BG104909A

BG104909A - Форма vi на 5,6- дихлор-2-(изопропиламино)-(бета-л-рибозофуранозил)-1н-бензимидазол

Info

Publication number: BG104909A
Application number: BG104909A
Authority: BG
Inventors: Barry Carter; Anne Hodgson; Lian-Feng Huang
Original assignee: Glaxo Group Limited
Priority date: 1998-04-07
Filing date: 2000-11-03
Publication date: 2001-06-29
Also published as: EA002953B1; PE20000356A1; SK283735B6; WO1999051617A2; TR200002847T2; ATE231517T1; AR014973A1; IL138559A; ID26573A; CA2327495C; JP2002510702A; ZA200005197B; DE69905025T2; GEP20022840B; DK1070078T3; BR9909471A; AP2000001946A0; SK14822000A3; KR20010074473A; PL194752B1

Abstract

Изобретението се отнася до форма VI на 5,6-дихлоро-2-(изопропиламино) -1-(бета-L-рибофуранозил)-1Н-бензимидазол, до фармацевтични състави и използването им в медицинската терапия.

Description

Област на приложение

Настоящото изобретение се отнася до кристална форма на антивирусното съединение 5,6-дихлоро-2-(изопропиламино)-1-(3-1-рибофуранозил)-1Н-бензимидазол (известно също като 1263W94; съединението с формула (I)), фармацевтични формулировки съдържащи тази кристална форма на антивирусното съединение и тяхното използване в терапията.

Предшестващо състояние на техниката

5,6-Дихлоро-2-(изопропиламино)-1-^-1_-рибофуранозил)-1Н-бензимидазолът е бензимидазолово производно, полезно в медицинската терапия. WO 96/01833 разкрива съединението с формула (I) и неговото използване за лечение или профилактика на вирусни инфекции, такива като тези, причинени от херпесни вируси. Съединението, както е разкрито в WO 96/01833 е във формата на аморфен, не кристален материал.

Структурата на 5,6-дихлоро-2-(изопропиламино)-1-(3-1_-рибофуранозил)-1Н-бензимидазол, съединението с формула (I), е показана подолу:

• · · · · ·

Сега ние установихме, че съединението с формула (I) може да съществува в различни кристални форми и солвати. Нещо повече, ние открихме една специфична кристална форма на съединението с .формула (I), Форма VI, която е безводна и кристална и която изненадващо има особено добри фармацевтични свойства. Форма VI е термодинамично най-стабилната форма на съединението с формула (I). Тя може лесно да бъде получена и може да бъде произведена в търговски мащаби. Тя е особено стабилна и по същество нехигроскопична. Партидите от тази

кристална форма могат да бъдат последователно произведени до висока чистота на кристалната форма, т.е. партиди, в които частта на другите аморфни и кристални форми на съединението с формула (I) е ограничена. Нещо повече, тази безводна кристална форма има добри свойства за съхранение и може лесно да бъде формулирана във фармацевтични състави, такива като таблетки и капсули. Кристалните форми и солвати на съединението с формула (I) могат да бъдат характеризирани с техните рентгеноструктурни прахови дифрактограми.

Пояснение на приложените фигури

Фигура 1. Рентгеноструктурна прахова дифрактограма на Форма I на съединението с формула (I). Тази рентгенограма бе получена в съответствие с процедурите, установени в Пример 22.

• · · · · ·

Фигура 2. Рентгеноструктурна прахова дифрактограма на Форма II на съединението с формула (I). Тази рентгенограма бе получена в съответствие с процедурите, установени в Пример 22.

Фигура 3. Рентгеноструктурна прахова дифрактограма на етаноловия солват на съединението с формула (I) (оттук нататък етанолат). Тази рентгенограма бе получена в съответствие с процедурите, установени в Пример 22.

Фигура 4. Рентгеноструктурна прахова дифрактограма на Форма IV на съединението с формула (I). Тази рентгенограма бе получена в съответствие с процедурите, установени в Пример 22.

Фигура 5. Рентгеноструктурна прахова дифрактограма на Форма V на съединението с формула (I). Тази рентгенограма бе получена в съответствие с процедурите, установени в Пример 22.

Фигура 6. Рентгеноструктурна прахова дифрактограма на Форма VI на съединението с формула (I). Тази рентгенограма бе получена в съответствие с процедурите, установени в Пример 22.

Фигура 7. TGA термограма за Форма VI на съединението с формула (I). Тази TGA термограма бе получена в съответствие с процедурите, установени в Пример 22.

Фигура 8. Изотерма за сорбция на влага за Форма VI на съединението с формула (I).

Фигура 9. DSC термограма за Форма VI на съединението с формула (I). Тази TGA термограма бе получена в съответствие с процедурите, установени в Пример 22.

Фигура 10. Единично-кристална дифракционна рентгенограма за единичен кристал от Форма VI на съединението с формула (I). Тази рентгенограма бе получена в съответствие с процедурите, установени в Пример 22.

Същност на изобретението

Съгласно един първи вариант на изобретението е осигурено съединението с формула (I) в термодинамично стабилна кристална форма (оттук нататък означавана като Форма VI). Форма VI е дефинирана чрез рентгеноструктурната прахова дифрактограма,

илюстрирана на Фигура 6, която е получена чрез подходящо изравнен дифрактометър, снабден с графитен монохроматор с пречупен лъч, използващ медно Ка рентгеново излъчване. Форма VI може да бъде получена от етанолния солват на съединението с формула (I) при определени относителни влажности. Форма VI може също да бъде получена от суспензии на Форма II или етанолен солват във вода с прибавяне на кристални зародиши от Форма VI. Други солвентни системи, които могат да дадат Форма VI при зараждане на кристализационен процес, включват етилацетат/толуен, изопро панол/толуен, 2-бутанон/толуен.

В допълнителен аспект на изобретението е осигурено съединението с формула (I) като смес на Форма VI с една или повече от Форми I, II, IV, V или солвати или като смес на Форма VI и аморфен материал, или като смес на Форма VI, аморфен материал и една или повече други кристални форми или солвати.

Както е използван тук, терминът солват е комплекс с променлива стехиометрия, образуван от разтворено вещество (съединение с формула (I)) и разтворител. Разтворителите, като пример, включват: вода, метанол, етанол или оцетна киселина. Отсега нататък споменаването на съединение с формула (I) е за аморфната форма на това съединение, освен ако не е специфицирана друга форма или негов солват.

Тук по-нататък, под безводна кристална форма съгласно изобретението ние имаме предвид кристална форма, имаща по същество същата рентгеноструктурна прахова дифрактограма, както показаната на

Фигура 6, когато е измерена с подходящо изравнен дифрактометър

снабден с графитен монохроматор с пречупен лъч, използващ медно к«

рентгеново излъчване.

Рентгеноструктурната прахова дифрактограма на безводната кристална Форма VI от настоящото изобретение е определена при използване на обичайни техники и оборудване, известни на специалистите в областта на физичното охарактеризиране. Дифракционните рентгенограми от Фигури 1-6 бяха получени с дифрактометър система Philips X-Pert MPD снабден с графитен монохроматор с пречупен лъч, използващ медно к« рентгеново излъчване и автоматизиран дивергентен процеп. Като детектор бе използван ксенонов пропорционален брояч. Праховата проба, използвана за генериране на данните от рентгеноструктурната прахова дифракция бе получена чрез обичайни препаративни техники на обратно запълнена проба, като се използва държател с 16 mm диаметър с около 2.0 mm дебелина,

Бяха използвани прахови проби от всяка от Формите I, II, IV, V, VI и етанолата за получаване на рентгеноструктурните прахови дифрактограми от Фигури 1, 2, 4, 5, 6 и 3, съответно.

Рентгеноструктурните дифрактограми за всяка от различните форми и солвати са уникални за всяка отделна форма. Всяка кристална безводна форма или солват показва дифракционна рентгенограма с уникална група от дифракционни пикове, които могат да бъдат изразени в 2 тета ъгли (°), d-интервали (А) и/или относителни интензивности на пиковете.

Тета дифракционните ъгли и съответстващите стойности на dинтервалите обясняват позициите на много пикове в рентгеноструктурната дифрактограма. Стойностите на d-интервалите са изчислени с наблюдаваните 2 тета ъгли и дължината на вълната на медта Καί, като се използва уравнението на Bragg. Слаби отклонения в наблюдаваните 2 тета ъгли и d-интервали са очаквани, на базата на използвания специфичен дифрактометър и техниката на подготовка на пробата от аналитика.

• · ····

Повече вариране се очаква за интензивностите на пиковете. Идентифицирането на точната кристална форма на едно съединение би трябвало да се основава главно на наблюдаваните 2 тета ъгли или ciинтервали с по-маловажното място на относителните интензивности на пиковете. При идентифициране на 5,6-дихлоро-2-(изопропиламино)-1(3-1_-рибофуранозил)-1Н-бензимидазол Форма VI, единичният, найхарактеристичен 2 тета ъглов пик се наблюдава при 8.53 градуса, или 10.36 А d-интервал.

