BG61027B1

BG61027B1 - Инхалатор

Info

Publication number: BG61027B1
Application number: BG96390A
Authority: BG
Inventors: Raymond Bacon
Original assignee: Norton Healthcare Limited
Priority date: 1990-12-01
Filing date: 1992-05-28
Publication date: 1996-09-30
Also published as: ES2080478T3; SK162592A3; CZ162592A3; DE69114516T2; US5447150A; OA10046A; EP0559736B1; HU9201803D0; DK0559736T3; HUT64702A; BR9202048A; CA2091367C; ATE129907T1; AP9200390A0; FI105999B; EP0559736A1; KR920009443B1; DE69114516D1; NO930484D0; RO108415B1

Abstract

Устройството намира приложение в медицината за инхалационни процедури. То е опростено и компактно иосигурява определена инхалационна доза. При употреба на аерозолен контейнер под налягане при възбуждане на дишането определената доза за инхалиране еза предпочитане. Едно предварително натоварване (80) е приложено върху вътрешната аерозолна клапа със стойност, достатъчна да предизвика освобождаване на дозата, но това се предотвратява чрез прилагане на въздушна съпротивителна сила (130). Инхалаторът включва освобождаващо устройство (110), което по време на действие освобождава съпротивителната сила и позволява на предварителното натоварване дазадейства аерозолната клапа (135). Тогава определената доза от медикамента се освобождава чрез инхалация от пациента.

Description

ИЗВЕСТНО СЪСТОЯНИЕ

НА ТЕХНИКАТА

В медицината е познато добре лечение на астма или облекчаване на респираторните оплаквания чрез инхалация на определена доза от медикамент. Известни са различни устройства за възбуждане на дишането на пациента (GB 1288971, GB 1397993, GB 1335378, GB 1383761, GB 1392192, GB 1413285, GB 2204799, US 4803978, WO85/ 01880, ЕР 0186280), в които са описани инхалаторно действащи устройства с използване на аерозолен контейнер под налягане.

Обикновено конструкцията на тези инхалаторни устройства включва камера с мундщук, в близост до който има въздушни отвори, като в камерата е разположен аерозолен контейнер с клапа, който се задейства от еластичен елемент, и затварящо устройство за отпускане на задържаната в натоварено положение клапа. Затварящото устройство обикновено е свързано с клапата, която се премества от затворена позиция към позиция за освобождаване на медикамента в резултат на частичния вакуум, създаван вследствие на инхалация. Устройството съдържа и средство за инхалаторно освобождаване на определено количество от аерозолното съдържание в областта на мундщука. Действието на описаните елементи е координирано по начин, позволяващ освобождаване на медикамента от аерозолния контейнер при вдишване на пациента, което позволява максимална доза от него да достигне бронхиалните разклонения на белите дробове.

Известно е инхалаторно устройство ЕР 010045419, включващо смесителния устройства, които поотделно нямат достатъчно сила за притискане на контейнера, но заедно имат достатъчно сила, за да го направят.

Известно е инхалаторно устройство ЕР 86280, в което освобождаването на медикамента от аерозолния контейнер се контролира от магнит.

Известен е инхалатор US 3605738, в който аерозолният контейнер е свързан с мундщук при измервателна камера. Определено количество от аерозолното вещество се изпразва в измервателната камера и се подава към мундщука при инхалаторно действаща клапа.

Известно е инхалаторно устройство GB 1269554, в което аерозолен контейнер се задейства с помощта на лостова система, като се поддържа в натоварено положение чрез включващо устройство. Разликата в налаганията предизвиква освобождаване на ключалката и задвижване на клапата на контейнера, така че да е възможно освобождаването на аерозолното съдържание.

Като се има предвид нивото на техниката, целта на настоящото изобретение е да се създаде инхалаторно устройство, с което да е възможно определената за инхалиране доза от медикамент да се освободи инхалация на пациента.

Друга цел на изобретението е конструкция на инхалаторното устройство да се опрости и да бъде компактна и лесна за обслужване.

Техническа същност на изобретението

Инхалаторното устройство за разпръскване на определена доза медикамент в резултат на вдишване на пациент съгласно изобретението включва корпус с разположена в него гилза, сдържаща прибор с медикамент, който дозира от специални средства.

