BG980U1 - Въздушна електропроводна линия - Google Patents

Abstract

Полезният модел намира приложение за преустройство на въздушни електропроводни линии с едноколонни стълбове за две тройки на една тройка по-високо напрежение. Проводниците се разполагат на носещите стълбове на несиметрична конзола (2.2), от едната страна на която се окачват две фази, а от другата –една. Страната на конзолата с двете фази се монтира вляво и вдясно на съседни стълбове (1). По същия зигзаговиден начин се разполага и средната фаза,като междуфазните разстояния са както при електропроводни линии с хоризонтално разположение на проводниците, когато средната фаза е в оста на линията. Възможно е конзолата да е едностранна с две фази, а третата да е окачена на единична конзола над нея на срещуположната й страна. Тогава окачването на крайните фази е горе – долу, а на средната – зигзаг. На стълбовете (1) от опъвателен тип крайните фази се окачват на къса конзола, а средната – на тялото на стълба над тях, като мостовете се прехвърлят с носещи вериги, окачени на съществуващите конзоли. При въздушните електропроводни линии до 110 kV, включително е възможно конзолата да е на нивото на долната конзола на по-ниското напрежение, както долната конзола на стълбовете дунавски тип, и средната фаза минава зигзаг.

Description

(54) ВЪЗДУШНА ЕЛЕКТРОПРОВОДНА ЛИНИЯ

Област на техниката

Полезният модел се отнася до преустройство на въздушни електропроводни линии над 1 kV на по-високо напрежение и намира приложение при преноса на електроенергия.

Предшестващо състояние на техниката

Преносът на електроенергия се осъществява с въздушни електропроводни линии за определено напрежение, много от които са за една тройка с хоризонтално разположение на проводниците. Стълбовете на линията са с конзола, поддържана от две колони или вилкова конструкция френски тип, осигуряващи необходимите разстояния на окачените на изолаторни вериги проводници до заземени части или помежду им. При всички изпълнения, средната фаза е по оста на линията, другите две на еднакви разстояния успоредно на нея.

Техническа същност на полезния модел

Полезният модел представлява въздушна електропроводна линия над 1 kV с хоризонтално разположение на проводниците, окачени с изолаторни вериги на стълбове.

Въздушната електропроводна линия се състои от подредени в линия носителни и от опъвателен тип едноколонни стълбове, като към горната част на всеки носителен стълб е монтирана несиметрична конзола, като от едната страна се окачват две фази, а от другата - една. На страната с две фази, вътрешната се окачва на “V” верига (възможно и ЕН), а крайната - на ЕН. Страната на конзолата с двете фази се монтира на различни страни на всеки два съседни стълба и по посока на линията в ляво и дясно. При това изпълнение средната фаза минава: ляво, дясно, ляво и т.н. - зиг-заг, като междуфазните разстояния са както при хоризонтално разположение, когато средната фаза е в оста на линията.

Възможно е конзолата да е едностранна, на която се окачват две фази. Третата фаза се окачва на несиметрична едностранна конзола от другата страна, която е по-високо от долната. При това изпълнение крайните фази се разполагат:

горе, долу, горе и т.н. и долу, горе, долу и т. н. Средната фаза, както преди, минава зиг-заг или окачването е зиг-заг - горе-долу.

Двустранните и едностранните конзоли е възможно да се изпълнят със стоманорешетъчни плоскости и обтяжки от стоманопоцинковани въжета или изцяло стоманорешетъчна конструкция.

При стълбовете от опъвателен тип е монтирана двустранна конзола за двете крайни фази, а средната е окачена на пояс над тях на тялото на стълба. Окачването на опъвателните стълбове се осъществява с опъвателни вериги. Мостовете от опъвателните вериги се прехвърлят с носителни вериги (ЕН), окачени на конзоли. За горната фаза е възможно веригата за моста да е скъсена и конзолата да е с удължение, за да се спази разстояние до заземена част.

При преминаване на проводниците от опъвателен към носителен стълб при долна конзола и при конзола за една фаза над тази за две се реализират всички изисквания за разстояния между проводниците и към заземени части.

За въздушни електропроводни линии с напрежение до 110 kV включително, при които габаритът до терена е еднакъв (6т) при ползване на проводник с по-малък провее (по-голямо сечение), компенсиращ по-дългата верига, е възможно несиметричната конзола да е на същото ниво, както при по-ниското напрежение. При стълбове дунавски тип, окачването на проводниците на по-високо напрежение е на долната конзола, а при стълбовете от опъвателен тип средната фаза е възможно да се окачи за тялото на стълба или на конзолата, като се спази разстоянието от моста до стълба.