Въпреки че специалист в областта може да идентифицира Форма VI от характеристичния 2 тета ъглов пик при 8.53 градуса, при някои обстоятелства може да е желателно да се разчита на многократни 2 тета ъгли или множество d-интервали за идентифицирането на Форма VI. 5,6Дихлоро-2-(изопропиламино)-1-(£-1_-рибофуранозил)-1Н-бензимидазол Форма VI може също да бъде идентифицирана чрез присъствието на многократни характеристични 2 тета ъглови пикове, включващи два, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет, десет или всичките единадесет от 2 тета ъглите, които са подходящо характеристични за тази специфична кристална форма. Тези пикове се срещат при следните позиции, изразени в 2 тета ъгли: 8.53, 10.47, 13.51, 14.95, 15.98, 17.23, 21.41, 21.83, 22.35, 23.07 и 27.49 градуса. В едно изпълнение, за идентифициране на Форма VI са използвани поне пет от гореспоменатите 2 тета ъгли. Кристалната безводна Форма VI обичайно показва пикове на 2 тета ъгли в допълнение към гореспоменатите пикове. Например, Форма VI може да покаже пикове на 2 тета ъгли при по същество следните позиции: 8.5, 10.5. 12.8, 13.5, 14.2, 15.0, 16.0, 17.2, 17.8, 19.2, 21.4, 21.8, 22.4, 23.1, 25.0, 25.4, 27.5, 29.2, 30.1, 31.1 и 32.6 градуса.

Някаква граница на грешки присъства във всяко от определянията на 2 тета ъглите и d-интервалите, съобщени по-горе. Грешката при определянето на d-интервалите се намалява с увеличаването на дифракционния ъгъл на сканиране или с намаляване на d-интервала. Интервалът на грешката при споменатите по-горе 2 тета ъгли е ·· ····

;S приблизително ±0.05 градуса за всеки от гореизброените пикови определяния. Интервалът на грешката за стойностите на d-интервалите е приблизително ±0.05 Ангстрьома.

Тъй като някакъв интервал на грешки е възможен в определянето на 2 тета ъглите и d-интервалите, предпочитаният метод за сравнение на рентгеноструктурните прахови дифрактограми за идентифициране на специфична кристална форма е като се насложи рентгеноструктурната прахова дифрактограма на непознатата форма над рентгеноструктурната прахова дифрактограма на известна форма. Например, специалист в областта може да насложи една рентгеноструктурна прахова дифрактограма на неидентифицирана кристална форма на 5,6-дихлоро2-(изопропиламино)-1-(р-1_-рибофуранозил)-1Н-бензимидазол, получена като се използват методите, описани тук, над Фигура 6 и лесно да определи дали рентгеноструктурната дифрактограма на неидентифицираната форма е по същество същата, както рентгеноструктурната прахова дифрактограма на Форма VI. Ако рентгеноструктурната прахова дифрактограма е по същество същата като Фигура 6, неизвестната преди това кристална форма може да бъде лесно и точно идентифицирана като Форма VI. Същата техника може да бъде използвана за определяне, ако неидентифицираната кристална форма е която и да е от Форми I, II, IV, V или етанолата, чрез наслагване на рентгеноструктурната прахова дифрактограма над Фигури 1, 2, 4, 5 или 3 съответно.

Въпреки че 2 тета ъглите или d-интервалите са главният метод за идентифициране на специфична кристална форма, може да бъде желателно също да се сравняват относителните пикови интензивности. Както е отбелязано по-горе, относителните пикови интензивности могат да варират в зависимост от използвания специфичен дифрактометър и техниката на подготовка на пробата от аналитика. Пиковите интензивности са докладвани като интензивности спрямо интензивността на най-силния пик. Единиците за интензивност на рентгеновата ·· ···· дифракционна графика са импулси/секунда. Абсолютните импулси = импулси/време х отчетено време = импулси/сек. х 10 сек.

Като се вземат предвид 2 тета ъглите, d-интервалите (А) и относителния интензитет на пиковете (I), Форма VI на 5,6-дихлоро-2(изопропиламино)-1-(3-1_-рибофуранозил)-1Н-бензимидазола показва следните характеристики на рентгеноструктурната дифрактограма:

Форма VI
2 тета ъгъл (⁰)¹	А²	I
8.53	10.36	14.5
10.47	8.45	25.6
12.80	6.91	16.8
14.16	6.25	16.4
13.51	6.55	21.4
14.95	5.92	60.4
15.98	5.54	26.2
17.23	5.14	100.0
19.25	4.61	19.3
21.41	4.15	26.5
21.83	4.07	60.4
22.35	3.97	38.3
23.07	3.85	48.7
27.49	3.24	30.9
30.11	2.97	18.5

¹ Интервал на грешка = приблизително ±0.05 градуса.

² Интервал на грешка = приблизително ±0.05 Ангстрьома.

Като се базира на гореизброените характеристични признаци на рентгеноструктурната прахова дифрактограма на Форма VI, специалистът в областта може лесно да идентифицира Форма VI на 5,6-дихлоро-2(изопропиламино)-1-(р-1_-рибофуранозил)-1Н-бензимидазол. Ще бъде

оценено от специалистите, че рентгеноструктурната прахова дифрактограма на проба от Форма VI, получена като се използват методите, описани тук, може да покаже допълнителни пикове. Гореизложените и следващите таблици се отнасят до петнадесетте найинтензивни пикове, които са характеристични за тази специфична

кристална форма или солват. Таблиците не трябва да бъдат интерпретирани като изчерпателен списък на пиковете, показвани от специфичната форма или солват.

В противоположност на горните характеристики от рентгеноструктурна прахова дифракция на Форма VI, всяка от Формите I, II, IV, V и етанолатът показват различни 2 тета ъгли, d-интервали и относителни интензивности, които могат да бъдат използвани за разграничаване на всяка от тези форми от Форма VI и от всяка друга. Форми I, II, IV, V и етанолатът са дефинирани чрез техните рентгеноструктурни прахови дифрактограми, получени чрез подходящо изравнен дифрактометър, снабден с графитен монохроматор с пречупен лъч, използващ медно к« рентгеново излъчване; рентгенограмите са дадени на Фигури 1, 2, 4, 5 и 3, съответно.

Форма I на 5,6-дихлоро-2-(изопропиламино)-1-(3-1_-рибофуранозил)-1Н-бензимидазол допълнително е характеризирана чрез следните 2 тета ъгли, d-интервали и относителни пикови интензивности, получени по метода от Пример 22 по-долу.

Форма I
2 тета ъгъл (⁰)¹		I
7.90	11.19	58.8
10.39	8.51	49.7
14.63	6.05	33.3
15.79	5.61	46.1
16.95	5.23	16.4

·· ···· • ·· • ·· • ··ΙΛ • ·· «ID ·· ··

19.24	4.61	14.4
20.75	4.28	29.4
21.99	4.04	21.0
22.77	3.90	100.0
24.14	3.68	35.2
24.71	3.60	20.5
25.72	3.46	13.9
25.97	3.43	43.2
29.44	3.03	13.9
31.09	2.87	14.7

¹ Интервал на грешка = приблизително ±0.05.

Форма II на 5,6-дихлоро-2-(изопропиламино)-1-(3-1_рибофуранозил)-1Н-бензимидазол допълнително е характеризирана чрез следните 2 тета ъгли, d-интервали и относителни пикови интензивности, получени по метода от Пример 22 по-долу.

Форма II
2 тета ъгъл (⁰)¹	т	I
7.91	11.17	100.0
10.86	8.14	10.1
12.69	6.97	5.2
13.65	6.48	4.7
14.94	5.93	8.4
16.11	5.50	12.8
17.33	5.11	17.5
18.23	4.86	18.2
19.60	4.53	19.6
21.88	4.06	18.8
23.24	3.82	19.0

·· ····

23.92	3.72	26.7
25.27	3.52	24.5
27.70	3.22	34.9
29.21	3.06	14.2

¹ Интервал на грешката = приблизително ±0.09

Форма II може също да покаже пикове при по същество следните 2 тета ъгли: 7.9, 10.9, 16.1, 17.3, 18.2, 19.6, 21.9, 23.9 градуси.

Етанолатът на 5,6-дихлоро-2-(изопропиламино)-1-(3-1_-рибофуранозил)-1Н-бензимидазол е допълнително е характеризиран от следните 2 тета ъгли, d-интервали, и относителни пикови интензивности, получени по метода от Пример 22 по-долу.

Етанолат
2 тета ъгъл (°)¹		I
9.07	9.74	45.2
10.38	8.52	22.7
15.95	5.55	40.4
17.72	5.00	100.0
18.96	4.68	17.2
19.79	4.48	18.4
20.75	4.28	30.4
21.37	4.16	27.7
21.89	4.06	19.0
22.08	4.02	17.5
22.96	3.87	40.6
23.93	3.72	41.3
25.40	3.50	26.7
27.65	3.22	19.8
29.05	3.07	25.4

·· ···· ¹ Интервал на грешката = приблизително ±0.05

Етанолатът може също да покаже пикове при по същество следните 2 тета ъгли: 6.6, 9.1. 9.4, 10.4, 11.0, 14.7, 16.0, 17.2, 17.7, 18.3, 20.8, 21.4, 23.0, 23.9, 25.4, 27.7, 29.1 градуса.