Характерно за инхалатора е, че средствата за дозиране на медикамента включват средства за прилагане на натоварване върху гилзата, средства за прилагане на въздушна съпротивителна сила върху посочената гилза и устройство за освобождаване на въздушната съпротивителна сила вследствие вдишване от пациента, при което средствата за натоварване въздействат върху гилзата.

За предпочитане е като прибор с медикамент да се използва аерозолен контейнер под налягане.

В настоящото описание е представено инхалторно устройство, използващо въздушна система, като трябва да се подчертае, че конструкцията позволява използване и на подходящ газ.

В едно предпочитано изпълнение на инхалтора е предвиден корпус, в който е разположена гилза, съдържаща аерозолен контейнер. Корпусът може да включва външна камера с мундщук, който позволява инхалация от пациента при използване на устройството. Външната камера може да има един или повече въздушни отвори, през които преминава въздух към мундщука.

Горният край на външната камера е ограничен от напречно ориентиран на оста на корпуса елемент, в който е оформен отвор, в който отвор плътно е поместена разпределителната клапа на аерозолен контейнер, обхванат от гилза. За предпочитане е да бъде осигурен херметичен контакт с външната камера, така че между тях да се осигури ефект на бутало спрямо напречния елемент, при което се създава съпротивителен товар под формата на обем с високо налягане, способен да предотврати задействането на аерозолната клапа.

В други предпочитани изпълнения на инхалатора е предвиден корпус, в който е поместен аерозолният контейнер. Корпосуът може да включва външна камера с мундщук, който позволява инхалация на пациента, използващ устросйтвото. Външната камера може да има един или повече въздушни отвори, позволяващи преминаването на въздух към мундщука. Предвидена е и гилза, която обхваща частично горната част на аерозолния контейнер и може да бъде свързана с външната камера. Тя най-често се оформя като край на херметически затворено бутало, мех или диафрагма, така че нейното движение предизвиква увеличение в обема на буталото, вследствие на което се създава вакуум или обем с ниско налягане, формиращ съпротивителна сила, достатъчна да спре задействането на аерзолната клапа.

В някои изпълнения гилзата действа като уплътнител, като в замняна на осигуряването на обем с високо налягане, движението надолу предизвиква създаване на обем с ниско налягане.

В предпочитаното изпълнение на инхалатора въздушното съпротивлително средство може да бъде създадено чрез гилзта и неподвижна втулка на външната камера, свързани чрез гъвкав мех или херметично уплътнение между гилзата и цилиндъра-като продължение на втулката.

В инхлатора се създава пренатоварване с помощна на пружина, която действа в посока, обратна на движението на аерозолната клапа.

Най-често пренатоварването се прилага чрез лост, въртящ се в кухината на външната камера. Лостът може да бъде оформен като спирачка, предпазваща докато действа, след което се използва за отпускане на пружината. Възможно е изпълнение, при което лостът е свързан с пружината чрез болт, при което пружината е в контакт с вътрешния ръкав, така че движението на лоста да я натоварва.

За предпочитане е освобождаващото средство, което стимулира дишането да съгласува освобождаването на медикамента с неговото вдишване. Освобождаващото средство може да съдържа входен канал в напречната камера, който нормално е покрит с капачка, която при действие е отворена и подпомага пренатоварването да задейства аерозолната клапа, така че налягането във въздушното средство да се върне в състояние на покой. Съпротивителната сила в инхалатора представлява положително въздушно налягане, отварящо входния канал и освобождаващо създаденото налягане, при което въздухът излиза от затворени обем и позволява цялата сила на пренатоварването да действа обратно на аерозолната клапа. В изпълнение, в което като съпротивителна сила се използва вакуум, отварянето на входния канал позволява на въздуха да навлече в затвореното пространство, в резултат на което е възможно пренатоварването да десйтва обратно на аерозолната клапа.

Предпочитаните изпълнения на стимулиращи дишането инхалатори включват подвижна преграда. Преградата може да бъде поместена в долната или горната част на камерата в зависимост от мястото на съпротивителния елемент. Капачката е свързана с преградата, което позволява при инхалация преградата да се премества от положението си на покой към активна позиция, и вследствие на това капачката се отделя от входния канал и така предизвиква отварянето му. За предпочитане е подвижната преграда да бъде оформена с вдлъбнатина и динамично балансирана, като е предвидена възможност за отклонение към затворено положение посредством пружина.