При описаните по-горе изпълнения голяма част от “V” веригите на средната фаза е възможно да се замени с ЕН. За това трябва да се направят изчисления с оглед профила на трасето и двете съседни и тегловите и ветровите междустълбия, определящи хоризонталните и вертикални сили.

Гореизложеният полезен модел ще се прилага за преустройство на въздушни електропроводни линии за две тройки с едноколонни стълбове на една тройка по-високо напрежение. При преустроените линии се спазват изисквания за мълниезащита, разстояние между мълниезащитно въже и горен проводник, разстоя2

980 Ш ние между проводниците при асинхронно люлеене и игра на проводниците.

Стълбовете ще се проверяват с новите натоварвания. Ако има претоварени части, ще се вземат мерки за усилването им, например:

- намаляване на изкълчвателните дължини;

- усилване на претоварени профили със заваряване на надлъжни шини и др.

Въпросът с оразмеряването на носителните стълбове при усукване се решава по време на експлоатацията: с определяне на изчислителни условия, с оглед дължината на опъвателното поле, с конструиране на въртяща (чупеща) конзола, с откачващи клеми, с усилване на стълба и пр.

При преустройство на една въздушна електропроводна линия за две тройки на една тройка по-високо напрежение, преносната мощност се удвоява, без да е необходимо да се строи нова линия. Преустройството се осъществява с много по-малки инвестиции за монтажни работи, като се ползват стълбовете, мълниезащитното въже и при възможност проводниците с арматурните части и част от изолацията. Освен икономически ефект, преустройството има и следните предимства, поради които се съкращава времето за въвеждане на линията в експлоатация:

- няма строителни работи за фундаменти;

- няма съгласуване на трасе;

- няма процедури по отчуждаване на местата на стълбовете и обекти по трасето.

Пояснение на приложените фигури

Полезният модел се пояснява по-подробно с помощта на приложените фигури, от които: фигури от 1 до 4 показват изпълнения на носителен стълб;

фигура 5 - изпълнение на опъвателен стълб;

фигури от 6 до 9 - разположението между проводниците (междуфазието), гледано по оста на линията;

фигури 10 и 11 - електропроводната линия и хоризонталната и вертикална проекция на проводниците;

фигури 12 и 13 - изпълнение на носителен стълб;

фигура 14 - изпълнение на опъвателен стълб;

фигури 15 и 16 - разположение между проводниците (междуфазие), гледано по остана линията;

фигура 17 - въздушната електропроводна линия и вертикалната проекция на проводниците.

Примерно изпълнение на полезния модел

Въздушната електропроводна линия е показана на приложените фигури, където:

На фигура 1 е показан преустроен носителен едноколонен стълб 1 тип бъчва. Долната конзола 7 се демонтира и се монтира стоманорешетьчна плоскост 2.2 със стоманопоцинковани обтяжки 2.5 с варианти за окачване. Окачена вътрешна “V” верига 3.2 и ЕН 3.1 за външните фази.

На фигура 2 е показан същият стълб, но със стоманорешетъчна конзола 2.1.

На фигура 3 е показан преустроен носителен стълб тип бъчва 1. Долната конзола 7 се демонтира и се монтира едностранна стоманорешетъчна плоскост 2.4 със стоманопоцинковани обтяжки 2.5, включително и за тази за едната фаза 4, окачени на пояс 6. Веригите са като на фиг. 1 и фиг. 2.

На фигура 4 е показан същият стълб, но долната едностранна конзола е стоманорешетъчна 2.3.

На фигура 5 е показан преустроен едноколонен опъвателен стълб 1 тип бъчва. Дадени са варианти за крайните фази: с нова конзола 5 и ползване на съществуващата 8, когато има габарит до терена. Средната фаза се окачва на пояс 6, горната конзола 8 е с удължител 9 и мостът минава със скъсена верига 3.4. Мостовете на крайните фази минават през вериги ЕН 3.1, окачени на съществуващите конзоли 8.

На фигура 6 е показан поглед по оста на въздушна електропроводна линия и разположение на проводниците на носителни едноколонни стълбове тип бъчва по система зиг-заг с двустранна конзола 2.1 или 2.2, съгласно фиг.1 и 2.

На фигура 7 е показан поглед по оста на въздушна електропроводна линия и разположение на проводниците на носителни стълбове съгласно фиг. 3 и 4 и конзола 2.2 или 2.3 и средна 4.

На фигура 8 е показан поглед по оста на въздушна електропроводна линия и разположение на проводниците на преустроени стълбове тип бъчва от опъвателен към носителен с двустранна конзола по системата зиг-заг.