Форма IV на 5.6-дихлоро-2-(изопропиламино)-1-(3-1_-рибофуранозил)-1Н-бензимидазол допълнително е характеризирана от следните 2 тета ъгли, d-интервали и относителни пикови интензивности, получени по метода от Пример 22 по-долу.

Форма IV
2 тета ъгъл (⁰)¹	К	I
9.29	9.51	15.6
11.78	7.51	12.5
16.04	5.52	20.1
18.67	4.75	25.1
19.54	4.54	11.5
22.0	4.03	100.0
22.39	3.97	11.6
22.68	3.92	17.9
23.34	3.81	15.5
23.68	3.75	10.0
24.40	3.65	28.7
28.72	3.11	11.1
29.64	3.01	13.0
30.92	2.89	26.5
31.62	2.83	13.9

Интервал на грешката = приблизително ±0.05 • ft ···· • · ftft ftft ft· ftft ft ft ft · ft ft ft ft ft ft ft ft ft ft ft ft ft ft ft ft ft ft ft ··· ft ·· ·· ftft

Форма IV може също да покаже пикове при по същество следните 2 тета ъгли: 7.5, 9.3, 11.8, 16.0, 18.7, 19.4, 19.5, 22.1, 22.7, 24.4, 29.6. 30.9 градуси.

Форма V на 5,6-дихлоро-2-(изопропиламино)-1-ф-1_-рибофуранозил)-1Н-бензимидазол допълнително е характеризирана от следните 2 тета ъгли, d-интервали, и относителни пикови интензивности, получени по метода от Пример 22 по-долу.

Форма V
2 тета ъгъл (⁰)¹	д-	I
9.07	9.75	19.1
9.35	9.46	14.3
10.74	8.23	14.0
13.30	6.65	26.1
17.04	5.20	18.5
18.13	4.89	39.2
18.78	4.72	57.0
20.41	4.35	39.5
21.75	4.08	100.0
22.71	3.91	15.8
23.02	3.86	20.3
26.87	3.32	23.4
28.34	3.15	24.7
28.55	3.12	51.1
30.22	2.95	39.0

¹ Интервал на грешката = приблизително ±0.05

Форма V може също да покаже пикове при по същество следните тета ъгли: 9.1, 9.3, 10.7, 13.3, 17.0, 18.1, 18.8, 20.4, 21.8, 26.9, 28.6, 30.2 градуси.

·· ···>

• · · : : ‘.и • · · · ·· ··

Други методи за физично характеризиране също могат да бъдат използвани за идентифициране на безводната кристална Форма VI от настоящото изобретение. Примери на подходящи техники, които са известни на специалистите в областта като полезни за физичното охарактеризиране или идентификация на една кристална форма или солват включват, но не са ограничени до, точка на топене, диференциална сканираща калориметрия и инфрачервени абсорбционни спектри. Тези техники могат да бъдат използвани самостоятелно или в комбинация за характеризиране на дадена безводна кристална форма или солват.

Изобретението се отнася до безводната кристална форма VI както в чиста форма, така и в смес с други форми на съединението с формула (I). Например, Форма VI може да бъде в смес с всяка една или повече от Форми I, II, IV, V или етанолата. Алтернативно Форма VI може да бъде в смес с аморфно съединение с формула (I). В друго изпълнение, Форма VI е в смес и с аморфно съединение с формула (I), и с една или повече други кристални форми или солвати включващи Форми I, II, IV, V и етанолата.

Настоящото изобретение специално планира гореизброените смеси на Форма VI с едно или повече от аморфното съединение с формула (I) и/или други кристални безводни форми и солвати. Трябва да се разбира, че смесите на Форма VI с аморфно съединение с формула (I) и/или други кристални форми или солвати може да доведе до маскиране или липса на един или повече от гореизброените рентгеноструктурни прахови дифракционни пикове, описани по-горе за Форма VI. Известни са методи в тази област за анализиране на такива смеси от кристални форми, за да се осигури точното идентифициране на присъствието или отсъствието на специфични кристални форми в сместа.

В допълнение към гореспоменатите форми, Форма VI може също да бъде в смес с хидратирани кристални форми. Например във всяка партида, съдържаща безводната кристална Форма VI на съединение с ·· ··«·

формула (I), може също да има хидратирана кристална Форма VI. Тъй като безводната кристална форма на съединението с формула (I), Форма VI, е по същество свободна от хидратна вода, частта на хидратните форми от съединението с формула (I), Форма VI, във всяка партида от съединението може да бъде измерена по общото съдържание на хидратна вода за всяка партида.

Съответно, във втори аспект настоящото изобретение се отнася до съединението с формула (I), форма VI, имащо общо съдържание на летливи вещества от не повече от 0.3 тегл.% (т/т), както е определено с термогравиметричен анализатор модел ТА Instruments Hi-Res TGA 2950 • (Фигура 7).

Гравиметрично измерената сорбция на водни пари показа, че Форма VI е абсорбирала само 0.3 % вода, когато е в равновесие с до 95 % относителна влажност (RH) при температура на околната среда (Фигура 8).

Съгласно още един аспект, настоящото изобретение се отнася до процес за производство на съединението с формула (I) в безводната кристална Форма VI, който включва обработване на съединението с формула (I) със солубилизиращ разтворител, служещ да превърне едно количество от съединението с формула (I) в безводната кристална форма ф VI.

Изобретението също се отнася до процес за производството на Форма VI на съединението с формула (I). Процесът включва етапите:

a) формиране или предоставяне на съединението с формула (I) в разтвор или на свободна база, или във форма на сол;

b) отделяне на съединението с формула (I) от разтвора и по избор отстраняване на несвързания (овлажняващ, не-солватиран) разтворител оставяйки съединението с формула (I) в съществено суха форма;

I с) обработване на съединението с формула (I) със солубилизиращ

I разтворител, служещ да превърне едно количество от евентуално ί

·· ···· ·	• ··	99
• е ·	99	··	• 9	9	9
• · · 1«)	9	•	9 9	• ·
•	•	9 9 9	•	9
• · · ·	•	•	9 9	•	9
99 99	999	9 99	9 9	99

изсушеното съединение с формула (I) от етап Ь) в безводна кристална

Форма VI; и

d) отделяне на безводната кристална форма VI.

В един вариант на настоящото изобретение, съединението с формула (I), Форма VI, е получено чрез прекристализиране от етилацетат/толуен. Съгласно този процес, съединение с формула (I) се обработва със солубилизиращ разтворител, който съдържа етилацетат и толуен до превръщане на съединението с формула (I) в безводна кристална Форма VI и безводната кристална Форма VI се изолира от разтвора, например чрез отделяне на солубилизиращия разтворител, чрез изпаряване или сушене. Съединението с формула (I) може да бъде както свободна база, така и под формата на сол.

Съединението с формула (I) може да бъде получено по всеки известен в областта метод, но за предпочитане по методите, описани в WO 96/01833, включен тук чрез позоваване в неговата цялост.

Синтезът на съединението с формула (I) обикновено води до образуването на съединението в разтвор в реакционната смес, от който може да бъде отделено и пречистено като твърд продукт. Съединението с формула (I) след това може по избор да бъде изсушено. Множество фактори влияят върху кристалната форма на твърдия продукт и в съответствие с настоящото изобретение условията на разделяне и/или последващо обработване са нагласени да доведат до получаване на съединението с формула (I) като безводната кристална Форма VI или като смес от Форма VI с една или повече други безводни кристални форми или солвати и/или аморфен материал. Например хидратна форма на съединението с формула (I) може да бъде превърната в безводната кристална форма, като се използва подходящ разтворител в подходящи условия.

Такъв подходящ разтворител, който е за предпочитане водоразтворим органичен разтворител, би трябвало да бъде достатъчно солубилизиращ и да бъде използван в количество, което да позволи №

·· ··♦· : : .17	• ·· •	• ·· •	·· ·· • · · • · ·
* · е · ·· ··	• ···	• • · ·	• · · ·· ··

частичната солубилизация да предизвика превръщането и утаяването например от една безводна кристална форма в друга желана безводна кристална форма на съединението с формула (I). Изгодно, разтворителят

накрая се отстранява чрез сушене под вакуум.

Влажното съединение с формула (I) след първото изолиране (както в етап b по-горе) за предпочитане се суши, например при около 30 °C до около 70 °C, до получаване на съществено сухо съединение с формула (I).

Настоящото изобретение също се отнася до Форма VI на съединението с формула (I) за използване в медицинската терапия, напр. в лечението или профилактиката на вирусни заболявания в животно, напр. бозайник, такъв като човек. Съединението е особено полезно за лечението или профилактиката, включително подтискането на рецидиви на вирусни заболявания, такива като вирусни херпесни инфекции, например, CMV инфекции, както и заболяване, причинено от вирусите на хепатит В и хепатит С.

В допълнение към използването му в хуманната медицинска терапия, съединението с формула (I) Форма VI, може да бъде прилагано на други животни за лечение или профилактика на вирусни заболявания, напр. на други бозайници.

