax и Кт се измерват и са дадени в Таблица 1:
Vmax /цт ю1/min/mg/ Кт/тМ/
WT 66,7 ± 0,9 0,112 ± 0,005
2D5 66,3 ± 0,7 0,119 ± 0,004
От данните в таблица 1 се вижда, че мутацията на α-амилаза 2D5 не влияе съществено върху ензимната активност.
в/ Влияние на Са2+ върху термоинактивацията
Експериментите за термична инактивация се провеждат върху WTD7 и 2D5 при различни концентрации на Са. Процедурата е както следва:
I
1/ Деметализация
Ензим /2-3 mg/ml/, диализиран за 24 h срещу χ 1 L 20 mM <MOPS mM EDTA mM EGTA ,рН 7,0 χ 1 L 20 тМ MOPS pH 7,0
2/ Реметализация
- 500 μΐ буфер 100 тМ /например MeS, MOPS, EPPS/*
- 145 μΐ деметаизиран ензим /например 2,15 mg/ml/
- 100 μΐ СаС12 /100, 50,30,20,10,5 или
2,5 тМ/
- χ μΐ K2S40 /ЮОтМ/
- /255 - х/ Н20
крайна [СаС12] тМ крайна [K2SOJ тМ
0,25 14,75
0,5 14,5
1 14
2 13
3 12
5 10
10 0
* - pH MES e.g. 6,77 при стайна температура ще даде 6,0 при 90° / /рКа 6,15 рКа/ °C = - 0,011/
- рКа е от таблица на Merck амфотерен буфер
3. Топлинна инактивация ml ензимен разтвор, предварително инкубиран при стайна температура, се подлага на загряване при 90,5°С или 95°С в затворени тефлонови съдове при концентрация от около 0,2 mg/ml. Проби от по 50 μΐ се взимат през равни интервали от 0 до 6-тия час със спринцовка и се охлаждат върху лед. Остатъчната активност се определя с 4NP-DP5 /0,5 шМ/.
Времето на полуживот се определя чрез GRAPHPAD
Фигури 10 и 11 показват времето на полуживот /LD50/ за WT и D7 α-амилазите при рН 5,5 и 7,0 респективно, като функция от конструкцията на Са2+ при 90,5°С. Са2+ зависимостта на 2D5 се определя само при рН 7,0 при 95°С /фигура 12/. Може да се види, че зависимостта на мутантите от Са2+ не е различна от тази за WT.
с. Термостабилност на мутантните а-амилази при различни стойности на рН
Зависимостта на термоинактивацията от рН за D7 и 2D5 се определя при 90,5 и при
95°С респективно, използвайки буфера, както бе описано по-горе при 1 тМ Са2+ концентрация. Може да се заключи, че термостабилността и за D7 и за 2D5 е много увеличена 5 над (два пъти за 2D5) над пълния рН интервал (фигури 13 и 14).
Пример 9. Продукция на мутантни ензими в Bacillus
Мутации в α-амилаза от Вас lichenifor10 mis, които са идентифицирани чрез експресия в E.coli WK6, се трансформират в експресионен вектор от Bacillus по два различни начина:
а/ С помощта на уникални рестрикционни сайтове вътре в α-амилазния ген (фиг.4), 15 фрагментите, носещи мутацията, се изолират от pMaTLia6 мутанти и се субклонират в хомоложни позиции на рВМаб. Последният плазмид, който може да бъде реплициран както в E.coli и така и в Bacillus, впоследствие се 20 смила със SacI и се рециркулизира с Т4 ДНК лигаза. След трансформация в Вас. Subtilis 1А40, се получава високо ниво на а-амилаза под контрола на SPO2 промотора. Рециркуларизираният pBMa6Lia6, е наречен рВ6.1ла6,за 25 да се отбележи отстраняването на E.coli участък от вектора.
в/ рВМаб.Lia6 едноверижна ДНК се събира отново от E.coli и циркуляризира с двуверижна ДНК рВПсб, смила се до получаване 30 на дар-дуплекс с очакваната празнина върху α-амилазния ген. Тази празнина след това се подлага на сайт насочена мутегенеза с един олигонуклеотид /както бе описано в експерименталната част/, който кодира желаната 35 мутация. рВМсб Lia6 векторът след това се трансформира в pBMc.Lia6 тип вектор, както бе описано по-горе. Комбинация от различни едноверижни мутации могат да се осъществят чрез метод а/ако мутациите са в различни 40 празнини, като за предпочитане, обаче се използва метод в/.
мутациите на мутантите D7 и 2D5 се прехвърлят в рВМаб.Lia6 по метода а/ чрез замяна на SacII-Sall фрагментите α-амилаза45 та се извлича от културалната среда на трансформирания Вас.subtilis 1А40. Супернатантите от двата мутанта се подлагат на скрининг процедурите от примерите и е потвърдено, че и двата мутанта, продуцират а-ами50 лаза, която е по-киселиноустойчива и по-термостабилна от α-амилазата, продуцирана от природния тип pB6.Lia6.
1.1 ;ill!l! I II II
Фенотипът на α-амилазните мутации в Bacillus по този начин не се различава от фенотипа на E.coli.
Мутантите pB6.Lia6 се трансформират в Вас. licheniformis T9, който е протеазно негативен, α-амилазно негативен дериват от Bac.licheniformis Т5 (EP-0253455,CBS 470.83). Гостоприемникът T9 се използва за получаване на високо ниво на α-амилазни мутанти в хомоложна система. Отстраняването на хромозомния α-амилазен ген, превръща този щам в особено подходящ за продукция на мунатна α-амилаза, без контаминация от природния тип α-амилаза повече. Ензимът, получен от този щам, се използва за изпитване за промишлено приложение. Демонстрирано е индустриланото приложение на мутантите pB6.Lia6.2D5 и pB6.Lia6.D7.
Пример 10. Тест за прилагане на мутантна α-амилаза при условията на разграждане на нишесте.
Методът за разграждане на нишесте включва: поставяне на нишестето в контакт с мутантната α-амилаза за достатъчно време и при условия, при които α-амилазата разгражда нишестето.
За тестуване на мутантната а-амилаза 2D5 в по-реални обстоятелства, ферментационната култура се пречиства /от пример 9/ чрез ултрафилтрация и се формира ензимът с 50% пропиленгликол.
Тестуват се три проби:
893701: WT В.licheniformis Т5 α-амилаза
1530 TAU/g 893703: 2D5 Мутант, изготвен като WT 2820 TAU/g Maxamyl 0819 Търговски проби 7090 TAU/o
Една TAU единица за /термостабилност на α-амилаза се определя като количествто ензим, което превръща при стандартни условия 1 mg нишесте за 1 min в продукт, имащ еднаква абсорбция както оцветяването на йодна реакция - 620 nm. Стандартните условия са рН 6,6 ; 30°С; реакционно време - 20 min. Съответното оцветяване е 25 g СоС12.6Н20,3,84 g К2Сг207 и 1 ml HCI /1М/ в 100 ml дестилирана вода.
1. Тест на набъбване при ниско рН /5,5 и 5,25/
Температурата на изливаното нишесте се увеличава до 110 ± 5°С толкова бързо, кол кото е възможно и се запазва за 6 min.
Набъбването се провежда в непрекъснат поток /5,4 Ι/h/. Три проби от 135 ml /1,5 min на разреждане/ са взети след 45,60 и 75 min от разреждането и се оставят при 95°С за 2 h. След този период, 50 ml от пробите се подкиселяват с 0,4 ml H2SO41N до получаване на рН 3,5 и се поставят на водна баня за 10 min, за да бъде спряна ензимната активност преди Д.Е. определянето.
Оставащата част от пробата се охлажда за определяне остатъчната ензимна активност.
Изливаната смес е:
3,3 kg пшенично нишесте Д. 88% /2,904 kg сухо нишесте/ 5,45 1 вода /40 Т.Н./
Суха субстанция на изливаното нишесте е 33% рН се коригира до 5,5 с 1N сярна киселина или IN NaOH. Ензимна концентрация: 4,4 TAU/g сухо нишесте.
Скоростта на потока се проверява два или три пъти по време на третирането.
2. Определяне на Д.Е.
Суха субстанция от набъбналото нишесте се проверява с рефрактомер /около 34%/. Д.Е. се определя чрез известния lane Eynon метод. Резултатите са показани на фигура 15.
3. Остатъчна ензимна активност
Остатъчната ензимна активност в набъбването нишесте е определена чрез амилографа на Варбендер.
g картофено нишесте
390 ml дестилирана вода при 50°С ml Трисбуфер 0,05 М, рН 6,50 ml 1аС12.2Н20 за 30 g/l
Температурата се повишава до 80°С /1,5°С/ min/, докато вискозитетът се стабилизира /10 min/, 5 ml разредено набъбнало нишесте /7о до 50 ml с дестилирана вода/ се добавя, измерва се увеличението на вискозитета след 20 min, който вискозитет е функция на ензимната активност. Стандартна крива с позната ензимна концентрация позволява да се определи остатъчната активност в TAU.
Мутантът 2D5 се представя забележително по-добре при рН <5,5 и 110°С от WT ензима. С мутант 2D5 е получено увеличение от 2-3 ДЕ единици при рН 5,25.
Пример 11. Тест за приложение на мутантна α-амилаза при условията за текстилния дизайн
Декорацията на текстил включва поставяне на текстилна материя в контакт с мути15 шиш рала α-амилаза за достатъчно време и при условия, при които текстилната материя се декорира.
За тестуване на индустриалната приложимост на алкалните α-амилазни мутанти, тес- 5 тът се провежда за стабилност ри 20°С в следния разтвор:
1,4% Н202 /35% /
1,0-1,5% Сода каустик/100%/
15-20 ml/Ι натриев силикат /38 Ве/
0,3-0,5%1 Алкилбензен сулфонат /Ланарил N.A.-ICI/
0,5-1,0% Органичен стабилизатор /Тинокларит G/ j4
След инкубация за 2,5 h, -амилазните мутанти, се подбират по техните желани свойства, следва да имат някаква остатъчна ензимна активност.

