BG100286A - Андростанови стероиди като неврохимични инициатори на изменението в хипоталамичната функция на човека и свързаните с тях фармацевтични състави и методи - Google Patents

Abstract

Методът включва назално приложение на човешки семиохимични съединения, например андростанови стероиди, или фармацевтичен състав, който ги съдържа. Съставите осигуряват присъединяването на семиохимичното свързващо вещество към специфичен невроепителен рецептор. За предпочитане стероидът или стероидите се въвежда(т) под формата на фармацевтичен състав, съдържащ един или повече фармацевтично приемливи носители. Други варианти на изобретението включват фармацевтични състави, съдържащи стероидите с формула, в която р1 е избран от групата, състояща се от оксо, -( )хидрокси, -( )ацетокси, ( )пропионокси, ( )метокси, ( ) ниско молекулен ацилокси, ( ) нискомолекулен алкилокси и ( )бензилокси; р2 е от групата, състояща се от метил, хидроксиметил, ацилоксиметил,алкоксиметил, нискомолекулен алкил, хидроксиалкил, ацилоксиалкил и алкоксиалкил, р3липсва или е избран от групата, състояща се от метил, хидроксиметил, ацилоксиметил, алкоксиметил, нискомолекулен алкил, хидроксиалкил, ацилоксиалкил и алкоксиалкил; р4 е избран от групата от водороден, оксо, хало, хидрокси, алкокси и ацилокси, р5 представлява един или два заместителя, като включва един или два водородни атома, метил метилен, или един или два халогенни атома и р6 е водород или хало; и а, в, с, d, е, f, н са противоположни места за незадължителни двойни връзки.

Description

Настоящето изобретение се отнася най- общо до фармацевтични състави и методи за ефективно изменение във функционирането на хипоталамуса у човека, поради което се променят същността на поведението и физиологията му, медиирани от хипоталамуса на индивида. По- специално, изобретението се отнася до приложение на същински Андростанови стероиди 8 качеството им на неврохимични фактори, въздействащи на физиологията и поведението.

Описание на свързаната област на техниката

Настоящето изобретение се отнася до съединения, наречени Андростанови стероиди, по- специално Андростеноби стероиди и свързани съединения, както ще бъдат описани тук, както и методи за приложението им в качеството им на човешки семиохимични съединения за изменение функциите на хипоталамуса, оказващи въздействие на явяващите се като резултат на това поведение и физиология, напр. намаляване на чувството на тревога. Андростановите стероиди с типичен представител тестостерон, i

метилиране при място 13 и място 10. Андростените са подгрупа на Андростаните и притежават поне една двойна връзка. Ohloff, G. etal. (Helv. Chim. Acta (1983) 66:192- 217) са показали, че няколко члена на тази група от стероиди притежават аромат, който варира при различните изомерни, диастереомерни и енантиомерни форми. За някои членове на групата е доказано, че действат като феромони у определени видове бозайници например, 5осг андрост-16- ен- 3- ен - 3- он и 5а- андрост-16- ен- За- ол у прасета (Melrose, D. R., et al., Br. vet. J. (1971) 127:497 - 502). Тези 16 андростани, продуцирани от нерез, индуцират поведение за оплождане у свинете в еструс (Claus, etal., Experimental (1979) 35:1674-1675).

Някои изследвания отбелязват, че в някои видове, определени характеристики на същинските 16- Андростени (включително 5а- андрост 16- ен- За- ол и 5а- андрост-16- ен- 3- он) , като концентрация, метаболизъм и локализация, са полово диморфични (Brooksbank etal., J. Endocr. (1972) 52:239 - 251; Claus, et al., J. Endocr. (1976) 68: 483- 484; Kwan, et al., Med. Sci Res. (1987) 15:1443-1444). Например, 5α- андрост-16- ен - За- ол и 5α- андрост-16- ен- 3он, а така също и Андроста- 4,16- диен- 3- он, са били намерени в различни концентрации в периферната кръв, В слюнчения и аксиларния секрети на жени и мъже (jKw/i, Т. K,et al., Med. Sci Res. (1987) 15:1443-1444), и е предположена тяхната функция като човешки феромони, степента на възникване на избора и приемането на решение (Id.; виж също Gower et al., „The Significance of Odorous Steroids in Axillary Odour“ Im Perfumery, pp. 68- 72, Van Toller and Dodd, Eds., Chapman and HaU, 1988); Kirk- Smith, D. A., et al., Res. Comm. Psychol Psychiat. Behov. (1978) 3:379). Претендира се, че андростенолът (5α- андрост16- ен- За- ол) проявява феромоноподобна активност в одеколоните за мъже и парфюмите за жени (Andron „for men and Andron “for women by Jovan). Japanese Kokai No. 2295916. се отнася go състави за парфюми, съдържащи андростенол u/uau негови аналози. 5α- андростадиен- 3β- ол (и вероятно Заол) също е установен в човешкия аксиларен секрет (Gower, et al, по- горе, 5760). От друга страна, налице е малко споразумение в литературата по отношение на това дали или не всеки предполагаем феромон играе действително каквато и да е роля в половото или репродуктивно поведение на бозайниците, по- специално на хората. Виж: Beauchamp, G.K.,etal., „The Pheromone Concept in Mammalian Chemical Communication: A Critique“, In: Mammalian Olfaction, Reproductive Processes and Behavior, Doty, R. L., Ed. Academic Press, 1976). Виж също: Gower, et al., no- горе 68- 73.

Един вариант на настоящето изобретение се отнася до не- системно, назално приложение на същински Андростенови стероиди за предизвикване на специфичен поведенчески или физиологичен отговор у хората, напр., понижаване на негативното въздействие, настроение и черти на характера По- специално, назалното прилагане осигурява контакт на неврохимичните рецептори от недостатъчно добре разбраната невроендокринна структура, най- общо позната като вомероназален орган (“VNO”; също известна като “орган на Jacobson”), с един или повече стероиди или със състави, съдържащи стероидите. Този орган е достъпен през носовото отвърстие на повисшите организми - от змии до хора, и се асоциира, inter alia, със свързване на феромона 6 определени видове (виж предимно Muller- Schwarze & Silverstein, Chemical Signals, Plenum Press, New York (1980)). Аксоните на невроепителиума от вомероназалният орган, локализиран супрапалатинално, формират вомероназален нерв и притежават директно синаптично свързване с акцесорната (допълнителна) олфакторна (обонятелна) луковица и индиректно води от тук до кортико- медианния базален преден мозък и хипоталамичните ядра на мозъка. Дисталните аксони от невроните на терминалния нерв могат също така да служат като неврохимични рецептори във VNO. (Stensaas, L. J., et al., J. Steroid Biochem. and Mol Biol. (1991) 39- 553). Този нерв притежава директно синаптично свързване с хипоталамуса.

Johnson, A. etal. (J. Otolaryngology (1985) 14:71-79) докладват за наличие на вомероназален орган у повечето възрастни хора, но заключава, че органът е вероятно не- функционален. Противоположни резултати, които предполагат, че VNO е функциониращ хемосензорен рецептор са докладвани от Stensaas, L. etal., и Morgan, D. Т., et al, Garcia- Velasco, J. and M. Mondragon; Monti- Bloch, L. andB. Grosser, all in J. SteroidBiochem. andMolec. Biol (1991)39.

Очевидно е, че би било желателно да бъдат идентифицирани и синтезирани човешки семиохимически съединения и феромони и да се създадат фармацевтични състави и методи за приложение за въздействие върху хипоталамичните функции. Това изобретение се отнася до неочакваното откритие, че при назално въвеждане у хора, определени неврохимични лиганди, по- специално Андростанови стероиди, и още поточно, Андростенови стероиди и сходни на тях съединения, или фармацевтични състави, съдържащи Андростани, Андростени или сходни на тях съединения, специфично се свързват към хеморецептори от определени назални невроепителиални клетки и това свързване генерира серия неврофизиологични отговори, водещи до изменение във функциите на хипоталамуса у даден индивид. Когато са въведени, въздействието на тези съединения върху хипоталамуса поражда функционирането на автономната нервна система и на различни поведенчески или физиологични феномени, които включват, но не се ограничават до следното: безпокойство, пременструален стрес, страх, агресивност, глад, кръвно налягане и други поведенчески и физиологични функции, нормално регулируеми от хипоталамуса. (Otto Appenzeller. The Autonomic Nervous System. An Introduction of basic and clinical concepts (1990); Komer, Ρ. I. Central nervous control of automatic cardiovascular function, and Levy, N. M. and Martin, P. J. Neural control of the heart, both in: Handbook of Physiology; Section 2: Cardiovascular System - the heart, Vol. I, Washington DC, 1979, American Phisiological Society; Fishman, A. P., et al. editors, Handbook of Physiology. Section 3: Respiratory System. Vol. H. Control of breathing. Bethesda M.D. 1986. American Physiological Society.)

В някои случаи се Въвежда отделен Андростанов стероид, или свързано съединение, а понякоаа се въвеждат комбинации от Андростанови стероиди и/или сродни съединения, също и един или повече Андростанови стероиди се въвеждат заедно с един или повече Естранов или Естренови стероиди или сродни съединения.

ОБЩО ЗА ИЗОБРЕТЕНИЕТО

Обект на настоящето изобретение е да се предоставят фармацевтични състави, които да съдържат човешки семиохимични съединения или феромони и които да са подходящи за назално въвеждане у индивидите.

Обект на настоящето изобретение е също предоставяне на методи за приложение на тези състави за изменение функцията на хипоталамуса у даден индивид.

По- нататък обект на настоящето изобретение е да осигуряване на методи за приложение на тези състави, така че да породят изменение във физиологията и поведението на индивидите, които нормално се регулират от хипоталамуса.

Накрая, обект на настоящето изобретение е да се предоставят методи за повишаване функцията на хипоталамуса, които имат следните преимущества:

1) директно въвеждане към хеморецепторите в назалния проток и вомероназалния орган без прахове или игли- т. е. не- инвазивно;

2) начин на въздействие на лекарството чрез нервната система, а не чрез циркулаторната система - по този начин мозъчната функция може да бъде повлияна без да се отчита кръвно- мозъчната бариера;

3) директно въздействие върху хипоталамуса - тук има само една синаптична връзка между феромоновите рецептори и хипоталамуса; и

4) чрез осигуряване на високо специфично лекарствено въздействие, получаване на силно редуцирана възможност за нежелани странични ефекти поради това, че сензорните нерви са насочени към специфични места в мозъка.

Допълнителни обекти, преимущества и нови характерни черти на изобретението ще бъдат изложени специално в описанието, което следва и те ще станат ясни за специалиста в областта при изпитването му, или ще бъдат разбрани при прилагане на изобретението.

Обектите на настоящето изобретение са постигнати чрез създаване на фармацевтични състави, подходящи за назално приложение у отделните индивиди. Състава съдържа подходящ във фармацевтично отношение носител и Андростанов стероид с формула :

където ₽ι е подбран от групата, състояща се от оксо, а- (β-) хидрокси, α- (β-) ацетокси, сс- (β-) пропионокси, а- (β-) метокси, οο- (β-)κικ±ο ацилокси (lower), ос- (β-) lower алкилокси u α- (β) бензоилокси; Ρ₂ е подбран от групата, състояща се от метил, хидроксиметил, ацилоксиметил, алкоксиметил, ниско молекулен алкил, хидрокси алкил, ацилоксиалкил и алкоксиалкил; Р₃ липсва или е подбран от групата, състояща се от метил, хидроксиметил, ацилоксиметил, алкоксиметил, ниско молекулен алкил, хидроксиалкил, ацилоксиетил и алкоксиалкил; Р₄ е подбран от групата, състояща се от водороден, оксо, хало, хидрокси, алкокси и ацилокси; Р₅ представя един или два заместители, където Р₅ включва един или дВа водородни атома, метил, метилен, или един или два хало атома; Р_б е водороден или хало; и “а”, ”Ь”, ^ис”, “d”, “е”. “Г, и “h” са противоположни места за незадължителни двойни връзки.

Един клас от предпочитаните стероиди притежава “Ь” като двойна връзка, по- специално където “е” или “d” е също двойна връзка. Друг предпочитан клас има “а” и “с” като двойни връзки. Още един предочитан клас съдържа Р₃ като метилова група, “h” като незадължителна двойна връзка и Р₅ като метилен или един или два водородни атома. Предпочита се също и клас от стероиди, където “а” или “Ь” е двойно свързан.

Под хало, се разбира F, Q, Вг, или I. Терминът ниско молекулен алкил, алкокси и т. н. означава да бъдат обхВанати карбонови вериги от 1 до 6 карбонови атома, за предпочитане от 1 до 4 карбонови атома.

Други обекти на това изобретение са постигнати чрез осигуряване на метод за повишаване функцията на хипоталамуса и/ или автономната функция у даден индивид. Лиганд за хеморецептор, разположен на повърхността на назална невроепителиална клетка се предлага където клетката е част от тъкан, различна от олфакторния епителиум; и, лиганд а е въведен 6 назалния проток на индивида така, че лиганда се свързва специфично към хеморецептора, което води до повишаване функцията на хипоталамуса на индивида.

Всички варианти на това описание се отнасят до и включват функционалните еквиваленти на стероидните структури, разкрити в тези варианти и до онези модифицирани стероиди, които показват такъв функционален еквивалент, независимо дали модифицираните стероиди са напълно разкрити.

КРАЖО^ШИСАНИЕПАДЕИЕЖИТЕ фигура 1 илюстрира синтезата на Андроста- 4,16- диен- 3- он, Андроста- 4,16- диен- За- ол и Андроста-4,16- диен- 3β- ол.

фигура 2 илюстрира синтезата на Андроста- 5,16- диен- За- ол и Андроста- 5,16- диен- 3β- ол.

фигура 3 илюстрира променената синтеза на Андроста-4 ,16- диен- 3он.

фигура 4 е графично представяне на електрофизиологичния ефект върху възможностите на рецептора при локализирано приложение на определени стероиди върху вомероназалния орган на женски субекти (4А) и на олфакторния епителиум (4С). фигура 4В е графично сравняване на ефекта от един Андростан върху VNO рецепторните възможности на женски и мъжки субекти.

