BG106967A

BG106967A - Метод за поддържане или подобряване синтеза на муцини

Info

Publication number: BG106967A
Application number: BG106967A
Authority: BG
Inventors: Olivier Ballevre; Paul-Andre Finot; Denis Breuille
Original assignee: Societe Des Produits Nestle S.A.
Priority date: 2000-02-04
Filing date: 2002-07-31
Publication date: 2003-04-30
Also published as: DE60118888T3; HUP0204439A2; NO20023640D0; JP2003533436A; DZ3298A1; AU4056401A; HRP20020647A2; HUP0204439A3; MXPA02007491A; DE60118888T2; WO2001056405A3; EP1255452B2; PL357078A1; CZ20022978A3; ES2261383T5; ATE323422T1; CN1434681A; IL150977A0; CN1434681B; WO2001056405A2

Abstract

Изобретението се отнася до метод за поддържане, подобряване или повишаване синтеза на муцини чрез прилагане на хранителен състав или добавка, която съдържа терапевтично ефективно количество от треонин. Изобретението се отнася и до методи за лечение на различни заболявания, характеризиращи се с изменение на нивата на муцин, например интестинални възпаления, както и на бактериални инфекции или други подобни заболявания.

Description

МЕТОД ЗА ПОДДЪРЖАНЕ ИЛИ ПОДОБРЯВАНЕ СИНТЕЗА НА МУЦИНИ

ОБЛАСТ НА ТЕХНИКАТА

Настоящата заявка е частично продължение на заявка за U. S. Patent Application No. 09/498,905 filed on February 4, 2000.

ПРЕДШЕСТВУВАЩО СЪСТОЯНИЕ HA ТЕХНИКАТА

Това изобретение в общи линии се отнася до методи за поддържане, подобряване, или повишаване синтезирането на муцини, по-специално в гастроинтестиналния тракт и в белите дробове. Изобретението също така се отнася до поддържане, подобряване, или повишаване синтезирането на муцини у пациенти, чрез приложение на хранителен състав върху пациента, където хранителният състав съдържа терапевтично ефективно количество от треонин. Посредством повишаване синтезирането на муцини, могат да се лекуват ефективно различни болестни състояния, характеризиращи се с изменение на нивата на муцин, такива като, интестинални възпаления, и бактериални инфекции, или други подобни болестни състояния.

Муцините са гликопротеини, които са първични съставни части на вискоеластичния гел, или мукус (слуз), който покрива по-голямата част от мукозните повърхности на гастроинтестиналния тракт и белите дробове. Те се секретират непрекъснато от повърхността на белия дроб, и от гастроинтестиналния тракт; например, от чашковидните клетки. Те са под формата на големи макромолекули, съставени от пептидна сърцевина и олигозахаридни странични вериги. Олигозахаридните странични вериги са свързани посредством О-гликозидни връзки към серинови и треонинови остатъци в пептидната сърцевина. Олигозахаридните странични вериги съставляват приблизително 90 % от масата на чуцините. Треонинът съставлява 22 % тегловно от пептидната сърцевина.

Мукусът действува, като защитава ипителиалните клетки на гастроинтестиналния тракт и на белите дробове от токсини, такива като киселини, жлъчка, храносмилателни ензими, и от чревни бактерии и техните токсини (Neutra, М. R. and Forstner, J.F.; 1987; Physiology of the Gastrointestinal Tract, second edition, Raven Press, NY, pages 975 to 1009). От това следва, че мукусът функционира като главна, локална защитна бариера, която действува, като защитава от инвазията и системното разпространяване на бактерии и ендотоксини, които нормално присъствуват в гастроинтестиналния тракт и на белите дробове. От тук, здравният статус на мукуса е важен за здравето.

Обаче, много болестни състояния се характеризират с изменение в състава на мукуса. Например, хистохимичното изследване показва добре характеризирани ненормалности в муцините, по време на злокачествени заболявания, циститни фибрози, хронични възпалителни заболявания на червата, язвеноподобни колити и болестта на Крон, и по време на инфектиране с чревни нематодни паразити (Tse, S-L, and Chadee, К; 1992; Infetion and Immunity, Vol. 60, No 4, pages 1603 - 1612). Също така, известно е, че не-стероидни противовъзпалителни лекарствени средства повишават риска от увреждане на мукозата чрез киселина и пепсин. Също така, пациенти, подложени на възпалителен отговор, могат да имат увредено продуциране на муцин. Резултатите от тези промени, или увреждания са множество нежелани ефекти; включително бактериална транслокация, гастрити, гастрични ерозии, пептични язви, и инвазии на патогенни бактерии.

Има необходимост от метод за поддържане, или подобряване на синтезирането на муцини.

ТЕХНИЧЕСКА СЪЩНОСТ НА ИЗОБРЕТЕНИЕТО

Това изобретение осигурява методи за поддържане, подобряване, или повишаване синтезирането на муцини у пациенти, чрез приложение на хранителен състав, или добавка, която съдържа терапевтично ефективно количество треонин. Изненадващо беше установено, че приложението върху пациенти на терапевтично ефективно количество треонин има благоприятен ефект при лечението на множество болестни състояния, характеризиращи се с изменения в нивата на муцините, състоянието на мукуса изобщо, и други подобни благоприятни ефекти.