Claims (13)

Патентни претенции
1. Мутантна α-амилаза, представляваща експресионен продукт на мутантна ДНК последователност, кодираща α-амилаза, харак- 25 теризираща се с това, че има най-малко една заместена аминокиселина в сравнение с природната α-амилаза и че мутантната а-амилаза проявява едно или повече подобрени биологични свойства в сравнение с природната а- 30 амилаза, като подобрена термостабилност, повишена стабилност при pH под 6,5 и/или повишена стабилност при pH над 7,5.
2. Мутантна α-амилаза, съгласно претенция 1, характеризираща се с това, че природ- 35 ната ДНК последователност, кодираща а-амилаза, е получена от микроорганизми от род Bacillus.
3. Мутантна α-амилаза, съгласно претенция 2, характеризираща се с това, че микроор- 40 ганизмите са избрани от групата, съдържаща B.stearothermophilus, В. licheniformis, B.amyloliquefaeiens.
4. Мутантна α-амилаза, съгласно която и да е претенция от 1 до 3, характеризираща 45 се с това, че мутантната α-амилаза, различна от природната мутантна α-амилаза, се получава от В.licheniformis чрез аминокиселинно заместване при една или повече от позициите 111, 133 и 149 или при съответните позиции 50 във всяка хомоложна мутантна а-амилаза.
5. Мутантна α-амилаза, съгласно която и да е претенция от 1 до 4, характеризираща се с това, че съдържа една или повече от следните заместени аминокиселини:
Ala-111-Thr, His-133-Tyr, Thr-149-Ile.
6. Мутантна ДНК последователност, кодираща мутантна α-амилаза, съгласно коя да е претенция от 1 до 5.
7. Експресионен вектор, съдържащ мутантна ДНК последователност, съгласно претенция 6.
8. Клетка-гостоприемник, съдържаща експресионния вектор, съгласно претенция 7.
9. Клетка-гостоприемник, природно неспособна да продуцира екстрацелуларни амилолитични ензими преди трансформация, характеризираща се с това, че се трансформира с експресионния вектор, съгласно претенция 7.
10. Клетка-гостоприемник, съгласно претенция 9, характеризираща се с това, че е щам В.licheniformis T9.
11. Метод за получаване на мутантна α-амилаза с подобрени биохимични свойства, характеризиращ се с това, че включва:
- мутагенеза на ДНК последователност, кодираща а-амилаза;
- инкорпориране на мутантната ДНК последователност в експресионен вектор;
- трансформиране с експресионния вектор, съдържащ мутантната ДНК последователност на клетка-гостоприемник, подходяща за експресия и продукция на мутантната аамилаза;
- култивиране на трансформираните клетки, както са определени във всяка една от претенции 8-10, при условията на получаване на мутантна α-амилаза и - изолиране на мутантната α-амилаза от културалната среда.
12. Метод за разграждане на нишесте, в който се прилага мутантна α-амилаза, характеризиращ се с това, че нишестето се поставя в контакт с мутантна α-амилаза, както е определено във всяка една претенция от 1 до 5, за време и при условия присъщи за ензимната реакция.
13. Метод за декорация на текстил, в който се прилага мутантна α-амилаза, характеризиращ се с това, че текстилната материя се поставя в контакт с мутантна а-амилаза, както е определено във всяка една претенция от 1 до 5, за време и при условия, присъщи за ензимната реакция.
Приложение: 14 фигури
BG93814A 1989-06-29 1991-02-11 МУТАНТНИ МИКРОБИАЛНИ α-АМИЛАЗИ С ПОВИШЕНА ТЕРМИЧНА, КИСЕЛИННА И/ИЛИ АЛКАЛНА УСТОЙЧИВОСТ BG61081B1 (bg)

Applications Claiming Priority (2)

Application Number Priority Date Filing Date Title
EP89201735 1989-06-29
PCT/EP1990/001042 WO1991000353A2 (en) 1989-06-29 1990-06-27 MUTANT MICROBIAL α-AMYLASES WITH INCREASED THERMAL, ACID AND/OR ALKALINE STABILITY

Publications (2)

Publication Number Publication Date
BG93814A BG93814A (bg) 1993-12-24
BG61081B1 true BG61081B1 (bg) 1996-10-31

Family

ID=8202426

Family Applications (1)

Application Number Title Priority Date Filing Date
BG93814A BG61081B1 (bg) 1989-06-29 1991-02-11 МУТАНТНИ МИКРОБИАЛНИ α-АМИЛАЗИ С ПОВИШЕНА ТЕРМИЧНА, КИСЕЛИННА И/ИЛИ АЛКАЛНА УСТОЙЧИВОСТ

Country Status (17)