Настоящото изобретение се отнася също до метод за лечението или профилактиката, включително подтискане на рецидив, на вирусна инфекция, особено херпесна инфекция, CMV инфекция или заболяване, причинено от вирусите на хепатит В или хепатит С у животно, напр. бозайник, такъв като човек, който се състои в прилагането на животното на ефективно антивирусно количество от съединението с формула (I), Форма VI.

Настоящото изобретение също се отнася до използването на съединението с формула (I), Форма VI в получаването на лекарствено средство за лечението или профилактиката на вирусна инфекция.

·· ···· • · · ί J *18.

• * · · ·» «·

Съединението с формула (I), Форма VI може да бъде прилагано по всеки начин, подходящ за състоянието, което ще се лекува, но обикновено предпочитаният начин за прилагане е оралният. Ще бъде оценено обаче, че предпочитаният начин може да се променя например със състоянието на приемащия.

За всяко от горепосочените приложения и индикации изискваните количества от активния ингредиент (както е дефиниран горе) ще зависи от множество фактори, включително тежестта на състоянието за лечение и самоличността на приемащия, и в основата си ще бъде по преценка на лекуващия хуманен или ветеринарен лекар. Най-общо обаче, за всяко от тези приложения и индикации една подходяща ефективна доза ще бъде в границата от 0.01 до 250 mg за килограм телесно тегло на приемащия, изгодно в границата от 0.1 до 100 mg за килограм телесно тегло на ден, за предпочитане в границата от 0.5 до 30 mg за килограм телесно тегло на ден, особено 1.0 до 30 mg за килограм телесно тегло на ден (освен ако не е отбелязано друго, всички тегла на активния ингредиент са изчислени по отношение на свободната база на съединението с формула (I)). Желаната доза е за предпочитане представена като една, две, три или четири, или повече поддози приемани на подходящи интервали през деня. Тези поддози могат да бъдат приемани във формата на единични

дозирани форми, например, съдържащи около 10 до 1200 mg, или 50 до

500 mg, за предпочитане около 20 до 500 mg, и най-предпочитано 100 до 400 mg от активния ингредиент за единична дозирана форма.

Въпреки че е възможно активният ингредиент да бъде приеман самостоятелно, предпочита се той да е представен като фармацевтична формулировка. Формулировката включва активното вещество както е дефинирано по-горе, заедно с един или повече фармацевтично приемливи ексципиенти и по избор други терапевтични ингредиенти. Ексципиентът(тите) трябва да бъде приемлив в смисъл, да бъде съвместим с другите ингредиенти на формулировката и да не е увреждащ за приемащия го.

··	···· · А
•	•	•	··	··
• •	• •	V.	• •	• •
• · ··	• · ··	• ···	• • ··

• · ·· ·« • · · • · · • · · • · · · ·· ··

Формулировките включват тези, които са подходящи за орално приемане и могат удобно да бъдат представени в единична дозирана форма, получена по който и да е от методите, добре известни в областта на фармацията. Такива методи включват етапа на довеждане в асоциация на активния ингредиент с носителя, който представлява един или повече спомагателни ингредиенти. Изобщо, формулировките се приготвят чрез равномерно и интимно довеждане в асоциация на активния ингредиент с течни носители или фино раздробени твърди носители или и двете, и след това ако е необходимо, оформяне на продукта.

Формулировките от настоящото изобретение подходящи за орално прилагане могат да бъдат представени като отделни единици, такива като капсули, нишестени капсули, пликчета с гранули, или таблетки (такива като таблетки за гълтане, диспергиращи се или за дъвкане), всяка съдържаща предварително определено количество от активното вещество; като прах или гранули; като разтвор или суспензия във водна течност или неводна течност; или като течна емулсия масло-във-вода или емулсия вода-в-масло. Активното вещество може също да бъде представено като болус, електуарий или паста.

Таблетки могат да бъдат направени чрез пресоване или формоване по избор с един или повече спомагателни ингредиенти. Пресовани таблетки могат да бъдат приготвени чрез пресоване в подходяща машина на активния ингредиент в свободно течаща форма, такава като прах или гранули, по избор смесени със свързващо вещество, смазващо вещество, инертен разредител, консервант, повърхностноактивно или диспергиращо средство. Формовани таблетки могат да бъдат направени чрез формоване в подходяща машина на смес от прахообразното съединение, овлажнено с инертен течен разредител. Таблетките могат по избор да бъдат покрити или набраздени; всички могат да бъдат формулирани така, че да осигурят забавено или контролирано овобождаване на активния ингредиент в тях.

··

В допълнение към оралните дозирани форми, описани тук по-горе, безводната кристална форма VI от настоящото изобретение може също да бъде формулирана за прилагане посредством локално, парентерално и други начини на приложение, като се използват носителите и техниките, описани в WO 96/01833. Ще бъде оценено от специалистите в областта, че приготвянето на дозирани форми като разтвори на безводната кристална форма VI, по същество напълно разтворена в разтворител, напр., за парентерално приложение, ще изключи идентифицирането на специфичната кристална форма, използвана в приготвянето на разтвора. Независимо от това, безводната кристална форма VI може удобно да бъде използвана за приготвянето на разтвори чрез по същество пълното солубилизиране на кристалната форма или солват в подходящ разтворител.

Предпочитани единични дозирани формулировки са тези, съдържащи една дневна доза или единична дневна поддоза (както тук по-горе бе изброено), или вместо това една подходяща част от активния ингредиент.

Ще бъде разбрано, че в допълнение към ингредиентите специално споменати по-горе, формулировката от това изобретение може да включва други средства, обичайни в областта по отношение на типа на разглежданата формулировка, например тези, подходящи за орално приемане могат да включват ароматизиращи средства, или средства за маскиране на вкуса.

Следващите примери са предназначени само за илюстриране, но не и за ограничаване обхвата на изобретението по какъвто и да е начин.

Пример 1

5,6-Дихлоро-2-(изопропиламино)-1-В-1_-рибоФуранозил-1Н- бензимидазол. Форма I

Примери за изпълнение на изобретението

Съединението с формула (I) (200 mg) бе поставено в апарат Thermal Activity Monitor (ТАМ) и бяха прибавени няколко капки вода, за да се направи праха влажен. Флаконът бе запечатен и поставен в ТАМ камера при 50 °C. Сместа бе охладена до температура на околната среда и бе филтрувана. Влажният остатък бе изсушаван in vacuo при 60 °C една нощ до получаване на съединението с формула (I), Форма I.

Рентгеноструктурната прахова дифрактограма на продукта от Пример 1 е показан на Фигура 1.

Пример 2

5,6-Дихлоро-2-(изопропиламино)-1-в-1--рибофуранозил-1Нбензимидазол. Форма I

Съединението с формула (I) (1.5 д) бе суспендирано във вода (30 ml) и нагрявано до 65 °C с разбъркване. След приблизително 0.5 h, разбъркването стана трудно, тъй като се образува смола. След допълнително нагряване смолата стана твърдо вещество и бе начупена с шпатула. Сместа бе нагрявана 9 h при 65 - 70 °C. Сместа бе охладена до 20 °C и твърдото вещество събрано чрез филтруване и изсушено in vacuo при 40 °C за 24 h до получаване на съединението с формула (I), Форма I.

Рентгеноструктурната прахова дифрактограма на продукта от Пример 2 е показана на Фигура 1.

Пример 3

5,6-Дихлоро-2-(изопропиламино)-1-в-1_-оибоФуранозил-1Нбензимидазол. Форма I

Съединението с формула (I) (5 д) и вода (1.5 ml) бяха разбърквани и нагрявани в маслена баня при 80 °C. Прахът се превърна в смола и разбъркването спря. Нагряването беше продължено още 8 h. Твърдото вещество бе разрохквано с шпатула и отвреме навреме разбърквано. След охлаждане до 20 °C, твърдото вещество бе събрано и изсушено in vacuo при 40 °C за 4 h.

ίκ

Рентген ο структури ата прахова дифрактограма на продукта от Пример 3 е показана на Фигура 1.

Пример 4

5.6-Дихлоро-2-(изопропиламино)-1-в-1-рибоФуранозил-1Нбензимидазол. Форма I

Съединението с формула (I) (2 д) в толуен (15 ml) бе нагрявано при кипене под обратен хладник в толуен за 19 h. При нагряването суспензията се превръща в смола, която се втвърдява при по-нататъшно нагряване. Твърдото вещество бе събрано чрез филтруване и изсушено in vacuo при 40 °C до получаване на съединението с формула (I).

Рентгеноструктурната прахова дифрактограма на продукта от Пример 4 е показана на Фигура 1.