Съгласно един вариант за изпълнение, насотящето изобретение включва метод за лечение на болестно състояние, характеризиращо се с изменения в нивата на муцините у пациенти, като методът се състои във вътрешно приложение върху пациента на хранителен състав, който има протеинов източник, включващ амино киселини, където треонинът заема най-малко 5,5 % от теглото на амино киселините.

Съгласно един вариант за изпълнение, насотящето изобретение включва метод за поддържане синтезирането на муцини у пациенти, като методът се състои във вътрешно приложение върху пациента на хранителен състав, който включва протеинов източник, включващ амино киселини, където треонинът заема най-малко 5,5 % от теглото на амино киселините.

Съгласно един вариант за изпълнение, насотящето изобретение включва метод за поддържане синтезирането на муцини у пациенти, като методът се състои във вътрешно приложение върху пациента на хранителен състав, който включва протеинов източник, съдържащ терапевтично ефективно количество треонин, въглехидратен източник и източник на липиди, включващ смес от триглицериди със средна дължина на веригата, и триглицериди дълги на вериги.

Съгласно един вариант за изпълнение, насотящето изобретение включва метод за лечение на болестно състояние, характеризиращо се с изменения в нивата на муцините у пациенти. Методът се състои във вътрешно приложение върху пациента на хранителен състав, който има протеинов източник, включващ амино киселини, където треонинът заема най-малко 7,4 % от теглото на амино киселините.

Съгласно един вариант за изпълнение, насотящето изобретение включва метод за поддържане синтезирането на муцини у пациенти. Методът се състои във вътрешно приложение върху пациента на хранителен състав, който има протеинов източник, включващ амино киселини, където треонинът заема най-малко 7,4 % от теглото на амино киселините.

Съгласно един вариант за изпълнение, насотящето изобретение включва метод за повишаване синтезирането на муцини, като методът се състои в обогатяване храната на пациента, чрез добавяне на терапевтично ефективно количество треонин към храната.

Съгласно един вариант за изпълнение, насотящето изобретение включва метод за повишаване синтезирането на муцини у пациенти, като методът се състои в приложение върху пациента на хранителен състав, който съдържа треонин в количество най-малко 30 % от дневното препоръчвано количество треонин.

Съгласно един вариант за изпълнение, насотящето изобретение включва метод за лечение на интестинални възпаления у пациенти. Методът включва приложение на терапевтично ефективно количество треонин.

Съгласно един вариант за изпълнение, насотящето изобретение включва метод за лечение на интестинални бактериални инфекции у пациенти. Методът включва приложение на терапевтично ефективно количество треонин.

Съгласно един вариант за изпълнение, насотящето изобретение включва метод за редуциране на оксидационния стрес, причинен от остри интестинални възпаления. Методът включва приложение на терапевтично ефективно количество треонин.

Предимство на насотящето изобретение е това, че то осигурява подобрени методи за поддържане, подобряване, или повишаване синтезирането на муцини у пациенти.

Друго предимство на насотящето изобретение е това, че то осигурява методи за поддържане, подобряване, или повишаване синтезирането на муцини у пациенти, чрез приложение на хранителен състав върху пациента, като хранителният състав съдържа терапевтично ефективно количество треонин.

И още едно друго предимство на насотящето изобретение е това, че то осигурява методи за поддържане, подобряване, или повишаване синтезирането на муцини у пациенти, чрез повишаване хранителната ефикасност на храната, приложена върху пациента, като храната съдържа терапевтично ефективно количество треонин.

И още едно друго предимство на насотящето изобретение е това, че то осигурява методи за лечение на множество болестни състояния.

Друго предимство на насотящето изобретение е това, че то осигурява методи за лечение на интестинални възпаления.

И още едно друго предимство на насотящето изобретение е това, че то осигурява методи за лечение на интестинални бактериални инфекции.

Допълнително предимство на насотящето изобретение е това, че то осигурява методи за редуциране на оксидационния стрес, причинен от остри интестинални възпаления, чрез повишаване синтезирането на муцини у пациентите.

Допълнителни качества и предимства на насотящето изобретение са описани във, и стават ясни от, подробното описание на представените по-долу предпочитани варианти за изпълнение.

КРАТКО ОПИСАНИЕ НА ФИГУРИТЕ

Фигура 1 илюстрира графически ефекта от концентрацията на треонин върху фракционната скорост на синтезиране на мукопротеини.

Фигура 2 илюстрира графически ефекта от необходимостта от треонин за хранителна резултатност на храната.

Фигура 3 илюстрира графически ефекта от необходимостта от треонин за фракционните скорости на синтезиране на мукопротеини.

ПОДРОБНО ОПИСАНИЕ НА ПРЕДСТАВЕНИТЕ ПРЕДПОЧИТАНИ ВАРИАНТИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ

Настоящето изобретение осигурява методи за поддържане, подобряване, или повишаване синтезирането на муцини у пациенти, чрез приложение върху пациенти на хранителен състав, който съдържа терапевтично ефективно количество треонин. Изобретението осигурява методи за лечение на множество болестни състояния, характеризиращи се с изменения в нивата на муцините, такива като интестинални възпалителни и бактериални инфекции, или други подобни болестни състояния.