На фигура 9 е показано същото, но към носителен с едностранна конзола 2.3 или 2.4 и конзола за една фаза 4.

Ha фигура 10 е показана преустроена въздушна електропроводна линия със стълбове тип бъчва с хоризонтално разположение на проводниците на носителните стълбове на двустранна стоманорешетъчна конзола по система зиг-заг. Примерна скица и проекции.

На фигура 11 е показана преустроена въздушна електропроводна линия със стълбове тип бъчва с едностранна конзола 2.4 със стоманопоцинковани обтяжки 2.5 и конзола за една фаза 4 по система зиг-заг - горе-долу. Примерна скица и проекции.

На фигура 12 е показан преустроен носителен стълб тип дунавски с конзола 2.2 с обтяжки 2.5. Долната конзола 2 се демонтира.

На фигура 13 е показано същото, но със стоманорешетъчна конзола 2.1.

На фигура 14 е показан стълб от опъвателен тип дунавски. Дадени са варианти за крайните фази: с нова конзола 5 и ползване на съществуващата 8, когато има габарит за терена. Средната фаза се окачва за стълба на горната конзола и мостът минава със скъсена верига 3.4. Мостовете на крайните фази минават с вериги ЕН, окачени на долната конзола.

На фигура 15 е показан поглед по оста на въздушна електропроводна линия на стълбовете дунавски тип с примерно окачване на средната фаза на V верига 3.2 и верига ЕН 3.1.

На фигура 16 е показан поглед по оста на въздушна електропроводна линия от опъвателен към носителен стълб, дунавски тип с два начина на окачване на средната фаза 3.3 - на конзолата или в средата с мост, окачен на носителна верига 3.1.

На фигура 17 е показана преустроена въздушна електропроводна линия със стълбове тип дунавски при окачване на проводниците на долната конзола при наличие на габарит до терена. Примерна скица и проекция само с вериги ЕН 3.1 без V верига 3.2.

Преустройство на ВЛ 220 kV със стълбове тип бъчва на една тройка 400 kV, съгласно полезния модел, система зиг-заг - горе - долу се извършва по следния начин:

Определят се размерите на новата едностранна конзола, на която се окачват двете фази: вътрешната на V-верига 3.2, а външната на ЕН 3.1. Полезният модел се изпълнява със същите проводници на ВЛ 220 kV - АСО 500 и веригите са за снопови проводници 2 х АСО 500. Новата конзола се монтира на 2,5 m над долната, за да се компенсира разликата за габарит до терена (1 т) и разликата в дължините на веригите за 400 и 220 kV (1,5 m). Веригите ЕН 3.1 и V-верига 3.2 се конструират с еднаква дължина, поради което на последните се монтират удължители.

Съгласно табл. III - 4 - 6 и табл. III - 4 - 8 на ПУЕУ за разстояния между фази и до заземени части при атмосферни напрежения 3,4 m и 2,95 m и при работно напрежение (при вятър) 1,65 m и 0,95 m се определя дължината на конзолата.

Приемат се стойности за отношение на тегловите към ветровите междустьлбия (1_Т/1_В), като в изключителни случаи е възможно да се монтират тежести на веригата ЕН 3.1. За спазване на горепосочените разстояния се приемат пръстени с малък диаметър (450 mm) и дължина за люлеене на веригата ЕН 3.1 за пръстена 3059 mm и дължина за проводника 3741 mm. Тези размери сазаизолаторни елементи за 16000 N и височина 146 mm. При спазване на горепосочените разстояния от пръстена на отклонена верига ЕН се определя и дължината на конзолата от оста на стълба. Конзолата е посочена като стоманорешетъчна плоскост с една или две обтяжки от стоманопоцинковано въже, окачено на пояс 6 (фиг. 3). Конзолата е възможно да е и стоманорешетъчна (фиг. 4). Средната конзола също е с нова обтяжка, окачена на пояс 6. Стълбовете от опъвателен тип се преустройват, като се монтира нова конзола 5 над долната, с дължина 7 т, на които се окачват крайните фази. Средната се окачва на пояс 6 на 9,3 m над новата конзола (фиг. 5).

С това разположение на проводниците електрическите междустьлбия за преустройство на ВЛ 220 kV на 400 kV са:

1. L1 - Мълниезащита съгласно III - 4 49 т.2.

При равни провеси на АСО - 500 и С - 70 (намалено натягане) при+15°С граничните междустьлбия са: при носителни стълбове НБ - НБ L1 = 960 m, а при опъвателните ОБ - ОБ L1 = 560 т. При съществуващото натягане на С - 70 те са по-големи.

