BG107743A

BG107743A - Използване на антипрогестини за профилактика и лечение на хормонално зависими заболявания

Info

Publication number: BG107743A
Application number: BG107743A
Authority: BG
Inventors: Jens Hoffmann; Rosemarie Lichtner; Gerhard Siemeister; Martin Schneider; Ulrike Fuhrmann
Original assignee: Schering Aktiengesellschaft
Priority date: 2000-10-18
Filing date: 2003-04-18
Publication date: 2004-01-30
Also published as: US20040048841A1; IL154975A; CA2423017C; IL154975A0; ES2253443T3; HUP0301460A3; KR20030044007A; CA2423017A1; JP2004511522A; NO20031740D0; NZ538346A; EE200300155A; EP1328276A1; EE05259B1; CY1104981T1; BR0114665A; HUP0301460A2; US7378406B2; KR100632908B1; ATE310522T1

Description

ИЗПОЛЗВАНЕ НА АНТИПРОГЕСТИНИ ЗА ПРОФИЛАКТИКА И ЛЕЧЕНИЕ НА ХОРМОНАЛНО-ЗАВИСИМИ ЗАБОЛЯВАЛИЯ

Област на техниката

Изобретението се отнася до използванто на антипрогестини за профилактика и лечение на хормонално-зависими заболявания, поспециално рак на гърдата. Изобретението освен това се отнася до фармацевтични състави и дозиращи форми включващи антипрогестини за профилактика и лечение на хормонално-зависими заболявания, поспециално рак на гърдата. Особен предпочитан антипрогестин за използване съгласно изобретението е антипрогестина 11Р-(4-ацетилфенил)-17рхидрокси-17а-(1,1,2,2,2-пентафлуороетил)-естра-4,9-диен-3-он или негови фармацевтично приемливи производни или аналози.

Предшестващо състояние на техниката

Ендокринното лечение представлява устои на ефективно, минимално токсично, палиетивно лечение на метастазиращ рак на гърдата. Като стандартно палиетивно лечение на неоперабилни карциноми на гърдата, както и за допълнително лечение след първично лечение на карцином на гърдата, се използва предимно антиестрогена тамоксифен. Тамоксифенът обаче не може да лекува рака на гърдата. Така, за вторично лечение, често се използват прогестини или ароматазни инхибитори. При жени преди менопауза с овариектомия, тамоксифен и LHRH аналози (лутеинизиращ хормонално освобождаващ хормон) постигат относителни резултати (Η. Т. Mouridson et al., Eur. J. Cancer Clin. Oncol., 24, pp 99 - 105, 1988).

Въпреки че тамоксифен е широко използван за допълнителна терапия на рак на гърдата, неговото използване като хемопревантивно средство е проблематично, тъй като е показано, че лечението води до увеличаване на появяването на ендометриален рак (I.N. White, Carcinogenesis, 20(7): 1153 — 60, 1999).

Антипрогестините представляват един относително нов и обещаващ клас лечебни средства, които биха имали съществено въздействие при лечението на рак на гърдата. При все че антипрогестините първоначално са създадени с оглед на медицинско нехирургическо прекратяване на бременост (ЕР 129 499), някои антипрогестини напоследък са придобили значение в ендокринната терапия на такива ракови заболявания на гърдата, в които участват рецептори за прогестерон (Т. Maudelonde et al., в: J. G. Μ. Klijn et al., Hormonal Manipulation of Cancer: Peptides, Growth Factors and New (Anti) Steroidal Agents, Raven Press, New York, 1987, pp 55 - 59). Тази нова стратегия в ендокринната терапия се базира на антитуморната активност на антипрогестини в прогестерон рецептор-позитивни човешки клетъчни линии на рак на гърдата in vitro и в няколко хормонално зависими тумори на гърдата на мишка и плъх in vivo. По-специално, антитуморният механизъм на антипрогестините онапристон и мифепристон (RU 486) е изследван като е използван хормон-зависещ МХТ гръден туморен модел на мишка, както и DMBA- и NMU-индуцирани гръдни туморни модели при плъх (М. R. Schneider et al., Eur. J. Cancer Clin. Oncol., Vol. 25, No. 4, pp. 691 - 701, 1989; H. Michna et al., Breast Cancer Research and Treatment 14: 275 - 288, 1989; H. Michna, J. Steroid. Biochem. Vol. 34, Nos 1- 6, pp. 447 - 453, 1989). Поради малка активност обаче и вредни странични ефекти свързани с например мифепристон, това съединение не можа да бъде препоръчано като самостоятелно средство при рак на гърдата (D. Perrault et al., J. Clin. Oncol. 1996 Oct, 14(10), pp. 2709-2712).