фигура 5 е графично представяне на електрофизиологичния ефект при локализираното въвеждане на определени стероиди при вомероназалния орган на мъжки (5А) и женски (5В) субекти фигура 6 обхваща различни автономни отговори на женски субекти спрямо Андростан. А = рецепторния потенциал на вомероназалния невроепителиум; В = изменение 6 кортикалната алфа активност на една електроенцефалограма (%); С = изменение в галваничния отговор на кожата (K-ohms); D = изменение на периферния артериален пулс (бр. / мин); Е = изменение на кожната температура (градуси С.); и F = изменения в респираторната честота (бр./ мин).

фигура 7 обхваща измененията 0 рецепторния потенциал на VNO след излагането на 5 женски на Въздействието на два различни Андростана.

фигура 8 показва половия диморфизъм в локални и автономни отговори на стимулирането на VNO с вомероферини. Различни вомероферини (200 fmoles) и разреждащата контрола се въвеждат на 30 мъжки и 30 женски субекта (възраст 20 до 45) както е описано. Ивиците показват стойностите на отговора на популацията.

фигури 8А & В: Измерени са EVG отговори както са описани в мъжки (А) и женски (В) субекти.

фигури 8С & D: Електродермалната активност е измерена както е описано. Измененията (измерени в χΩ) в отговора, дължащи се на достаВянето на вомерофершште go VNO от всеки субект, са показани за мъжки (С) и женски (D) субекти.

фигури 8Е & F: Алфа- кортикалната активност е измерена както е описано. Измененията 6 отговора се дължат на доставянето на вомероферини до N0 от мъжки (Е) и женски (F) субекти.

фигури 8G & Н: Измерва се кожна температура (ST) както е описано. Измененията в отговора дължащи се на доставянето на вомероферини до VNO от всеки субект са показани в мъжки (G) и женски (Н) субекти.

Съединенията в графиките са:

А - 1,3,5(10), 16- Естратетраен- 3- ил ацетат

В = Андроста- 4,16- диен- 3- он

С = 1,3,5(10), 16- Естратетраен- 3- ол

D = 3- Метокси- Естра-1,3,5(10), 16- тетраен

Е = Андроста- 4,16- диен- За - ол

F = Андроста- 4,16- диен- 3β- ол фигура 9 показва електро- олфактограми на мъжки и женски субекти, индуцирани чрез стимулация на ОЕ с олфактанти и вомероферини А: 400 fmoles от олфактантите 1- карбон и цинеол а така също и 200 fmoles от бомероферините А, В, С, D и F; и стереоизомер Е се прилага успоредно като втори пулс към ОЕ на 20 субекта (както мъжки, така и женски) и всеки EOG отговор е записан както е описано. Олфактантите както Е, така и В продуцират значителен локален отговор (р< 0. 01). В: 400 fmoles от олфактантите 1- карвон и цинеон не индуцират значителен EVG отговор при доставянето му go VNO от мъжки и женски субекти.

фигура 10 показва електрофизиологичния ефект от следните вомероферини върху вомероназалния орган на 20 женски субекта:

G = Андрост- 4- ен- 3- он

Н = Андроста- 4,16- диен- 3,16- дион

J = 10,17- диметилгона- 4,13 (17)- диен- 3- он

К = 1,3,5 (10), 16- естратетраен- 3- ол- метил етер

L = 1,3, 5 (10), 16- естратетраен- 3- ил- пропионат

EVG = Електро- Вомероназограма

GSR = Галваничен кожен отговор = Електродермална активност, EDA

ST = Кожна температура фигура 11 обхваща електрофизиологичният ефект на вомероферини върху вомероназалния орган на 20 мъжки субекта.

М = 1,3,5 (10) - Естрадиен- 3- ол

ПОДРОБНО ОПИСАНИЕ НА ИЗОБРЕТЕНИЕТО

I. Определения “Въздействието” е преходно състояние на усещане. Типично негативни въздействия са усещания като невроза, напрегнатост, срам, тревожност, раздразнителност, яд, гняв и др. подобни. “ Настроенията” са подълготрайни състояния на усещане, като напр. вина, тъга, безнадеждност, безисходност, отчаяние, страдание, нещастие и др. такива. “Черти на характера” са по- постоянни аспекти на отделната личност. Типично негативни черти на характера са чувствителност, съжалителност.

способност за самопорицание, упоритост, обидчивост, злоба, плахост, мързел и др. подобни.

“Андростанови стероиди” - това са алифатни полициклични въглеводороди, характеризиращи се с четири- пръстенна стероидна структура с метилиране при 10- и 13- та позиции. Андростенът е производно на Андростаните, което най- общо означава, че съединението притежава поне една двойна връзка. Най- общо, ако съединението не е описано като гонан, счита се че притежава 18- въглеродна група. Обаче, има се предвид, че

18- Nor- андростаните се отнасят като 16- андростанови стероиди. Нещо повече, всички производни, които притежават структурни характеристики, описани по- горе, също са отнесени към Андростановите стероиди.

“Хеморецептор” е рецепторна молекула, установена на повърхността на “хемосенсорна” невроепителиална клетка, която се свързва по стереоспецифичен начин към специфичен лиганд или лиганди. Това специфично свързване инициира сигнална трансдукция, която инициира аферентен нервен импулс. Хеморецептори са намерени, inter alia, във вкусовите папили, олфакторния епителиум и вомероназалната тъкан.

“Естренови стероиди”, както се използва тук този термин, означава алифатни полициклични въглеводороди с четири- пръстенна стероидна структура, поне една двойна връзка в Ь- пръстена, без метилиране при 10- та позиция и едно оксо, хидроксилно или хидроксилно производно като алкокси, естер, бензоат, сипионат, сулфат или глюкиронид, при 3- та позиция. Производни, които съдържат тези структурни характеристики също са отнесени най- общо към Естренови стероиди.

Следващата структура показва четири- пръстенна стероидна структура, обща за Андростанови и Естренови стероиди. При описването на локализацията на групите и заместителите, се използва следната система на номериране:

“Полово диморфични “ се отнася до разликата в ефекта на, или отговора спрямо, фармацевтичен агент между мъжки и женски индивиди от един и същ вид.

“Ефективно количество” от лекарство е интервала в количеството и/ или концентрацията, който довежда до желаният физиологичен и/ или психологичен еефект при въвеждане към даден индивид, който се нуждае от лекарството. В настоящия случай индивида в нужда е този с физиологични или поведенчески особености, които обикновено се регулират от хипоталамуса и където е желателно да въздейства на функцията на хипоталамуса или на особеностите. Ефективното количество от даденото лекарство може да варира в зависимост от функцията, на която следва да се въздейства, пътя на въвеждане и др. подобни. Например, когато стероида е въведен като разтвор, приложен към кожата на лицето на субекта, ефективната концентрация е от 1 pg/ml до 100 pg/ml, за предпочитане 10 до 50 pg/ml и най- вече 20 до 30 pg/ml. Когато стероида е въведен директно в VNO, ефективното количество е около 1 пикограм до около 1 нанограм, за предпочитане около 10 пикограма до около 50 пикограма. Когато стероидът е въведен към назалния проток, чрез мехлем, крем или аерозол или други подобни, ефективното количество е около 100 pg до около 100 микрограма, за предпочитане около 1 ng до около 10 микрограма. От това следва, че някои

U лекарства могат да бъдат ефективни при въвеждане по един начин, но да не са ефективни при въвеждане по друг начин.

“ХипоталамусъпГ е част от междинния мозък, включваща вентралната стена на третия вентрикулум под хипошаламичния сулкус, включваща структури, които формират вентрикуларното дъно, включваща оптичната хиазма, тубер цинереум, инфундибулума и мамиларните тела. Хипоталамуса регулира автономната нервна система и контролира някои физиологични и поведенчески функции като така наречените отговори за бой и полет, полова мотивация, водния баланс, метаболизма на захарите и мазнините, глада, регулирането на телесната температура, ендокринната секреция и др. Хипоталамусът е също източник на вазопресин, който регулира кръвното налягане и на окситоцин, който индуцира раждането и секретирането на мляко. Всички функции на хипоталамуса са потенциално моделируеми чрез семиохимичната терапия, описана тук.

“Лиганд”, както се използва тук, е молекула, която действа като химичен сигнал чрез специфично свързване към рецепторна молекула, разположена на повърхността на рецепторна клетка, и поради това инициираща сигнална трансдукция през клетъчната повърхност. Свързването на лиганди към хемосенсорни рецептори може да бъде измерено. Хемосенсорната тъкан, като вомероназален невроепителиум или олфакторен невроепителиум, съдържа множество от неврорецепторни клетки, Всяка от които притежава поне един клетъчно- повърхностен рецептор. Много от рецепторните молекули притежават идентична специфичност към лигандите. Поради това, когато тъканта е изложена на действието на лиганда, за който притежава специфичност (например излагане на VNO на действието на семиохимически съединения), сумарното изменение на потенциала на клетъчно повърхностния рецептор може да бъде измерено.

Както тук е употребено, “ниско молекулен алкил” означава разклонена или неразклонена наситена въглеводородна верига с 1 до 4 въглерода, като напр. метил, етил, п- пропил, i- бутил и др. подобни. “Алкокси” както е употребен тук този израз, се използва в неговия общоприет смисъл за означаване групата -OR, където R е алкил, както тук е определено.

“феромон” е вещество, което дава химично средство за комуникация между членовете на същите видове посредством секреция и възприемане с носа. У бозайниците феромоните обикновено се установяват от рецептори във вомероназалния орган на носа. Най- общо, феромоните въздействат на развитието, репродукцията и свързаните победения. “Семиохимични съединения” е по- общ термин, който включва феромони и описва вещество от който и да е източник, което функционира като хемосенсорен пратеник, свързва се към специфичен невроепителиален рецептор и включва физиологичен или поведенчески ефект. “Вомероферин” е семиохимично съединение, чието физиологично действие е медиирано чрез вомероназалния орган.

Един пикограм (pg) е равен на .001 нанограма (ng). Един нанограм (ng) е равен на. 001 микрограма (pg). Един микрограм е равен на. 001 mg.

II. Начини на провеждане на изобретението

Изобретението е насочено към група от определени Андростанови стероиди. Тестостеронът (17- хидрокси- Андроста- 4- ен- 3- он) е типичен

Андростан.

Андростани, специално подходящи за използване в настоящето изобретение включват тези където, независимо, Р, = оксо, а- хидрокси, β- хидрокси; Р₂ = метил, ниско алкил, хидроксиметил, хидроксиалкил; Р₃ = водород или метил; Р₄ = водород, хидрокси или оксо; Р₅ = водород или метил; и притежават поне една двойна връзка, обикновено на 4- та или 16- та позиция.

Предпочитани Андростани включват Андроста- 4,16- диен- 3- он (P_t = оксо, а = двойна връзка, Р₂ = метил, Р₃, Р<, Р₅ = водород, търговско достъпен от Steraloids, Inc.), Андроста- 4,16- диен- 3β- ол (Р, = β- ОН, а = двойна връзка, Р₂ = метил, Р₃, Р₄, Р₅ = водород), и 6- кето- Андроста- 4,16диен-3- он (Pj = оксо, а = двойна връзка, Р₂ = метил, Р₃, Р₅ = водород, Р₄ = оксо), синтесата на които е описана тук.

Производните на Андростаните в рамките на групата се счита, че са нови. Синтезите им са описани тук за следните съединения, както са означени на таблицата: 17- метилен- Андрост- 4- ен- 3β- ол (АЗ/ N3), 17метилен- Андрост- 4- ен- Зсс- ол (А4/ N3), 17- метилен- 6- оксо- Андрост- 4ен- 3- он (А6/ N3), и 6β - ОН- Андроста- 4,16- диен- 3- он (All/ N1).

Таблица 1 включва андростани, към които се отнася изобретението, но не ограничава неговия обхват. Диаграмите за синтезиса, които следват обхващат междинния и субструктурен синтез за получаване на тези андростани:

IT

Таблиаси; iiидpQCJDHй I I I I - .....

	1	------'—7^— 2	3	4
1	Ό Ubfe.	и иъь. .	од5^ и мъъ....	ол5^ υ иъъ.
2	н° иь. :	иъъ. «	иъъ. -	нсг^
3	zxfk UDR?. .	но*^ иъв>. ;	но~^	х£^
4	Her; иъъ ...	KO-Ak иъе>. :	НО-^
5	\АЪЪ. ..	уу uz>e>. .	ys?5
6	°иъъ.. :	0£$° °иъъ :
7	о н4ж Ubb.	у»		χ>
8	ΜβΟ^^ иъь.	«·°Ν? u*)fe .	МеО^^	..оЛХ
9	огб^ и чьъ. 4	° Ubb. .	0£t5^	0
10	„o-C'E	UbA.1	hc/X3	κο-ίΕ3
11	оУ он	ож13 он Мъь.	оА?3 он	„ж13 он

СТРУКТУРЕН СИНТЕЗ:

Във връзка с предходната таблица, изложеното по- долу е примерен синтез за междинни съединения в даден ред (А1 през All) или колона (N1 през

Тип А

N4).

Това са търговско достъпни субструктури. например, ДЕХИДРО ЕПИ

АНДРОСТЕРОН.

АЗ:

NaBH₄

Ohloff, G. et al. (Helv. Chim. Acta (1983) 66: 192-217). -----------------20

CHLORANIL

45%

German Off. 2,631,915.

CrO^SO,

J. Romer, H. Wagner, and W. Sihade, Steroids, 1988, 51/5-6, p. 577-581)7

Няколко emana

-

gai^rmehl, et al., Z. Naturforsch. (1980) 256:

Виж пример 15А9:

Ш 21^'^Ct ^^elV' е***”^1- **** ⁽¹⁹⁸³^

A10:

LiAlH.

LiAlH,

30%

V I Melnikova and K. K. Mvnitskii, Ztarnal Orgamckcskoi Khisnii, 1972, Vol. 8,’Nl ^Y ‘ * pp. 68-74).

All:

MCPBA

-Виж пример 192«

N1:

TunN

L RobcxtH-Shqreon<iCMD|e>Md,XAn. Cbem. Soc, 1964,86,282У.

PflarlmML FhmcnC. Смйк. АпиМп Mari*. Jcen C. Barer. Albert Palreiwr. and JtanJuKn WneL

J. и» Ora. 1988^2193-2196. ~~ 25

N3:

L Gunter Dtafidd, Knrt ftnold aad Ham 8с1жж, Beridrte, 1965,98,604.