Country Link
US (1) US5364782A (bg)
EP (1) EP0410498B1 (bg)
JP (2) JP3086249B2 (bg)
KR (1) KR0165550B1 (bg)
CN (1) CN1050220A (bg)
AT (1) ATE166922T1 (bg)
BG (1) BG61081B1 (bg)
BR (1) BR9006818A (bg)
CA (1) CA2030554C (bg)
DD (1) DD301620A9 (bg)
DE (1) DE69032360T2 (bg)
DK (1) DK0410498T3 (bg)
ES (1) ES2117625T3 (bg)
FI (1) FI103285B (bg)
IE (1) IE902369A1 (bg)
PT (1) PT94560B (bg)
WO (1) WO1991000353A2 (bg)

Families Citing this family (133)

* Cited by examiner, † Cited by third party
Publication number Priority date Publication date Assignee Title
AU1654692A (en) * 1991-05-06 1992-12-21 Valio Finnish Co-Operative Dairies Association Acid alpha-amylase
JPH07503363A (ja) * 1991-11-14 1995-04-13 ノボザイムス アクティーゼルスカブ バシラス・リヘニフォルミス中で遺伝子を発現させる方法
EP0644260A4 (en) * 1992-12-09 1997-06-04 Yoshiyuki Takasaki NOVEL ACID AND HEAT RESISTANT -g (a) -AMYLASE, PRODUCTION METHOD THEREOF, AND STARCH LIQUEFACTION PROCESS USING THE SAME -g (a) -AMYLASE.
DK154292D0 (da) * 1992-12-23 1992-12-23 Novo Nordisk As Nyt enzym
PL310326A1 (en) * 1993-02-11 1995-12-11 Genencor Int Novel oxidation-stable mutants of alpha-amylase as well as detergent and starch liquefaction compositions containing them
WO1994026881A1 (en) * 1993-05-19 1994-11-24 Kao Corporation LIQUEFYING ALKALINE α-AMYLASE, PROCESS FOR PRODUCING THE SAME, AND DETERGENT COMPOSITION CONTAINING THE SAME
ATE318304T1 (de) * 1993-10-08 2006-03-15 Novozymes As Amylasevarianten
US5830837A (en) * 1994-11-22 1998-11-03 Novo Nordisk A/S Amylase variants
BR9407767A (pt) * 1993-10-08 1997-03-18 Novo Nordisk As Variante de enzima &-amilase uso da mesma construção de DNA vetor de express o recombinante célula processos para produzir uma &-amilase hibrida e para preparar uma variante de uma &-amilase aditivo detergente e composições detergentes
MY111537A (en) * 1994-02-02 2000-07-31 Novo Nordisk As A combined desizing and bleaching process.
US5824531A (en) * 1994-03-29 1998-10-20 Novid Nordisk Alkaline bacilus amylase
TW255887B (en) * 1994-05-25 1995-09-01 Lilly Co Eli Synthesis of benzoquinolinones
AU685638B2 (en) * 1994-06-17 1998-01-22 Genencor International, Inc. Novel amylolytic enzymes derived from the b. licheniformis alpha-amylase, having improved characteristics
WO1996017056A1 (en) * 1994-12-02 1996-06-06 Institut Pasteur Hypermutagenesis
CN101117629B (zh) * 1995-02-03 2014-06-11 诺维信公司 淀粉酶变体
AR000862A1 (es) * 1995-02-03 1997-08-06 Novozymes As Variantes de una ó-amilasa madre, un metodo para producir la misma, una estructura de adn y un vector de expresion, una celula transformada por dichaestructura de adn y vector, un aditivo para detergente, composicion detergente, una composicion para lavado de ropa y una composicion para la eliminacion del
US7115409B1 (en) 1995-02-03 2006-10-03 Novozymes A/S α-amylase mutants
US6093562A (en) * 1996-02-05 2000-07-25 Novo Nordisk A/S Amylase variants
ES2329528T3 (es) * 1995-02-03 2009-11-26 Novozymes A/S Metodo para diseñar mutantes alfa-amilasa con propiedades determinadas.
US6440716B1 (en) 1995-02-03 2002-08-27 Novozymes A/S α-amylase mutants
KR19980702782A (ko) * 1995-03-09 1998-08-05 혼 마가렛 에이. 녹말 액화 방법
US5736499A (en) * 1995-06-06 1998-04-07 Genencor International, Inc. Mutant A-amylase
JP3025627B2 (ja) 1995-06-14 2000-03-27 花王株式会社 液化型アルカリα−アミラーゼ遺伝子
AR003020A1 (es) * 1995-07-24 1998-05-27 Procter & Gamble Composicion detergente que comprende una amilasa de estabilidad oxidativa aumentada y un sistema surfactante especifico.
DK0850307T3 (da) * 1995-09-13 2006-03-06 Genencor Int Alkalifile og termofile mikroorganismer og enzymer, der opnås derfra
WO1997041213A1 (en) * 1996-04-30 1997-11-06 Novo Nordisk A/S α-AMYLASE MUTANTS