Антипрогестиновите съединения са подходящи за предизвикване на аборт и така за използване при следкоитален контрол на раждаемостта, като контрацептиви за жени (WO-A 93/23-20, WO-A 93/21927) и освен това за контролиране на хормонални нередовности, за иницииране на менструация и за иницииране на раждане. Други индикации са в областта на хормоналнозаместващата терапия (WO-A 94/18983), лечение на тежки случаи свързани с дисменорея и при лечението на ендометриоза (ЕР-А 0 266 303) както и на миоми.

17а-флуороалкилстероиди, притежаващи силна антипрогестинова активност, както и методи за получаването им са описани в WO 98/34947.

Антипрогестини от нивото на техниката поради антитуморната си активност са изпитани или използвани по-рано, но често проявяват някои недостатъци.

Например, въпреки факта, че антипрогестините от нивото на техниката проявяват антигестагенна активност, тези съединения не са подходящи за лечение на хормонално-зависими заболявания като рак на гърдата. По-специално, съединенията от нивото са свързани със странични ефекти, например мифепрестон проявява силни антиглюкокортикоидни страничен ефекти (виж. L. М. Kettel et al., Fertil. Steril. 1991 Sep, 56(3), pp. 402 -407; X. Bertagna, Psychoneuroendocrinology 1997; 22 Suppl. 1, pp. 51 55) и освен това показва само умерена активност при клиничните изпитания (виж отново D. Perrault et al., J. Clin. Oncol. 1996 Oct, 14(10), pp. 2709 - 2712). Наблюдавайки страничните ефекти на други хормоналнобазирани терапии, както по-горе бе вече казано, тамоксифеновото прилагане може да доведе до увеличаване появяването на ендометриални ракови заболявания (I.N. White, Carcinogenesis, 20(7): 1153 -60,1999).

Друг проблем с известните от нивото антипрогестини е лошата биодостъпност когато се прилагат орално. Така те най-общо трябва да се прилагат във високи дози, което дава увеличаване на възможните неблагоприятни странични ефекти. Нещо повече, орално прилагане е желателно с оглед на удобството и съучастието на пациента.

Все още съществува необходимост от съединения, които са активни не само при лечението, но също така и в профилактиката на рак на гърдата и на други хормонално-зависими заболявания. Увеличените случай на ендометриален рак, свързани с тамоксифен показват, че това съединение не е подходящо за профилактично лечение на здрави жени, но няма други подходящи достъпни съединения (виж. L. Bergman et al., The Lancet, Vol. 356, Sept. 9, 2000; 881 -887).

Техническа същност на изобретението

Предмет на настоящето изобретение е да са елиминират или намалят недостатъците на методите от нивото на техниката за предпазване или лечение на хормонално-зависими заболявания, като рак на гърдата. Особено е желателно да се осигурят средства за предпазване и лечение на хормонално-зависими заболявания като рак на гърдата, чрез прилагане на високоефективни средства, които са по-добри от известните методи и средства, включително овариектомията. Освен това е особено желателно да се осигури лечение на хормонално-зависими заболявания като рак на гърдата, което предпазва от сериозната и заредена с риск хирургия свързана с овариектомията. Освен това е желателно да се осигури средство за използване съгласно изобретението, което проявява по-малко странични ефекти от известните до сега или предлага методи за лечение и предпазване от хормонално-зависими заболявания като рак на гърдата.

Друг предмет на изобретението е осигуряването на фармацевтични състави, включващи високоефективни противотуморни средства за профилактика и лечение на рак на гърдата и на други хормонално-зависими заболявания.

Тези предмети изненадващо се постигат чрез използването на антипрогестини съгласно настоящето изобретение и на фармацевтични състави и дозиращи форми включващи такива антипрогестини. С оглед на това особено предпочитан е антипрогестина 11р-(4-ацетилфенил)-17рхидрокси-17а-(1,1,2,2,2-пентафлуороетил)-естра-4,9-диен-3-он или негови фармацевтично приемливи производни или аналози.

Друг предмет на изобретението е осигуряването на антипрогестини, като антипрогестина 11 β-(4-ацетил фенил)-17 β-хидрокси-17α-( 1,1,2,2,2пентафлуороетил)-естра-4,9-диен-3-он или негови фармацевтично приемливи производни или аналози, които са особено подходящи за орално приложение.