Изобретението се базира на заключението, че вътрешно приложения хранителен състав, който съдържа протеинов източник, обогатен с треонин, има благоприятен ефект върху синтезирането на муцини. Протеиновият източник може да е който и да е подходящ източник на амино киселини, кйто е обогатен с треонин. Например, протеиновият източник може да е млечен протеин, яйчен белтък, казеино-глико-макропептид, протеин от суроватка, казеинов протеин, соев протеин, оризов протеин, крушев протеин, или протеин от овес, или смес от тези протеини. Също така, протеиновият източник може да е под формата на интактен (цял) протеин, хидролизиран протеин, или техни смеси. Освен това, при желание, протеиновият източник може да е под формата на свободни амино киселини. Съгласно един вариант за изпълнение на изобретението, протеинът може да е под формата на смеси от интактен протеин, или хидролизиран протеин със свободни амино киселини.

Съгласно един вариант за изпълнение на изобретението, треонинът осигурява най-малко 5,5 % от теглото на амино киселините в протеиновия източник. Количеството на треонин може също така да е най-малко 6 % от теглото на амино киселините, а за предпочитане най-малко 7,4 % от теглото на амино киселините. Това може да се постигне, като се използува протеинов източник, който е естествено обогатен на треонин, или чрез добавяне на треонин в други протеинови източници. Протеинов източник, който е естествено обогатен на треонин, е особено предпочитан; например, протеин на сладка суроватка, или казеино-глико-макропептид. Протеинът на сладката суроватка има съдържание на треонин приблизително 7,4 % от теглото на амино киселините, а казеино-глико-макропептида има съдържание на треонин приблизително 14 % от теглото на амино киселините.

При пациенти, страдащи от лошо усвояване, или непоносимост към интактни протеини, протеиновият източник за предпочитане се базира на хидролизиран протеин. Особено предпочитан в този смисъл е хидролизиран протеин на сладката суроватка. Използуването на хидролизирана сладка суроватка осигурява предимството от природно обогатено съдържание на треонин, като се осигурява хранителност на пациенти с лошо усвояване, или пациенти с непоносимост към интактни протеини,

Протеиновият източник за предпочитане осигурява приблизително 10 % до приблизително 20 % от енергията на хранителния състав. Например, протеиновият източник може да осигури приблизително 15 % до приблизително 18 % от енергията на хранителния състав.

Хранителният състав може, също така, да включва въглехидратен източник. Въглехидратният източник за предпочитане осигурява от приблизително 35 % до приблизително 65 % от енергията на хранителния състав, за предпочитане от приблизително 40 % до приблизително 60 % от енергията на хранителния състав. Например, въглехидратният източник може да осигури приблизително 51 % от енергията на хранителния състав. Няколко въглехидрати могат да се използуват, включително малтодекстрин, царевично нишесте, модифицирано нишесте, или захароза, или техни смеси. За предпочитане съставът не съдържа лактоза.

Хранителният състав може, освен това, да съдържа източник на липиди. За предпочитане, източникът на липиди осигурява от приблизително 20 % до приблизително 50 % от енергията на хранителния състав; по-специално, от приблизително 25 % до приблизително 40 % от енергията на хранителния състав. Например, източникът на липиди може да осигури приблизително 3 % от енергията на хранителния състав.

Източникът на липиди може да съдържа смес от триглицериди със средна дължина на веригата (МСТ), и триглицериди с дълга верига (LCT). За предпочитане, източникът на липиди представлява най-малко 30 % до приблизително 80 % от теглото на триглицеридите със средна дължина на веригата. Например, триглицеридите със средна дължина на веригата могат да представляват до приблизително 70 % от теглото на източника на липиди. Подходящи източници на триглицеридите с дълга верига са слънчогледовото масло, маслото от рапица, соевото масло, царевичното масло и соев лецитин. Фракционирани масла от фъстъци са подходящ източник на триглицериди със средна дължина на веригата.

Липидният профил на състава за вътрешно приложение за предпочитане се прави такъв, че да има полиненаситени мастни киселини омега-6 (п-6) до омега-3 (n-З) в съотношение приблизително 1:1, до приблизително 10:1. Например, съотношението на мастни киселини п-6 към п-3 може да е приблизително 6:1, до приблизително 9:1.

Хранителният състав за предпочитане включва пълен витаминен и минерален профил. Например, достатъчно витамини и минерали могат да се осигурят, като допълнение приблизително 75 % до приблизително 250 % от препоръчваната дневна дажба от витамини и минерали на 1000 калории от хранителния състав.

Хранителният състав за предпочитане има енергично съдържание от приблизително 800 kcal/l до приблизително 1200 kcal/l; например, енергично съдържание от приблизително 1000 kcal/l.

Хранителният състав може да е под каквато и да е подходяща форма. Например, хранителният състав може да е под формата на разтворим прах, на течен концентрат, или на готова за пиене лекарствена форма. Алтернативно, хранителният състав може да е под формата на твърд продукт; например, под формата на готова за ядене таблетка, или зърна за закуска. Готовите за пиене лекарствени форми се предпочитат. Съставът може да се доставя на пациента посредством назогастрична тръба, тръба от йеюнум, или да се яде, или пие от пациента. Различни добавки за подобряване на вкуса, влакнести добавки, подсладители, и други добавки, могат също така да присъствуват.

Хранителният състав може да се използува като хранителна основа за пациенти, страдащи от, или рискуващи, увредено, или намалено продуциране на муцин. Например, хранителният състав може да се използува като хранителна основа за пациенти, подложени на възпалителен отговор, страдащи от от лошо хранене, страдащи от цисто фиброза, злокачествено заболяване, хронично възпалително заболяване на червата, язвени колити и болестта на Крон, подложени на лечение, което включва приложение на не-стероидни противовъзпалителни лекарствени средства, и други подобни болестни състояния. Хранителният състав може, също така, да се използува за възстановяване продуцирането на муцин след изцяло парентерално хранене.