US6197070B1 (en) 1996-05-15 2001-03-06 The Procter & Gamble Company Detergent compositions comprising alpha combination of α-amylases for malodor stripping
US5958739A (en) * 1996-06-06 1999-09-28 Genencor International Inc. Mutant α-amylase
US6066779A (en) * 1997-04-28 2000-05-23 Yan's Heterosis & Herbicide, Inc. Crop heterosis and herbicide
US6080568A (en) * 1997-08-19 2000-06-27 Genencor International, Inc. Mutant α-amylase comprising modification at residues corresponding to A210, H405 and/or T412 in Bacillus licheniformis
JP4358431B2 (ja) * 1997-10-13 2009-11-04 ノボザイムス アクティーゼルスカブ α−アミラーゼ変異体
US6361989B1 (en) 1997-10-13 2002-03-26 Novozymes A/S α-amylase and α-amylase variants
EP2386568B1 (en) 1997-10-30 2014-08-06 Novozymes A/S Alpha-amylase mutants
KR20010052736A (ko) 1998-06-10 2001-06-25 피아 스타르 신규한 만난나제
US6410295B1 (en) 1999-03-30 2002-06-25 Novozymes A/S Alpha-amylase variants
DE60034558T2 (de) 1999-03-30 2007-12-27 Novozymes A/S Alpha-amylase-varianten
WO2001016348A1 (en) * 1999-09-01 2001-03-08 Novozymes A/S Maltogenic amylase-modified starch derivatives
AU2001240473A1 (en) 2000-03-08 2001-09-17 Novozymes A/S Variants with altered properties
DE50107849D1 (de) 2000-07-28 2005-12-01 Henkel Kgaa Neues amylolytisches enzym aus bacillus sp. a 7-7 (dsm 12368) sowie wasch- und reinigungsmittel mit diesem neuen amylolytischen enzym
CA2416967C (en) 2000-08-01 2014-02-18 Novozymes A/S Alpha-amylase mutants with altered properties
US20020155574A1 (en) * 2000-08-01 2002-10-24 Novozymes A/S Alpha-amylase mutants with altered properties
DK1337648T3 (da) 2000-11-28 2008-01-07 Henkel Kgaa Ny cyclodextrin-glucanotransferase (CGTase) fra Bacillus agaradherens (DSM 9948) samt vaske- og rengöringsmidler med denne nye cyclodextrin-glucanotransferase
JP3753945B2 (ja) 2001-02-14 2006-03-08 ヒゲタ醤油株式会社 大腸菌とブレビバチルス属細菌間のプラスミドシャトルベクター
EP2159279A3 (en) 2001-05-15 2010-05-12 Novozymes A/S Alpha-amylase variant with altered properties
DE10138753B4 (de) * 2001-08-07 2017-07-20 Henkel Ag & Co. Kgaa Wasch- und Reinigungsmittel mit Hybrid-Alpha-Amylasen
DE10163748A1 (de) 2001-12-21 2003-07-17 Henkel Kgaa Neue Glykosylhydrolasen
US20060042020A1 (en) * 2002-12-20 2006-03-02 Novozymes North America, Inc. Treatment of fabrics, fibers, or yarns
US7459299B2 (en) * 2003-04-01 2008-12-02 Danisco A/S, Genencor Division Variant Humicola grisea CBH1.1
CA2854912A1 (en) 2004-07-05 2006-01-12 Novozymes A/S Alpha-amylase variants with altered properties
DE102004047777B4 (de) 2004-10-01 2018-05-09 Basf Se Alpha-Amylase-Varianten mit erhöhter Lösungsmittelstabilität, Verfahren zu deren Herstellung sowie deren Verwendung
CN100396777C (zh) * 2005-10-28 2008-06-25 南开大学 一种嗜热碱性α-淀粉酶及其编码基因
EP1876285A1 (de) * 2006-07-05 2008-01-09 DyStar Textilfarben GmbH & Co. Deutschland KG Kombinierte Entmineralisierung und Entschlichtung von Textilfasermaterialien
JP2011505121A (ja) 2007-11-05 2011-02-24 ダニスコ・ユーエス・インク 改変された性質を有するアルファ−アミラーゼ
BRPI0820500A2 (pt) 2007-11-05 2015-06-16 Danisco Us Inc Variantes de alfa-amilase de bacillus sp. Ts-23 com propriedades alteradas
KR20100109945A (ko) 2008-02-04 2010-10-11 다니스코 유에스 인크. 변경된 특성을 지닌 ts23 알파-아밀라아제 변이체
DK2447361T3 (en) 2008-06-06 2015-01-05 Danisco Us Inc Alpha-amylase (AMYS) variants of Geobacillus stearothermophilus with improved properties
US8323945B2 (en) * 2008-06-06 2012-12-04 Danisco Us Inc. Variant alpha-amylases from Bacillus subtilis and methods of uses, thereof
DK2337837T4 (en) 2008-09-25 2017-02-06 Danisco Us Inc ALPHA-AMYLASE MIXTURES AND PROCEDURES FOR USING IT
WO2011076897A1 (en) 2009-12-22 2011-06-30 Novozymes A/S Use of amylase variants at low temperature
