BG1478U1 - Канюла и устройство с канюла за имплатиране на имплант - Google Patents

Abstract

Инсталацията се използва за преработване на износени автомобилни гуми и въглеродни отпадъци от въгледобивната промишленост и енергетиката. С нея се осигурява директно оползотворяване на горивните отпадъци от процеса на пиролиза в производството на въглищни брикети. Инсталацията включва съоръжение за пиролиза на автомобилни гуми, което се състои от пиролизен реактор (2), снабден с горивна камера. На горното ниво на пиролизния реактор (2) е предвиден захранващ бункер (1), а в горната част на реактора са оформени тръбни изходи за извеждане на получените в реактора газообразни продукти. Реакторът (2) е снабден с бункер за събиране на получения твърд въглероден остатък (3), разположен в долната му част. Тръбните изходи за извеждане на газообразните продукти са свързани чрез тръбопровод (4) с кондензационна система, включваща последователно свързани кондензационни колони (7), в долната част на които е поместен резервоар за течната фракция (10), а горната част на последната кондензационна колона (7) е снабдена с тръбен елемент за отвеждане на получения пиролизен газ. Инсталацията включва и уредба за производство на въглищни брикети, която се състои от последователно свързани чрез транспортни средства: бункер за въглищен прах (23), свързан с бункера за твърд въглероден остатък (3) на пиролизния реактор (2), сушилня (29), снабдена с горелка (20), захранвана с част от получавания в кондензационните колони (7) и очистен пиролизен газ, смес

Description

Полезният модел се отнася до канюла и устройство с канюла за имплантиране на имплант.

Устройствата за имплантиране се използват предимно при лечението на пациенти с тумори и служат за подкожно въвеждане на медикамент в пациента, който има тумор. За целта като импланти се приготвят пръчици от пластмаса, които се разграждат по биологичен път. Имплантьт отделя в тялото на пациента активно вещество, което предизвиква например понижаване нивото на тестостерона, с което се потиска растежа на тумора. Разграждането на импланта става чрез хидролиза на базата на естествения воден баланс в човешкото тяло. Периодът на освобождаване на медикамента в тялото на пациента се простира обичайно в продължение на около четири седмици.

За въвеждането на импланта в човешкото тяло се използва устройство за имплантиране. То се състои обикновено от три функционални части, канюла, която съдържа импланта, държател за канюлата, който може да е свързан трайно с канюлата и апликатор, който апликира импланта от канюлата в тъканта на пациента. Държателят на канюлата и канюлата образуват заедно устройство с канюла.

Имплантьт се въвежда съгласно предшестващото състояние на техниката под формата на пръчица с пинсета и с помощта на бутално жило в проксималния отвор на канюлата. След това през проксималния отвор на канюлата върху импланта се поставя разтвор на пластмаса и имплантната пръчица се фиксира. Този разтвор на пластмаса може да бъде въведен в канюлата като капка с предварително дефинирано количество с помощта на дозираща пипета. Тогава капката остава проксимално пред имплантната пръчица. Капката има сцепление както с вътрешната стена на канюлата, така и с имплантната пръчица и се втвърдява при стайна температура. Така се подсигурява имплантната пръчица, за да не изпадне тя от канюлата.

В случай, че трябва да бъде поставена подобна имплантна пръчица, с помощта на бутално жило тя се избутва откъм дисталния й край в посока към запушалката, образувана от втвърдената капка, запушалката се отделя от стената на канюлата и освобождава имплантната пръчица.

Това предшестващо състояние на техниката има недостатъка, че в случая трудно се постига възпроизвеждане на позицията на пластмасовата капка в канюлата. Освен това повърхността на имплантната пръчица, през която активното вещество трябва да бъде освободено, се уплътнява в различна степен от пластмасовата капка, така че активно вещество не може да бъде освободено през някои участъци от повърхността, което е неблагоприятно за равномерното отделяне на активното вещество.

Предмет на настоящия полезен модел е да се създаде подобрена канюла и подобрено устройство с канюла и имплант или устройство за имплант.

Тази задача се решава с канюла съгласно претенция 1 и устройство за канюла съгласно претенция 4. Преимуществените усъвършенствания на полезния модел са дефинирани в зависимите претенции.