Пример 5

Получаване на 5,6-дихлоро-2-(изопропиламино)-1-В-1-рибоФуранозил1Н-бензимидазол Форма I от Форма II

Съединението с формула (I), Форма II (2 д) в толуен (10 ml, 5 об.) бе нагрято до 60 °C, при която температура твърдото вещество започна да лепне към стените на колбата. При продължаване на нагряването до “ 95 °C, се образува масло. Нагряването бе продължено до 105 °C, след това бе прибавен толуен (2.5 об.) и нагряването бе продължено. Кипенето под обратен хладник бе продължено още 3 h с бързо разбъркване. Температурата на маслената баня бе намалена до 80 °C (вътрешна температура 73 °C) и нагряването бе продължено за 3 h I отново с бързо разбъркване. Сместа отново бе нагрята до кипене под

I j обратен хладник за 16 h и след това оставена да се охлади до стайна

I температура. Свободното твърдо вещество бе събрано чрез филтруване, j

промито с толуен (2x5 ml) и изсушено in vacuo при 20 °C и при 40 °C in vacuo до получаването на бяло твърдо вещество. Остатъчното твърдо ΐ вещество бе отстранено от колбата, събрано чрез филтруване и изсушено

in vacuo при 20 °C. Филтратът бе концентриран под намалено налягане до получаване на твърдо вещество.

Рентгеноструктурната прахова дифрактограма на продукта от Пример 5 е показана на Фигура 1.

Пример 6

Получаване на 5,6-дихлоро-2-(изопропиламино)-1-в-1_-рибоФуранозил1Н-бензимидазол, Форма I от Форма II

Съединението с формула (I) Форма II (5 д) бе разбърквано с вода (1.5 ml) в маслена баня при 80 °C. Когато температурата на маслената баня достигна около 60 °C, сместа стана трудна за разбъркване. Нагряването бе продължено за 8 h с разбъркване отвреме навреме и след това сместа бе охладена до стайна температура. Материалът бе изсушен in vacuo при 40 °C за 4 h.

Рентгеноструктурната прахова дифрактограма на продукта от Пример 6 е показана на Фигура 1.

Пример 7

5,б-Дихлоро-2-(изопропиламино)-1-3-1.-рибофуранозил-1Н-бензимидазол Форма II

Съединението с формула (I) (100 д) бе прибавено към разбърквана смес от толуен/метанол (4:1, 440 ml) и бе нагрявано при 65 °C до получаване на бистър разтвор. Разтворът бе избистрен през филтър с линия за промиване (толуен/метанол [4:1, 110 ml, топли]). Разтворът бе нагрят обратно до 65 °C и бавно бе прибавен толуен (4.5 об.), поддържайки вътрешна температура над 65 °C. Когато добавянето завърши, разтворът бе охладен до 40 °C в продължение на 1 h и оставен да отлежи при 40 °C. След 0.5 h, към сместа бяха прибавени кристални зародиши от съединението с формула (I), Форма II и след това тя бе оставена да отлежи допълнително 4.5 h. Суспензията бе охладена до 20 °C в продължение на 1 h и оставена да отлежи при 20 °C за 12 h, след

.. .··· това охладена до 5 °C в течение на 1 h и оставена да отлежи 3 h. Твърдото вещество бе събрано чрез филтруване и промито с толуен (2 х 100 ml). Влажният кейк бе прехвърлен към сушилня и изсушен in vacuo при 20 °C.

Рентгеноструктурната прахова дифрактограма на продукта от Пример 7 е показана на Фигура 2.

Пример 8

5,6-Дихлоро-2-(изопоопиламино)-1-В-1_-рибоФуранозил-1Нбензимидазол, Форма II

Съединението с формула (I) (1.0 тегл.) бе разтворено в етилацетат (6.0 об.) и подложено на финишно филтруване. Филтратите бяха концентрирани до приблизително 3 обема. Приемайки обмена на разтворител за пълен, разтворът бе възстановен до 3.5 обема с метанол. Добавена бе вода (0.5 об.) и разтворът бе охладен до 0 - 5 °C. Предизвикана бе кристализация с малко количество зародиши от чистото съединение с формула (I) и разтворът бе съхраняван 2 h при 0 - 5 °C. Продуктът бе филтруван (без промиване) и изсушен in vacuo за 24 - 48 h при температура на околната среда. Получен бе втори добив чрез изпаряване на филтрата до половината обем, последвано от охлаждане, прибавяне на зародиши и кристализация по подобен начин както погоре.

Рентгеноструктурната прахова дифрактограма на продукта от Пример 8 е показана на Фигура 2.

Пример 9

5,6-Дихлоро-2-(изопропиламино)-1-В-к-рибоФуранозил-1Нбензимидазол. Форма II

Съединението с формула (I) (10 д) бе разтворено в метанол (20 ml) с нагряване до 50 °C. Прибавена бе вода (5 ml) и сместа бе охладена бавно до 5 °C и бе разбърквана 1 h при 5 °C. Твърдото вещество бе

събрано чрез филтруване и изсушено in vacuo при 20 °C за 15 h и при 40 °C за 4 h до получаване на съединението с формула (I).

Рентгеноструктурната прахова дифрактограма на продукта от Пример 9 е показана на Фигура 2.

Пример 10

Получаване на смеси от Форми на 5,6-дихлооо-2-(изопоопиламино)-1-В1_-пибоФуранозил-1Н-бензимидазол

Съединението с формула (I) бе разтворено в 2 N солна киселина (60 ml), разбърквано 0.5 h и филтрувано. Филтратът бе нагрят до 60 °C и бавно бе прибавен 2 N натриев хидроксид (55 ml), като по време на прибавянето се поддържаше вътрешната температура между 60-70 °C. Сместа бе разбърквана 2 h при 65 - 70 °C и след това охладена до 20 °C в продължение на 2 h. Твърдото вещество бе събрано чрез филтруване, промито с вода (2 х 30 ml) и изсушено in vacuo при 40 °C за 16 h до получаване на съединението с формула (I) (8.8 д, 88 %).

Пример 11

5,6-Дихлоро-2-(изопропиламино)-1-В-1.-рибоФуранозил-1Н-бензимидазол етанолат

Съединението с формула (I) (1.0 тегл.) бе суспендирано в етанол/вода (10.0 об.) при 70 °C за 2 h. Отношенията етанол/вода (об./об.) бяха както следва: 10/90, 15/85, 20/80, 25/75 и 30/70. Полученият твърд, бял, свободно течащ прах бе филтруван и изсушен на въздуха, Етанолен солват бе получен по подобен начин от разтвори на етанол/толуен (отношения 5/95, 10/90, 15/85, 20/80, 25/75 и 30/70).

Прекристализацията на съединението с формула (I) от етанол/вода даде етанолен солват съдържащ 0.5 мола етанол на мол от съединението с формула (I).

Рентгеноструктурната прахова дифрактограма на продукта от

Пример 11 е показана на Фигура 3.

····

Пример 12

5,6-Дихлоро-2-(изопропиламино)-1-в-1-рибофуранозил-1Н-бензимидазол етанолат

Съединението с формула (I) (20 д) бе прибавено към разбъркван толуен/етанол (7:1, 200 ml) и нагрято до кипене под обратен хладник (81 °C), до получаване на бистър разтвор. Разтворът бе охладен до 20 °C и настъпи кристализация при приблизително 50 °C. Суспензията бе охладена до 0 - 5 °C и оставена да отлежи за 2 h. Твърдото вещество бе събрано чрез филтруване и промито с толуен (2 х 20 ml). Влажният кейк бе изсушен in vacuo при 40 °C.

Прекристализацията на съединението с формула (I) от етанол/толуен даде етанолен солват, съдържащ 0.5 мола етанол на мол от съединението с формула (I).

Рентгеноструктурната прахова дифрактограма на продукта от Пример 12 е показана на Фигура 3.

Пример 13

5,б-Дихлоро-2-(изопропиламино)-1-В-1_-рибоФуранозил-1Нбензимидазол, Форма IV

Към Форма I (4 д), както е получена в Пример 1 по-горе, бе прибавена вода (300 ml) и бе разбърквана 20 min. След това сместа бе нагрявана 6 дни при 50 °C, и после охладена до стайна температура. Твърдият, зърнест кристален материал бе филтруван и изсушен in vacuo при 60 °C.

Рентгеноструктурната прахова дифрактограма на продукта от Пример 13 е показана на Фигура 4.

Пример 14

5.6,-Дихлоро-2-(изопропиламино)-1-В-1--рибофуранозил-1Нбензимидазол. Форма V

I ·· ····

Съединението с формула (I) (2.0 д) бе добавено постепенно към вода (40 ml) при 70 °C с бързо разбъркване в продължение на 2 h. След нагряване при 65 - 70 °C с разбъркване за още 7 h, нагряването и разбъркването бяха прекъснати. След престояване в продължение на 2.5 дена при температура на околната среда, сместа бе филтрувана. Зърнестият бял твърд остатък бе оставен да се суши на въздуха една нощ, което даде Форма V на съединението с формула (I).

Рентгеноструктурната прахова дифрактограма на продукта от Пример 14 е показана на Фигура 5.

Пример 15

5,6.-Дихлоро-2-(изопропиламино)-1-В-ЬрибоФуранозил-1Нбензимидазол, Форма VI

Съединението с формула (I), етанолат (200 mg) бе претеглено в малки флакони. Вътре във флаконите бяха поместени хидростати с наситени разтвори на NaCI и излишък от твърд NaCI. След това флаконите бяха запечатени много добре и съхранявани при 80 °C. Пробите бяха извадени от флаконите и нагрети до 170 °C на диференциален сканиращ калориметър (DSC) и в последствие охладени до стайна температура. Прахът бе събран от DSC блюдата и анализиран с рентгенова дифракция.