CN102918149A (zh) 2010-01-04 2013-02-06 诺维信公司 α-淀粉酶
MX369096B (es) 2010-02-10 2019-10-29 Novozymes As Variantes y composiciones que comprenden variantes con alta estabilidad en presencia de un agente quelante.
EP2357220A1 (en) 2010-02-10 2011-08-17 The Procter & Gamble Company Cleaning composition comprising amylase variants with high stability in the presence of a chelating agent
BR112013033782B1 (pt) 2011-06-30 2021-06-15 Novozymes A / S Variante isolada de uma alfa-amilase genitora
WO2014194032A1 (en) 2013-05-29 2014-12-04 Danisco Us Inc. Novel metalloproteases
JP6367930B2 (ja) 2013-05-29 2018-08-01 ダニスコ・ユーエス・インク 新規メタロプロテアーゼ
US20160108388A1 (en) 2013-05-29 2016-04-21 Danisco Us Inc. Novel metalloproteases
JP2016526880A (ja) 2013-05-29 2016-09-08 ダニスコ・ユーエス・インク 新規メタロプロテアーゼ
EP3910057A1 (en) 2013-12-13 2021-11-17 Danisco US Inc. Serine proteases of the bacillus gibsonii-clade
DK3080262T3 (da) 2013-12-13 2019-05-06 Danisco Us Inc Serinproteaser af bacillus-arter
BR112016013684A2 (pt) 2013-12-16 2017-08-08 Du Pont Solução aquosa ou hidrocoloide, método para aumentar a viscosidade de uma composição e método para o tratamento de um material
ES2835703T3 (es) 2013-12-18 2021-06-23 Nutrition & Biosciences Usa 4 Inc Eteres de poli alfa-1,3-glucano catiónicos
CN105992796A (zh) 2014-02-14 2016-10-05 纳幕尔杜邦公司 用于粘度调节的聚-α-1,3-1,6-葡聚糖
US9695253B2 (en) 2014-03-11 2017-07-04 E I Du Pont De Nemours And Company Oxidized poly alpha-1,3-glucan
EP4155398A1 (en) 2014-03-21 2023-03-29 Danisco US Inc. Serine proteases of bacillus species
EP3158043B1 (en) 2014-06-19 2021-03-10 Nutrition & Biosciences USA 4, Inc. Compositions containing one or more poly alpha-1,3-glucan ether compounds
US9714403B2 (en) 2014-06-19 2017-07-25 E I Du Pont De Nemours And Company Compositions containing one or more poly alpha-1,3-glucan ether compounds
DK3207129T3 (da) 2014-10-17 2020-02-24 Danisco Us Inc Serinproteaser af bacillus-arten
WO2016069557A1 (en) 2014-10-27 2016-05-06 Danisco Us Inc. Serine proteases of bacillus species
EP3212783B1 (en) 2014-10-27 2024-06-26 Danisco US Inc. Serine proteases
EP3212781B1 (en) 2014-10-27 2019-09-18 Danisco US Inc. Serine proteases
EP3550017B1 (en) 2014-10-27 2021-07-14 Danisco US Inc. Serine proteases
EP3212662B1 (en) 2014-10-27 2020-04-08 Danisco US Inc. Serine proteases
EP3237631A1 (en) 2014-12-23 2017-11-01 E. I. du Pont de Nemours and Company Enzymatically produced cellulose
WO2016183509A1 (en) 2015-05-13 2016-11-17 Danisco Us Inc. AprL-CLADE PROTEASE VARIANTS AND USES THEREOF
WO2016201069A1 (en) 2015-06-09 2016-12-15 Danisco Us Inc Low-density enzyme-containing particles
ES2962329T3 (es) 2015-06-09 2024-03-18 Danisco Us Inc Encapsulados de estallido osmótico
WO2016201040A1 (en) 2015-06-09 2016-12-15 Danisco Us Inc. Water-triggered enzyme suspension
EP4234693A3 (en) 2015-06-17 2023-11-01 Danisco US Inc Bacillus gibsonii-clade serine proteases
JP7364331B2 (ja) 2015-11-05 2023-10-18 ダニスコ・ユーエス・インク パエニバチルス(Paenibacillus)属種マンナナーゼ
JP7364330B2 (ja) 2015-11-05 2023-10-18 ダニスコ・ユーエス・インク パエニバチルス(Paenibacillus)属種及びバチルス(Bacillus)属種のマンナナーゼ
JP7045313B2 (ja) 2015-11-13 2022-03-31 ニュートリション・アンド・バイオサイエンシーズ・ユーエスエー・フォー,インコーポレイテッド 洗濯ケアおよび織物ケアにおいて使用するためのグルカン繊維組成物
EP3374401B1 (en) 2015-11-13 2022-04-06 Nutrition & Biosciences USA 4, Inc. Glucan fiber compositions for use in laundry care and fabric care
WO2017083226A1 (en) 2015-11-13 2017-05-18 E. I. Du Pont De Nemours And Company Glucan fiber compositions for use in laundry care and fabric care
CN108779448B (zh) 2015-12-09 2023-08-18 丹尼斯科美国公司 α-淀粉酶组合变体
EP3390625B1 (en) 2015-12-18 2023-09-06 Danisco US Inc. Polypeptides with endoglucanase activity and uses thereof