Канюлата се състои от проксимален край, който е предвиден за въвеждане в тъканта, в която трябва да се постави импланта, и от диетален край, който е предвиден за връзка с държател на канюлата. Между проксималния и дисталния край на канюлата е разположен канал за импланта. Настоящият полезен модел се основава на идеята да се предвиди страничен отвор към канала, който да е разположен между проксималния и дисталния край на канюлата. През този страничен отвор чрез еластичен елемент в конструкцията може да бъде упражнена сила върху импланта в канала, която да действа перпендикулярно на оста на канюлата. Имплантьт се застопорява в канюлата от силата, която упражнява еластичният елемент в конструкцията. Алтернативно еластичният елемент в конструкцията попада през отвора в жлеб или в някакъв друг профил на импланта и така го застопорява. Съгласно една друга алтернатива еластичният конструктивен елемент променя отчасти канала, респективно намалява неговия диаметър. Така имплант, разположен дистално спрямо отвора, в случая може да бъде придвижен проксимално само чрез упражнена еластична сила от еластичния конструктивен елемент. При всеки от посочените варианти за предпочитане е еластичният елемент в конструкцията така да е устроен, че да е възможно имплантьт да бъде придвижен проксимално откъм неговия диста

1478 Ul лен край чрез предварително определена сила.

Еластичният елемент в конструкцията е например О-пръстен от гума, силикон, пербунан или друг еластичен материал, който е разположен около канюлата и я обхваща в областта на отвора.

Еластичният конструктивен елемент може да представлява шлаух от еластичен материал, приплъзнат върху канюлата в областта на нейния отвор. Подходящи за шлаух еластични материали са например гума, силикон, пербунан и подобни. В предпочитана форма на изпълнение алтернативно шлаухът може да е от полимерен материал, който може да се свие например чрез топлина, т.е. да бъде термично стегнат след поставянето му над отвора на канюлата. Такъв термично свиваем шлаух може например да бъде направен от модифициран полиолефин, каквито са например термично свиваемите тръби, които могат да бъдат получени под търговското наименование Altera МТ2000 на Fa. Tyco Electronics Corporation, Swindon, U. K. и могат да бъдат специализирани за използване в медицината и да бъдат стерилизирани с гама-лъчи.

Еластичен шлаух, разположен върху канюлата в областта на отвора дава възможност контактната повърхност между шлаух и имплант да е по-голяма и имплантьт да се задържа особено добре в канюлата. Същевременно голямата контактна повърхност между шлаух и канюла надеждно предотвратява разместване на еластичния конструктивен елемент върху канюлата, така че стабилното положение на импланта да е сигурно и в случай на невнимателно боравене, като например при отстраняването на защитната капачка. Освен това използването на свиваем шлаух прави възможно плътното затваряне на страничния отвор на канюлата, което е важно за стерилността.

При използването на шлаух от еластичен материал за предпочитане е да се избере шлаух, който в неразтеглено състояние има вътрешен диаметър, по-малък от външната обиколка на канюлата. При поставянето на шлауха върху канюлата той се нахлузва върху страничния отвор на канюлата, при което шлаухът потъва леко в канала на канюлата и по този начин намалява диаметъра на канала в областта на отвора. За предпочитане е имплантьт да е застопорен в канюлата в областта на отвора. Упражнената от шлауха сила е достатъчна, за да се предотврати едно неволно приплъзване на импланта, но същевременно е толкова ограничена, че да е възможно имплантьт да бъде избутан лесно навън при поставянето му.

При използването на шлаух от материал, който се свива термично, се предпочита да бъде избран шлаух, който в изходното си положение има диаметър, съответстващ на обиколката на канюлата или е незначително по-голям от нея. При поставянето шлаухът се плъзга по канюлата, за предпочитане така, че той да закрие напълно отвора, след което се нагрява. В резултат от свиването на шлауха се постига това, че той приляга плътно около канюлата и прониква през отвора в канала на канюлата, поради което диаметърът в областта на отвора се намалява. Предпочита се имплантьт да бъде поставен в канала на канюлата преди свиването на шлауха в областта на отвора, така че при свиването си шлаухът да легне и върху импланта и по този начин да фиксира импланта в канюлата. В случай, че се използва шлаух, изготвен от материал, който може да бъде стерилизиран, за предпочитане е стерилизирането и евентуално фиксиране на импланта да се проведе след поставянето на шлауха.

Особено се предпочита еластичният конструктивен елемент да е прозрачен, за да е възможен през отвора зрителен контрол на импланта, който е фиксиран в канюлата.

Настоящият полезен модел обхваща още устройство с канюла и канюла така както е описано по-горе, както и държател за канюла, който е свързан с канюлата чрез сила, чрез формата или чрез материала.