Изобретението се основава на новото и неочаквано наблюдение, че някои антипрогестини, по-специално 11р-(4-ацетилфенил)-17р-хидрокси17α-(1,1,2,2,2-пентафлуороетил)-естра-4,9-диен-3-он или негови фармацевтично приемливи производни или аналози са особено активни при предпазването и намаляването на растежа на тумора в модели на DMBA (7,12-диметилбензантрацен)- и NMU (И-метилнитрозоуреа)-предизвикан рак на гърдата. Фактически, антипрогестина 11р-(4-ацетилфенил)-17рхидрокси-17а-(1,1,2,2,2-пентафлуороетил)-естра-4,9-диен-3-он (I) се оказва значително по-силен от тамоксифена и овариектомията в предпазване от развитие на рак на гърдата.

Така изобретението осигурява метод за профилактика и лечение на рак на гърдата и други хормонално-зависими заболявания при бозайници и особено при хора, нуждаещи се от такова лечение, и методи включващи прилагане към пациент на фармацевтично ефективно количество от антипрогестин, по-специално 11р-(4-ацетилфенил)-17р-хидрокси-17а (1,1,2,2,2-пентафлуороетил)-естра-4,9-диен-3-он или негови фармацевтично приемливи производни или аналози.

Освен това изобретението осигурява фармацевтични състави включващи антипрогестин, по-специално 11Р-(4-ацетилфенил)-17рхидрокси-17а-(1,1,2,2,2-пентафлуороетил)-естра-4,9-диен-3-он или негови фармацевтично приемливи производни или аналози, в количество, което е ефективно за профилактиката или лечението на рак на гърдата или други хормонално-зависими заболявания.

Предпочитаният антипрогестин 11 р-(4-ацетилфенил)-17р-хидрокси17а-(1,1,2,2,2-пентафлуороетил)-естра-4,9-диен-3-он по-нататък ще се означава като “антипрогестин (I)”.

Кратко описание на фигурите:

Фигура 1 показва предпазващия ефект при развитието на тумор на антипрогестин (I) при DMBA-предизвикан рак на гърдата при плъх сравнено с контрола, с тамоксифен и с овариектомия.

Фигура 2 показва инхибиращия ефект върху растежа на тумора на антипрогестин (I) при изследване на доза - реакция при DMBA-предизвикан рак на гърдата при плъх сравнено с контрола, с антипрогестина онапристон както и с овариектомия. Изследването е проведено с 0.5, 2.0, 5.0 и 10.0 мг/кг подкожни дози от антипрогестин (I).

Фигура 3 показва предпазване от развитието на тумора на антипрогестин (I) при NMU-предизвикан тумор в гърдата на плъх сравнено с контрола, с антиестрогените ралоксифен и тамоксифен, с ароматазния инхибитор летрозол както и с овариектомия.

Фигура 4 показва ефекта от инхибиране растежа на тумора на 0.5 и 1.0 мг/кг дози от антипрогестин (I) при NMU-предизвикан тумор в гърдата на плъх сравнено с контрола, с онапристон (5 мг/кг) и с овариектомия.

Фигура 5 показва ефекта от инхибиране растежа на тумора на антипрогестин (I) при 10 мг/кг подкожна доза при T47D човешки ксенографт в scid мишки сравени с контрола както и с овариектомия.

Фигура 6 показва ефекта от инхибиране растежа на тумора на антипрогестин (I) при 10 мг/кг подкожна доза при MCF7 човешки ксенографт в scid мишки сравени с контрола както и с овариектомия.

Антипрогестин (I) - 11р-(4-ацетилфенил)-17р-хидрокси-17а(1,1,2,2,2-пентафлуороетил)-естра-4,9-диен-3-он е представен по-долу с формула (I):

Антипрогестин (I) (или неговите фармацевтично приемливи производни или аналози имащи сравнима активност) е ценно фармацевтично средство, притежаващо силна антипрогестинова активност. Антипрогестин (I), както и други антипрогестини, могат да се използват съгласно изобретението за профилактика и лечение на рак на гърдата и други хормонално-зависими заболявания.

Терминът “антипрогестини” в контекста на настоящето изобретение включва на първо място всички съединения, които са способни на конкурентно инхибиране на прогестеронови рецептори. Но той също обхваща съединенията, които са способни да инхибират биосинтезата на прогестини.

Фармацевтично проемливо производно или аналог на антипрогестин (I) в контекста на настоящето изобретение може да включва всяко от съединенията от изобретението, описани в WO 98/34947.