CN105802940B (zh) * 2016-04-18 2019-04-16 广西大学 一种地衣芽胞杆菌高温α-淀粉酶突变体及其应用
CA3022875A1 (en) 2016-05-03 2017-11-09 Danisco Us Inc Protease variants and uses thereof
EP3845642B1 (en) 2016-05-05 2023-08-09 Danisco US Inc. Protease variants and uses thereof
WO2017210295A1 (en) 2016-05-31 2017-12-07 Danisco Us Inc. Protease variants and uses thereof
CN109563497A (zh) 2016-06-17 2019-04-02 丹尼斯科美国公司 蛋白酶变体及其用途
EP3535365A2 (en) 2016-11-07 2019-09-11 Danisco US Inc. Laundry detergent composition
CN110312794B (zh) 2016-12-21 2024-04-12 丹尼斯科美国公司 吉氏芽孢杆菌进化枝丝氨酸蛋白酶
CN110312795A (zh) 2016-12-21 2019-10-08 丹尼斯科美国公司 蛋白酶变体及其用途
CN110621778A (zh) 2017-03-15 2019-12-27 丹尼斯科美国公司 胰蛋白酶样丝氨酸蛋白酶及其用途
WO2018183662A1 (en) 2017-03-31 2018-10-04 Danisco Us Inc Delayed release enzyme formulations for bleach-containing detergents
WO2019006077A1 (en) 2017-06-30 2019-01-03 Danisco Us Inc PARTICLES CONTAINING LOW AGGLOMERATION ENZYME
CN111373039A (zh) 2017-11-29 2020-07-03 丹尼斯科美国公司 具有改善的稳定性的枯草杆菌蛋白酶变体
MX2020006518A (es) 2017-12-21 2020-10-28 Danisco Us Inc Gránulos de fusión en caliente, que contienen enzimas, que comprenden un desecante termotolerante.
US20200359656A1 (en) 2018-02-08 2020-11-19 Danisco Us Inc. Thermally-resistant wax matrix particles for enzyme encapsulation
EP3799601A1 (en) 2018-06-19 2021-04-07 Danisco US Inc. Subtilisin variants
WO2019245704A1 (en) 2018-06-19 2019-12-26 Danisco Us Inc Subtilisin variants
WO2020047215A1 (en) 2018-08-30 2020-03-05 Danisco Us Inc Enzyme-containing granules
CN113166682A (zh) 2018-09-27 2021-07-23 丹尼斯科美国公司 用于医疗器械清洁的组合物
US20230028935A1 (en) 2018-11-28 2023-01-26 Danisco Us Inc Subtilisin variants having improved stability
US20220220419A1 (en) 2019-05-24 2022-07-14 Danisco Us Inc Subtilisin variants and methods of use
US20220306968A1 (en) 2019-06-06 2022-09-29 Danisco Us Inc Methods and compositions for cleaning
US20240034960A1 (en) 2020-08-27 2024-02-01 Danisco Us Inc Enzymes and enzyme compositions for cleaning
EP4284906A1 (en) 2021-01-29 2023-12-06 Danisco US Inc. Compositions for cleaning and methods related thereto
EP4363565A1 (en) 2021-06-30 2024-05-08 Danisco US Inc. Variant lipases and uses thereof
WO2023034486A2 (en) 2021-09-03 2023-03-09 Danisco Us Inc. Laundry compositions for cleaning
WO2023039270A2 (en) 2021-09-13 2023-03-16 Danisco Us Inc. Bioactive-containing granules
WO2023114939A2 (en) 2021-12-16 2023-06-22 Danisco Us Inc. Subtilisin variants and methods of use
WO2023114936A2 (en) 2021-12-16 2023-06-22 Danisco Us Inc. Subtilisin variants and methods of use
WO2023114932A2 (en) 2021-12-16 2023-06-22 Danisco Us Inc. Subtilisin variants and methods of use
WO2023168234A1 (en) 2022-03-01 2023-09-07 Danisco Us Inc. Enzymes and enzyme compositions for cleaning
WO2023225459A2 (en) 2022-05-14 2023-11-23 Novozymes A/S Compositions and methods for preventing, treating, supressing and/or eliminating phytopathogenic infestations and infections
CN114875057A (zh) * 2022-06-14 2022-08-09 中农华威生物制药(湖北)有限公司 一种可高效表达饲用低温酸性α-淀粉酶的枯草芽孢杆菌的构建方法
WO2023250301A1 (en) 2022-06-21 2023-12-28 Danisco Us Inc. Methods and compositions for cleaning comprising a polypeptide having thermolysin activity
WO2024050343A1 (en) 2022-09-02 2024-03-07 Danisco Us Inc. Subtilisin variants and methods related thereto
WO2024050346A1 (en) 2022-09-02 2024-03-07 Danisco Us Inc. Detergent compositions and methods related thereto
WO2024050339A1 (en) 2022-09-02 2024-03-07 Danisco Us Inc. Mannanase variants and methods of use
WO2024102698A1 (en) 2022-11-09 2024-05-16 Danisco Us Inc. Subtilisin variants and methods of use
CN117305279B (zh) * 2023-10-08 2024-03-26 态创生物科技(广州)有限公司 高活性和高耐热性的α-淀粉酶突变体及其制备方法和应用