По-долу с помощта на приложените фигури се поясняват по-подробно предпочитани форми на изпълнение на настоящия полезен модел.

Фигура 1 показва схематично представяне на надлъжен срез на канюла с държател за канюла;

фигура 2 показва схематично представяне на надлъжен срез на канюла с държател за канюла;

фигура 3 показва схематично представяне на надлъжен срез на канюла с държател за канюла; и фигура 4 показва схематично представяне на надлъжен срез на канюла с държател за

1478 Ш канюла.

Фигура 1 показва схематично представен надлъжен срез на канюла 10 с държател за канюла 30. Канюлата 10 има проксимален край 12, например със скосен връх и по избор с фасетен шлиф. Дисталният край 14 на канюлата 10 е свързан с държател за канюла 30 чрез формата или чрез материала. Канюлата 10 има приблизително формата на тръба с кръгъл или елипсовиден диаметър. Каналът 16 се простира от проксималния край 12 до дисталния край 14 на канюлата 10. Канюлата 10 е изготвена например от благородна стомана или от друг фармацевтично инертен материал. Държателят на канюлата 30 е изготвен например от фармацевтично инертна пластмаса. Едно прекъсване в изображението на канюла 10 от фигура 1 показва, че канюлата може да е със значително по-голяма дължина от дължината, представена на фигура 1.

На канюлата 10 има страничен отвор 22 към канал 16. Страничният отвор 22 е направен например със свредел, фреза или чрез ецване. През отвора 22 еластичен елемент в конструкцията може например да упражни придържаща сила върху импланта в канала 16. Примери за еластичен конструктивен елемент са описани долу поподробно във връзка с фигура 2 и фигура 3.

Фигурите 2, 3 и 4 показват схематично представени надлъжни срези на канюла 10 и държателя на канюлата 30. Представените схеми във фигури 2,3 и 4, както и тази във фигура 1 не са с мащаб. Там по-специално например съотношенията между дължината и диаметъра на канюла 10, както и съотношението между диаметъра и дебелината на стената на канюла 10 могат да се отклоняват от съотношенията, представени на схемите във фигури 2, 3 и 4. В представените на фигурите схеми отклонения могат да имат също така ъгълът на върха на проксималния край 12, мястото, формата и големината на отвора 22. Назъбеният ръб на държателя на канюлата 30 посочва, че във фигурите 2, 3 и 4 съответно е представена само част от държателя на канюлата. Съответно в канала 16 на канюлата 10 е представен по един имплант40. Формата и размерът на импланта могат също така да имат отклонения в представените схеми на фигурите 2,3 и 4.

Фигура 2 представя пример на изпълнение, при който гореспоменатият еластичен елемент в конструкцията 24, разположен около канюлата 10, е оформен като О-пръстен. В неразтеглено положение О-пръстенът 24 има вътрешна обиколка, която е по-малка от външната обиколка на канюлата 10. Когато О-пръстенът 24 се поставя на канюлата 10, той е разтеглен. При поставянето му на канюлата 10 около отвора 22, О-пръстенът поне отчасти навлиза в отвора 22. Така перпендикулярно на оста на канюлата 10 той упражнява сила върху импланта 40, когато имплантьт се намира в областта на отвора 22 и О-пръстена 24. В резултат на това се получава сцепление при триене между О-пръстена 24 и импланта 40 и/или между импланта 40 и вътрешната стена на канюлата 10 и по този начин се придържа имплантьт40.

За придвижване на импланта 40 в канала 16 на канюлата 10 е необходима сила, която трябва предварително да бъде определена. Измерванията, материалът; структурата и характеристиките на повърхността на О-пръстена 24, формата и измерванията на отвора 22, структурата и характеристиките на повърхността на импланта 40 и вътрешната стена на канюлата 10 се предпочита да бъдат избрани така, че силата на сцеплението при триене да е неколкократно поголяма от силата на тежестта на импланта 40.

Алтернативно имплантьт 40 може също така да има обгръщащ го жлеб или друг профил, в който О-пръстенът да се зацепва. По този начин се увеличава упражнената от О-пръстена сила върху импланта 40.