2. Rktatd а Л«я, David F. Crow», Michell A. Awty, Weely K. M. Cbccg, and Maaaka Tanabe, J. Med. Chem, 1989,32,1642.

L Fxaaa Sondheimer. O. Maaccta, MUrquim &. 0. Наквкпах, J. An. Chem See, 1955;.T7.4145.

WHKan F. John», I, Of. Chem, 1961,½ 4583.

Метиландростени

German Off. 2 631 915 описва получаване на

с метилова група при всяка една от следните позиции: 1а, 2а, 4, 6а, 6β, 7а и 16.

German Off. 2 428 679.

Daniel Bertin and Lucien Nedelac, Memoires Presentes a la Societe Chimique, 1964, No. 345, p. 2140.

Поради това, съединенията, които могат да бъдат синтезирани включват тези, заедно с другите, получени от тях; т. е. N1 с метил при 1а, 2а, 4, 6а, 6β, 7а, 16 или 17 в комбинация с А1, АЗ, А4, А5, А8, А9, А10 или All, а така също А2 или А6 с 17- метил.

JojlQ андрогтриу

German Off. 2,631,915.

Европейски патент ЕР 208 497.

Поради това съединенията, които могат да бъдат синтезирани, включват тези, заедно с другите, които са получени от тях; т. е., (4- хлоро, 4- бромо, 6а- хлоро, 6а- бромо, 6β- хлоро, 6β- бромо или 6β- йодо) - А1 в комбинация с N1, N2, N3 или N4. В допълнение, (17- флуоро, 17- хлоро, 17- бромо или 17- йодо)N1 в комбинация с Al, А2, АЗ, А4, А5, А6, А8, А9, А10 или All.

В, Допълнително приложими в изобретението естрени

Изобретението е допълнително насочено към състави и методи, включващи комбинацията от посочените по- горе Андростанови стероиди с определени Естренови стероиди, които структурно са отнесени към Естрадиол (също отнесени към 1,3,5 (10)- Естратриен- 3,17β- диол). Естреновите стероиди, приложими в това изобретение, имат формулата:..

където R, е подбран от групата, състояща се по същество от един или два водородни атома, метил, метилен, и един или два хало атома; R, липсва или е подбран от групата, състояща се по същество от водород или метил; R, е подбран от групата, състояща се предимно от оксо, хидрокси, ниско молекулни алкокси, ниско молекулни ацилокси, бензоил, ципионил, глюкуронид и сулфонил; R₄ е подбран от групата, състояща се предимно от водород, хидрокси, ниско молекулни алкокси, ниско молекулни ацилокси и хало;

R₅ липсва или е подбран от групата, състояща се от водород, хидракси, ниско молекулни алкокси и ниско молекулни ацилокси; R₆ е водород или хало; и “а” представя факултативно ароматно ненасищане на пръстен А от дадения стероид, или “b”, “с”, и “<Г всеки са факултативни двойни връзки; и “е”, “Г, “g” , “h”, “I” и “j” всеки са факултативни двойни връзки. В този вариант, стероидът е за предпочитане въведен във формата на фармацевтичен състав, съдържащ един или повече подходящи във фармацевтично отношение носители.

Предпочитан клас съединения са онези, в които присъства “a”, a “g”, “h”, или “i” са факултативно двойни връзки. Класът, където “h” и “i”ca двойни връзки също се предпочита. Друг предпочитан клас съдържа “в”, “с” или “j” като двойни връзки. Още един клас съдържа R₂ като метил и (1) “е” като двойна връзка, (2) R_t е метилен или единичен водород, или (3) Те двойна връзка.

Предпочитаните естрени са 1,3,5 (10)- Естратриен- 3,17β- диол; 1,3,5 (10) - Естратриен- 3,16α, 17 β- триол; 1,3,5 (10) Естратриен- 3- ол-17- он; 1,

3,5 (10), 16- Естратетраен- 3- ол метилов етер; и 1,3, 5 (10), 16естратетраен- 3- ил ацетат.

Повечето от тези стероиди и техните глюкуронатни, сулфатни, ципионатни и бензоатни производни, са известни съединения и са търговско достъпни, напр. от Sigma Chemical Co., Aldrich Chemical Co., etc. Алкокси производните и техният синтез също са известни на специалистите в областта, видно от US Pat. No. 2 984 677.

1, 3,5 (10), 16- Естратетраен - 3- ол е достъпен от Research Plus, Inc. и от Steroids, Inc. Друга синтеза на това съединение, както и синтезата на ацетатните и пропионатни производни, са описани в общо заявеният, висящ и частично продължение патент USS No 07/ 903 525 , който от своя страна е частично продължение на USS N0 07/ 707 862, включен в приложената литературна справка

С, Методи на синтеза

1. Получаване на 3-,5-,6-, 18- и 19- позиционни производни.

Използваните в методите на това изобретение съединения са Андростанови стероиди, заместени при 3-,5-,6-, 18- и 19- позиции. Много от 3- и 5- заместените стероиди са известни съединения, които могат да бъдат получени от 17- хидрокси- и 17- оксо- стероиди (търговско достъпни от напр. Aldrich Chemical Co.) чрез елиминиране или редукция до Δ16- тия хомолоа Синтезите на повечето от тези съединения са описани от Ohloff (по- горе). Както е показано на фигура 1, 17β - хидрокси- 5а - Андростан- он (I) и метил хлороформат (а) в пиридий дава метил карбонат, 17βметоксикарбонилокси- 5о- Андростан - 3- он (II), който дава изходен материал за 5а- Андрост-16- ен- (3- он и 3- оли) ( Ohloff, по- горе при pg 200).

Алкокси производните са получени от техните съответстващи хидрокси стероиди чрез реакция с алкилиращ агент като напр. триметилоксониев флуороборат, триетилоксониев флуороборат или метилфлуоросулфонат в инертен хлоровъглероден разтворител като метиленхлорид. Обратно, могат да бъдат използвани алкилиращи агенти като алкил халиди. алкил тозилати, алкил мезилати и диалкилсулфат с основа

I като NaH, КМ или KOBui, сребърен хлорид или бариев оксид в полярни, апротични разтворители, като напр. DMF, DMSO и хексаметилфосфорамид.

Общите фази на синтетичните реакции за стероиди са известни на специалистите в областта. Когато трябва да бъдат определени времето и температурата на реакциите, те се определеят по рутинни методики. След добавяне на необходимите реагенти, сместа се разбърква в инертна среда и аликвотите се отделят на почасови интервали. Отделените части се анализират хроматографски за да се види изчезването на изходните материали, в който момент започва работната фаза. Ако изходният материал не е консумиран в рамките на 24 часа, сместа се загрява за рефлуксия и аликвотите се анализират почасово, както по- рано, докато изходният материал изчезне. В този случай сместа се оставя да се охлади преди започване на работната фаза.

Пречистването на продуктите се осъществява със средствата на хроматографията и/ или кристализация, както това е известно на специалистите в областта.

2. Получаване на 19- ОН производни

Синтез на 12z_OH- Андроста- 4,16- диен- 3- он

Това съединение е разкрито като междинен продукт при синтезата на

19- оксо- 3- аза- А- хомо- 5В- андростан (Habermehl, et al., Z. Natutforsch. (1970) 25b: 191-195). Предложен е матод за синтезиране на това съединение.

D, Фармацевтични състави и методи на приложение Един вариант на изпълнение на обекта изобретенето е метод за повишаване функцията на хипоталамуса на даден индивид. Друг вариат на изпълнение е повишаване на една автономна функция на даден индивид. Тези автономни функции включват, но не се ограничават до сърдечните стойности, респираторните функции, образците на мозъчните импулси (процента на алфа кортикална активност), телесна температура. Други варианти на изпълнение включват, но не се ограничават до, методи за отслабване на негативен ефект, негативно настояние или негативни черти на характера на даден индивид. Друг вариант е метод за третиране на пременструален стрес у жени. Всеки от тези варианти е осъществен със средствата на несистемно, назално въвеждане на определени 16- Андростенови стероиди, комбинации на 16- Андростенови стероиди и комбинации от един или повече 16- Андростенови стероиди и един или повече Естренови стероиди.

Този специален начин на въвеждане е различен от другите, като напр. инжектиране в различни важни пътища, като тези посредством директен контакт с VNO, осигурени чрез назалното прилагане на стероидния лиганд. В методите от това изобретение, подходящия лиганд се прилага директно към хеморецепторите от назалния пасаж и вомероназалния орган, без прахове или игли - т. е., не- инвазивно. Действието на лекарството се опосредства чрез свързване на лигандите, описани тук, към специфични рецептори на невроепителните клетки в VNO. Така, начина на действие на лекарството се осъществява чрез нервната система, а не чрез циркулаторната система така функцията на мозъка може да бъде повлияна без да се зачита кръвномозъчната бариера. Тези методи на лечение осигуряват директни средства на въздействие на хипоталамуса чрез нервната система поради това, че има само една синаптична връзка между феромоновите рецептори и хипоталамуса. Тъй като сенсорните нерви са насочени към специфично място на мозъка, този метод има високо специфичен лекарствен ефект, поради което силно редуцира потенциала на нежеланите странични ефекти.

VNO контакта е важен поради това, че VNO се асоциира с хеморецепторно/ феромоналната функция. VNO се състои от двойка слепи тубуларни разклонения, които са установени инфериорално на назалния септум. VNO съдържа невро- епителиум, аксоните на който имат директни синапси с амиадалума и от там, към хипоталамуса. Съществуването на VNO е добре документирано в повечето сухоземни гръбначни, включително човешки ембрион; обаче, у възрастни хора обикновено този орган е рудиментарен (Виж Johnson, et al., по- горе).

Лигандните вещества, описани тук, или техните сулфатни, ципионатни, бензоатни, пропионатни или глюкуронатни производни, могат да бъдат въведени директно, но за предпочитане се прилагат като състави. Те се приготвят като течни форми, като например, течности, суспенсии или подобни, за предпочитане в дози, подходящи за отделно прилагане в точно определени дози. Течни дози могат да бъдат прилагани като носни капки или като аерозоли Обратно, активното съединение може да бъде изготвено като състав на крем или мехлем и да се приложи локално в носната кухина. Като друга алтернатива, доставянето може да бъде осъществено чрез контролирано освобождаване на тези агенти чрез капсулиране на основната маса или на микроскопско ниво с помощта на синтетични полимери, като силикон, и природни полимери като желатин и целулоза. Степента на освобождаване може да бъде контролирана чрез избора на олимерната система, използвана за контрол на степента на дифузия (Langer, R. S. and Pepas, N. A., Biomaterials 2 201,1981). Природни полимери, като желатин и целулоза бавно разтварят веществото на минута до час, докато силикона остава интактен за период от месеци Съставите ще включват конвенционални фармацевтични носители или ексципиенти, едно или повече от активните 16- Андростенови съединения от формула I, и съставът може да включва или да не включва един или повече Естренови стероиди. В допълнение, съставите може да включват други лекарствени агенти, фармацевтични средства, носители, аджуванти и др.

Най- вероятното средство за комуникация на семиохимичен лиганд е инхалирането на природно срещания феромон, намиращ се в кожата на друг. Няколко 16- Андростенови стероиди, включително 5а- Андрост-16- ен- Заол и 5а- Андрост-16- ен- 3- он, 4,16- Андростадиен- 3- он, 5аАндростадиен- 3β- ол и може би 5а- Андростадиен- За- ол, са естествено срещани у хората и могат да се намират в кожата. Установено е, че естествено срещаният максимум концентрация от 16- Андростенов стероид в кожата на човек е от 2 до 7 ng/ cm². По време на близък контакт е установено, че човек би бил изложен на не повече от 700 ng от природно срещан стероид. Доколкото тези съединения са относително нелетливи, установено е, че дори по време на интимен контакт, човек би вдишал не повече от 0.7 pg от естествено срещан стероид от кожата на другия. От количеството, вдишано само около 1% би достигнал рецепторите на вомероназалния орган. Така установения максимум на естествено изложени спрямо естествено продуцирани феромони би бил 0. 007 pg.

Количеството на приложен семиохимичен лиганд би бил в зависимост от третирания субект, различието в огорчението, начина на прилагане, честотата на прилагане и решението на предписващия лекар. Обаче, единична доза от поне около 10 пикограма, разпределена директно в лумена на вомероназалния орган, е ефективна за изявяване на временен автоматичен отговор. При прилагане в назалната кухина, дозата е около 100 пикограма до около 100 микрограма, за предпочитане 1 нанограм до около 10 микрогарма, най- вече около 10 нанограма до 1 микрограм. Честотата на приложение е желателно да бъде в интервала от една доза на час до една доза на месец, за предпочитане от 8 пъти на ден до Веднъж през ден, и най- Вече 1 до 3 пъти дневно. Мехлемите, съдържащи едно или повече от активните вещества и незадължителните фармацевтични аджуватни в носител, като например, вода, физиологичен разтвор, водна декстроза, алицерол, етанол и др. подобни, могат да бъдат изготвени с помощта на основа като напр. вазелин, мас или ланолин.

Водните фармацевтично приложими състави могат, например, да бъдат изготвени чрез разтваряне, диспергиране и др. на активно съединение както е описано по- горе и факултативни фармацевтични аджуванти в носител, като напр. вода, физиологичен разтвор, водна декстроза, глицерол, етанол и др. подобни, за получаване на разтвор или суспенсия. По желание, фармацевтичния състав може да съдържа минимални количества нетоксични спомагателни вещества, като омокрящи или емулгиращи агенти, буферни вещества и др. подобни, натриев ацетат, сорбитан монолаурат, триетаноламин натриев ацетат, триетаноламин олеат и др. Актуални методи за получаване на такива форми са познати, или биха били очевидни за специалиста в областта; напр. виж Remington ’s Pharmaceutical Sciences, MackPublishing Co., Easton, PA, 15th Ed., 1975. Съставът или формата за приложение, при всички случаи ще съдържа едно или повече от активните компонентни в съответното ефективно за третирания субект количество.

За аерозолно приложение, активният инградиент се доставя във фино диспергирана форма заедно с повърхностно активно вещество и пропелент. Типичното съдържание на активните инградиенти е 0. 001 до 2% тегл., за предпочитане 0. 004 до 0.10%.