Количеството на хранителния състав, което се препоръчва да се приеме от пациента, варира в зависимост от фактори, такива като състоянието на пациента, телесното тегло на пациента, възрастта на пациента, и дали хранителният състав е единственият източник на храна. Обаче, препоръчваното количество може лесно да се определи от лекуващия лекар. Обикновенно, прилага се достатъчно количество от хранителния състав, което да посигури пациента с приблизително 1 g протеин до приблизително 4,0 g протеин на килограм телесно тегло на ден, и от приблизително 0,05 g до приблизително 0,4 g треонин на ден. Например, на възрастен пациент може да се приложи от приблизително 1,5 g протеин до приблизително 2,0 g протеин на килограм телесно тегло на ден, и от приблизително 0,07 g до приблизително 0,2 g треонин на ден. Ако хранителният състав се използува като добавка към други храни, количеството на хранителния състав, което се прилага дневно, може да се намали, съответно.

Хранителния състав може да се приеме в няколко единични форми за еднократно дозиране, например от 2 до 5 пъти, за . да се достигне препоръчваното дневно количество, или може да се приме като единствена единична форма за еднократно дозиране.

Съгласно един вариант, настоящето изобретение включва метод за лечение на болстно състояние, което се характеризира с изменения в нивата на муцините у пациенти. Методът включва вътрешно приложение върху пациента на хранителен състав, който има протеинов източник, включващ амино киселиЧ* ни, където треонинът заема най-малко 5,5 % от теглото на амино киселините. Количеството на треонина може, също така, да е най-малко 6,0 %, и за предпочитане най-малко 7,4 % от теглото на амино киселините.

Съгласно един вариант за изпълнение, насотящето изобретение включва метод за повишаване синтезирането на муцини у пациенти, чрез добавяне към храната на пациента на терапевтично ефективно количество треонин. Количеството на треонин, добавено към храната, може да включва най-малко 0,2 тМ. За предпочитане, количеството на треонин също така е ^w в границите от приблизително 0,2 тМ до приблизително

0,8 тМ.

Количеството на треонина, което трябва да се прибави, се базира на препоръчваните дневни дози, или нужди от треонин. Съгласно един вариант за изпълнение, количеството на треонин, добавено към храната, включва най-малко 30 % от препоръчваното дневно количество, за предпочитане най-малко 60 %, и най-предпочитано най-малко 100 % от това количество.

Съгласно един вариант за изпълнение, насотящето изобретение включва метод за повишаване синтезирането на муцини, чрез повишаване хранителната ефикасност в храната на пациента. Хранителната ефикасност представлява съотношението между повишеното телесно тегло и количеството усвоена храна по време на периода на хранителния режим, както се обяснява по-подробно по-долу в пример 4. Хранителната ефикасност, и от тук синтезирането на муцини може да се повиши чрез приложение върху пациента на хранителен състав, който съдържа терапевтично ефективно количество треонин. Например, количеството на треонина може да се базира на дневното препоръчвано количество треонин, както се дискутира **·* по-горе.

Съгласно един вариант за изпълнение, настоящето изобретение включва метод за лечение на болстни състояния, характеризиращи се с изменения в нивата на муцините у пациенти. Болстните състояния могат да включват множество различни болстни състояния, такива като интестинално възпалително заболяване и бактериална инфекция, или други подобни болестни състояния, както се дискутира по-горе. Съгласно един вариант за изпълнение, настоящето изобретение включва методи за лечение на интестинално възпаление, за лечение на интестинална бактериална инфекция, за намаляване на оксидационен стрес, дължащ се на интестинално възпаление, за лечение на други подобни болестни състояния. Методите за лечение на болстни състояния осигуряват приложение върху пациент, на терапевтично ефективно количество треонин, както се дискутира по-горе, Треонина може да се приложи като част от хранителен състав, добавка, или друга подобна хранителна субстанция.

Посредством примери, и без да се ограничават от, примерите съгласно настоящето изибретение са както следва:

ПРИМЕРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ИЗОБРЕТЕНИЕТО

Пример 1

Използуват се двадесет и четири мъжки плъхове Wirst, всеки един с тегло приблизително 200 д. Плъховете имат свободен достъп до вода. Плъховете се разделят на 3 групи от по 8 плъха, като всеки плъх е в отделна клетка.

Всяка група от плъхове има свободен достъп, в продължение на 3 дена, до контролна храна (диета), на базата на соев протеин, обогатен с добавка от Met. След това, на всяка група се доставя, веднъж на ден, количество от контролната диета, w достатъчно да даде 80 % от физиологичните нужди за растежа на всеки плъх. След това, на една група (контролната група), се доставя по същия начин за оставащия период от опита. Останалите групи след това се оставят да гладуват в период от три дена. Плъховете имат свободен достъп до вода през това време.

На останалите две групи от плъхове след това се доставя различна диета, веднъж на ден, в количество на контролната диета, достатъчно да достави 80 % от физиологичните нужди за растежа на всеки плъх. На една група (група А), се доставя w вътрешна формула, базираща се на сладка суроватка, допълнен с 5 % целулоза. На втората група (група 1) се доставя замразена суха вътрешна формула, базираща се на сладка суроватка (достъпна от Nestle Clinical Nutrition под търговската марка PEPTAMEN®), допълнен С 5 % целулоза.