Family Cites Families (11)

* Cited by examiner, † Cited by third party
Publication number Priority date Publication date Assignee Title
US4394443A (en) * 1980-12-18 1983-07-19 Yale University Method for cloning genes
ZA82133B (en) * 1981-01-15 1983-02-23 Cpc International Inc A process for cloning the gene coding for a thermostabic alpha amylase into escherichia coli and bacillus subtilis
EP0134048B2 (en) * 1983-07-06 1996-08-14 Gist-Brocades N.V. Molecular cloning and expression in industrial microorganism species
US4740461A (en) * 1983-12-27 1988-04-26 Genetics Institute, Inc. Vectors and methods for transformation of eucaryotic cells
US4717662A (en) * 1985-01-31 1988-01-05 Miles Laboratories, Inc. Thermal stabilization of alpha-amylase
ATE93541T1 (de) * 1985-07-03 1993-09-15 Genencor Int Hybride polypeptide und verfahren zu deren herstellung.
US5024943A (en) * 1985-11-07 1991-06-18 Gist-Brocades Regulatory region cloning and analysis plasmid for bacillus
DK311186D0 (da) * 1986-06-30 1986-06-30 Novo Industri As Enzymer
IL83192A (en) * 1986-07-18 1992-11-15 Gist Brocades Nv Method for the preparation of proteins with factor viii activity by microbial host cells;expression vectors,host cells,antibodies
EP0285123A3 (en) * 1987-04-03 1989-02-01 Stabra AG A method for complete mutagenesis of nucleic acids
AU2421588A (en) * 1987-08-11 1989-03-09 Cetus Corporation Procaryotic xylose isomerase muteins and method to increase protein stability