Фигура 3 показва алтернативен пример на изпълнение, при който еластичният елемент в конструкцията се оформя от еластичен лост 26 с влизащ край 28. Еластичният лост и влизащият край са оформени например в общ детайл с държателя на канюлата 30. Влизащият край 28 навлиза през страничния отвор 22 в канала 16. Чрез импланта 40, който се намира в областта на отвора 22 в канала 16, еластичният лост 26 се отклонява от позицията му на покой. При това влизащият край 28 упражнява еластична сила върху импланта 40, която действа перпендикулярно на оста на канюлата 10. В резултат на това, подобно на описаното по-горе с помощта на фигура 2, се постига задържане на импланта 40 в канала 16 чрез сцепление при триене между влизащия край 28 и импланта 40 и/или между импланта 40 и вътрешната стена на канюлата 10.

Подобно на показаното по-горе с помощта

1478 Ul на фигура 2, алтернативно имплантът 40 може да има жлеб или друг профил, в който се залавя влизащият край 28. По този начин упражнената върху импланта 40 сила от еластичния лост 26 и от влизащия край 28 се повишава допълнително.

Фигура 4 показва друг пример на изпълнение, при който гореописаният еластичен елемент в конструкцията се образува от шлаух 25, който е върху канюлата 10, разположен изцяло в областта на страничния отвор 22. Шлаухът 25 се състои за предпочитане от еластичен полимерен материал и в неразпънато положение има вътрешен диаметър, който е по-малък от външната обиколка на канюлата 10, така че шлаухът поне частично навлиза в отвора 22. Така шлаухът упражнява перпендикулярно на оста на канюлата 10 сила върху импланта 40, когато той се намира в областта на отвора 22 и минаващия отгоре шлаух 25. В резултат на това имплантът 40 се задържа от полученото сцепление при триене между шлауха 25 и импланта 40 и/или между импланта 40 и вътрешната стена на канюлата 10. За да се улесни поставянето на шлауха 25 върху канюлата 10 в областта на отвора 22, за предпочитане е да се използва шлаух 25 от топлинно свиваем полимерен материал, който в изходното си положение има вътрешен диаметър, отговарящ на външната обиколка на канюлата 10 или незначително по-голям диаметър. След като такъв шлаух 25 за предпочитане е напълно позициониран върху страничния отвор 22 на канюлата 10, чрез съответно загряване поради топлинното свиване той се свива, в резултат на което шлаухът се фиксира плътно върху външната страна на канюлата 10 и в областта на отвора 22 навлиза в канал 16. Предпочита се имплантът 40 да се постави в канала 16 на канюлата 10 преди шлаухът 25 да бъде свит в областта на отвора 22. Използването на прозрачен шлаух 25 позволява преимуществено визуален контрол през отвора 22 на позицията на импланта 40.

Списък на посочените детайли Юканюла проксимален край на канюлата 10 14 дистален край на канюлата 10 канал на канюлата страничен отвор към канал 16

О-пръстен шлаух от еластичен материал еластичен лост влизащ край държател на канюлата имплант

Claims (7)

1. Претенции

   1. Канюла за имплантиране на имплантант, характеризираща се с това, че включва проксимален край (12), който е предвиден за въвеждане в тъканта, в която трябва да бъде поставен имплант; дистален край (14), предвиден за връзка с държател на канюлата; канал (16), в който се поставя имплантът; канал (16), който се простира от дисталния край (14) до проксималния край (12); страничен отвор (22) към канал (16), при което страничният отвор (22) е разположен между дисталния край (14) и проксималния край (12).
2. 2. Канюла съгласно предходната претенция, характеризираща се с това, че включва еластичен елемент в конструкцията (24, 25, 26, 28), който влиза отчасти в отвора (22), за да придържа чрез силата на триене импланта (40) в канал (16).
3. 3. Канюла съгласно предходната претенция, характеризираща се с това, че еластичният елемент в конструкцията се отнася до О-пръстен (24) от еластичен материал, разположен около канюла (10), като я обхваща в областта на отвора (22).
4. 4. Канюла съгласно претенция 2, характеризираща се с това, че еластичният елемент в конструкцията се отнася до шлаух (25) от еластичен материал, който е разположен около канюлата (10), като я обхваща в областта на отвор (22).
5. 5. Канюла съгласно претенция 4, характеризираща се с това, че еластичният материал на шлауха (25) обхваща полимер, който е поставен на канюлата (10) за предпочитане чрез термично свиване.
6. 6. Канюла съгласно една от претенциите от 2 до 5, характеризираща се с това, че еластичният елемент (26) в конструкцията е прозрачен.
7. 7. Устройство с канюла с държател за канюла (30) и канюла (10) съгласно една от предходните претенции, при което държателят на канюла (30) е свързан с канюлата (10) чрез сила, по форма или чрез материала.

   Приложение: 4 фигури