Съдържанието на протеин в диетите е както следва: контролната диета съдържа 19,02 g протеин на грам от диетата, вътрешната формула, базираща се на сладка суроватка, съдържа 15,67 g протеин на грам от диетата, и вътрешната формула, базираща се на сладка суроватка, съдържа 15,63 g протеин на грам от диетата. Треонинът осигурява приблизително 7,4 % от теглото на протеина във вътрешната формула, базираща се на сладка суроватка. При вътрешната формула, базираща се на сла-дък способ, треонинът осигурява приблизително 5 % от теглото на протеина.

Резултати 1

След три дена, гастро-интестиналната мукоза се събира от всеки плъх. След това съдържанието на треонин в мукозата се определя, както следва:

група	Поет протеин (g/З дена)	Поет треонин (mg/З дена)	Съдържание на треонин в Му козен протеин (mg/g мукозен протеин)
Контрола	8,2	270	4,69
А	6,2	258	3,81
1	6,2	410	4,30

Резултатите от пример 1 показват, че гладувалите плъхове от група 1 имат по-високо съдържание на треонин в мукозния протеин, отколкото група А, и съдържанието на треонин е малко по-ниско, отколкото нормалното съдържание на тази, или на контролната група. Това показва нарастване на продуцирането на муцини при плъховете от група 1.

Пример 2

Използува се течна храна. Храната се доставя от Nestle Clinical Nutrition под търговската марка PEPTAMEN®). Храната има следните съставни части:

Хранителна съставка	Количество на 1000 ml
Протеин(хидролизирана сладка суроватка)	40 g
Въглехидрат (малтодекстрин, царевично нишесте)	127 g
Липид (триглицериди със средна дължина на веригата, слънчогледово масло, соев лецитин)	39 g
Витамин А	400 IU
Витамин D	280 IU
Витамин Е	28 IU
Витамин К	80 микрограма
Витамин С	140 mg
Тиамин	2 mg
Рибофлавин	2,4 mg
Ниацин	28 mg
Витамин В6	4 mg
Фолиева киселина	540 микрограма
Пантотенова киселина	14 mg
Витамин В 12	8 микрограма
Биотин	400 микрограма
Холин	450 mg
Таурин	80 mg

L-карнитин	80 mg
Минерали Калции, фосфор, магнезий, Цинк, Желязо, мед, манган, йод, натрий, калий, хлорид, хром, молибден, селен

Храната има енергетична плътност 1000 kcl/l, и протеинът осигурява 16 % от енергията, въглехидратът осигурява 51 % * енергия, и липидът осигурява 33 % от енергията. Треонинът ^w осигурява 7,4 % от теглото на източника на протеин. След това пациенти от двата пола, и на възраст между 20 и 60 години, се приемат за изследването. Всички пациенти са диагностицирани като страдащи от болестта на Крон, и диагнозата е потвърдена посредством хистологично изследване, радиологично изследване, или и двете. На всички пациенти се дава бариево брашно, и се използува радиография за оценяване на болестното състояние в тънките черва. Пациентите също така се подлагат на ендоскопско изследване. Резултат от 0 до 3 ( 0 = нормално, 1 = средно възпаление, 2 = умерено възпаление, и 3 = силно въз-паление) се оценяват за всяка област от червата, които се изследват. Чревната област включва, например, терминалния илеум, сляпото черво (цекума), десцендентвия колон, трансверсалния колон, издигащия се колон, сигмоидния колон, и ректума. Също така, прави се изследване за състоянието на мукозата в областта на червата, които се изследват. Резултат от 0 до 3 (0 = нормално, 3 = силно редуциран) се оценява за всяка област.

На всеки пациент от изследването се доставя продукт

PEPTAMEN®, като единствен източник на хранителни вещес18 тва, в продължение на период от 8 седмици. Приложението на хранителния състав е под наблюдението на диетолог, и се осъществява орално, или чрез назогстрична тръба, в зависимост от желанието на пациента. Поемането на хранителния състав се регулира на базата на поносимост, на вкусова приемливост, и на повишаване на теглото. След 8 седмици, всеки пациент се подлага отново на ендоскопско изследване, и се оценяват стойностите за възпаление и за мукус.

Резултати 2

Обикновенно, ендоскопско изследване и състоянията на мукуса у всички пациенти е подобрено, след прилагането на хранителния състав върху пациентите, както се дискутира в пример 2. Поради това, лечението води ефективно до ремисия на болестта на Крон в по-голямата част от случаите.

Пример 3 (In vitro)

Ефектът от добавянето на треонин върху скоростта на синтезирането на муцин се анализира in vitro в клетки НТ29-МТХ (човешки клетки от карцином на дебелото черво). Клетки НТ29-МТХ се култивират в минимално модифицирана минимална есенциална среда Dulbecco (DMEM), обогатена с 10 % (обем/обем) инактивиран на горещо зародишен говежди албумин (Life Technologies) и съдържаща 25 тМ глюкоза, 1 % не-есенциални амино киселини (Life Technologies), 2 тМ глутамин (AJINOMOTO CO), 85 mg/L пеницилин-стрептомицин, 50 mg/L гентамицин, и 1,5 mg/L Амфотерицин В ((Life Technologies). Клетките се култивират при 37°С в атмосфера, съдържаща 10 % СО₂:90 % въздух. Средата за култивиране се сменя всеки ден. Експериментите се осъществяват в Т75 cm²колби за култивиране между пасажи от 10 до 20.