Терминът “хормонално-зависимо заболяване” в контекста на настоящето изобретение може да включва, без да се ограничава до тях, рак на гърдата, рак на яйчниците, ендометриален рак, миелома, ановулаторна неплодовитост, менингома, т.е. заболявания, които по същество произхождат или се повлияват от присъствието на хормонални рецептори и/или са по хормонално зависими пътища.

По отношение на предоимствата на настоящето изобретение по отношение на нивото на техниката, особено благоприятно е, че например антипрогестин (I), използван съгласно изобретението има, ако въобще присъстват, много слаби ендокринни странични ефекти като андрогенна, естрогенна или антиглюкокортикоидна активност. Благодарение на добрата биодостъпност на антипрогестин (I), той може да се прилага орално, с което удобството на пациента, нуждаещ се от него, е много голямо. Като друго благоприятно качество, антипрогестин (I) се понася много добре и може да се прилага в относително малки дози в сравнение с установените лечения, с което се намаляват нежеланите странични ефекти като увеличаване на появата на ендометриални ракови заболявания при прилагането на тамоксифен (I.N. White, Carcinogenesis, 20(7): 1153 - 60, 1999; L. Bergman et al., The Lancet, Vol. 356, Sept. 9, 2000; 881 - 887), както и антиглюкокортикоидни ефекти и някои токсични странични ефекти свързани с прилагането на мифепристон (виж D. Perrault et al., J. Clin. Oncol. 1996 Oct, 14(10), pp. 2709 - 2712; L. M. Kettel et al., Fertil. Steril. 1991 Sep, 56(3), pp. 402 -407; X. Bertagna, Psychoneuroendocrinology 1997; 22 Suppl. 1, pp. 51-55).

Друго предимство на настоящето изобретение по отношение на съществуващото ниво на техниката е осигуряването на ефективен метод за профилактика на хормонално-зависими заболявания като рак на гърдата, така че пациенти под висок риск за развиване или отново появяване на хормонално-зависими заболявания могат да бъдат лекувани превантивно за да се избегне появата на такова заболяване.

В един първи аспект, изобретението се отнася до метод за профилактика или лечение на рак на гърдата и на други хормоналнозависими заболявания, включващ прилагане на най-малко един антипрогестин, с предпочитание антипрогестин (I) или негови фармацевтично приемливи производни или аналози към бозайник, с предпочитание човек, нуждаещ се от профилактика или лечение.

В друг аспект, изобретението се отнася до използването на антипрогестини, съгласно определението по-горе, с предпочитание антипрогестин (I) или негови фармацевтично приемливи производни или аналози, за производство на лекарствено средство, по-специално за профилактика или лечение на рак на гърдата или други хормоналнозависими заболявания.

В друг аспект, изобретението се отнася до фармацевтични състави, включващи най-малко един антипрогестин, съгласно определението по-горе, с предпочитание антипрогестин (I) или негови фармацевтично приемливи производни или аналози. Антипрогестинът (I) може да бъде евентуално комбиниран с други фармацевтично активни средства. Например, антипрогестинът може да бъде комбиниран с цитотоксични средства за лечение чрез свързване към хормонален рецептор.

Производството на лекарственото средство може да се осъществи по известни методи. Могат да се използват обичайни известни добавки, както и други подходящи носители или разредители. Подходящи носители и добавки могат да бъдат препоръчаните за фармацията, козметиката и сродни области в Ullmann’s Encyclopedia of Technical Chemistry, Vol. 4, (1953), pp. 1-39; Journal of Pharmaceutical Sciences, Vol. 52 (1963), p. 918ff; Η. V. CzetschLindenwald, “Hilfsstoffe fuer Pharmazie und angrenzende Gebiete”; Pharm. Ind. 2, 1961, p. 72ff; Dr. Η. P. Fiedler, Lexikon der Hilfsstoffe fuer Pharmazie,

Kosmetik und angrenzende Gebiete, Cantor KG, Aulendorf in Wuerttemberg, 1971.

Подходящите за настоящето изобретение антипрогерстини, с предпочитание антипрогестин (I) или негови фармацевтично приемливи производни или аналози, могат да се включат във фармацевтични състави съгласно известни методи за получаване на галенични форми за орално или парентерално, например интраперитонеално, мускулно, подкожно или през кожата приложение. Те могат също да се имплантират в тъкан. Имплатите могат да включват като инертни вещества например биологично разграждащи се полимери или синтетични силикони като примерно силиконов каучук.