Външната камера може да съдържа въздушни отвори, позволяващи преминаването на въздуха към мундщука на инхалатора. Отворите могат да бъдат оформени като прорез, жлеб или въздушна порьозна мембрана. Последната е особено подходяща за разпръскване на прахообразния медикамент през филтъра.

Разпръскваният медикамент може да бъде само във прахообразна форма или смесен с прахообразен или газообразен носител.

ОПИСАНИЕ НА ФИГУРИТЕ

Примерно изпълнение на инхалатора е представено на приложените чертежи, при които:

фигура 1 представлява напречно сечение на инхалатор в покой съгласно основното изпълнение;

фигура 2 - напречно сечение на инхалатор по време на инхалация;

фигура 3 - напречно сечение на инхалатор съгласно вариантно изпълнение на изобретението;

фигура 4 - увеличен изглед на диафрагмата за използване на инхалатора съгласно фиг.З;

фигура 5 - увеличено сечение на диафрагмата в положение преди задействане и по време на действие на инхалатора.

ПРИМЕРНО ИЗПЪЛНЕНИЕ

НА ИЗОБРЕТЕНИЕТО

Примерно изпълнение на инхалатора съгласно изобретението е показано на фиг.1 и 2, съгласно които инхалаторът се състои от корпус 5 с цилиндрично напречно сечение. Към корпуса 5 е оформен напречно ориентиран елемент 10 с изработен в него отвор 15. В кухина 35 на основния корпус 5 е разположена съосно и концентрично на корпуса 5 гилза 20. Във вътрешността на гилзата 20 е разположен аерозолен контейнер 25 с цилиндрична форма. В долния край на гилзата 20 има периферен уплътнител 30, осигуряващ плътен контакт с кухината 35. Периферният уплътнител 30 може да бъде 0 - пръстен от синтетичен или естествен каучук. Възможно е изпълнение, при което уплътнителят 30 може да бъде оформен като неразделна част от ръба на гилзата 20.

Аерозолният контейнер 25 има тръбичка 40, която сдържа разпределяща клапа, непоказана на фигурите. Отворът 15 в напречен ориентирания елемент 10 осъществява херметическо затваряне на тръбичката 40 на аерозолния контейнер 25. Тръбичката 40 има оформено опорно стъпало 45, което ограничава и определя положението на тръбичката 40, която при обръщане определя положението на аерозолния контейнер 25 в основния корпус 5. Отворът 15 преминава в канал 50, в долния край на който има разпределителна дюза 55.

Както е показано на фиг. 1, в горния край на основния корпус 5 е оформена ниша 65, в която е закрепен на ос 60 лост 70. Напречно на кухината 65 и успоредно на оста на корпуса 5 има цилиндричен канал 75, в който е поместена пружина 80, разположена между плъзгащ болт 85 и гилзата 20.

На противоположния край на основния корпус 5 е оформен мундщук 95, отделен от корпуса 5 посредством напречно ориентирания елемент 10. Мондщукът 95 включва камера 100, имаща един или повече въздушни отвора 105, през които въздухът от околното пространство да преминава към мундщука 95. В долната част на камерата 100 е закрепена подвижна преграда 110, която в положение на покой разделя въздушните отвори 105 и мундщук на 95 /фиг.1/. Преградата 110 може да се върти около болт 115, като при понижаване на налягането между въздушните отвори 105 и мундщука 95 тя се издига в посока към отвора на мундщука 95 /фиг.2/.

В напречно ориентирания елемент 10 е оформен и входен канал 120, покрит в горния си край с подвижна капачка 125, отклонена чрез своята конструкция към затворено положение. Капачката 125 уплътнява ефективен въздушен обем 130, като предотвратява освобождаване на въздух от него.

През входния канал 120 преминава стебло 136, свързано с капачката 125 и с преградата 110, намиращи се в напречния елемент 10. Когато преградата 110 се премества от положение, в което прикрива въздушните отвори 105 към положение, в което те са открити, стеблото 136 отваря капачката 125. Разположението на осовата връзка между стъблото 136 и преградата 110 позволява голяма подвижност на преграда 110 и същевременно малка подвижност на стъблото 136, с което се намалява силата, която се прилага върху капачката 125.