Изследванията се извършват в късния период на след-сливането (21 дена след посявянето), когато всички клетки показват муцин-секретиращ фенотип.

За изследването, клетките растат в нормална DMEM среда, до сливане (7 дена след посявката). След това, от 7-я до 21-я ден след посяването, се изследват няколко концентрации на треонин в DMEM, а именно, 0,2 тМ, 0,8 тМ, и 1,6 тМ. На 20-тия ден, към пресно приготвена 10 mL среда за култивиране се прибавя L-(3-³H) треонин (30 микроС|/колба). Инкорпорирането на индикатора за радиоактивност към ново-синтезираните мукопротеини се определя в продължение на следващия пе риод от 24 часа.

часа след метаболитното белязане, средата за култивиране на клетките се отстранява. Клетките се промиват двукратно с 10 ml 1 X PBS, и се възстановяват, използувайки гумен скрепер. Клетките се хомогенизират в 0,05М трис/HCI буфер с pH 7,50, използувайки политрон с ниско утаяване (6,000 rpm, 30 секунди, 4°С). Една аликвотна част от всеки хомогенат се отделя за измерване на специфичната радиоактивност на вътреклетъчния свободен треонин, приеман като резервоар прекурсор. Мукопротеините се изчистват от клетъчните хомогенати чрез гелна хроматография след частично ензимно храносмилане на не-високо гл и козил и рани, и по този начин защитени протеини. Пречистените муцини се хидролизират с 6М HCI (24 часа при 100°С), и техният амино киселинен състав се определя посредством ВЕТХ. Изходът на UV детектора се свързва с радиоактивния детектор (Radiomatic 500TR, Packard), за да се измери ³Н-треонина, инкорпориран в мукопротеините. Скоростта на фракционното синтезиране (FSR) на мукопротеини се изчислява и се изразява в проценти/ден (%/d): (FSR = (специфична радиоактивност на треонин свързан към мукопротеин/специфична радиоактивност на вътреклетъчен свободен треонин)* 100).

Резултати 3

Резултатите от пример 3 са показани на фигура 1, която демонстрира ефекта на концентрацията на треонин върху скоростта на фракционното синтезиране на мукопротеини (“мукопротеинова FSR”). Мукопротеиновата FSR се определя за всяка една от различните концентрации на треонин (тМ) в културалната среда на клетки НТ29-МТХ, както по-нататък е показано на фигура 1. Данните за стойностите са средни стойности ± SEM (п = 6), когато данните за стойностите, за които няма обикновенна буква, са значително различни (р < 0,05).

Мукопротеиновата FSR се повишава значително от 0,2 тМ (26,4 ± 1,4 %) до 0,8 тМ (37,3 ± 1,4 %) треонин и достигат до плато от приблизително 0,8 тМ треонин. Мукопротеиновата FSR се повишава с нивото на треонин в културалната среда в условия, които са неограничени за треонин за клетъчната култура, като броят на клетките и жизнеспособността не са разстроени.

Тези резултати ясно показват, че бионаличността на треонина в културалната среда може значително да влияе върху скоростта на синтезирането на мукопротеин in vitro. Така, каквото и да е разглежданото болестно състояние (възпалително заболяване на червата, инфекция, болест на Крон, или други подобни болестни състояния), нуждата от треонин се увеличава за синтезирането на богати на треонин възпалителни протеини за сметка на синтезирането на мукопротеин. Така, добавянето на треонин може да бъде ефикасна, и ефектна хранителна интервенция за стимулиране, или за възстановяване скоростта на синтезирането на мукопротеин, и по този на» чин улеснява подобрената защита на епителиални клетки.

Пример 4 (in vivo)

Ефектът от съдържанието на треонин в храната върху скоростта на синтезирането на муцин се анализира in vivo при растеж на плъхове. Използуват се тридесет и два мъжки плъха Sprague-Dawley (90 g). Те се разделят рандомизирано на 4 групи от по 8 плъха, и се разделят в индивидуални клетки. Плъховете имат свободен достъп до вода по време на всички експерименти.

След период на адаптиране от 6 дена на chow храна, плъховете се адаптират (свободен достъп) към техните експериментални храни в продължение на 3 дена. Експерименталните храни се базират на свободни амино киселини (полусинтетична храна, 12,5 % протеини) и различни количества треонин: А) необходимост от треонин за растеж на плъхове съгласно препоръките на National Research Council (reversed edition of 1995); B) 60 % от необходимия треонин; C) 30 % от необходи-мия треонин; и D) 150 % от необходимия треонин. На плъхове-те от всяка група се доставят експерименталните храни в про-дължение на 14 дена. На групи А, В и D се доставя по двойки с група С.

Преди убиването на плъховете, поточна доза от I - ¹³С-валин се осъществява в латералната опашна вена на животните. Всяко животно получава по 150 микромола L- ¹³С-валин (99 % ¹³С)/100 g телесно тегло. Животните се убиват след анестезиране чрез изцеждане от абдоминалната аорта между 35 и 53 минути след инжектирането на I - ¹³С-валин.

Интестиналните мукозни проби се получават чрез изстъргване с предметно стъкло и след това незабавно се замразяват в течен азот.