Характеризиране: Рентгеноструктурната прахова дифрактограма на продукта от Пример 15 (Форма VI) е показана на Фигура 6. DSC термограмата за Форма VI е илюстрирана на Фигура 9. TGA термограмата за Форма VI е илюстрирана на Фигура 7. Изотермата за сорбция на влага за Форма VI е показана на Фигура 8.

Пример 16

Превръщане на 5,6-Дихлоро-2-(изопропиламино)-1-(бета-1_рибоФуранозил)-1Н-бензимидазол Форма II във Форма VI ·· •· •· •· •· ·· ····

··

Около 200 mg от Форма II, с прибавени 5 mg кристални зародиши от Форма VI, бяха суспендирани в 1 ml дестилирана вода и разбърквани във водна баня при 45 °C. След 28 h разбъркване, твърдото вещество бе изследвано с рентгенова дифракция. Резултатите от рентгеновата дифракция сочат, че Форма II е била превърната във Форма VI напълно.

Характеризиране: както за Пример 15.

Пример 17

Превръщане на 5,б-Дихлоро-2-(изопропиламино)-1-(бета-1_рибоФуранозил)-1Н-бензимидазол етанолен солват до Форма VI Около 200 mg етанолат с прибавени 5 mg кристални зародиши от Форма VI, бяха суспендирани в 1 ml дестилирана вода и разбърквани във водна баня при 45 °C. След 28 h разбъркване, твърдото вещество бе изследвано с рентгенова дифракция. Резултатите от рентгеновата дифракция сочат, че Форма II е била превърната във Форма VI напълно.

Характеризиране: както за Пример 15.

Пример 18

Превръщане на 5,6-дихлоро-2-(изопропиламино)-1-Гбета-Ьрибофуранозил)-1Н-бензимидазол етанолен солват във Форма VI Десет грама етанолат с прибавени 100 mg като зародиши от форма VI, приготвени в горното превръщане бяха суспендирани в 50 ml дестилирана вода при 45 °C. След 5 h, всичкият етанолат се превърна във форма VI, както бе определено с рентгеноструктурно дифракционно изследване. Твърдото вещество бе събрано чрез филтруване, промито с вода (3x5 ml) и изсушено във вакуумна пещ при 100 °C за 3 h.

Характеризиране: както за Пример 15.

Пример 19

Превръщане на 5,6-дихлоро-2-(изопропиламино)-1-(бета-Ьрибофуранозил)-1Н-бензимидазол етанолен солват във Форма VI ····

Проби за стабилност на етанолат, съхранявани при 80 °С/50 % относителна влажност (RH), 60 °C /75 % RH, 60 °C /50 % RH и 40 °С/75 % RH в херметични условия за 2 месеца, също частично или напълно се превърнаха във Форма VI.

Характеризиране: както за Пример 15.

Пример 20

Получаване на 5,6-дихлоро-2-(изопропиламино)-1-(бета-1_рибоФуранозил)-1Н-бензимидазол Форма VI с кристални зародиши

Разтвор от 5,6-дихлоро-2-(изопропиламино)-1-(бета-1_-рибофуранозил)-1Н-бензимидазол (10 д) в етилацетат (25 ml) и толуен (30 ml) бе подложен на кристализация с кристални зародиши от 5,6-дихлоро-2(изопропиламино)-1-(бета-Ьрибофуранозил)-1Н-бензимидазол Форма VI (100 mg). Сместа бе нагрята до 50 °C за 3 h с образуване на суспензия. Прибавен бе допълнително толуен (70 ml) в продължение на 30 min. Суспензията бе охладена до 25 °C и бе оставена да отлежи при 25 °C за 2 h. Твърдото вещество бе събрано чрез филтруване и промито с етилацетат/толуен (1:4, 20 ml). Твърдото вещество бе изсушено in vacuo при 40 °C до получаване на 5,6-дихлоро-2-(изопропиламино)-1-(бета-1_рибофуранозил)-1Н-бензимидазол Форма VI.

Характеризиране: както за Пример 15.

Пример 21

Получаване на 5,б-дихлооо-2-(изопоопиламино)-1-(бета-крибоФуранозил)-1Н- бензимидазол. Форма VI, чрез прекристализиране от етилацетат/толуен

Натриев хидроксид (2 М, 1790 ml) бе добавен към суспезия от 5,6дихлоро-2-(изопропиламино)-1-(2,3,5-три-0-ацетил-бета-1_-рибофуранозил)-1Н-бензимидазол (358 д) в ТМВЕ (1790 ml), съдържащ метанол (179 ml). Сместа бе разбърквана при 25 - 30 °C до завършване на реакцията.

Слоевете бяха отделени и водният слой допълнително бе екстрахиран с ·· ···· • ·

• · · • · · ·· ··

ΤΒΜΕ (716 ml). Обединените органични разтвори бяха промити с 10 % солна луга (2 х 1790 ml). Органичният разтвор бе концентриран при атмосферно налягане до около 2.5 обема (895 ml). Прибавен бе етилацетат (2864 ml) и разтворът отново бе концентриран до около 2.5 обема. Разтворът бе охладен до 40 - 50 °C, и полученият разтвор бе избистрен, промит с етилацетат (716 ml) с промивна линия. Избистреният разтвор бе концентриран при атмосферно налягане до около 3.3 обема (1180 ml).

Разтворът бе нагрят до 60 °C. В продължение на 1 h, към етилацетатния разтвор бе прибавен толуен (3000 ml), нагрят преди това до 60 °C. Получената смес бе оставена да отлежи при 60 °C една нощ преди да бъде охладена до 0 - 5 °C в продължение на 1 h, след това оставена да престоява при 0.5 °C за около 2 h. Суспензията бе филтрувана, промита с етилацетат:толуен 1:4 (2 х 716 ml) и изсушена in vacuo при 40 °C за 18 h до получаване на 5,6-дихлоро-2-(изопропиламино)-1-(бета-1_-рибофуранозил)-1Н-бензимидазол, Форма VI.

Характеризиране: както за Пример 15.

Пример 22

Експериментални методи за характеризиране на Форма VI

Диференциална сканираща калориметрия и термогравиметричен анализатор

Диференциалната сканираща калориметрия (DSC) бе осъществена на апарат ТА Instruments DSC 2920, Диференциален Сканиращ Калориметър, снабден с DSC авто пробоотборник. Пробите от 1 до 3 mg бяха завити в стандартни алуминиеви блюда с отвори, и нагрявани от 25 °C до 250 °C при скорост от 10 °С/минута при продухване с азот. Процентът на общата загуба на тегло на лекарствената субстанция бе определен в ТА Instruments Hi-Res TGA 2950 термогравиметричен анализатор (TGA), при продухване с азот.

····

Рентгенова прахова дифракция

Рентгеноструктурните прахови дифрактограми бяха определени на Philips X'Pert MPD дифрактометър, снабден с графитен монохроматор с пречупен лъч, при използване на медно Ка рентгеново лъчение и автоматизиран дивергиращ процеп. Дифрактометърът бе използван в режим стъпково сканиране при 0.04 ⁰ на стъпка и 1-секунден импулс на стъпка. Като детектор бе използван ксенонов пропорционален брояч с графитен монохроматор. Пробите бяха с обратно напълване в държател с 16 mm диаметър, имащ дебелина от около 2.0 mm. Рентгеноструктурните прахови дифрактограми на Форми I, II, IV, V, VI и етанолата са дадени във Фигури 1, 2, 4, 5, 6 и 3, съответно. Бяха получени следните данни, измерени в 2 тета ъгли, d-интервали, относителни интензивности и Милерови индекси:

Таблица 1: Рентгенова прахова дифракция на Форма VI на 1263W94

2Θ (⁰)¹	А²	I	h³	k³	I³
8.53	10.36	14.5	0	0	4
10.47	8.45	25.6	1	0	2
12.80	6.91	16.8	0	0	6
14.16	6.25	16.4	1	1	2
13.51	6.55	21.4	1	1	0
14.95	5.92	60.4	1	1	3
15.98	5.54	26.2	1	1	4
17.23	5.14	100.0	1	1	5
19.25	4.61	19.3	2	0	1
21.41	4.15	26.25	2	1	0
21.83	4.07	60.4	2	1	2
22.35	3.97	38.3	2	1	3
23.07	3.85	48.7	2	1	4

·· ····

27.49	3.24	30.9	2	1	8
30.11	2.97	18.5	2	2	6

¹ Интервалът на грешката е приблизително ±0.05 градуса.

² Интервалът на грешката е приблизително ±0.05 Д.

³ Милеровите индекси h, k и I по-горе са използвани за дефиниране на уникалната мрежа от паралелни равнини в кристала.

Сообция на влага

Изследванията за адсорбция/десорбция на влага бяха проведени на VTI вакуумна микровезна при 25 °C след сушене на пробата при 60 °C под вакуум. Адсорбцията на влага бе следена под вакуум от 0 до 95 % относителна влажност и десорбцията бе проследявана от 95 % надолу до % относителна влажност. Критерият за равновесие при дадена относителна влажност бе по-малко от 3 pg от промяната на теглото за 18 min.