Повърхностно активните вещества трябва, разбира се, да бъдат нетоксични и за предпочитане разтворими в пропеленти. Представители на такива агенти са естери или частични естери на мастни киселини, съдържащи om 6 go 22 карбонови атома, като капронова, октанова, лауринова, палмитинова, стеаринова, линолова, олестеаринова и олеинова киселини с алифатен полихидринов алкохол или негов цикло анхидрид като напр., етилен гликол, глицерол, еритритол, арабитол, манитол, сорбитол и хекситолови анхидриди, получени от сорбитол ( сорбитановите естери са продавани под търговското наименование “Spans”) и полиоксиетилен и полиоксиетиленови производни на тези естери. Могат да бъдат използвани и смесени естери, като смесени или природни глицериди. Предпочитаните повърхностно- активни агенти са олеатите или сорбитан, напр. тези, продавани под търговското наименование “Arlacel С” (сорбитанов сескиолеат), “Span 80” (сорбитанов монолеат) и “Span 85” (сорбитан триолеат). Повърхностно активното вещество може да представлява 0.1 20% тегл. от състава, за предпочитане 0. 25- 5%. Баланса на състава е обикновено пропелента. Течните пропеленти са обикновено газове при условията на окръжаващата среда и са втечнени под налягане. Сред подходящите течни пропеленти са ниско молекулните алкани, съдържащи до пет карбонови атома, като бутан и пропан; флуорирани или флуорхлорирани алкани, като тези които се продават под търговското наименование “Freon”. Смеси от горните също могат да бъдат използвани.

При получаването на аерозол, контейнер, снабден с подходящ клапан се напълва с подходящ пропелент, съдържащ фино диспергиран активен инградиент и повърхностно активно вещество. Инградиентите по този начин се съхраняват при повишено налягане до освобождаването им чрез клапана.

Друго средство за въвеждане е локалното прилагане на летлив течен състав към кожата, за предпочитане кожата на лицето на даден индивид.

Състава обикновено съдържа един вид алкохол като етанол или изопропанол. В състава може да бъде добавен и приятен ароматизант.

F. Измерване на въздействие, настроение и черти на характера Състояния на чувствата, свързани с въздействия, настроения и черти на характера най- общо се измерват с анкета. Например, на индивидите могат да бъдат давани анкети, включващи множество прилагателни, отнасящи се до състояния на чувствата. Индивида преценява своите чувства, описва ги с прилагателни и степени на интензивност на чувството по номерационна скала. Групирането на свързаните прилагателни и статистическят анализ на оценката на субектите служи за база за измерване на различните състояния на усещане.

Обратно, състоянията на чувствата могат да бъдат измерени чрез автономните изменения, като тези, използвани в полиграфията (галванична реакция на кожата, пулс и др.). Cabanac, М. Annual Review of Physiology (1975) 37: 415; Hardy, J. D., „Body Temperature Regulation“ Chapter 59, pp. 1417. In: Medical Physiology. Vol. II Ed.: VB Mountcastle (1980); Wolfram Bouscein. Electrodermal Activity (Plenum Press 1992). В допълнение, негласните изрази като например изражението на лицето и положението на тялото също могат да бъдат оценявани

G, Приложения при лечение на определени типове психиатрични отклонения

Съставите, подходящи за локално и/ или назално приложение, и които съдържат едно или повече от стероидните вещества, описани тук, са приложими като ефикасни терапевтици при лечение на определени типове психиатрични отклонения, по- специално определени типове неврози. В предпочитан вариант на изпълнение, и за разлика с други лекарствени форми, създадени да предизвикаш системен ефект, състава се формира за намаляване вероятността от мукозна или трансдермална абсорбция доколкото начина на действие на тези субстанции като терапевтици е чрез стимулиране на нервните рецептори в носа, по- специално в VNO. Доколкото съставите от настоящето изобретение са ефективни като резултат от стимулирането на хемосенсорните рецептори в VNO и не в резултат от системна циркулация, абсорбцията и присъствието на инкорпориране на активният инградиент или инарадиенти в системната циркулация, не би била ефикасна, но твърде би повишила вероятността от странични ефекти. Тези състави са приложими при метода според който един или повече от Естрените или 16- Андростените от състава се доставят go VNO на субекта.

Неврозите, които следва да бъдат лекувани могат да бъдат акутни и/ или временни, или да бъдат персистиращи или рецидивиращи. Най- общо те включват абнормални симптоми, които могат да включват изменения на настроението (безпокойство, паника, депресия) или ограничени абнормалности (маниакалност, ирационален страх) или на поведението (ритуал или принуждения, псевдоневрологични или хистерични сигнали на превръщания). В такива състояния, тези състави могат да имат някои положителни ефекти за кратък период от време, по- специално чрез модифициране на асоциирано безпокойство или депресия или други подобни.

Други характерологични състояния могат също да бъдат третирани чрез интраназално прилагане на състави от това изобретение. Тези състояния включват характеризиращи личността стилове, напр. параноя, отдръпване, психопатия, хипохондрия и др. подобни; или поведенчески патерн, като напр. пристрастеност към алкохол или други субстанции, социални отклонения или перверзно поведение и други.

Определени физични или физиологични условия, както нормални (като менструация) така и заболявания или свързани с увреждания (като хронични заболявания) могат да имат физиологична компонента, която да се проявява като психиатрично отклонение, невротично отклонение, или като безпокойство или депресия или настроение. Тези състояния също са лечими по методите на приложение на съставите от настоящето изобретение, като един или повече от естрените или андростените от състаВа се доставят go VNO на субекта.

i. Безпокойство

Безпокойството е неприятно емоционално състояние, което се характеризира с чувството за тревога, предстояща опасност, боязън или напрежение. Състави, подходящи за интраназално приложение, и които съдържат едно или повече от Естреновите стероидни субстанции, описани по- горе, са приложими като ефикасни терапевтици за редуциране на безпокойството. Има много прояви на това състояние, граничещи от слаби вълнения до синдроми, които могат да бъдат неспособност. Безпокойството е не само кардинален симптом на вероятно психиатрично състояние, но също е компонента на много нормални физиологични и социални състояния. В допълнение, симптомите на безпокойство най- общо се свързват с депресия и по- специално със състояние на нервна депресия и много персонални неразположения. Състоянията на безпокойство могат да бъдат разделени и включват състояния на паника, фобии и генерализирани състояния на безпокойство, състояния на пост- травмичен стрес и състояния на задължителна натрапчивост ii. Лекарствени средства, употребявани при лечение на състоянията на безпокойство

Лечението с лекарствени средства е основният метод за лечение на състоянията на безпокойство, често прилаган заедно с поведенческа терапия. Използваните за лечение на състоянията на безпокойство лекарства най- често са бензодиазепините. Бензодиазепините притежават хипнотично, седативно, анксиолитично (против безпокойство), антиконвулсивно и отпускащо мускулите действия. Съответно, те могат да бъдат използвани при много индикации и при много други състояния (като напр. безсъние, състояния на отказване от алкохол, мускулни спазми и за успокояване при ендоскопски процедури.) Тези лекарства са относително безопасни и притежават преимущества в сравнение с използваните по- рано барбитурати. Те имат остро начало на действие, и предизвикват чувство на еуфория. Обаче, освен тяхната добра репутация за безопасност, бензоадипините се свързват с много свойства, които ограничават тяхната приложимост, включващи успокояване, атаксия, нарушения на паметта, редуциране на моторната координация и опасност от пристрастяване, поспециално когато се използва с алкохол. Както лекарите, така и пациентите съзнават тази възможност от пристрастяване; и поради това има основателно желание, ако не тенденция, да не се прибягва до употребата им за дълъг период от време.

Напоследък са одобрени нов клас не- бензодиазепинови анксиолитични агенти, азаспиродеканедиони, които имат по- селективни анксиолитични свойства. Първият член от този клас, който се продава на пазара, е буспирон. Докладвано е, че това съединение е така ефективно като бензодиазепините при лечението на Генерализирано състояние на безпокойство. Сравнено с бензодиазепините, буспиронът е по- малко седативен, потенцира етаноловия ефект до по- малка степен и притежава слаб потенциал към пристрастяване. Обаче, при нормално клинично използване е установено, че буспирона е трудно да бъде заместен с бензодиазепини при пациенти, които вече са получавали бензодиазепини, доколкото буспиронът не създава чувството на еуфория и пациентите не се чувстват така задоволени както при приемане на бензодиазепините. В допълнение, бавното начало на действие на буспирона (1- 3 седмици) ограничава неговата ефективност при лекуване на остро безпокойство. Установено е, че при системно прилагане бунспироновият анксиолшпик има висок афинитет към CNS серотониновия 5- НТ рецептор и на това се дължи анксиолитичното му действие.

Друг клас от нови анксиолитици е системно прилаганите бензофуранови производни. Тези вещества показват висок афинитет към CNS допаминов D2 рецептор.

iii. Състояния на настроението

Съставите от настоящето изобретение са приложими също при лечението на някои от симптомите на определени типове състояния на настроението. Неразположения като силна депресия и мания се характеризират с изменения на настроението като първично клинично проявление. Състояния на крайно настроение могат да бъдат свързвани с психоза, характеризираща се с нарушено илюзийно мислене и възприемане, често свързвано с доминиращото настроение. Обратно, нарушения на психичното състояние могат да имат асоциирани или вторични изменения на настроението. Аалогично, нормална тъга, мъка и разочарование и дисхармония или деморализиране, често свързани със заболяване, които могат да бъдат нормално нарушение на цикъла като напр. пременструален стрес, също могат да бъдат намалени чрез интраназално прилагане на съставите от настоящето изобретение.

iv. Начин на действие на съставите от настоящето изобретение

Начинът на действие на съставите от настоящето изобретение е твърде различен от който и да е от начините на лечение, докладвани порано. Активните стероидни и стероидоподобни съединения, описани в настоящето изобретение стимулират и/ или се свързват към рецептори в VNO, които са подходящи за пряко локално приложение. Директен достъп до CSN рецептори не се изисква Стимулиране на тези рецептори продуцира сигнал, транспортиран по нервен път и индуциращ неврохимичен отговор, вероятно в хипоталамичната област от мозъка на субекта Този отговор се проявява като дискретни изменения в различни автономни функции, включително но не ограничаващи се до пулса, честотата на вдишване, Е. Е. G. образците, предизвикан потенциал, температура на кожата, галваничен отговор на кожата и диаметър на палилите. Отговорът се проявява също като измерима редукция на негативния ефект и на негативното настроение.

Доколкото взаимоотношението между функцията на хипоталамуса и лечението на психиатричното нарушение не е напълно изяснено, очевидно съставите от това изобретение са ефективни при редуциране на самооценката за негативизъм - негативните характеристики на настроението, а така също и негативния характер. Тези изменения са съпътствани от автономни изменения, повлияни от хипоталамуса, които са съгласувани с повишаване на парасимпатичния тон ( или обратно, намаляване на симпатичния тон).

Доколкото активните вещества от това изобретение са феромоноподобни по своята специфика, веществата проявяват видова специфичност при стимулиране и активност, поради това добавяне за демонстрация на ефективността не може да бъде осъществено на животински модели.

ПЕПРИМЕРИ

Приведените по- долу примери илюстрират настоящето изобретение без да го ограничават.

Използваните в примерите съкращения са както следва: aq.= воден; RT.= стайна температура; РЕ= петролеев етер (Ь. р. 50- 70°); DMF= N, Nдиметилформамид; DMSO= диметилсулфоксид; THF= тетрахидрофуран.

ПРИМЕР 1

Андроста- 4,16- диен- 3- он (4),

Тази синтеза е показана на фигура 1. Известни са няколко метода за конверсия на тестостерон 6 Андроста- 4,16- диен- 3- он (Brooksbank et al., Biochem. J. (1950) AZ: 36). Обратно, термолизата (460°) на метил карбоната от тестостерона дава Андроста- 4,16- диен- 3- он в 90% добив. 17ВМетоксикарбониокси- андрост- 4- ен- 3- он (TV) е получен от тестостерон (Ш. Fluka) с метил хлороформамид / пиридин (а) в 76% добив (след рециклизиране от МеОН). Т. т. 140-141°, [a]_D = +95. 4° (с = 1. 10) - IR. (CDCl,) : 1704s, 1665s, 1450s, 1280s, - ¹ H- NMR. (360 Mhz): 0. 87 (s, 3H); 1. 20 (s, 3H); 3. 77 (s, 3H); 4.53 (br. t, J 8, IH). Разтвор от метил карбонат TV в толуен се подлага на пиролиза (Ь) както е описано за I. Рекристализацията на суровия продукт от ацетон при RT. дава чист кетон 4 в 90% добив. Т. т. 127 -129. 5°, (а)г + 118. 9 ° (С=1. 32) ([3]: т. т. 131-133. 5° (хексан), (а]0¹⁶ = +123 ±3. 5° (С = 1. 03)). - IR. (СОаз): 3050w, 1660s, 1615m. - ¹ Η - NMR. (360 Mhz) : 0. 82 (s, 3 H ); 1. 22 (s, 3 H); 5. 70 (m, 1 H); 5. 73 (s, 1 H); 5. 84 (m, 1 H).

Пример 2

Андроста- 4, 16- диен- За- ол (5) и - 3β- ол (6)

Тези синтези са показани на фигура 1. Андроста- 4,16- диен- 3- он (4) се редуцира при - 55° с литиум трие (1, 2- диметилпропил) хидроборат 8 THF (с) както е описано за получаване на 2 (фигура 1). Хроматография върху силикагел с СН, С1₂ / етил ацетат 9:1 дава чист аксиален алкохол 5 (конформация на молекулата, при която разположението на активната група е в аксиално разположение) (48% добив) и чист екваториал алкохол 6 (конформация, при която активната група е с екваториално разположение спрямо останалите) (48% добив). Аналитичните проби по- нататък се пречистват чрез рекристализация (от РЕ при -30° за 5, от циклохексан при RT. за 6).

Данни от 5. Т. т. 77- 79°, [а]_Й + 120. 6° С = 1. 26) - IR. (CDC1,): 3620m br., 1660m, 1595w. ¹ Н- NMR. (360 MHz): 0. 79 (s, 3 H); 1. 02 (s, 3 H);

4. 07 (m, w_1/2~ 10, 1H);5.48 (dx d, J 5u 2, 1 H); 5.71 (m, 1 H); 5.85 (m, 1 H).