Мукозните проби на плъховете внимателно се хомогенизират в 0,05М трис/HCI буфер с pH 7,50, използувайки политрон с ниска постановка (6000 rpm, 30 секунди, 4°С). Използува се аликвотна част от всеки хологенат, за да се измери обогатяването с I - ¹³С-валин във вътреклетъчния резервоар, която се смята за обогатяване с ¹³С на прекурсорния резервоар. След това, мукопротеините се пречистват, както е описа-но преди това за експеримента in vitro. Обогатяването с I - ¹³С-валин в мукопротеини се измерва (чрез масспектрометрия).

Резултати 4

Както е показано на фигура 2, оценяват се ефектът на необходимостта от треонин и неговите проценти върху резултатността на храната. Както се дискутира в пример 4, храните съдържат 30 %, 60 %, 100 % и 150 % от необходимостта от треонин за плъхове. Резултатността на храната се изчислявя като съотношение между повишаването на телесното тегло (грамове) и количеството на поетата храна (грамове) в продължение на 14-те дена, и се представя в проценти. Данните за стойностите са средни стойности ± SEM (п = 8). Данните за стойностите, за които няма обикновенна буква, са значително различни (р < 0,05).

Както също така се илюстрира на фигура 2, резултатността на храната от четирите храни варира, в зависимост от процента треонин, необходим за храната. Той е значително понисък за храната, съдържаща 30 % от необходимия треонин за плъхове (11,8 ± 1,2 %), отколкото за храните, съдържащи 60 % (17,5 ± 0,5 %), 100 % (18,8 ± 0,8 %), и 150 % (20,6 ± 1,3 %) от необходимия треонин.

Както е показано на таблица 1 (по-долу) и фигура 3, оценява се ефектът от процента на необходимия треонин върху скоростите на фракционното синтезиране на мукопротеини.

Таблица 1

Храна	% необходим треонин	FSR (%/d)	Средно ± SEM
С	30%	13.5 109,8 80,4 93.6	101,8 ±9,4
В	60%	178.3 123,9 117.4	139,8 ± 19,3
А	100%	157,3 146.2 135.3	143,5 ±6,3
D	150%	117,6 159,1 138,9	138,5 ±12,0

Таблица 1 сравнява скоростта на фракционното синтезиране на мукопротеини в йеюнума на подрастващи плъхове спрямо храна А (100 % необходимости от треонин), храна В (60% необходимости от треонин), храна С (30 % необходимости от треонин), храна D (150 % необходимости от треонин). Фигура 3 е графично илюстриране на таблица 1. Данните за стойностите са средни стойности ± SEM, както по-долу се илюстрира на фигура 3.

Както е показано на таблица 1, скоростта на синтезиране на мукопротеини е най-малка в йеюнума на плъхове, на които се доставя храната, която е с най-голям недостиг на треонин (30 % необходимост на треонин). Както е показано, скоростта на фракционното синтезиране на мукопротеин в йеюнума е 143 %/ден с контролната храна (100 % необходимост на треонин), и спада до 101 %/ден с храната, съдържаща 30 % необходимост на треонин. Обаче, скоростта на синтезиране на мукопротеин не се повишава с храната, съдържаща 150 % от необходимия треонин, толкова, колкото се наблюдава в контролната храна.

Тези резултати посочват, че ако необходимостта от треонин за нарастване не се покрива от храната, скоростта на синтезиране на мукопротеин се понижава. Така, съдържанието на треонин в храната има ефект и върху растежа, и върху скоростта на синтезиране на мукопротеин у плъховете in vivo. Това демонстрира, че не само растежа, а също така синтезирането на мукопротеини се влияе, когато в храната има недостиг на треонин. Съгласно това, ако необходимостта от треонин не е адекватно осигурена от храната, добавка от треонин може да бъде ефективна и резултатна хранителна стратегия за повишаване, или за възстановаване на скоростта на синтезиране на мукопротеин, и така да осигури по-добра защита на епителиални клетки.

Трябва да се разбере, че различни размени и модификации към представените предпочитани варианти, описани тук, са явни за специалиста в областта на техниката.

Такива размени и модификации могат да станат без да се отклонява от духа и обхвата на настоящето изобретение, и без да се намаляват неговите очаквани предимства. Поради това се очаква, че всички такива размени и модификации се покриват от приложените претенции.