Те могат да се прилагат под формата на таблетки, пилюли, дражета, гелни капсули, гранули, супозитории, импланти, инжектируеми стерилни водни или маслени разтвори, суспензии или емулсии, мазила, кремове, гелови или чрез интравагинални (например вагинални пръстени) или интраутеринни системи (например диафрагми, спирали).

За получаването на фармацевтични състави за орално приложение подходящите антипрогестини, съгласно определението от по-горе, могат да се смесат с обичайно известни и използвани добавки и носители като например гума арабика, талк, нишесте, захари като например манитоза, метилцелулоза, лактоза, желатин, повърхностноактивни средства, магнезиев стеарат, водни или неводни пълнители, парафинови производни, напречносвързани средства, диспергатори, емулгатори, смазващи вещества, консервиращи средства и ароматизатори (например етерични масла). Във фармацевтичния състав антипрогестинът може да е диспергиран на микрочастички, например наночастички.

За по-нататъшно подобряване на биодостъпността на активното средство, антипрогестините, подходящи за целите на настоящето изобретение съгласно определението по-горе, могат също да се формулират като цикподекстринови клатрати чрез взаимодействие с α-, β- или γцикподекстрини или тяхни производни съгласно описания в РСТ/ЕР95/02656 метод.

За парентерално приложение подходящите за настоящето изобретение антипрогестини, съгласно определението от по-горе, могат да бъдат разтворени или суспендирани във физиологично приемливи разредители като например масла с или без солюбилизатори, повърхностонактивни средства, дисперганти или емулгатори. Като масла, без това да е ограничаващо, могат примерно да се използват маслинено, фъстъчено, памучно, соево, рициново и сусамено.

Количеството на приложение (т.е. “фармацевтично ефективното количество”) варира в широки граници и зависи от състоянието, което ще се лекува и начина на приложение. То може да покрива всяко ефективно количество за предвиденото лечение. Определянето на “фармацевтично ефективното количество” е в компетентността на специалиста от областта.

Една единична доза може да представлява около 0.1 до 100 мг активно средство(а). При хора, дневната доза от активно средство(а), която ще се прилага е около 0.1 до 400 мг, за предпочитане 10 до 100 мг, най-добре 50 мг.

Фармацевтичните състави съгласно изобретението могат да се прилагат чрез депо инжектиране, чрез имплантен препарат или като IUD (вътрешно утеринно устройство), евентуално за забавено отдаване на активното средство(а).

Предпочитаният начин на приложение е оралния. Използваните съгласно изобретението антипрогестини и по-специално антипрогестин (I) или негови фармацевтично приемливи производни или аналози, са особено подходящи за орално приложение.

Съгласно всички аспекти на изобретението, възможно е също така да се комбинира най-малко един антипрогестин, съгласно определението от по горе, по-специално антипрогестин (I) или негови фармацевтично приемливи производни или аналози, с най-малко един антиестроген, тъй като много хормонално-зависещи заболявания, по-специално рак на гърдата, показват не само прогестеронови рецептори, но също така и естрогенни рецептори. Антиестрогените могат да се прилагат или едновременно или последователно с антипрогестина и по-специално с/заедно с антипрогестин (I) или негови фармацевтично приемливи производни или аналози. Количеството антипрогестин и антиестроген може да е еднакво или едната съставка да е повече от другата, като примерно в съотношение на антипрогестин : антиестроген от 1 : 50 до 50 : 1, за предпочитане 1 : 30 до 30 : 1 и най-добре 1 : 15 до 15 : 1.

Примери на подходящи за използване съгласно изобретението антиестрогени са нестероидните антиестрогени, като тамоксифен и нафоксидин, както и ралоксифен и ЕВ800 и стероидния антиестроген фазлодекс. Примери на стероидни антиестрогени включват описаните в ЕР 0 348 341 А и описаните във WO 98/07740, по-специално 11р-флуоро-7а-{5[N-метил- М-3-(4,4,5,5,5-пентафлуоропентилтид)-пропиламино]-пентил} естра-1,3,5(10)-триен—3,17р-диол или описаните във WO 99/33855, поспециално 11 р-флуоро-7а- {5-[метил-(7,7,8,8,9,9,10,10,10-нонафлуородецил)-амино]-пентил}-естра-1,3,5(10)-триен-3,17р-диол или негови фармацевтично приемливи производни или аналози. Като антиестрогени могат да се използват също ароматазни инхибитори, притежаващи антиестрогенен ефект като описания на страници 7 до 8 на ЕР 0 495 825 В1.

Изобретението се илюстрира по-нататък с примерите. Следващите примери не трябва да се приемат за ограничаващи.