Рентгенова дифракция на единичен кристал

Кристалната структура на единичен кристал от Форма VI на 5,6дихлоро-2-(изопропиламино)-1-(3-1_-рибофуранозил)-1Н-бензимидазол бе определена при използване на рентгенова дифракция на единичен кристал. Данните от рентгеновата дифракция на единичен кристал бяха получени на дифрактометър Bruker AXS SMART, снабден с графитен монохроматор с пречупен лъч, използващ молибденово Ка рентгеново лъчение (ламбда = 0.71071 А) при 160 К. От параметрите на елементарната клетка и разстояние в групата бе определено, че те са тетрагонална кристална система, P4(3)2(l)2, с a = b = 9.1542, с = 41.687 (а, Ь, с единиците са в Ангстрьоми), и алфа = бета = гама = 90 градуса. Параметрите на елементарната клетка при условия на околната среда, a = b = 9.2794, с = 41.593 (а, Ь, с единиците са в Ангстрьоми), и алфа = бета = гама = 90.000 градуса, бяха изчислени чрез индексиране на експерименталната рентгенова прахова диаграма.

Като се използват атомните координати от данните на единичния кристал и параметрите на елементарната клетка от индексирането на експерименталната прахова диаграма, бе изчислена теоретична рентгенова прахова дифрактограма. Рентгеновата дифрактограма за единичен кристал от Форма VI на 1263W94 е дадена на Фигура 10. Петнадесетте най-интензивни пикове от 2 до 35 2-тета са представени по-долу като 2-тета ъгли, d-интервал, относителна интензивност и Милерови индекси.

Таблица 2: Изчислена прахова рентгенова дифракционна структура, основаваща се на рентгеновата дифракция на единичен кристал на Форма VI от 1263W94

2Θ (⁰)¹	А²	I	h³	k³	I³
17.21	5.15	100.0	1	1	5
21.82	4.07	57.4	2	1	2
23.06	3.85	53.2	2	1	4
14.93	5.93	51.4	1	1	3
22.34	3.98	39.9	2	1	3
10.43	8.47	29.2	1	0	2
12.78	6.92	22.2	1	0	4
8.50	10.40	21.3	0	0	4
15.96	5.55	19.2	1	1	4
30.11	2.97	17.8	2	2	6
32.61	2.74	17.7	3	0	7
19.23	4.61	17.6	2	0	1
21.39	4.15	17.1	2	1	0
17.71	5.00	15.5	1	0	7
13.48	6.56	15.5	1	1	0

¹ Интервалът на грешката е ±0.05 градуси.

² Интервалът на грешката е ±0.05 А.

·· ····

2-Тета стойностите, получени от данните на единичния кристал, показани в диаграмата, се различават от наблюдаваните експериментални прахови дифракционни стойности, докладвани по-горе главно поради грешките при приготвяне на пробите, такива като грешка от изместване на пробата, по-маловажни грешки в изравняването на дифрактометъра и отклонения в метода за определяне на пика от компютъра. Относителният интензитет на пиковете в изчислената

диаграма е повлиян не само от изходните данни на единичния кристал, но също и от профила на пика (форма и широчина) използвани при изчисляването на симулираната прахова диаграма.

Пример 23: Таблетна Формулировка

Следните формулировки бяха получени при използване на съединението с формула (I), Форма VI, както следва:

Формулировка А

1263W94 Таблетки (Форма VI)

Директно пресоване

Активност	100 mq	400 mq
Ингредиенти на ядрото:
1263W94 (активно вещество)	100.0²	400.0³
Микрокристална целулоза, NF	93.5	374,0
Кросповидон, NF	4.0	16.0
Колоидален силициев
диоксид, NF	-	0.4
Магнезиев стеарат, NF	2.5	10.0
Общо (ядро)	200.0 mg	800.4 mg

·· ····

Покриващи ингредиенти:

Opadry бял YS-1-18034

Пречистена вода USP¹

Общо (ядро)

6.0

QS

206.0 mg

Теоретичен обем на партидата (ядра) kg 15.0 таблетки 750С

75000

24.0

QS

824.4 mg

33.0

41254 ¹ Отстранява се по време на обработката ² Еквивалент на 100 mg от 1263W94 на таблетка ³ Еквивалент на 400 mg от 1263W94 на таблетка

Производствена процедура за директно пресоване

Всички ингредиенти бяха пресети, с изключение на магнезиевия стеарат, при използване на сито 20 или 30 меша. Всички ингредиенти бяха смесени, с изключение на магнезиевия стеарат, до получаване на еднородна смес. Магнезиевият стеарат бе пресят както по-горе. Той бе прибавен към другите ингредиенти и смесен. Таблетките бяха пресовани, като бе използвана ротираща преса. Чрез смесване на Opadry с вода бе приготвена 10 % покриваща суспензия. Таблетките бяха покрити до увеличаване на теглото с приблизително 3 %.

Формулировка В

1263W94 Таблетки (Форма VI)

100 mg

400 ma

Ингредиенти на ядрото:

1263W94 (активно вещество)

Лактоза, безводна, NF

102.0²

408.0³

Микрокристална целулоза, NF

20.0

80.0

Влажно гранулиране

Активност 100

60.0

240.0

• · • ·· • ·· • ··

Кросповидон, NF	15.0	60.0
Повидон, USP, КЗО	7.5	30.0
Магнезиев стеарат, NF	0.6	2.4
Пречистена вода USP¹	QS	QS
Общо (ядро)	205.1 mg	816.0 mg
Покриващи ингредиенти
Opadry бял YS-1-18034	6.0	24.0
Пречистена вода USP¹	QS	QS
Общо (ядро)	211.1 mg	840.0 mg

Теоретичен обем на партидата (ядра) kg0.718 таблетки3500 ¹ Отстранява се по време на обработката ² Еквивалент на 100 mg от 1263W94 на таблетка ³ Еквивалент на 400 mg от 1263W94 на таблетка

Формулировка В-1

1263W94 Таблетки (Форма VI)

Влажно гранулиране

Активност	400 mq
Ингредиенти на ядрото:
1263W94 (активно вещество)	400²
Микрокристална целулоза	298.0
Лактоза, водна	60.0
Кросповидон, NF	24.0
Повидон, USP	12.0
Магнезиев стеарат, NF	2.0
Пречистена вода USP¹	QS

• · · ·

Л7

Общо (ядро)

816.0 mg

Покриващи ингредиенти:

Opadry бял YS-1-18034 Пречистена вода USP¹	24.0 QS
Общо (ядро)	820.0 mg

¹ Отстранява се по време на обработката ² Еквивалент на 100 mg от 1263W94 на таблетка

Производствена процедура за влажно гранулиране

Ингредиентите за гранулите бяха пресети при използване на сито 20 или 30 меша. Ингредиентите за гранулите бяха смесени на сухо в гранулатор с голяма срязваща сила до получаване на еднородна смес и след това гранулирани в гранулатор с голяма срязваща сила, като се използва пречистена вода. Гранулите бяха изсушени до загуба при сушенето по-малко от 2 %. Те бяха пресети както по-горе. Останалите ингредиенти бяха пресети както по-горе. Гранулите бяха смесени с останалите ингредиенти. Таблетките бяха пресовани при използване на ротираща преса. Чрез смесване на Opadry с вода бе приготвена 10 % покриваща суспензия. Таблетките бяха покрити до увеличаване на теглото с приблизително 3 %.

Пример 24: Капсулна Формулировка

Следните формулировки могат да бъдат получени при използване на съединението с формула (I), Форма VI, както следва:

Активност

1263W94 Капсули (Форма VI)

100 mg

Ингредиенти за пълнене на капсули:

1263W94 (активно вещество) 101.0¹ • 9 • · · · • ·

• · · : : is. • · · · • · · ·	·· ·· ···· • · · · · · • ······ • · · · · · ··· ··· ·· ··
Лактоза, безводна NF	232.0
Кросповидон, NF	17.0
Магнезиев стеарат, NF	1.0
Общо пълнежно тегло	351.0 mg
Капсулна обвивка
Желатин, непрозрачно капаче и	81.1
тяло
Общо тегло	432.5 mg

Еквивалент на 100 mg от 1263W94 на таблетка.

Производствен процес за капсули

Ингредиентите за пълнене на капсули се смесват като се използва хаван и чукало, с геометрично разреждане. Обединените ингредиенти за капсули се пълнят в желатиновите капсули ръчно. Капсулите се затварят ръчно.

Пример 25: Формулировка на орален разтвор

Следната формулировка бе получена при използване на съединението с формула (I), Форма VI, както следва:

1263W94 Орален разтвор (получен пои използване на Форма VI)

Активност	30 ma/ml
Ингредиенти 1263W94	за 100 ml 3.0 g
Лимонена киселина, безводна	0.3 g
Солна киселина 1N	6.9 ml
Пропиленгликол USP	20.0 ml
Пречистена вода USP	20.0 ml
Солна киселина 1N	QS

• · · ·

Сорбитол, разтвор (60 % об./тегл.)