Конструкцията позволява алтернативно изпълнение на инхалатора по отношение на гилзата, така че когато всички дози от контейнера 25 се разпределени, периферният уплътнител 30 да бъде изхвърлен.

В едно вариантно изпълнение на изобретението, показано на фиг.З, инхалаторът включва цилиндричен корпус 400, в единия край на който е оформен мундщук 405, а в другият му край има капак 407 с въздушен отвор 420. В корпусът 400 е разположен аерозолен контейнер 25 от известен вид, обикновено с цилиндрична форма. Аерозолният контейнер 25 е снабден с тръбичка 40, която съдържа разпределител на клапа, непоказана на фигурата. В профилно оформения в тази част корпус 400 има отвор 15, в който е поместена плътно тръбичката 40 на аерозолния контейнер 25. В отвора 15 е оформено опорно стъпало 45, което ограничава и определя положението на тръбичката 40, която при обръщане поставя аерозолният контейнер 25 в нормално положение в корпуса 400. Отворът 15 преминава в канал 50 и разпределителна дюза 55, насочена към мундщука 405.

Задната част на аерозолния контейнер 25 е обхваната от цилиндрично оформена гилза 421, която е разположена така, че осите на корпуса 400 и на гилзата 421 съвпадат. Цилиндричната гилза 421 има свободно плъзгаща връзка с вътрешната стена на корпуса 400, като може да включва прорези 430, чрез които се улеснява свободното преминаване на въздуха между корпуса 400 и гилзата 421. Гилзата 421 е свързана с горната част на корпуса 400 и се задържа в описаното положение вследствие на връзката й с диафрагма 440.

Единият край на диафрагмата 440 / фиг.4/ включва фасонен диск 441 с гъвкава цилиндрично оформена стена 445, преминаваща в корав, нееластичен накрайник 447 с жлеб 450 /фиг.З/, в който се разполага зъб от гилзата 421. В диафрагмата 440 е оформен ръб 470, чрез който се осигурява устойчиво разполагане на долния край на пружина 460. Другият й край лежи върху опорното чело 481, оформено в долната част на фланец 480, разположен в горната част на корпуса 400. Долната част на опорното чело 481 включва оформен жлеб 490, който е поместен сигурно във фасонния диск 441 на диафрагмата 440. Съединението между диафрагмата 440 и жлеба 450 е херметически уплътнено, като формата на горната повърхност 422 на гилзата 421 съответства на долната повърхност на диафрагмата 440 така, че в положение на покой на инхалатора между двете повърхности има минимално пространство.

Фланецът 480 е закрепен в описаното положение чрез капака 407, който е подходящо оформен съобразно формата на корпуса 400.

Описаното разположение на елементите на инхалатора във вариантното му изпълнение осигурява формиране на камера 590, определена от фасонната част 441 на диафрагмата 440 и долната повърхност на фланеца 480. В камерата 590 има най-малко един въздушен канал 580, наличието на които позволява въздухът да преминава от отвор 420 през камерата 590, въздушните канали 580 и прорезите 430 до мундщука 405. Във фасонния диск 441 на диафрагмата 440 е оформен входен канал 495, която нормално е покрита с профилна клапа 540, поместена в отвор на подвижна преграда 550, като преградата 550 е монтирана посредством ос към фланеца 480.

Преградата 550 в положение на покой отделя камерата 590 от въздушния канал 580 и прорезите 430, чрез които се свързва със мундщука 405. При преместване на преградата 550 в действаща позиция, профилната клапа 540 променя положението си и отваря входната клапа 495. Преградата 550 може да бъде наклонена към затворено положение чрез леко извиване на пружина, която не е показана на фигурата.

Както е показано на фиг.З, в кухината, оформена в долния край на корпуса 400, е монтирана ос 500 със закрепени към нея разпределителен лост 520, свързан с подвижен капак 510. Споменатата кухина включва канал, свързан с подобен канал, оформен във вътрешна стена на корпуса 400. В корпуса 400 е поместен контактен щифт 530, горният край на който достига до долната част на гилзата 421, а долният му край е на разстояние от разпределителния лост 520, когато подвижният капак 510 е затворен плътно към корпуса 400, т.е. в покой.