Данни от 6. T. m. 116. 1190 , [а]_Й +53. 9° (С = 1. 28) ( (47): т. т. 116. 1180, (оо) D + 59. 3° (С = 0. 4) - IR. (CDQ₃ ) : 3610m br., 3050m, 1660m, 1590w. - ¹ Η - NMR. (360 Mhz): 0. 78 (s, 3 H); 1. 08 (s, 3H); 4. 15 (m, w_1/2«; 20, IH); 1.08 (s, 3H); 5.30 (m,w_1/2»5, 1 H); 5. 71 (m, 1 H); 5. 85 (m, 1 H).

ПРИМЕР 3

Андроста- 5,16- диен- 3α - ол (7).

Тази синтеза е показана на фигура 2. Към разтвор на алкохол 8 (545 mg, 2. 0 mmol) в ацетон (100 ml) при 0°С 6 среда на N₂ се добавя реагент на Jones (I, 1. 5 ml, са. 4 mmol). След 5 мин сместа се отлива в разреден фосфатен буфер (pH 7. 2, 1200 ml) и се екстрахира с етер. Екстрактите се промиват с наситен воден разтвор на NaCl, изсушават се ( Na₂ SO₄) и се изпаряват за получаване на Андроста- 5,16- диен- 3- он като масло (567 mg). Суровият продукт се разтваря в THF (7 ml) и се подлага на редукция с литиум трие (1,2- диметилпропил) хидроборат (с) на .55° както е описано за получаването на 2. Суровият продукт (530 mg) се подлага на хроматография върху силика гел (100 g) с СН₂ С1₂ / етил ацетат 4:1 за получаване на 280 mg (51%) чист а- алкохол 7 (първо елуиран) и 13 mg от изходният алкохол 8.

Малка проба от 7 се рециклизира от ацетон / вода при RT. Т. т. 1380, [oo]D 77. 5° (с=1. 2. - IR. (CDClj): 3580 т, 3430m, 1665w, 1590w, -¹ H-NMR. (360

Mhz): 0. 80 (s, 3 H); 1. 06 (s, 3 H); 4.02 (m, w_W2fe 8,1 H); 5.44 (m, 1 H); 5. 72 (m, 1 H); 5. 86 (m, 1 H).

ПРИМЕР 4

Андроста- 5,16- диен- ЗВ- ол (8),

Това съединение е получено в добив 73% по известен метод (Marx, A F. et al., Ger. Offen. 2,631,915; Chem. Abstr. 87:23614p (1977) от търговския продукт на Fluka ЗВ- хидрокси- андрост- 5- ен-17- он (VII). Т. т. 137°, [а]_л = 71. 9° (с= 1. 5) ([ 48 ]: т. т. 140- 141°, [а]_Д = 68° . - IR. (CDC1₃ ): 3600m br. , 1670w, 1590w, -¹ Η - HMR. (360 Mhz): 0. 80 (s, 3 H); 1. 05 (s, 3 H); 3. 53 (m, w_V2 ~ 22, 1 H); 5. 38 (m, 1 H); 5. 72 (m, 1 H); 5. 86 (m, 1 H). Тази синтеза е показана на фигура 4.

ПРИМЕР 5

На фигура 3 е показан следният метод:

Дехидроепиандростерон р- Толуенсулфонилхидразон (23 )

Дехидроепиандростерон (VII) (14. 4 g, 50. 0 т mole) и ртолуенсулфонилхидразид (12.75 g, 68. 5mmole) 8 сухметанол (300ml) се нагряват на обратен хладник за 20 часа. Сместа се прехвърля в конични колби и се оставя да се охлади. Кристалният продукт се филтрува чрез всмукване и се промива с метанол (50 ml). По- нататък продукта се получава чрез последователно изпаряване на филтрата до 75 ml и 20 ml и оставяне за кристализация всеки път. Общия добив е 21. 6 g (95%).

Андроста- 5,16- диен- 3β- ол (24)

Дехидроепиандростерон р- толуенсулфонилхидразон (23) (22. 8 g, 50. 0 т mole) 6 сух тетрахидрофуран (1,0 литра) се охлажда на суха лед/ изопропанолова баня. Сместа се разбърква до добавяне на п- бутил литиум (125 ml от 1. 6 М разтвор на хексан, 200 т mole). Сместа се оставя да се затопли до стайна температура и се разбърква в продължение на 24 часа. Добавя се вода (50 ml) при охлаждане в лед. Сместа се отлива в разтвор на разреден амониев хлорид / лед (500 ml) и се екстрахира с етер (х2). Органичните слоеве се промиват с разтвор на разреден натриев бикарбонат (500 ml) и разтвор на разреден натриев хлорид (500 ml), изсушава се (MgSO₄) и се изпарява под вакуум до получаване на суров продукт. Той се пречиства чрез флаш хроматография върху 190 g силика гел 60,230- 400 мрежа, елуира се с етил ацетат/ хексан (20: 80- 50: 50) до получаване на кристализационен материал. Продукта се рекристализира от метанол (45 ml) / 3% водороден пекис - (8 ml) чрез промиване с метанол (30 ml) / вода (8 ml) за получаване на чист продукт (6. 75 g, 50%).

Андроста- 4, 16- диен- 3- он (25)

Дестилира се разтвор на 10 g от Андроста- 5,16- диен- 3β- ол (24) в 475 сс толуен и 75 сс циклохексанон (са. 50 сс се събира) за елиминиране на влагата, добавят се 5 g Al (ОРг' ) ₃ в 50 сс толуен и разтворът се подлага на рефлукция (нагряване в обратен хладник) за 1 час. Добавя се вода след това, летливите компоненти се отстраняват чрез дестилация с водна пара, остатъка се екстрахира с хлороформ. Изпаряването на изсушения екстракт, последвано от кристализация на остатъка от хлороформ- хексан, води до 7. 53 g от Андроста- 4,16- диен- 3- он (25). Други 0. 97 g (общо 8.5 g, 86%) се получават чрез хроматографиране на майчиния ликвор на неутралния алуминий.

ПРИМЕР 6

Синтеза на Андроста- 3,5,16- триен - 3- ил метил етер (12)

Към частичен разтвор на андроста- 4,16- диен- 3- он (1.00 g, 3.70 mmol) в 2. 2 - диметоксипропан (5. 0 ml, 41 mmol) и 5 ml DMF се добавя метанол (0. 2 ml) и р- толуенсулфонов киселинен монохидрат (26. 4 mg, 0. 139 mmol). Сместа се подлага на нагряване в обратен хладник за 5 часа, след което се охлажда и се добавя натриев бикарбонат (152. 5 mg). Суспенсията се разделя между 50 ml ледена вода и 50 ml етил ацетат. Органичният слой се промива с две части от по 50 ml вода + 50 ml разтвор на сол, изсушава се върху магнезиев сулфат, филтрува се и концентрира под намалено налягане. Останалото масло се отнема в 50 ml горещ хексан и се филтрува през 12 тт х 30 тт колона от силика гел 60 с помощта на 150 ml горещ хексан. Комбинираните филтрати се концентрират при намалено налягане и се рекристализират от ацетон/ метанол за получаване на бели кристали (468. 0 mg, 1.645 mmol, 44%), т. т. 83- 92°С.

ПРИМЕР 7

Синтеза на 17- метилен- Андрост- 4- ен- оли

Към 20- хомоандроста- 4,17- диен- 3- он (119.0 mg, 0.4184 mmol) в 5 ml метанол се добавя натриев борохидрид (6.0 mg, 0.16 mmol) и 77 μΐ вода. След разбъркване в продължение на 2 часа се добавя още натриев борохидрид (32. 0 mg, 0. 846 mmol) и сместа се разбърква в продължение на една нощ. След концентриране при понижено налягане, остатъка се пречиства чрез препаративна TLC (5% етил ацетат /хексан върху силикагел) за получаване на по- силно полярен (59. 8 mg) и по- малко полярен (1. 7 mg) продукти.

ПРИМЕРА

Синтеза на 17- метилен- 6- оксо- Андроста- 4- ен- 3- он

Към охладен разтвор на 20- хомоандроста- 5,17- диен- 3- ол (399. 4 mg, 1.394 mmol) в 50 ml ацетон се добавят 2. 67М Джонсонов реагент (2. 0 ml, 5. 3 mmol). След разбъркване в продължение на 1 час реакцията се прекъсва с изопропанол (1.0 ml, 13 mmol) и се прелива в 100 ml вода. Сместа се екстрахира трикратно с 50 ml части на етил ацетат и комбинираните органични екстракти се промиват с 50 ml разреден натриеВ бикарбонат + 50 ml разтвор на сол. След това органичната фаза се изсушава върху магнезиев сулфат, филтрира се и се концентрира при понижено налягане. Остатъка се рекристализира от 95% етанол до получаване на почти бяла пудра (177. 8 mg, 0. 5958 mmol, 43%), т. т. 113- 115°С.

ПРИМЕР 9

Синтеза на бв- ОН- Андроста- 4р 16- диен- 3- он

Към разтвор на андроста- 3,5,16- триен- 3- ил метилов етер, (12) (200. 5 mg, 0.7049 mmol), в 5 ml 1,2- диметоксиетан (DME) и 1 ml вода се добавя т- хлоропербензоена киселина (МСРВА, 77.4%, 173. 2 mg, 0.776 mmol), разредена 6 5 ml DME + 1 ml вода -I- 0.40 g 5% (w/w) NaOH на капки, при разбъркване за период от 90 мин. След разбъркване в продължение на 18 часа, се добавят други МСРВА на капки и при разбъркване (247. 0 mg, 1.11 mmol), разтворени в 10 ml DME + 2 ml вода + 0. 8 g 5% (w/w) NaOH бавно в продължение на 11/2 часа. Реакционната смес се разбърква 1/2 часа и след това се прелива в 25 ml разреден натриев бикарбонат. Водната смес се екстрахира трикратно с 25 ml етер и комбинираните органични екстракти се промиват с 50 g 5% (w/w) натриев тиосулфат + три 50 ml порции разтвор на сол, изсушава се върху магнезиев сулфат, филтрува се през целиш и се концентрира при понижено налягане. Полученият В резултат кристален остатък се пречиства чрез препаративна TLC (35% етил ацетат/ хексан върху силикагел), последвано от двукратна рекристализация от воден етанол за получаване на блестящи бели пластинки (102л 3 mg, 0. 3571 mmol, 51%), т.

т. 165- 166°С.

За документиране на локалните електро потенциали от вомероназален орган на човек и от олфакторния епителиум (ОЕ) се използва не- инвазивен метод. Прилага се локализирано газово стимулиране спрямо двете назални структури на различни разстояния спомощта на специално конструирани kamemep/ електроди, свързани с многоканална система за доставяне на лекарственото средство. Този електрод и системата за доставяне на лекарството са описани от Monti and Grosser (J. Steroid Biochem. and Molec. Biol. (1991) 39:573) и в заявка за патент на US No 07/ 771 414, включена в литературната справка Локалният отговор на VNO и на ОЕ показват връзка с концентрацията на стимулирането.

Изследването се провежда върху десет клинично нормални доброволци (изследвани) - 2 мъже и 8 жени, с възраст граничеща от 18 до 85 год. Изследванията се провеждат без да се прилагат общи или локални анестетици.

Катетер/ електродите са конструирани така, че да доставят локализиран стимул и същевременно да запишат отговора В случай на записване на VNO, дясната ноздра на субекта се изследва с помощта на назоскоп (назална спекула) и вомероназалното отваряне се локализира близо до междинната част на антериорния край на вомера и назалното дъно. Катетер/ електрода внимателно се придвижва през VNO- отвора и електродният накрайник се поставя в лумена на органа 1 до 3 тт от отвора След това назоскопа се отваря. В случай на ОЕ, записването на процедурата е аналогично освен позиционирането на катетер/ електрода, който внимателно се поставя дълбоко в латералната част на медиалния назален път, достигайки олфакторната мукоза.

Локализирано газово стимулиране се осъществява чрез катетер/ електрода. Постоянен поток от чист, неароматен, влажен въздух със стайна температура се прекарва постоянно през канала на стимулационната система. Стимулиращите вещества се разреждат в пропилей гликол, смесват се с влажния въздух и се продухват през катетер/

I електрода за 1- 2 секунди. Установено е, че това въвеждане осигурява достъп на около 25 pg от стероид- лиганда до назалната кухина.

Резултатите от това изследване са представени на фигури 4А, 4В и 4С. Отговорът е измерен в миливолт - секунда (mv х s). Андроста- 4,16диен- 3- он показва забележимо по- силен VNO отговор у жени отколкото другите изследвани съединения (фиг. 4А). Нещо повече, VNO отговора на Андроста- 4,16- диен- 3- он е полово диморфичен - двукратно по- силен у жени отколкото у мъже. Обратно, ОЕ отговора у женски и мъжки индивиди е слабо сравним със силен ароматизатор като например карамфил (фиг. 4С).

ПРИМЕР 12

Измерване на автономни отговори спрямо. 16т. Андростеново стимулиране HaYNO

При въвеждане на Андроста- 4,16- диен- 3- он у женски субекти са наблюдавани различни параметри с помощта на процедурата, описана в Пример 10. Като контрола се въвежда и пропилен гликол. Лигандът се въвежда като пулс от 1 секунда. Изменението в автономната функция е отбелязана за първи път 0 рамките на 2 секунди и е продължила до 45 секунди. Както е показано на фигура 6, при сравняване с пропилен гликоловата контрола, Андростана индуцира значимо изменение в интегрирания рецепторен потенциал на VNO (6А), галваничния отговор на кожата (6В), кожната температура (6С), процента на кортикалната алфавълнова активност както е измерена с електроенцефалограма (6D), периферното артериално налягане (6Е) и честотата на дишане (6F).

ПРИМЕР 13

Сравняване на измененията в рецепторния потенциал, индуциране от два Андростанови стероида пикограма от всеки лиганден стероид и пропилен гликоловата контрола се въвеждат у 5 женски субекта както е описано в Пример 10. Както е показано на фигура 7, Андроста- 4,16- диен- 3β- ол индуцира поголямо изменение в рецепторния потенциал отколкото Андроста- 4,16диен- 3- он.

ПРИМЕР 14

Психофизиологичен ефект от Андростеновото стимулиране на VNO Психофизиологичният ефект от Андростеновото стимулиране на VNO е измерено чрез координирано въвеждане на феромон и тестово оценяване на субекта преди и след въвеждане. Теста включва блок от прилагателни, използвани като част от стандарта Derogatis Sexual Inventory evaluation.