Пречистена вода USP

Общ обем

50.0 ml

QS

100.0 ml

Производствена процедура за орален разтвор

Пропиленгликол, вода и солна киселина (6.9 ml) бяха обединени и смесени до еднородност. Прибавена бе лимонена киселина и сместа бе разбърквана докато лимонената киселина се разтвори. Активното вещество бе прибавено и разтворено чрез разбъркване. Ако е необходимо, pH може да бъде нагласено до между 2.0 и 2.5 чрез прибавяне на 1 N разтвор на солна киселина или 1 N разтвор на натриев хидроксид. След това бе прибавен сорбитоловия разтвор и бе разбърквано до еднородност. Крайният обем бе нагласен до 100 ml чрез прибавяне на пречистена вода.

Пример 26: Формулировка на орална суспензия

Следната формулировка може да бъде приготвена при използване на съединението с формула (I), Форма VI, както следва:

1263W94 орална суспензия (Форма VI)

Активност

Ингредиенти

1263W94 (активно вещество)

Сукроза

Пропиленгликол

Натриев хлорид

Лимонена киселина mq/ml за 100 ml

Натриев цитрат Микрокристална целулоза и натриева карбоксиметилцелулоза

Натриева карбоксиметилцелулоза

3.0 g 50.0 g

5.0 g

0.5 g

QS

2.5 g

0.25 g ’40

Полисорбат 80

Натриев бензоат

Метилапарабен

Ароматизатор

Оцветител

Пречистена вода USP

Общ обем

0.2 g

0.1 g

0.2 ml

0.005 g

QS

100.0 ml

Сукрозата се разтваря в пречистена вода до приблизително 70 % от общия обем на партидата. Като се разбърква непрекъснато, се прибавят натриев хлорид, лимонена киселина, натриев цитрат и натриев бензоат и се разтварят. Ако е необходимо, pH се регулира до между 5.0 и 6.0 чрез прибавяне на достатъчно лимонена киселина или натриев цитрат, както е подходящо. Микрокристалната целулоза и натриевата карбоксиметилцелулоза (Avicel RC 591) се добавят, като се смесва и разбъркването продължава до образуването на еднородна, гладка дисперсия. Прибавя се полисорбат 80 при разбъркване. В отделен съд се разтваря метилпарабен в пропиленгликол и се диспергира натриева карбоксиметилцелулоза (0.25 д), и тази течност се прибавя при разбъркване към основната дисперсия. Активният ингредиент постепенно се диспергира в основния разтвор като се разбърква непрекъснато до получаване на еднородна дисперсия. Прибавят се ароматизиращо средство и оцветител и обемът се регулира до 100 ml чрез добавяне на пречистена вода. След това суспензията се хомогенизира чрез пропускане през помпа и колоидна мелница.

Горните примери са илюстративни за настоящото изобретение и не са съставени като ограничаващи го. Изобретението се дефинира чрез следните претенции, включително техните еквиваленти.

Claims

1. Форма VI на 5,6-дихлоро-2-(изопропиламино)-1-р-1_рибофуранозил-1Н-бензимидазол, характеризирана с рентгеноструктурна прахова дифрактограма, изразена в 2 тета ъгли и получена с дифрактометър, снабден с графитен монохроматор с пречупен лъч, ф използващ медно Ка рентгеново излъчване, при което тази рентгеноструктурна прахова дифрактограма съдържа 2 тета ъгъл при 8.53 ±0.05 градуса.

2. Форма VI на 5,6-дихлоро-2-(изопропиламино)-1-₽-1-рибофуранозил-1Н-бензимидазол, имаща по същество същата рентгеноструктурна прахова дифрактограма както на Фигура 6, при което тази рентгеноструктурна прахова дифрактограма е получена с дифрактометър, снабден с графитен монохроматор с пречупен лъч, използващ медно Ка рентгеново излъчване.

©

3. Кристална форма на 5,6-дихлоро-2-(изопропиламино)-1-В-1_рибофуранозил-1Н-бензимидазол, характеризирана с рентгеноструктурна прахова дифрактограма изразена в 2 тета ъгли и получена с дифрактометър, снабден с графитен монохроматор с пречупен лъч, използващ медно Ка рентгеново излъчване, при което тази рентгеноструктурна прахова дифрактограма съдържа 2 тета ъгли при пет или повече позиции, избрани от групата, състояща се от 8.53 ±0.05, 10.47 ±0.05, 13.51 ±0.05, 14.95 ±0.05, 15.98 ±0.05, 17.23 ±0.05, 21.41 ±0.05, 21.83 ±0.05, 22.35 ±0.05, 23.07 ±0.05 и 27.49 ±0.05 градуса.

λ·. ···:

4. Кристална форма на 5,6-дихлоро-2-(изопропиламино)-1-₽-1_рибофуранозил-1Н-6ензимидазол, характеризирана с рентгеноструктурна прахова дифрактограма изразена в 2 тета ъгли и относителни интензивности на пиковете (I) и получена с дифрактометър, снабден с графитен монохроматор с пречупен лъч, използващ медно Ка рентгеново излъчване:

2 тета ъгъл (⁰)¹ I 8.53 14.5 10.47 25.6 12.80 16.8 14.16 16.4 13.51 21.4 14.95 60.4 15.98 26.2 17.23 100.0 19.25 19.3 21.41 26.5 21.83 60.4 22.35 38.3 23.07 48.7 27.49 30.9 30.11 18.5

5. Състав съдържащ Форма VI на 5,6-дихлоро-2-(изопропиламино)~1-3-1_-рибофуранозил-1Н-бензимидазол съгласно всяка една от претенции 1-4 и аморфен 5,6-дихлоро-2-(изопропиламино)-1-3-1_рибофуранозил-1Н-бензимидазол.

• ft ft··· ft ft ·· ·· ft ft ft ft ft ft ft ft ·· ft·

6. Фармацевтичен състав съдържащ кристална форма на съединение съгласно всяка една от претенции 1 до 4 и поне един негов фармацевтично приемлив носител.

7. 5,6-Дихлоро-2-(изопропиламино)-1-р-1_-рибофуранозил-1Нбензимидазол съгласно всяка една от претенции 1 - 4 за използване в медицинската терапия.

8. Използване на 5,6-дихлоро-2-(изопропиламино)-1-3-1_-рибофуранозил-1Н-бензимидазол съгласно всяка една от претенции 1 до 4 за получаване на лекарствено средство за лечението или профилактиката на вирусна инфекция.

9. Метод за лечението или профилактиката на вирусна инфекция у човек, който се състои в прилагането на този човек на ефективно антивирусно количество от кристален 5,6-дихлоро-2(изопропиламино)-1-р-Ьрибофуранозил-1Н-бензимидазол, съгласно всяка една от претенции 1 до 4.

10. Метод за получаване на 5,6-дихлоро-2-(изопропиламино)-1-рЬрибо-фуранозил-Ш-бензимидазол съгласно всяка една от претенции 1 до 4, включващ прибавянето на Форма VI на 5,6-дихлоро-2(изопропиламино)-1-3-1_-рибо-фуранозил-1Н-бензимидазол към водна суспензия на Форма II или към водна суспензия на етанолния солват на 5,6-дихлоро-2-(изопропиламино)-1-3-1_-рибо-фуранозил-1Н-бензимида зол

11. Метод за получаване на 5,6-дихлоро-2-(изопропиламино)-1-31_-рибо-фуранозил-1Н-бензимидазол в безводна кристална форма VI, който метод включва етапите на:

а) осигуряване на 5,6-дихлоро-2-(изопропиламино)-1-р-1_-рибофуранозил-1Н-бензимидазол в разтвор или на свободна база, или във форма на сол;

b) отделяне на 5,6-дихлоро-2-(изопропиламино)-1-В-1_-рибофуранозил-1Н-бензимидазола от разтвора и по избор отстраняване на несвързания разтворител, оставяйки 5,6-дихлоро-2-(изопропиламино)-13-1_-рибофуранозил-1Н-бензимидазола в съществено суха форма;

c) обработване на 5,6-дихлоро-2-(изопропиламино)-1-₽-1_рибофура-нозил-1Н-бензимидазола със солубилизиращ разтворител, служещ да превърне едно количество от евентуално изсушения 5,6дихлоро-2-(изопропиламино)-1-р-1_-рибофуранозил-1Н-бензимидазол в споменатия 5,6-дихлоро-2-(изопропиламино)-1-3-к-рибофуранозил-1Нбензимидазол, безводна кристална Форма VI; и

d) отделяне на безводната кристална Форма VI.

12. Метод за производство на 5,6-дихлоро-2-(изопропиламино)-1В-1_-рибофуранозил-1Н-бензимидазол съгласно всяка една от претенции 1 до 4, включващ кристализация на 5,6-дихлоро-2-(изопропиламино)-1р-1_-рибофуранозил-1Н-бензимидазол от разтвор в етилацетат и толуен.

13. Фармацевтичен състав съгласно претенция 6 във формата на прах.

14. Фармацевтичен състав съгласно претенция 6 във формата на таблетка.

15. Фармацевтичен състав съгласно претенция 6 във формата на капсула.

16. Фармацевтичен състав съгласно претенция 6 във формата на суспензия.