Действие на изобретението

При употреба на инхалатора е необходимо в гилзата 20 да се постави контейнера 25. Зареждането се осъществява чрез разделяне на корпуса 5 около линията I - I /фиг. 1 / . След развинтване на корпуса 5 в гилзата 20 се помества чрез плъзгане контейнерът 25, след което корпусът отново се сглобява и инхалаторът е готов за употреба.

Лостът 70 е в положение на покой /фиг.1/, при което не прилага натоварване върху гилзата 20 чрез пружината 80. Налягането във въздушния обем е равно на атмосферното налягане.

При преместване на лоста 70 около оста 60 задната му част предизвиква притискане на пружината 80 чрез плъзгащия болт 85. Пружината 80 изтласква надолу гилзата 20 и намиращия се в нея аерозолен контейнер 25. Това движение предизвиква сгъстяване на въздуха в пространството 130. Въздухът не може да премине през входния канал 120, който е затворен от капачката 125.

Увеличаването на налягането в пространство 130 осигурява достатъчна съпротивителна сила за предпазване от задействане на аерозолната клапа, като същевременно се увеличава ефективността от уплътняването на входната клапа 120.

Преместването надолу на гилзата 20 заедно с контейнера 25 продължава, докато силата от притискането на пружината се изравни със силата, представляваща комбинация от действието на вътрешната пружина, задействаща клапата на аерозолния контейнер, и от увеличаването на налягането в пространството 130. Параметрите на пружината 80 са подбрани така, че да се получи баланс на силите, действащи при свиването и намаляването на пространството 130 до момента на задействане на аерозолния контейнер 25, по-специално на неговата тръбичка 40, през която се освобождава определена доза медикамент.

Някои стандартни аерозолни контейнери имат предвидена разпределяща клапа 135 в тръбичката 40 на контейнера 25. При повдигане на лоста 70 /фиг.2/ въздухът от затвореното пространство 130 преминава през разпределящата клапа 135 и дюзата 55. Понататъшното движение надолу на гилзата 20 и аерозолния контейнер 25 води до притискане на разпределящата клапа 135, която се затваря и налягането в затвореното пространство 130 се увеличава.

По време на вдишването от пациента през мундщука 95 се създава разликата в наляганията, при което преградата 110 се премества от положение на покой към активна позиция. Това положение на преградата 110 позволява въздухът да премине свободно от въздушните отвори 105 към пациента.

Движението нагоре на преградата 110 предизвиква преместване и на свързаните с него стъбло 136 и капачката 125 в същата посока. Отворената вече капачка 125 освобождава намиращия се под налягане въздух в затвореното пространство 130, което води до дебаланс на силите, действащи върху гилзата 20 и контейнера 25. Последните се придвижват надолу под действието на пружината 80, което движение предизвиква освобождаване на определена доза от медикамент през дюзата 55 и мундщука 95 в момента, в който пациентът поема въздух. По този начин пациентът инхалира въздух заедно с дозата медикамент. След инхалацията на дозата от пациента лостът 70 се връща в положение на покой. Снемането на приложения върху пружината 80 товар облекчава връщането на гилзата 20 и контейнера 25 към обичайното им положение в корпуса 5 под действие на вътрешна клапанна пружина. Обемът на затвореното пространство 130 се увеличава, при което през отворената капачка 125 към него навлиза въздух, докато налягането в пространство 130 се изравни с атмосферното налягане.

По подобен начин може да бъде описано действието на вариантното изпълнение на инхалатора, представен на фиг.З и 5.

Когато подвижният капак 510 е в положение на покой, т.е. затворен, контактният щифт 530 премества гилзата 421 в горното й положение, при което пространството между диафрагмата 440 и горната повърхност 422 на гилзата 421 е минимално, а пружината 460 е притисната. Входната клапа 495 е затворена посредством профилната клапа 540, а гилзата 421 не е притисната към аерозолния контейнер 25.