Субектите са 40 жени на възраст от 20 до 45 години, всички в добро здраве. На жените се назначават съответно - 20 се подлагат на действието на плацебо и 20 на около 20 пикограма Андроста- 4,16- диен- 3- он, въведени както е описано в Пример 10, по- горе. На субектите се дава тест със 70 въпроса, оценяващи състоянието на чувствата незабавно преди и 30 минути след въвеждане на плацебото или на експерименталното вещество, :0- те прилагателни от теста съответно се въвеждат и групират за оценка, базирана на тяхната връзка с настроение, усещане или характерна черта. Резултатите са както следва: Изменения в усещането за социална топлота (сърдечност), персонален комфорт, предизвикване / възбуждане и агресия от преди въвеждането до 30 минути след това не са значими за тези, подложени на действието на 16- Андростан 6 сравнение с измененията 6 резултат от

Въвеждане на контролата Обаче, намаляването на негативния ефект (нервност, напрегнатост, срам, нетърпеливост, раздразнителност, гнебност, вбесяване - Т- тест Μ р< 0.0 0 01, Anova: р< 0.0 4) негативно настроение и характер (чувствителност, съжалителност, самоукоряване, виновност, разкаяние, тъга, безнадеждност, злопаметност, мизерност, нещастие, горчивина, плахост - Т- тест : р< 0.0 0 0 4, Anova: р< 0.0 6) и общ негативизъм (комбинацията от въздействие и характер - Т- тест: р< 0.0 003, Anova: р < 0.0 5) са значителни след въвеждане на 16- Андростен в сравнение с въвеждането на контролата.

Общо, тези резултати предполагат седативен и/ или анти- тревожен, и/ или анти- депресивен ефект на Андроста- 4, 16- диен- 3- он при интраназално въвеждане.

ПЕИМЕ2-15

Лечение на жени с пременструаден-стрес

Жени със симптомите на пременструален стрес (PMS) са снабдени с фармацевтични препарати на Андростанови стероиди (за предпочитане Андроста- 4,16- диен- 3- он, или Андроста- 4,16- диен- 3α (β) - ол ), подоходящи за назално приложение. Стероидът е предоставен във вид на мехлем с конценрация от около 1 микрограм/ ml и се прилага около 0.1 ml. Мехлемът се прилага вътре в кухината на всяка ноздра три пъти дневно. Аналогичен метод за лечение на пременструален стрес използва аерозолен препарат на същия стероид. Аерозолът се впръсква във всяка ноздра три пъти дневно.

Електрофизиологични изследвания

На 60 клинично нормални доброволеца от двата пола (30 жени и 30 мъже) е възраст между 20 и 45 години са проведени следните електрофизиологични изследвания. Не са използвани анестетици, а бременните жени са изключени от изследването.

Стимулиращата и записваща система се сътои от “мултифункционална минисонда”, описана навсякъде (Monti- Bloch, L. and Grosser, B. 1. (1991) „Effect of putative pheromones on the electrical activity of the human vomeronasal organ and olfactory epitelium“, J. Steroid Biochem. Molec. Biol. 39:573- 582). Записващият електрод е 0. 3 mm сребърна топка, прикачена към малка сребърна жица, изолирана с Тефлон©. Повърхността на електрода найнапред се третира да продуцира сребърно хлоридна среда и след това се покрива с желатин. Поставя се в тефлоноб катетер с малък калибър (диаметър = 5 тт) така че края на електрода да стърчи около 2 тт. Тефлоновият катетер е с дължина 10 см и се състои от терминално удължение за мултиканална система на доставяне, която доставя непрекъснат въздушен поток, носещ дискретни импулси от хемосенсорни стимулатори. Въздушният поток най- напред преминава в малка стая и се продухва през разтвор, съдържащ вомероферин или олфактант в разредител или само разредител. Използва се соленоид за да пренасочи въздушния поток от стаята по път, който прекосява стаята. Това създава дискретен импулс от стимулатора във въздушния поток. Втора, външна тефлонова тръба с диаметър 2 тт заобикаля катетер- електродната система и нейния централен край се свързва към аспиратор, който осигурява продължително всмукване от 3 ml/ s. Тази концентрична организация на външната всмукваща тръба позволява емитираншпе хемосенсорни стимулатори да се локализират в област, наречена “миниполе” (приблизително диаметър = 1тт) и по този

I начин се избягва дифузияша на вещества както навън от стимулираната област, така и навътре в респираторната система. Цялостната стимулираща и записваща система може да бъде разположена или върху невросенсорния епителиум вътре във VNO или на повърхността на олфакторния или респираторния епителиум.

Електро- вом^оназограма. (EYG):

Записите се осъществяват в тиха стая със субект в легнало положение; мултифункционалната минисонда отначало се стабилизира в назалната кухина с помощта на назален ретрактор, разположен във входа на носа. Проводящите и заземяващи електроди се състоят от сребърни дискове (8тт), които са разположени в надносницата (алабелата).

Навлизането във VNO, или във вомероназалната ямка, се идентифицира с първото разширение на назалната апертура и входа. Използват се 6 х увеличаващи бинокулярни лупи с халогенно осветяване за въвеждане на наконечника на тефлоновия катетер и записващата електронна система в VNO отвора, където той се стабилизира апроксимално в дълбочина от 1 тт навътре във вомероназалния проход. Правилното поставяне на записващия електрод се сигнализира след тестуване за съответно деполяризиране в отговор на тестваното вещество.

Електрически сигнали от записващия електрод се подават към DC усилвателя, след което те се дигшпализират, наблюдават се на компютър и се съхраняват. Амплитудата на сигналите от пик до пик се измерва и областта под деполяризационната вълна се интегрира при непрекъснато наблюдаване на сигнала едновременно на компютърния екран и на дигиталния осцилоскоп. Артефактите, получени приреспираторните движения се отстраняват чрез трениране на субектите да практикуват дишане с устата при велофарингиално затваряне.

Хемосенсорни стимуланти: Веществата за тестуване на обонянието са цинеол и 1- карвон; вомероферини са А, В, С, D, Е и F. Образци от вомероферини в концентрация 25- 800 fmol се доставят в непрекъснат въздушен поток от 300 милисекунди до 1 секунда. Обикновено интервали от 3 до 5 минути отделят всяка серия от къси импулси за тестуване. Всечки компоненти на линията за провеждане на теста са направени от Тефлон, стъкло или стомана и са внимателно почистени и стерилизирани преди всяка употреба.

Електро- олфактограма (EOG): Олфакторните записи използват същите стимулиращи и записващи мултифункционални минисонди като тези, които са използвани за VNO. Наконечника бавно се въвежда докато олфакторния електрод докосне мукозата. Сигнал за правилното поставяне е деполяризацията в отговора на импулс от ароматизаторното тест вещество.

Предизвиканата кортикална активност се индуцира от VNO стимулиране с вомероферини и олфакторното стимулиране с ароматизанти се осъществява с 300 ms въздушни импулса. Последното се записва с помощта на стандратни електроенцефалографски (EEG) електроди, поставени при позиции Cz- Al и Tz- Al от международната система 10120; заземяващият електрод се поставя на мачтова конструкция. Елетродермалната активност (EDA) се записва с помощта на стандартни 8 тт сребърни електроди в контакт с кожата на дланта от средния и безименен пръст съответно, през електропроводящ гел. Кожната температура (ST) се записва с малки (1. 0 тт) термисторни сонди, поставени на дясното ухо. Периферния артериален пулс (РАР) се наблюдава с плетизмограф, присъединен към наконечника на посочения пръст. Честотата на дишане (RF) се измерва с регулируем измервателен уред, поставен около долната част на торакса. Всички електрически сигнали се DC усилват, дигитализират (МР-100, Biopac Systems) и непрекъснато се наблюдават с помощта на компютър.

Статистически анализи: EVG или EOGS, измененията в амплитудата и в честотата на други параметри се измерват и анализират статистически. Значимостта на резултатите се определя или с използване на двойки t- тестове или с анализ на вариантите (ANOVA).

Действие на вомероферините върху EVG: Установено е, че всеки от вомероферините продуцира полово диморфичен рецепторен потенциал (фиг. 8А-В). Записите на EVG се осъществяват върху 30 мъже и 30 жени (на възраст от 20 до 45). Вомероферините се разреждат и се прилагат като 1 секундни импулси към VNO, които с b минутни интервали между импулсите при изпитване, субектите не са в състояние да “подушат” или в други случаи да установят който и да е от вомероферините. Това откритие е в съгласие с резултати, докладвани по- рано (Monti- Bloch, L. and Grosser, B. L. (1991) „Effect of putative pheromones on the electrical activity of the human vomeronasal organ and olfactory epithelium“, J. Steroid Biochem. Molec. Biol 39:573- 582) които показват, че нито олфакторния, нито вомерофериновите тест стимули, достигнали go VNO проявяват забележимо усещане при доставените концентрации.

фиг. 8А показва средният отговор на мъжки субекти (възраст от 20 до 38) спрямо разредителя и спрямо еквимолярни количества (100 fmoles) от пет вомероферини (А, В, С, D е F), и спрямо Е, стереоизомер на F. Профилът на тооговора спрямо всяко вещество е аналогично у всички субекти независимо от възрастта, при което не са установени значими различия нито npu t- mecm, нито при анализ на вариантите. Например, А, С и D продуцират значителни ефекти, които са валидни за всички отделни случаи (М₁₅ = 11. 4 mV; SD = 3. 6 mV; М_7б= 6.4 mV; SD 2. 5 mV; М_м = 15.1 mV; SD = 4. 9 mV; p < 0.01). Други вомероферини деполяризират VNO- рецептори go много no- малък обхват, но със стойности на отговора, които варират от индивид до индивид. Вомероферините, активни у мъжки субекти продуцират по- големи отговори от разредителя (р< 0.0 01). В, F и аналогични концентрациии от олфактанти индуцират значително редуцирани отговори у мъжки VNO (фиг. 8А и фиг. 9).

За 30 женски субекта (възраст от 20 до 45) се следва аналогичен експериментален ход . Сред вомероферини, F (100 fmoles) продуцират найзначими различия в рамките на групата. Тук А индуцира малък ефект, който е забележимо различен от F (р < 0.01). И в двете популации активните вомероферини индуцират отговори, проявяващи олямо стандартно отклонение (фиг. 8). Когато честотата на разпределение от ефектите на А и F се изследва у мъжки и женски индивиди, установено е бимодално разпределение. Значимостта на това наблюдение е изследвано в този пункт.

Е, стереоизомер на F не стимулира VNO у женски субекти, докато F стимулира (фиг. 8В). Това е демонстрация на спецификата на VNO разпознаването на вомероферините. В това отношение е интересно да се отбележи, че докато F е супериорен вомероферин, Е генерира по- силен олфакторен ефект в сравнение с F (фиг. 8В и фиг. 9).

Ефект на вомероферините върху EOG: Сумарният рецепторен потенциал от олфакторния епителиум (ОЕ) се записва за 20 уекта: 10 мъже и 10 жени. В противоположност на чувствителността на VNO спрямо вомероферини, ОЕ е по- малко чувствителен на тези вещества. Това е вярно и за жени и за мъже (фигура 9А). Стойността на амплитудата на рецепторния потенциал граничи от 2. 3 mV go 0. 78 mV. В това изследване В е само вомероферин, притежаващ значителен ефект върху ОЕ (р < 0.0 2). Върху субектите, разпитани за усещането на аромати, следвайки всяко представяне на стимула, докладвано е за отсъствие на олфакторно усещане у 16 субекта, докато трима мъже и една жена описват В като неприятен аромат. Това показва, че при използваните във всяко изследване концентрации, повечето вомероферини са неефективни стимуланти на олфакторните рецептори, но притежават ясно въздействие върху вомероназалните рецептори.

Въздействие на олфактантите върху EVG и EOG: В противоположност на вомероферините, олфактантите 1- карбон и цинеон предизвикват само малък локален отговор в VNO (фиг. 9В). Това важи както за жени, така и за мъже. Както се очаква, тези олфактанти продуцират силен отговор и у жени, и у мъже (р < 0.01) когато се прилага локално на ОЕ (фиг. 9А). Разредителя деполяризира олфакторните рецептори до по- малък обхват от цинеола или 1- карбона (р < 0.0 1) и това не предизвиква олфакторно усещане.

Рефлекторни въздействия на вомероферините: Проведени са изследвания за определяне на рефлекторните отговори на централната нервна система (CNS) при стимулиране на VNO с вомероферини. Наблюдавани са полово диморфични локални отговори, индуцирани от вомероферини (фиг. 8А и В) в автономния отговор на мъжки и женски субекти. У мъжки субекти (фиг. 8С). А и С намаляват кожната устойчивост (електродермална активност = EDA) (р < 0.0 1, п = 30 ). У женски индивиди (фиг. 8В), F и В предизвикват по- голямо намаление на EDA от А или С ( р < 0.0 1, п = 30).

Вомероферини А и С индуцират значително повишаване на температурата на кожата (ST) (фиг. 8G) у 30 мъже (р< 0.01); обаче D индуцира значително намаление на температурата (р< 0.01). У 30 жени (фиг. 8Н) В и F предизвиква зачително повишаване на кожната температура (ST) (р< 0.01) в сравнение с А и С. У жени вомероферините предизвикват изменения на EDA и ST с по- голямо стандартно отклонение отколкото у мъже.

Кортикалната активност се записва от Cz от Tz на жени и мъже по време на прилагането към VNO на въздушни импулси (300 ms за 1 секунда), съдържащи 200 fmoles вомероферини (фиг. 8Е) А. С и D значително повишават алфа кортикалната активност с латентност 270- 380 ms. D и А предизвикват по- силен ефект (р< 0.01). Синхронизирането на EEG се осъществява за 1. 5 до 2. 7 минути след прилагане на единичен импулс от активното вещество. У жени (фиг. 8F), отделен импулс (200 fmoles) от В или F приложен на VNO повишава алфа кортикалната зависимост на отговора на олфакторншпе рецептори. Установени са характерни специфики в отговора на чошки VNO и на олфакторния епителиум, които предполагат че те са независими функционални системи с отделни връзки с CNS (Brookover, С. (1914) The nervus terminalis in adult man. J. Comp. Neurol. 24:131135). Налице е и едно предварително събитие, при което EVG не се свързва с тригеминалните рецепторни окончания за болка (ноцицептори), докато прилагането на локалния анестетик (2% лидокаин) към респираторния епителиум на назалния септум нито блокира нито елиминира EVG ( MontiBloch, L. and Grosser, В. L. (1991) „Effect of putative pheromones on the electrical activity of the human vomeronasal organ and olfactory epithelium“ J. Steroid Biochem. Molec. Biol. 39: 573- 582). също субекти, които не докладват усещания за болка като следствие от която и да е стимулираща процедура.