Примери за изпълнение на изобретението

Пример 1

Модел на DMBA-предизвикан рак на гърдата при плъх (опит за предпазване)

Материали и методи:

При изследването се използват недоразвити женски Sprague-Dawley плъхове (49 - 51 дни на възраст; 10 животни в група). Дава се единична доза от 10 мг орално от карциногена 7,12-диметилбенз[с1]антрацен (DMBA). Третирането започва 20 дни по-късно както следва: 1) контрола от разтворителя, 2) овариектомия при започване на третирането, 3) тамоксифен, 1 мг/кг подкожно, 4) антипрогестин (I), 3 мг/кг подкожно 6 дни/седмично. Чрез палпиране плъховете се проверяват ежедневно за тумори в гърдите. Определя се като параметър на профилактичния ефект появата на тумор (брой на животни/група с тумори в %). За по-нататъшно описание и оценяване в DMBA и NMU предпазни модели виж R. G. Metha, European Journal of Cancer 36 (2000), pp. 1275 - 1282.

Резултати:

В контролната група всички плъхове развиват тумори в гърдите в продължение на 10 седмици след третирането (100 % появяване) и се наблюдава прогресиране на тумора. Профилактично третиране с антипрогестин (I) напълно предпазва от развитие на тумор за 12 седмици, в края на експеримента, след 22 седмици, само при една мишка се проследява тумор (10 %). След овариектомия в края на експеримента 40 % от плъховете са развили тумори. За сравнение, третирането с антиестрогена тамоксифен намалява появата на тумор само до 60 % (виж фигура 1).

Заключение

При модел на DMBA-предизвикан тумор на гърдата при плъх антипрогестин (I) напълно потиска развитието на тумор в интактни животни за повече от 12 седмици след започването на третирането. Фигура 1 ясно показва по-добрата активност на антипрогестин (I) пред обичайните средства при рак на гърдата тамоксифен и дори над стандартната естроген отстраняваща терапия (овариектомия) при профилактичното лечение. С това антипрогестин (I) е по-добър от установените стандартни лечения за предпазване от рак на гърдата при жени във висок риск от развиване на заболяването (тамоксифен профилактично лечение).

Тези и следващите резултати показват, че използването на антипрогестин (I) за профилактика и лечение на рак на гърдата е по-добро от установените стандартни лечения.

Пример 2

Модел на DMBA-предизвикан рак на гърдата при плъх (изследване на лечение/доза-реакция)

Материали и методи:

При изследването се използват недоразвити женски Sprague-Dawley плъхове (49 - 51 дни на възраст; 10 животни в група). Дава се единична доза от 10 мг орално от карциногена 7,12-диметилбенз[б]антрацен (DMBA, Serva/Heidelberg). Плъхове, при които е установен най-малко един тумор с размер по-голям от 150 мм се третират в продължение на 4 седмици с: 1) контрола от разтворител, 2) овариектомия при започване на третирането, 3) антипрогестин (I) 0.5 мг/кг подкожно, 4) антипрогестин (I) 2 мг/кг подкожно, 5) антипрогестин (I) 5 мг/кг подкожно, 6) антипрогестин (I) 10 мг/кг подкожно и 7) онапристон 5 мг/кг подкожно дневно. Като параметър на инхибирането на растежа се проверява седмично промените в площта на тумора (в % по отношение на първоначалния размер на тумора) чрез измервания с дебеломер (шублер). За статистически анализ за разликите между групите се използват средните стойности съгласно теста на Kruskal Wallis.

Резултати

В интактните контролни животни се наблюдава прогресивно нарастване на тумора, докато при овариектомизираните животни има значително намаляване на тумора в 90 % от животните. Въздействието с антипрогестин (I) в дози от 2 мг/кг и повече води да значително инхибиране на туморния растеж в сравнение с контролата (виж фигура 2). Има ясна връзка между дозата и получената реакция. При въздействие с 0.5 мг/кг антипрогестин (I) не се предпазва съществено тумора от растеж, докато при 2 мг/кг се наблюдава максимално инхибиране на растежа. В тази група се наблюдава напълно регресиране на тумора при 50 % от плъховете. Ефектът при най-високата доза антипрогестин (I), изпитано в този експеримент (10 мг/кг), е сравним с този от 2 мг/кг. Онапристон (5 мг/кг, подкожно) е значително по-малко ефективен от антипрогестин (I) при сравними дози.

Заключение

При модел на DMBA-предизвикан тумор на гърдата при плъх антипрогестин (I) напълно потиска растежа на тумора при интактни животни. Намерено бе, че 2 мг/кг антипрогестин (I) има максимален ефект върху растежа на тумора. Антипрогестин (I) е значително по-добър от онапристон.