2. L2 - Разстояние между горен и долен фазен проводник съгласно Ш-4-48.

При преустроени НБ - ОБ L2 = 700 m и при ОБ - ОБ L2 = 600 т.

3. L3 - Разстояние между мълниезащитно въже и горен проводник съгласно III - 4 - 49 т. 1 и табл. III - 4 - 8.

Граничните междустьлбия саНБ - НБ L3 = 990т,НБ-OBL3 = 880тиОБ-ОБЬЗ = 760 т.

4. L4 - Хоризонталното разстояние между проводниците при асинхронно разлюляване при алфа/8 (алфа/16) не е по-малко от това в табл. Ill - 4 - 6 (1,65 m при работно напрежение). Алфа/ 16 се проверява, когато окачването е еднакво за двата стълба и двете фази (пр. EH - ЕН или ДО ДО). При добра регулация проводниците в средата на междустълбието се люлеят с вертикално разстояние 2.0 > 1.65 m и няма проблем. Когато са един върху друг (възможно е и да се разминават) провесът им е 37 т. При недобра регулация, когато не се спазва вертикалното разстояние 1.65 т, при разлюляване с алфа/8 провесът е 31 т. При еднакво окачване (НБ - НБ с ЕН без V верига или ОБ - ОБ) и разлюляване алфа/ 16, провесът е 54 т.

Граничните междустьлбия (ш) за климатичните райони са:

климатични райони

	Г	III	IV	I cn
НБ-НБ	37 m	630	560	460
НБ-НБ	31 m	570	510	420
ОБ-ОБ и НБ-НБ	54 m	740	690	670

Между стълбовете НБ - ОБ не съществува проблем поради това, че вертикалното разстояние между средната и крайните фази в средата на междустълбието е голямо (фиг.9).

Както се вижда граничните междустьлбия на преустроената въздушна електропроводна линия на 400 kV са значително по-големи от реализираните на 220 kV и от електрическа гледна точка преустройството е осъществимо.

Преустроените въздушни електропроводни линии са по-сигурни от преустроените по игра на проводниците и имат по-добър защитен ъгъл на мълниезащитно въже.

Междуфазните разстояния на преустроената въздушна електропроводна линия се виждат в погледите по оста от носителен към носителен стълб (фиг. 7) и от опъвателен към носителен стълб (фиг. 9).

За въздушна електропроводна линия, която ще се преустройва, съгласно полезния модел се изработва профил със заснета височина на стълбовете до долната конзола и точен опис, като се определят и ветровите и тегловите междустьлбия за всеки стълб. Въз основа на тях те се систематизират по групи, а опъвателните и по ъгли и се определят действащите сили върху стълбовете. С тях се изчислява реконструирането на короните и усилването на стълбовете. Въз основа на тези изчисления се изработват работни чертежи за стълбовете и се прави план за организация на преустройството.

Claims (3)

1. Претенции

   1. Въздушна електропроводна линия, състояща се от подредени в линия едноколонни стълбове (1) и една тройка хоризонтално разположени проводници, характеризираща се с това, че изолаторните вериги (3.1,3.2) на носителните стълбове са окачени на несиметрична конзола (2.1,2.2,2.3 и 2.4), на която от една страна се окачват двете фази, а от другата - една, като страната с двете фази се монтира в ляво и дясно на съседните стълбове и средната фаза минава също в ляво и дясно - зиг-заг и междуфазното разстояние в средата на междустълбието е както при хоризонтално разположение с проводник, минаващ в оста на линията, а на стълбовете от опъвателен тип (1) крайните фази се окачват на къса конзола (5), а средната - на пояс (6) на тялото на стълба (1), като мостовете са прехвърлени с носителни вериги (3.1,3.4), окачени на съществуващи конзоли (8), като по цялата линия са спазени всички изисквания за разстояния между фази и до заземени части.
2. 2. Въздушна електропроводна линия съгласно претенция 1, характеризираща се с това, че изолаторните вериги (3.1,3.2) на носителните стълбове за две фази са окачени на едностранна конзола (2.3,2.4), която е монтирана в ляво и дясно на съседни стълбове и средната фаза минава зиг-заг, а третата фаза е окачена по-високо от срещуположната страна на едностранна конзола (4), така че крайните фази да минават горе-долу и долу-горе и окачването е зиг-заг горе-долу.
3. 3. Въздушна електропроводна линия съгласно претенция 1, характеризираща се с това, че конзола (2.1,2.2) е на нивото на долна конзола (7), като се ползва съществуващата конзола при дунавски тип стълбове (1) или се монтира нова при други типове стълбове, когато въздушната електропроводна линия е с напрежение до 110 kV, включително.