VNO рецепторите са очевидно по- чувствителни на вомероферини отколкото които и да са тествани олфактанти; обратното е истина за олфакторни рецептори. Докато ОЕ могат да имат рецепторни места за някои вомероферини, спецификата на отговора на VNO е наистина различна.

Полови различия са наблюдавани в спецификата и въздействия та на две групи вомероферини. А, С и D; и В и F. Това предполага вероятен рецепторно свързан полов диморфизъм. Откритията предполагат активиране на компонентите на автономната нервна система у възрастни хора чрез вомерофериново стимулиране на VNO. Нещо повече, резултатите предполагат, че стимулирането на VNO с вомероферини предизвиква инхронизиране на EEG (фиг. 8G и Н). Така събитията тук показват че вомероназалната ситема отговаря на различни хеморецепторни стимули и че същите са способни да индуцират рефлекторна автономна активност.

Claims (85)

1. ПРЕТЕНЦИИ

   Hue претендираме :

   1. фармацевтичен състав подходящ за назално приложение у даден индивид, включващ Андростанов стероид и подходящ във фармацевтично отношение носител, където стероидът има формула:

   Р. Р а 2 f h Р, ! С ' V ' > ‘ ... а ь ; е d j Р. р.

   където Р, е подбран от групата, състояща се от оксо. α- (β-) хидрокси, а- (]>·) ацетокси, а- (β-) пропионокси. а- (β-) метокси. а- (β-) ниско молекулен ацахокси, а- (β-) ниско молекулен алкилокси. и а- (β-) бензоилокси: Р е от групата, състояща се от метил, хидроксиметих. ацахоксиметах. алкоксиметил. ниско молекулен ахках, хидроксиахках. ацилоксиахках и ахкоксиалкил; Р, липсва или е подбран от групата, състояща се от метил, хидроксиметах, ацилоксиметил, алкоксиметил. ниско молекулен ахках, хидроксиахках, ацахоксиахках и ахкоксиахках; Р₄ е подбран от групата, състояща се от водороден, оксо, хало, хидрокси, ахкокси и ацилокси;

   Р₅ представя един или два заместителя, като Р_; включва един а\и два

   Водородни атома, метил, метилен. или един ш два халогенни атома: Р < е водороден или хало: и a”. ^ub”, V, М”. “е”, “f”. и “h” са противоположни места за незадължителни двойни връзки.
2. 2. Състав съгласно претенция 1. където Р. е метил или друг ниско молекулен ахкал.
3. 3. Състав съгласно претенция 1. където Hr е дойна връзка.
4. 4. Състав съгласно претенция 3. където P_s е оксо.
5. 5. Състав съгласно претенция 4, където Р₄ е водород.
6. 6. Състав съгласно претенция 5. където посоченият стероид е подбран от групата, състояща се от андроста- 4,16- диен- 3- он, андрост- 4- ен- 3- он. 17- метален- андрост- 4- ен- 3- он, 18- нор- 17- метил- андроста- 4. 17(13)диен- 3- он. 19- хидрокси- андроста- 4, 16- диен- 3- он, 19- хидрокси- андрост- 4ен- 3- он. 19- хидрокси- 17- метилен- андрост- 4- ен- 3- он и 18- нор- 17» метил19- хидрокси- андроста- 4,17( 13)- диен- 3- он.
7. 7. Състав съгласно претенция 4, където Р₄ е оксо.
8. 8. Състав съгласно претенция 7. подбран от групата, сътояща се от андроста- 4.16- диен- 3. 6- дион. андрост- 4- ен- 3. 6- дион, 17- метиленандрост- 4- ен- 3. 6- дион и 18- нор- 17- метил- андроста- 4. 17( 13)- диен- 3. 6дион.
9. 9. Състав съгласно претенция 4. където Р₄ е хидрокси.
10. 10. Състав съгласно претенция 9, където посоченият стероид е подбран от групата, състояща се от 6а- хидрокси- андроста- 4, 16- диен- 3он. 6а- хидрокси- андрост- 4- ен- 3- он, 17- метилен- 6а- хидрокси- андрост- 4ен- 3- он и 18- нор-17- метил- 6а- хидрокси- андроста- 4,17( 13)- диен- 3- он.
11. 11. Състав съгласно претенция 3. където Р е хидрокси.
12. 12. Състав съгласно претенция 11, където посоченият стероид е подбран от групата, състояща се от андроста- 4.16- диен- За- ол. андроста

    4,16- диен- 3β- ол. андрост- 4- ен- За- ол, андрост- 4- ен- 3β- ол. 17- метиленандрост- 4- ен- За- ол. 17- метилен- андрост- 4- ен- 3β- ол, 18- нор-17- метиландроста- 4.17(13)- диен- За- ол. 18- нор-17- метил- андроста- 4.17(13)- диен3β~ ол.
13. 13. Състав съгласно претенция 3, където “е” или “d” е двойна връзка.
14. 14. Състав съгласно претенция 13. където посоченият стероид е поубран от групата, състояща се от андроста- 4. 6.16- триен- 3- он. андроста- 4, 6- диен- 3- он, 17- метален- андроста- 4,16- диен- 3- он, 18- нор17- .метал- андроста- 4. 6. 17(13)- триен- 3- он, андроста-1, 4, 16- триен- 3он, андроста- 1. 4- диен- 3- он. 17- метален-1. 4- диен- 3- он, 18- нор- 17метал- андроста- 1. 4. 1.7(13)- триен- 3- он. андроста- 1. 4, 16- триен- За- ол. андроста- 1. 4- диен- За- ол. 17- метален- андроста- 1. 4- диен- За- ол. 18- нор17- метал- андроста-1.4. 17( 13)- триен- За- ол.
15. 15. Състав съгласно претенция 1, където “с” е двойна връзка.
16. 16. Състав съгласно претенция 15. където посоченият стероид е подбран от групата, състояща се от андроста- 5(6), 16- диен- За- ол, андрост- 5(6)- ен- За- ол. 17- метален- андрост- 5(6)- ен- За- ол. 18- нор-17метил- андроста- 5(6), 17(13)- диен- За- ол.
17. 17. Състав съгласно претенция 1, където “а” е двойна връзка.
18. 18. Състав съгласно претенция 17. където посоченият стероид е подбран от групата, състояща се от 3- метокси- андроста- 3. 5(6). 16триен, 3- метокси- андроста- 3. 5 (6)- диен. 17- метален- андроста- 3. 5 (6), 17( 13)- триен.
19. 19. Състав съгласно претенция 1. където Р, е метил.
20. 20. Състав съгласно претенция 19, където Р е метален.
21. 21. Състав съгласно претенция 20. където посоченият стероид е подбран от групата, състояща се от 17- метален- андрост- 4- ен- 3- он, 17 метилен- андрост- 5(6)- ен- За- ол. 17- метилен- андрост- 4- ен- За- ол. 17метилен- андрост- 4- ен- За- ол. 17- метилен- андрост- 4- ен- 3β- ол, 17метилен- андроста- 4. 6- диен- 3- он, 17- метилен- андрост- 4- ен- 3. б- дион. 17- метилен-19- хидракси- андрост- 4- ен- 3- он. 17- метилен- 3- метоксиандроста- 3, 5 (6)- диен, 17- метилен- андроста- 1,4- диен- 3- он. 17- метиленандроста- 1,4- диен- За- ол. 17- метилен- ба- хидрокси- андрост- 4- ен- 3- он.
22. 22. Състав съгласно претенция 19, където Р е два водородни атома.
23. 23. Състав съгласно претенция22, където посоченият стероид е подбран от групата, състояща се от андрост- 4- ен- 3- он, андрост- 5(6)- енЗа- ол. андрост- 4- ен- За- ол, андрост- 4- ен- 3β- ол, андроста- 4. 6- диен- 3- он, андрост- 4- ен- 3. 6- дион. 19- хидрокси- андрост- 4- ен- 3- он, 3- метоксиандроста- 3. 5 (6)- диен, андроста- 1. 4- диен- 3- он. андроста-1. 4- диен- Заол. андрост- 4- ен- 6а- ол- 3- он.
24. 24. Състав съаласно претенция 1, където Р е мотах и “h” е двойна Връзка.
25. 25. Състав съгласно претенция 24, където осочените стероиди са подбрани от групата, състояща се от андроста- 4.16- диен- 3- он, Захидрокси-андроста- 5 (6), 16- диен. За- хидрокси- андроста- 4. 16- диен, 3βхидрокси- андроста- 4.16- диен, андроста- 4. 6. 16- триен- 3- он; андроста- 4. 6, 16- триен- 3- он, андроста- 4-16- диен- 3,6- дион, 19- хидрокси- андроста- 4. 16- диен- 3- он, 3- метокси- андроста- 3, 5 (6), 16- триен, андроста- 1, 4, 16триен- 3- он. За- хидрокси- андроста-1, 4,16- триен, андроста- 4, 16- диен- 6а ол- 3- он.
26. 26. Състав съгласно претенция 1. където Р₅ е метил и е двойна връзка.
27. 27. Състав съгласно претенция 26, където посоченият стероид е подбран от групата, състояща се от 18- нор-17- метил- андроста- 4, 17( 13') диен- 3- он. 18- нор-17- метил- андроста- 5(6), 17(13)- диен- За- ол. 18- нор-17метил- андроста- 4.17( 13)- диен- 3β- ол. 18- нор-17- метил- андроста- 4. 6, 17(13)- триен- 3· он. 18- нор-17- метил- андроста- 4. 17(13)- диен- 3, 6- дион, 18- нор- 17- метил-19- хидрокси- андроста- 4, 17(13)- диен- 3- он. 18- нор- 17метил- 3- метокси- андроста- 3, 5(6), 17(13)- триен, 18- нор- 17- метил андроста-1,4.17(13)- триен- 3- он. 18- нор-17- метил- андроста- 1. 4- диен За- ол и 18- пор-17- метил- андроста- 4,17(13)- диен- 6а- ол- 3- он.
28. 28. фармацевтичен състав съгласно която и да е от претенции от 1 до 27, където посоченият стероид е разтворен в посоченият носител.
29. 29. фармацевтичен състав съгласно която и да е от претенции от 1 до 27. където посоченият състав е в течна форма.
30. 30. фармацевтичен състав съгласно която и да е от претенции от 1 до 27. който включва още и подходяща във фармацевтично отношение основа за мехлем.
31. 31. фармацевтичен състав съгласно която и да е от претенции от до

    27, съдържащ не повече от един от посочените стероиди
32. 32. фармацевтичен състав съгласно която и да е от претенции от I до 27. който съдържа повече от един от посочените стероиди.
33. 33. фармацевтичен състав съгласно която и да е от претенции от 1 до 27, допълнително съдържащ Естренов стеоид.
34. 34. Метод за повишаване функцията на хипоталамуса у даден индивид, който включва:

    осигуряване на лигад за хеморецеппюр, разположен на повърхността на назална невроепителна клетка от дадения индивид, която клетка е част от тъкан, различна от олфакторния епител; и въвеждане на посочения лиганд вътре В назалния пасаж на индивида така, че посоченият лиганд да се свърже специфично към рецептор и да доведе до повишаване функцията на хипоталамуса на този индивид.
35. 35. Метод за повишаване автономната функция на даден индивид, Вкючващ:

    осигуряване на лиганд за хеморецептор на назална невроепителна клетка от дадения индивид, която клетка е част от тъкан, различна от олфакторния епител; и въвеждане на посочения лиганд вътре в назалния пасаж на посочения индивид така че този лиганд да се свърже специфично към рецептора и да доведе до повишаване функцията на хипоталамуса. на дадения индивид.
36. 36. Метод съгласно претенция 23, където посочената невроепителна клетка е локализирана вътре във вомсроназалния орган на посочения индивид.
37. 37. Метод съгласно претенция 24, където посоченият лиганд включва Андростен.
38. 38. Метод съгласно претенция 25, където посоченият Андростен има формулата:

    Р,

    Р, ! ’ iI j a b ί c d i

    P_; '^xV iI i!