Пример 3

Модел на NMU-предизвикан рак на гърдата при плъх (опит за предпазване)

Материали и методи:

Туморите се предизвикват от единична интравенозна инжекция NMU (нитрометилуреа, 50 мг/кг) при женски Sprague-Dawley плъхове (получени от Tierzucht Schoenwalde, 50 - 55 дни на възраст). Третирането започва 10 дни по-късно както следва: 1) контрола- разтворител, 2) овариектомизирани при започване на третирането, 3) тамоксифен, 3 мг/кг подкожно, 4) антипрогестин (I), 3 мг/кг подкожно, 5) летрозол, 3 мг/кг подкожно, 6) ралоксифен, 3 мг/кг подкожно 6 дни в седмицата. Плъховете се проследяват ежеседмично за тумори в гърдите чраз палпиране. Като параметър за профилактичния ефект се определя появата на тумор (брой на животните/група с тумори в %). За по-нататъшно описание и оценяване в

DMBA и NMU предпазни модели виж R. G. Metha, European Journal of Cancer 36 (2000), pp. 1275 - 1282.

Резултати:

В контролната група всички плъхове развиват тумори в гърдите в период от 10 седмици след третирането (100 % появяване, виж фигура 3) и се наблюдава прогресиране на растежа на тумора. Профилактично третиране с антипрогестин (I) напълно предпазва от развитие на тумор 12 седмици, в края на експеримента, след 27 седмици, само при една мишка се проследява тумор (10 %). За сравнение, третирането с други антиестрогени или ароматазен инхибитор летрозол появата на тумори се намалява само до 20 60 %. След овариектомия в края на експеримента 20 % от плъховете развиват тумори.

Заключение

При модел на NMU-предизвикан тумор на гърдата при плъх антипрогестин (I) напълно потиска развитието на тумор в интактни животни за повече от 12 седмици след започване на третирането. Ефектът от профилактичното третиране с антипрогестин (I) е по-добър от този на обичайните антиестрогени за лечение на рак на гърдата (т.е. ралоксифен, тамоксифен) и ароматазен инхибитор летрозол и по отношение стандартната естроген отстраняваща терапия (овариектомия) относно появата на тумори и растежа на туморите.

Както при модела с DMBA-предизвикан тумор (виж примери 1), тези резултати показват, че антипрогестин (I) ефективно предпазва от развитие на тумори в гърдата по начин, който е по-добър от стандартното профилактично лечение, например с тамоксифен.

Пример 4

Модел на NMU-предизвикан рак на гърдата при плъх (лечебен експеримент)

Материали и методи:

Туморите се предизвикват от единична интравенозна инжекция NMU (нитрометилуреа, 50 мг/кг) при женски Sprague-Dawley плъхове (получени от Tierzucht Schoenwalde, 50 - 55 дни на възраст). Третирането започва 10 дни по-късно като плъхове, при които е установен най-малко един тумор се третират в продължение на 4 седмици както следва: 1) контроларазтворител, 2) овариектомизирани при започване на третирането, 3) антипрогестин (I), 1 мг/кг/дневно, 4) антипрогестин (I), 0.5 мг/кг/дневно и 5) онапристон, 5 мг/кг/дневно. Като параметър на инхибирането на растежа се проверява седмично промените в площта на тумора (в % по отношение на първоначалния размер на тумора) чрез измервания с дебеломер (шублер). За статистически анализ за разликите между групите се използват средните стойности съгласно теста на Kruskal - Wallis.

Резултати

В интактните контролни животни се наблюдава прогресивно нарастване на тумора, докато при овариектомизираните животни има напълно инхибиране растежа на тумора. Въздействието с антипрогестин (I) в дози от 0.5 или 1.0 мг/кг води да значително инхибиране на туморния растеж в сравнение с контролата (виж фигура 4). Онапристон (5 мг/к е значително по-малко ефективен от антипрогестин (I) при много по-малки дози от 0.5 мг/кг.

Заключение

При модел на NMU-предизвикан тумор на гърдата при плъх антипрогестин (I) напълно потиска растежа на тумора при интактни животни. Намерено бе, че доза от 1.0 мг/кг и дори доза от само 0.5 мг/кг антипрогестин (I) има значителен ефект върху растежа на тумора. Така антипрогестин (I) е по-добър от известните антипрогестини като онапристон.