Also Published As

Publication number Publication date
KR920701449A (ko) 1992-08-11
WO1991000353A2 (en) 1991-01-10
PT94560B (pt) 1998-01-30
JP3086249B2 (ja) 2000-09-11
JP2000197491A (ja) 2000-07-18
DE69032360T2 (de) 1998-12-03
US5364782A (en) 1994-11-15
KR0165550B1 (ko) 1999-01-15
IE902369L (en) 1990-12-29
BR9006818A (pt) 1991-08-06
JPH04500756A (ja) 1992-02-13
EP0410498A3 (en) 1991-11-06
ATE166922T1 (de) 1998-06-15
AU5953890A (en) 1991-01-17
DE69032360D1 (de) 1998-07-09
DD301620A9 (de) 1993-04-29
CA2030554A1 (en) 1990-12-30
BG93814A (bg) 1993-12-24
DK0410498T3 (da) 1999-03-22
CA2030554C (en) 2001-08-28
AU638263B2 (en) 1993-06-24
FI910907A0 (fi) 1991-02-25
FI103285B1 (fi) 1999-05-31
EP0410498A2 (en) 1991-01-30
ES2117625T3 (es) 1998-08-16
CN1050220A (zh) 1991-03-27
PT94560A (pt) 1991-02-08
EP0410498B1 (en) 1998-06-03
WO1991000353A3 (en) 1991-02-21
IE902369A1 (en) 1991-06-19
FI103285B (fi) 1999-05-31

Similar Documents

Publication Publication Date Title
BG61081B1 (bg) МУТАНТНИ МИКРОБИАЛНИ α-АМИЛАЗИ С ПОВИШЕНА ТЕРМИЧНА, КИСЕЛИННА И/ИЛИ АЛКАЛНА УСТОЙЧИВОСТ
KR102375732B1 (ko) 바실러스 리체니포르미스에서 단백질 생산을 증가시키기 위한 조성물 및 방법
EP1419255B1 (de) Eine neue gruppe von alpha-amylasen sowie ein verfahren zur identifizierung und gewinnung neuer alpha-amylasen
EP1066374B1 (en) Amylolytic enzyme variants
US5731174A (en) Process for the saccharification of starch
JP2018532413A (ja) タンパク質発現の増強およびその方法
JPH04507346A (ja) アルカリ性タンパク質分解酵素およびその製造方法
JPH0829091B2 (ja) ハイブリッドpma配列の製造方法及び該方法に使用するベクター
AU629959B2 (en) Mutant enzyme having reduced stability under industrial application conditions
EP3918086A1 (en) Cognate foldase co-expression
WO2011049227A1 (en) Modified promoter
CN115335503A (zh) 用于增强芽孢杆菌属细胞中蛋白质产生的组合物和方法
AU638263C (en) Mutant microbial alpha-amylases with increased thermal, acid and/or alkaline stability
WO2024146919A1 (en) Use of foldases to improve heterologous expression of secreted molecules
WO2024040043A1 (en) Expression systems for phosphatases
CN117769597A (zh) 用于增强芽孢杆菌属细胞中蛋白质产生的组合物和方法
EP1710303A1 (en) Amylolytic enzyme variants