Claims

ПАТЕНТНИ ПРЕТЕНЦИИ

1. Използуване на протеинов източник, включващ амино киселини, където треонина съставлява най-малко 5,5 % от теглото на амино киселините, за получаването на хранителен състав за лечение на болестно състояние, характеризиращо се с изменение на нивата на муцин у пациент.
2. Използуването съгласно претенция 1, където треонина съставлява най-малко 6 % от теглото на амино киселините
3. Използуването съгласно претенция 1, където протеиновият източник съдържа протеин от сладка суроватка.
4. Използуването съгласно претенция 3, където протеинът от сладката суроватка е хидролизиран.
5. Използуването съгласно претенция 1, където хранителният състав също така съдържа източник на липиди, и въглехидратен източник.
6. Използуването съгласно претенция 5, където източникът на липиди съдържа смес от триглицериди със средна дължина на веригата, и триглицериди с дълга на верига.
7. Използуването съгласно претенция 5, където източникът на липиди съдържа приблизително 30 % до приблизително 80 % тегловно триглицериди със средна дължина на веригата.
8. Използуването на протеинов източник, включващ амино киселини, където треонинът съставлява най-малко 5,5 % от теглото на амино киселините, за получаването на хранителен състав за поддържане синтезирането на муцини у пациент.
9. Използуването съгласно претенция 8, където протеиновият източник съдържа протеин от сладка суроватка.
10. Използуването съгласно претенция 9, където протеинът от сладка суроватка е хидролизиран.
11. Използуването съгласно претенция 8, където хранителният състав също така съдържа източник на липиди, и въглехидратен източник.
12. Използуването съгласно претенция 11, където източникът на липиди съдържа смес от триглицериди със средна дължина на веригата, и триглицериди с дълга на верига.
13. Използуването съгласно претенция 12, където източникът на липиди съдържа приблизително 30 % до приблизително 80 % тегловно триглицериди със средна дължина на веригата.
14. Метод за поддържане синтезирането на муцини у пациент, характеризиращ се с това, че се състои във вътрешно приложение върху пациента на хранителен състав, който включва протеинов източник, съдържащ терапевтично ефективно количество треонин, въглехидратен източник, и източник на липиди, включващ смес от триглицериди със средна дължина на веригата, и триглицериди с дълга на верига.
15. Методът съгласно претенция 14, характеризиращ се с това, че треонинът обхваща най-малко 5,5 % от теглото на амино киселините на протеиновия източник.
16. Методът съгласно претенция 14, характеризиращ се с това, че протеиновият източник съдържа протеин от прясна суроватка.
17. Методът съгласно претенция 14, характеризиращ се с това, че протеинът от сладката суроватка е хидролизиран.
18. Методът съгласно претенция 14, характеризиращ се с това, че източникът на липиди съдържа приблизително 30 % до приблизително 80 % тегловно триглицериди със средна дължина на веригата.
19. Методът съгласно претенция 14, характеризиращ се с това, че протеиновият източник осигурява приблизително 10 % до приблизително 20 % от енергията на хранителния състав.
20. Хранителен състав, характеризиращ се с това, че има протеинов източник, включващ амино киселини, където треонинът обхваща най-малко 7,4 % от теглото на амино киселините, за лечение на болестно състояние, характеризиращо се с изменение на нивата на муцина у пациент.
21. Съставът съгласно претенция 20, характеризиращ се с това, че треонинът обхваща най-малко 7,4 % от теглото на амино киселините.
22. Съставът съгласно претенция 20, характеризиращ се с това, че протеиновият източник съдържа протеин от сладка суроватка.
23. Съставът съгласно претенция 20, характеризиращ се с това, че протеиновият източник съдържа казеино-глико-макропептид.
24. Метод за поддържане синтезирането на муцини у пациент, характеризиращ се с това, че се състои във вътрешно приложение върху пациента на хранителен състав, който има протеинов източник, включващ амино киселини, където треонинът съставлява най-малко 7,4 % от теглото на амино киселините.
25. Методът съгласно претенция 24, характеризиращ се с това, че треонинът съставлява най-малко 14 % от теглото на амино киселините.
26. Методът съгласно претенция 24, характеризиращ се с това, че протеиновият източник съдържа протеин от сладка суроватка.
27. Методът съгласно претенция 24, характеризиращ се с това, че протеиновият източник съдържа казеино-глико-макропептид.
28. Метод за повишаване синтезирането на муцини у пациент, характеризиращ се с това, че се състои в обогатяване храната на пациента, чрез добавяне на терапевтично ефективно количество треонин към храната.
29. Методът съгласно претенция 28, характеризиращ се с това, че количеството на треонина е най-малко 0,2 mM.
30. Методът съгласно претенция 28, характеризиращ се с това, че количеството на треонина е най-малко 0,8 mM.
31. Методът съгласно претенция 22, характеризиращ се с това, че количеството на треонина е от приблизително 0,2 mM до приблизително 0,8 mM.
32. Метод за повишаване синтезирането на муцини у пациент, характеризиращ се с това, че се състои в приложение върху пациента на хранителен състав, който има протеинов източник, съдържащ треонин най-малко 30 % от дневното препоръчвано количество треонин.
33. Методът съгласно претенция 32, характеризиращ се с това, че количеството треонин съставлява най-малко 60 % от дневното препоръчвано количество треонин.
34. Методът съгласно претенция 32, характеризиращ се с това, че количеството треонин съставлява най-малко 100 % от дневното препоръчвано количество треонин.
35. Използуването на терапевтично ефективно количество треонин за получаване на състав за лечение интестинално възпаление у пациент.
36. Използуването съгласно претенция 35, където треонинът се осигурява под формата на хранителна добавка.
37. Използуването съгласно претенция 36, където хранителната добавка съдържа треонин в количество най-малко 0,2 тМ.
38. Използуването съгласно претенция 36, където хранителната добавка съдържа протеиновия източник, включващ . амино киселини, и където треонинът е най-малко 5,5 % от теглото на амино киселините.
39. Използуването съгласно претенция 36, където хранителната добавка съдържа протеин от сладка суроватка.
40. Използуването на терапевтично ефективно количество треонин за получаване на хранителен състав за лечение интестинална бактериална инфекция у пациент.
41. Използуването съгласно претенция 40, където треонинът се осигурява под формата на хранителна добавка.
42. Използуването съгласно претенция 41, където хранителната добавка съдържа треонин в количество най-малко 0,2 тМ.
43. Използуването съгласно претенция 41, където хранителната добавка съдържа протеинов източник, включващ амино киселини, и където треонинът е най-малко 5,5 % от теглото на амино киселините.
44. Използуването съгласно претенция 41, където хранителната добавка съдържа протеин от сладка суроватка.
45. Използуването на терапевтично ефективно количество треонин за получаване на състав за редуциране на