При завъртане на разпределителния лост 520 около оста 500 подвижният капак 410 се отваря, което позволява на контактният щифт 530 да намали размера АА. Под действието на пружината 460 гилзата 421 е принудена да се премества към долното положение, при което пространството 600 между диафрагмата 440 и гилзата 421 се намалява линейно с размер АА, еквивалентен на АА. Тъй като входната клапа 495 е затворена, в пространството 600 се създава обем с повишено налягане /фиг.5/. Вследствие на разликата в наляганията между затвореното пространство 600 и атмосферното налягане гилзата 420 се противопоставя на действието на пружината

460. Движението на гилзата 421 надолу продължава, докато има баланс между силите на налягането, пружината 460 и съпротивителните сили, резултат от разликата в наляганията и налягането на аерозолната клапа. Геометрията на инхалатора е създадена така, че този баланс се осъществява след като аерозолната клапа е достатъчно притисната, за да се задейства.

Типичните аерозолни опаковки изискват около 20 N сила за задействане. Ето защо е подходящо пружината 460 да е подбрана така, че да осигурява от 10 до 50% по-голяма от посочената сила. Освен това е подходящо да се използват такива подбрани елементи, че когато гилзата контактува с аерозолния контейнер 25, силата на пружината 460 да е балансирана от съпротивителната сила, резултат от диференциалното налягане. По време на вдишване от пациента през мундщука 405 се създава разлика в наляганията, вследствие на което преградата 550 се премества от положение на покой в активна позиция.

При това положение преградата 550 и въздушният канал 580 са разположени така, че въздухът да може свободно да премине от входния отвор 420 до пациента.

Движението на преградата 550 е причина профилната клапа 540 да се премести от затвореното положение, в което се намира, в отворено положение. Отварянето на входния канал 495 позволява на въздуха да премине през пространството 600, намиращо се между диафрагмата 440 и гилзата 421, при което налягането в него да достигне атмосферното налягане. Това положение причинява дисбаланс на силите, действащи върху гилзата 421 и аерозолният контейнер 25, като пружината 460 ги принуждава да се движат надолу, в резултат на което от аерозолния контейнер 25 става възможно да се освободи определена доза медикамент, която през дюзата 55 и мундщука 405 се вдишват от пациента в момента, когато той поема въздух. По такъв начин пациентът приема въздух заедно с определената доза медикамент. След инхалацията на дозата от пациента подвижният капак 510 се връща в затворено положение, с което завърта лостът 520 и предизвиква преместване нагоре на контактния щифт 530. С горния си край щифтът 530 повдига нагоре гилзата 421, която свива пружината 460 и затваря пространството

600, оформено между диафрагмата 440 и горната повърхност 422 и гилзата 421. По този начин въздухът от пространството 600 излиза през входния канал 495, повдигайки профилната клапа 540, която е леко отклонена от своето затворено положение и представлява малко съпротивление за въздушния поток, излизащ от пространството 600. Аерозолният контейнер 25 се връща свободно в положението си на покой под действието на пружината на собствената си аерозолна клапа.

При употреба пациентът поставя аерозолният контейнер 25 в корпуса 400, което може да се осъществи чрез развиване на резбови сектор, оформен в корпуса 400 около линията 1-1. След сглобяването на корпуса 400 в обратен ред инхалаторът е готов за употреба.

Инхалаторът може да бъде снабден със средство за регулиране на въздушния поток от пациента. Например, едно звуково устройство може да сигнализира, когато инхалиралият въздушен поток е по-голям от необходимото зададено количество, което нормално е от 30 до 50 Ι/min. Звуковото устройство може да бъде разположено в мундщука 95 или под входния отвор, като по този начин пациентът ще бъде предупреждаван да вдишва по-малко количество въздух.

Предвидена е също така възможност инхалаторът да бъде снабден с предпазно устройство, което да не позволява задействане на инхалатора при въздушен поток, по-нисък от зададения, например 10-30 1/min. С такова устройство преградата 110/550 може да бъде отклонена от пружина, така че осигури предварително определения минимален въздушен поток, необходим за придвижването на преградата в активна позиция и отварянето на клапата.

За предпочитане е корпусът на инхалатора да бъде направен от пластмаса, каквато е полипропилен, ацетал или полистирен. Възможно е да се използва метал или друг подходящ материал.