Пример 5

T47D човешки ксенографт (лечебен експеримент)

Материали и методи:

Женски Fox Chase scid мишки (M&B) се допълват с естрадиолни пелети (Innovative Research of America). T47D човешки гръдни ракови клетки, получени от клетъчна култура и суспендирани в матригел, се имплантират подкожно в ингвиналната област на мишките. Третирането започва когато туморите са приблизително с размери 25 мм². Третирането продължава до прогресирането на туморите. Експерименталните групи са: 1) контролна (носител), 2) овариектомизирани, 3) антипрогестин (I), 10 мг/кг подкожно. Туморните площи се определят чрез дебеломер (шублер). Теста на Kruskal - Wallis се използва за статистически анализ на разликите между средните стойности за групите.

Резултати

При T47D модел на рак на гърдата, овариетомията дава значително инхибиране на растежа на тумора в сравнение с бързия растеж при контролата. Фигура 5 показва, че подкожно прилагане на 10 мг/кг антипрогестин (I) също предизвиква инхибиране растежа на тумора, почти сравнимо с ефекта от обичайната естроген отстраняваща терапия (овариектомия).

Заключение

Ефектът на антипрогестин (I) в инхибиране растежа на човешки T47D рак на гърдата ксенографиран в Fox Chase scid мишки е сравним с ефекта на стандартната естроген отстраняваща терапия (овариектомия), която се счита за максимално ефективен метод за инхибиране растежа на рака на гърдата в този модел.

Пример 6

MCF7 човешки ксенографт (лечебен експеримент)

Материали и методи:

Женски Fox Chase scid мишки (М&В) се доплват с естрадиолни пелети (Innovative Research of America). MCF7 човешки гръдни ракови клетки, получени от клетъчна култура и суспендирани в матригел, се имплантират подкожно в ингвиналната област на мишките. Третирането

Λ започва когато туморите са приблизително с размери 25 мм . Третирането продължава до прогресирането на туморите. Експерименталните групи са: 1) контролна (носител), 2) овариектомизирани, 3) антипрогестин (I), 10 мг/кг подкожно. Туморните площи се определят чрез дебеломер (шублер). Теста на Kruskal - Wallis се използва за статистически анализ на разликите между средните стойности за групите.

Резултати

При MCF7 модела на рак на гърдата, овариетомията дава значително инхибиране на растежа на тумора в сравнение с бързия растеж при контролата. Фигура 6 показва, че подкожно прилагане на 10 мг/кг антипрогестин (I) също предизвиква инхибиране растежа на тумора, почти сравнимо с ефекта от обичайната естроген отстраняваща терапия (овариектомия).

Заключение

Ефектът на антипрогестин (I) в инхибиране растежа на човешки MCF7 рак на гърдата ксенографиран в Fox Chase scid мишки е сравним с ефекта на стандартната естроген отстраняваща терапия (овариектомия), която се счита за максимално ефективен метод за инхибиране растежа на рака на гърдата в този модел.

Claims

Патентни претенции

1. Използване на антипрогестин (I) 11р-(4-ацетилфенил)-17рхидрокси-17α-(1,1,2,2,2-пентафлуороетил)-естра-4,9-диен-3-он или негово фармацевтично приемливо производно или аналог за производство на медикамент за профилактика или лечение на хормонално-зависимо заболяване в бозайник.
2. Използване съгласно претенция 1, при което заболяването е рак на гърдата.
3. Използване съгласно претенция 1 или 2, при което бозайникът е човек.
4. Използване съгласно предходните претенции, при което медикаментът се прилага орално.
5. Използване съгласно предходните претенции, при което антипрогестинът

11 Р-(4-ацетил фенил)-17 β-хидрокси-17α-( 1,1,2,2,2 пентафлуороетил)-естра-4,9-диен-3-он се прилага в единична доза от 50 мг.
6. Фармацевтичен състав, характеризиращ се с това, че включва

11 β-(4-ΒΗβτιυι фенил)-17 β-хидрокси-17а-( 1,1,2,2,2 пентафлуороетил)-естра-4,9-диен-3-он или негово фармацевтично приемливо производно или аналог в количество, което е достатъчно за профилактика или лечение на хормонално-зависимо заболяване в бозайник.
7. Фармацевтичен състав съгласно претенция 6, характеризиращ се с това, че заболяването е рак на гърдата.
8. Фармацевтичен състав съгласно претенция 6 или 7, характеризиращ се с това, че бозайника е човек.
9. Фармацевтичен състав съгласно претенции 6 до 8, характеризиращ се с това, че включва допълнително антиестроген.

1/6