    P,,p, където P, е подбран от групата, състояща се от оксо, α- (β-) хидрокси, α- (β-) ацетокси, α- (β-) пропионокси, а- (β-) ниско молекулен ацилокси, а- (β-) ниско молекулен алкилокси и а- (β-) бензоилокси: Р₂ е подбран от групата, състояща се от метил, хидроксиметил. ацилоксиметил. алкоксиметил. ниско молекулен алкил, хидроксиахкил, ацилоксиалкил акоксиалкил; Р, липсва или е подбран от групата, състояща се от метил, хидроксиметил, ацилоксиметил. алкоксиметил, ниско молекулен алкил, хидроксиалкил, ацилоксиалкил и алкоксиалкал: Р₄ е подбран от групата, състояща се от водороден, оксо, хало, хидрокси, алкокси и ацилокси; Р₅ представя един или 2 заместителя. където Р_; включва един или два. водородни атома, метил, метален, или един или два хало атома; Р_б е водороден или хало; и “а”, “Ь”, “с”, “<Г. “е”, ^иГ и ^иЬ” са противоположни места за незадължителни двойни връзки.
39. 39. Метод съгласно претенция 38. където Р, е метил или ниско молекулен алкил.
40. 40. Метод съгласно претенция 38, където ^Ь” е дойна връзка
41. 41. Метод съгласно претенция 40, където Р, е оксо.
42. 42. Метод съгласно претенция 41, където Р₄ е водород.
43. 43. Метод съгласно претенция 42, където посоченият стероид е подбран от групата, състояща се от андроста- 4. 16- диен- 3- он. андроста4, 16- диен- 3- он, андрост- 4- ен- 3- он. 17- метилен- андрост- 4- ен- 3- он. 18нор-17- метил-андроста- 4,17(13)- диен- 3- он, 19- хидрокси- андроста- 4.16диен- 3- он, 19- хидрокси- андрост- 4- ен- 3- он, 19- хидрокси- 17- метиленандрост- 4- ен- 3- он и 18- пор-17- метал-16- хидрокси- андроста- 4, 17(13)диен- 3- он.
44. 44. Метод съгласно претенция 41, където Р₄ е оксо.
45. 45. Метод съгласно претенция 44, където посоченият стероид е подбран от групата, състояща се от андроста- 4,16- диен- 3,6- дион, андрост- 4- ен- 3. 6- дион, андрост- 4- ен- 3. 6- дион, 17- метилен- андрост- 4ен- 3. 6- дион и 18- нор- 17- метил- андроста- 4.17( 13)- диен- 3, 6- дион.
46. 46. Метод съгласно претенция 41, където Р₄ е хидрокси.
47. 47. Метод съгласно претенция 46. където посоченият стероид е подбран от групата, състояща се от 6а- хидрокси- андроста- 4.16- диен- 3он. 6а- хидрокси- андрост- 4- ен- 3- он, 17- метален- 6а- хидрокси- андрост- 4. 17( 13)- диен- 3- он.
48. 48. Метод съгласно претенция 40, където Р, е хидрокси.
49. 49. Метод съгласно претенция 48, където посоченият стероид е подбран от групата, състояща се от андроста- 4.16- диен- За- ол, аидроста-

    4. 16- диен- 3β- ол. андрост- 4- ен- За- ол. андрост- 4- ен- 3β- ол, 17- метиленандрост- 4- ен- За- ол. 17- метален- андрост- 4- ен- 3β- ол, 18- нор- 17- металандроста- 4. 17 (13)- диен- За- ол. 18- нор- 17- метил- андроста- 4, 17 (13) диен3β- ол.
50. 50. Метод съгласно претенция 40, където “е” или “d” е двойна връзка.
51. 51. Метод съгласно претенция 50. където посоченият стеоид е подбран от групата, състояща се от андроста- 4, 6,16- триен- 3- он, андроста- 4, 6диен- 3- он, 17- метален- андроста- 4, 16- диен- 3- он, 18- нор- 17- метиландроста- 4,6, 17( 13)- триен- 3- он. андроста- 1,4.16- триен- 3- он, андростаί. 4- диен- 3- он, 17- метален-1, 4- диен- 3- он, 18- нор-17- метал- андроста- L 4.17(13)- триен- 3- он. андроста-1,4, 16- триен- За- ол, андроста- 1. 4- диенЗа- ол, 17- метален- андроста- 1. 4- диен- За- ол. 18- нор- 17- метал- андроста1. 4. 17( 13)- триен- За- ол.
52. 52. Метод съгласно претенция 48. където “с” е двойна връзка.
53. 53. Метод съгласно претенция 52, където посоченият стероид е подбран от групата, състояща се от андроста- 5(6), 16- диен- За- ол. андрост- 5(6)- ен- За- ол, 17- метилен- андрост- 5 (6)- ен- За- ол. 18- нор- 17 метал- андроста- 5 (6), 17 (13)- диен- За- ол.
54. 54. Метод съгласно претенция 38, където “а” е дВойна Връзка.
55. 55. Метод съгласно претенция 54, където посоченият стероид е подбран от групата, състояща се от 3- метокси- андроста- 3, 5(6)- триен. 3метокси- андроста- 3. 5(6)- диен, 17- метален- андроста- 3,5(6)- диен, 18нор-17- метил- 3- метокси- андроста- 3, 5(6), 17(13)- триен.
56. 56. Метод съгласно претенция 38 , където Р , е мешах.
57. 57. Метод съгласно претенция 56. където Р,- е метилен.
58. 58. Метод съгласно претенция 57. където посоченият стероид е подбран от групата, състояща се от 17- метилен- андрост- 4- ен- 3- он, 17 метален- андрост- 5(6)- ен- За- ол, 17- метален- андрост- 4- ен- За- ол, 17метален- андрост- 4- ен- 3β- ол, 17- метален- андроста- 4, 6- диен- 3- он, 17метшлен- андроста- 4, 6- диен- 3- он, 17- метален- андрост- 4- ен- 3. 6 дион, 17- метален- 19- хидрокси- андрост- 4- ен- 3- он, 17- метален- 3- метоксиандроста- 3,5(6)- диен, 17- метален- андроста-1, 4- диен- 3- он, 17- метилен· андроста-1,4- диен- За- ол, 17- метален- 6а- хидрокси- андроста- 4- ен- 3- он.
59. 59. Метод съгласно претенция 56. където Р₅ с два водородни атома.
60. 60. Метод съгласно претенция 59. където посоченият стероид е подбран от групата, състояща се от андрост- 4- ен- 3- он, андрост- 5( 6)- енЗа- ол. андрост- 4- ен- За- ол, андрост- 4- ен- 3β- ол, андроста- 4, 6- диен- 3- он, андрост- 4- ен- 3. 6- дион, 19- хидрокси- андрост- 4- ен- 3- он, 3- метоксиандроста- 3, 4(6)- диен, андроста- 1, 4- диен- он, андроста- 1. 4- За- ол. андрост- 4- ен- 6а- ол- 3- он.
61. 61. Метод съгласно претенция 38, където Р_} е метил и h” е двойна връзка.
62. 62. Метод съгласно претенция 61, където посоченият стероид е подбран от групата, състояща се от андроста- 4.16- дзиен- 3- он, Захидрокси- андроста- 5(6), 16- диен. За- хидрокси- андроста- 4,16- диен, 3βхидрокси- андроста- 4, 16- диен. андроста- 4. 6, 16- триен- 3- он, андроста- 4,

    16- дион, 19- xugpokcu- андроста- 4,16- диен- 3- он, 3- метокси- андроста- 3.

    5(6), 16- триен, андроста-1,4,16- триен- 3- он. За- хидрокси- андроста-1,4,

    16- триен, андроста- 4,16- диен- 6а- ол- 3- он.
63. 63. Метод съгласно претенция 38, където Р₅ е метил и ”Г е двойна връзка.
64. 64. Състав съгласно претенция 63, където посоченият стероид е подбран от групата, състояща се от 18- нор-17- метил- андроста- 4,17(13)диен- 3- он, 18- нор-17- метил- андроста- 4.17(13)- диен- За- ол, 18- нор-17метил- андроста- 4,17(13)- диен- 3β- ол. 18- нор-17- метил- андроста- 4. 6. 17( 13)- триен- 3- он, 18- нор-17- метил- андроста- 4,17(13)- диен- 3, 6- дион. 18- нор-17- метил-19- хидрокси- андроста- 4, 17(13)- диен- 3- он, 18- нор- 17метил- 3- метокси- андроста- 3, 5(6), 17(13)- триен. 18- нор-17- метиландроста-1. 4, 17(13)- триен- 3- он. 18- нор- 17- метил- андроста-1. 4- диенЗа- ол и 18- нор- 17- метил- андроста- 4. 17( 13)- диен- 6а- ол- 3- он.
65. 65. Метод съгласно която и да е от претенци от 34 до 64, където количеството на въвежданият лиганд е поне около 100 пикограма, но не повече от около 100 микрограма.
66. 66. Метод съаласно претенция 65, където количеството на въвежданият лиганд е поне около 1 нанограм. но не повече от около 10 микрограма.
67. 67. Метод съаласно претенция 66, където количеството на въвежданият лиганд е поне около 10 нанограма. но не повече от около 1 микрограм.
68. 68. Метод съаласно която и да е от претенции от 34 до 64. включващ още и изготвяне на фармацевтичен състав от посоченият лиганд. разтворен в подходящ във фармацевтично отношение носител.

    68. Метод съгласно която и да е от претенции от 34 до 64, включващ още и изготвяне на фармацевтичен състав от посоченият лиганд, разтворен в подходящ във фармацевтично отношение носител.
69. 69. Метод съгласно претенция 68, където посоченият фармацевтичен състав е мехлем.
70. 70. Метод съгласно претенция 68, където посоченият фармацевтичен състав е течност.
71. 71. Метод съгласно претенция 68, където въвеждането е аерозолно.
72. 72. Метод съгласно която и да е от претенции от 34 до 64. където се въвеждат повече от един Андростанов стероид.
73. 73. Метод съгласно която и да е от претенции от 34 до 64, включващ още успоредно назално въвеждане у дадения индивид и на Егстрснов стероид.
74. 74. Метод съгласно която и да е от претенции от 34 до 64, където посочената функция е намаляване на негативния ефект.
75. 75. Метод съгласно която и да е от претенции от 34 до 64, където посоченият индивид е жена.
76. 76. Метод съгласно претенция 75, където посоченото повишаване на функцията на хипоталамуса води до понижаване на пременструалния стрес у жените.
77. 77. Метод съгласно която и да е от претенции от 34 до 64. където посочената функция е облсгчаванс симптомите на психоза, депресия или тревога.
78. 78. Съединение с формулата:

    p_s

    P_? s i

    ; ' C X-i .4 h . C d i

    έ. p.

    където P. е подбрал от групата, състояща се от оксо, α- (β-) хидрокси, а- (β-) ацстокси, а- (β-) пропионокси. а- (β-) метокси, а- (β-) ниско молекулен ацалокси. а- (β-) ниско молекулен алкилокси, и а- (β-) бензоалокси: 1\ е от групата, състояща се от метил, хидроксиметил, ацахоксиметил. алкоксиметил, ниско молекулен алкил. хидроксиалкил, ацилоксиалкил и алкоксиалкил; Р >, липсва или е подбран от групата, състояща се от мешах, хидроксиметил, ацилоксиметил, алкоксиметил, ниско молекулен алкил, хидроксиалкил, ацилоксиалкил и алкоксиалкил; Р₄ е подбран от групата, състояща се от водороден, оксо, хало, хидрокси, алкокси и ацилокси: Р, представя един или два заместителя, като Р,_: включва един или два водородни атома, метал, метален, или един или два халогенни атома; Р е водороден али хало; и “au “b”. “с”. “d”, “е”, “Г, и “ΙΓ са противоположни места за незадължителни двойни връзки : при условие, чс :

    I: ако Г и “IT липсват и Р, е метал, Р< не може да е два водородни атома:

    П; ако h” присъства; Р, е метилна група, Р, е водород, тогава (a) Р. не може да бъде водород, ако “е” и *^ка^?Т липсват , а. в присъства; или (b) ”d” не може да присъства ако Р, е оксо. *Ь” присъства, а “е^?’ липсва:

    (c) Р, нс може да бъде водород, ако “с” и “d” липсват. “Ь” присъства, Р; е оксо и Р, е метил или хидроксиметил:

    (d) Р₄ не може дабъде оксо ако “е”. ~'с' и d липсват, “Ь” присъства и Р₁ е оксо:

    (e) Р и Р ,_; не могат да бъдат водород ако Р, еоксо. “е” и ''Ь присъстват и “с” и d липсват:

    (f) Р₄ не може да бъде водород, ако Р е β- хидрокси, “с” присъства и “а”, “b”. “е” и “d” липсват:

    (g) Р₄ не може да бъде водород, ако Р. е метокси, “а и ^ь*с” присъстват и 'τ’’- а” и ‘ЧГ липсват:

    Ш: Р₄ и Р, не могат да бъдат водород, ако Р. е оксо. “Ь” присъства, Р. е метилен и ~а “е” “е” и “d” липсват;

    IV. Р₄ и Р_; не могат да бъдат водород, ако Р, е β- хидрокси, с“ присъства, Р₅ е метилен и “а”, “е”, “b” и “d” липсват;

    V: Р₄ и Р. не могат да бъдат водород ако Р, е оксо; “Ь” и присъстват. Р, е метил и “е”, “a”, “с”, “d” и “h” липсват.
79. 79. Съединение съгласно претенция 78, където и *Ъ” са двойни връзки.
80. 80. Съединение съгласно претенция 79, където Р_г е хидроксиметил и Р е β- хидрокси.
81. 81. Съединение съгласно претенция 78, където “Ь” е двойна връзка и Р.

    е метилен.
82. 82. Съединение съгласно претенция 81, където Р, е хидрокси или оксо и Р₄ е незадължително оксо.
83. 83. Съединение съгласно претенция 78, където b” и ^uh са двойни връзки.
84. 84. Съединение съгласно претенция 83, където Р₄ е хидрокси и Р, е оксо,
85. 85, Съединение съграсно претенция 78, подбрано от групата, състояща се от;

    17- МЕТИЛЕНЕАНДРОСТ 4- ЕН- 3α- ОЛ

    17- МЕТИЛЕНЕАНДРОСТ- 4- ЕН- 3β- ОЛ

    6β- ХИДРОКСИАНДРОСГА- 4,16- ДИЕН- 3- ОН

    6β- ХИДРОКСИ-17- МЕША- 18- НОРАНДРОСТА- 4.13 (17)- ДИЕН-

    3- ОН

    АНДРОСТА- 5, 16- ДИЕН- 3β, 19- ДИОА

    17- МЕТИЛЕНЕАНДРОСТ- 4- ЕНЕ- 3, 6- ДИОН

    17- МЕТИЛ- 18- НОРАНДРОСТА- 4,13 (17)- ДИЕН- За- ОЛ

    17- МЕТИЛ-18- НОРАНДРОСТА- 4.13 (17)- ДИЕН- 3β- ОЛ

    17β- МЕТИЛАНДРОСТА- 4- ЕН- 3. 6- ДИОН

    3- МЕТОКСИ-17- МЕТИЛЕНЕАНДРОСТА- 3, 5- ДИЕН

    6β- ХИДРОКСИ-17- МЕТИЛЕНЕАНДРОСТ- 4- ЕН- 3- ОН

    17- МЕТИЛЕНЕАНДРОСТА-1.4- ДИЕН- 3- ОН

    6β- ХИДРОКСИАНДРОСГА- 1, 4.16- 'ГРИЕН- 3- ОН

    6β- ХИДРОКСИ-17- МЕТИЛЕНЕАНДРОСТА-1. 4- ДИЕН- 3- ОН

    17β- МЕТИЛАНДРОСТ- 4 ЕН- За- ОЛ

    Γ7β- МЕТИЛАНДРОСТ- 4- ЕН- 3(5- ОЛ

    3- МЕТОКСИ-17- МЕТИЛ- 18- НОРАНДРОСТА- 3, 5, 13 (17)- ТРИЕН.