Claims

Патентни претенции

1. Инхалатор за разпръскване на определена доза медикамент в резултат на вдишване от пациент, състоящ се от корпус /5,400/ с разположена в него гилза /20,421/, приспособена да съдържа в себе си прибор с медикамент /25/, като са предвидени средства за дозиране на медикамента, характеризиращ се с това, че средствата включват средства / 80,460/ за прилагане на натоварване върху гилзата /20,420/ и средства за прилагане на въздушна съпротивителна сила върху посочената гилза /20,421/, със съдържащия се в нея прибор за медикамент /25/, като е предвидено и устройство /125,540/ за освобождаване на въздушната съпротивителна сила вследствие на вдишване от пациента.
2. Инхалатор съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че приборът с медикамент /25/ представлява аерозолен контейнер под налягане.
3. Инхлатор за използване с аерозолен контейнер, включващ корпус /5,400/, в който е разположена гилза /20, 421/, съдържаща в себе си аерозолен контейнер /25/, и средства за дозиране на медикамент, характеризиращ се с това, че средствата за дозиране включват средства /80,460/ за прилагане на силата върху гилзата /20,421/, осигуряващи задействането на клапата на аерозолния контейнер /25/, средства за прилагане на въздушна съпротивителна сила, предпазващи задействането на аерозолната клапа и освобождаващо устройство /125,540/, способно да освободи въздушната съпротивителна сила при вдишване от пациент.
4. Инхалатор съгласно претенция 3, характеризиращ се с това, че в областта на освобождаващото устройство /125,540/ е включена подвижна преграда /110,550/.
5. Инхалатор съгласно претенция 4, характеризиращ се с това, че подвижната преграда /110,550/ е свързана с освобождаващото устройство /125,540/.
6. Инхалатор съгласно претенция 1 или 3, характеризиращ се с това, че има и приемник на разпределителния контейнер, включващ камера /100/ с оформен към нея мундщук /95,405/, като гилзата /20,421/ обхваща частично тялото на аерозолния контейнер /25/.
7. Инхалатор съгласно претенция 5, характеризиращ се с това, че камерата /100/ има най-малко един въздушен отвор, пропускащ въздуха да преминава към мундщука /95/.
8. Инхалатор съгласно претенции 1 или 3, характеризиращ се с това, че средството за прилагане на сила върху гилзата /20,421/, респ.върху контейнера /25/ е оформено като пружина /80,460/.
9. Инхалатор съгласно претенция 1 или 3, характеризиращ се с това, че в близост до гилзата /20/ е оформен въздушен обем /130/, в който съпротивителната сила има положително налягане, по-високо от атмосферното.
10. Инхалатор съгласно претенция 9, характеризиращ се с това, че аерозолният контейнер /25/ и гилзата /20/ осигуряват бутално въздействие спрямо разположен в корпуса /5/ напречно ориентиран елемент /10/.
11. Инхалатор съгласно претенция 9, характеризиращ се с това, че предварителното натоварване се осъществява чрез лост /70/, закрепен към ос в ниша /65/ на устройството, като лостът /70/ е свързан чрез болт /85/ с пружината /80/, контактуваща с аерозолният контейнер /25/.
12. Инхалатор съгласно претенции 1 или 3, характеризиращ се с това, че съпротивителната сила има отрицателно налягане, по-ниско от атмосферното.
13. Инхалатор съгласно претенция 12, характеризиращ се с това, че за създаване на отрицателното налягане гилзата /20,420/ е оформена като мех, бутало, цилиндър или диафрагма /440/.
14. Инхалатор съгласно претенция 12, характеризиращ се с това, че предварително натоварената пружина /460/ действа върху гилзата /421/, обхващаща аерозолния контейнер, като пружината /460/ се притиска от контактен щифт /530/, действащ върху гилзата /421/.
15. Инхалатор съгласно претенция 14, характеризиращ се с това, че контактният щифт /530/ се опира върху лост /520/, оформен в подвижен капак /510/ на устройството.
16. Инхалатор съгласно претенция 1 или 3, характеризиращ се с това, че освобождаващото устройство включва входен канал /120/, покрит със затваряща клапа /125/, отваряща се по време на действие на устройството.
17. Инхалатор съгласно претенция 1 или 3, характеризиращ се с това, че има звуково устройство, подаващо сигнал при повишаване количеството на въздушния поток.
18. Разпределящо устройство съгласно претенция 4, характеризиращо се с това, че преградата /110/ е оформена с вдлъбнатина в участъка, покриващ въздушните отвори /105/.